РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Велико Търново, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500653 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Военно
формирование 22060 – гр. В. Търново, местност „Дълга лъка” въззивна жалба
против Решение № 898/23.07.2021г. по гр.д. № 1136/2021г. на Районен съд-
Велико Търново, с което е осъден Военно формирование 22060 – гр. В.
Търново, местност „Дълга лъка”, да заплати на СТ. ХР. Й. с ЕГН: ******* от
гр. В. Т., ул. „*” №, бл. , вх. , ет. , сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет
лева/ - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
присвоена класна специалност за периода от месец януари 2020г. до месец
януари 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
300 лв. /триста лева/, представляващи направени по делото разноски.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в неговата цялост, както следва :
В решението на съда не става ясно какво се случва със затовед №
РД70/14.01.2020г. на началника на Военно формирование 22060 – гр. В.
Търново, местност „Дълга лъка”, с която е спряно из плащането на ДДТВ за
класна специалност за срок от една година на ищеца. Тази заповед като
индивидуален административен акт не е оспорена и е влязла в законна сила,
като нейната цел е била да накаже ищеца за допуснати нарушения . След
1
изтичане срока на наказанието изплащането на сумата е възстановено.
Според жалбоподателя гражданският съд не може да преурежда възникналите
от заповедта обществени отношения с обратна сила, без да е налице отмяна на
заповедта в административно производство. Съдът не се е произнесъл по
наведените в тази насока възражения на жалбоподателя, поради което
обжалваното решение е незаконосъобразно. Отправя се искане към въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
доводи, че в настоящото производство не се изследва законосъобразността на
издадената от работодателя заповед. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът С.Й., твърди, че работи по служебно
правоотношение на длъжността „Главен специалист по транспортно
2
осигуряване и ремонт на ППС” в Център „Осигуряване” на Военно
формирование 22060. На основание чл. 15а от Наредба № Н-15 от
27.04.2010г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба
на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните
служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /Наредба № Н-15
от 27.04.2010г./, ищецът получава допълнително месечно възнаграждение за
присвоена класна специалност в размер на 20 лв., което със Заповед на
началника на военното формирование от 14.01.2020г. е спряно за срок от 12
месеца поради установени липси при инвентаризация през 2019г. на
съхраняваните в повереното му складово помещение материални активи.
Поради несъгласие на ищеца в качеството му на отчетник с резултата от
инвентаризацията е извършена последваща материална проверка по реда на
чл. 31 от ЗДФИ, приключила с доклад от 05.02.2021г., съгласно който липси
не са установени. Ищецът твърди, че въпреки резултата от проверката
ответникът е отказал да му възстанови неоснователно спряното
възнаграждение за периода от месец януари 2020г. до месец януари 2021г. в
общ размер на 240 лв. Твърди, че издадената заповед от 14.01.2020г. е
незаконосъобразна. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски. В постъпил в
законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема
становище за нейната неоснователност. Посочва,че заповедта за спиране на
възнаграждението на ищеца не е обжалвана и е влязла в сила както и че към
момента на издаването й са установени липси в повереното на ищеца
имущество, което е станало основание за приложение на чл. 15в от Наредба
№ Н15 от 27.04.2010г. С оглед гореизложеното, счита че не дължи заплащане
на претендираното възнаграждение, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен с присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът работи
по служебно правоотношение на длъжността „Главен специалист по
транспортно осигуряване и ремонт на ППС” в Център „Осигуряване” на
Военно формирование 22060 – гр. В. Търново. Не се спори, че на същия се
полага ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за присвоена
класна специалност в размер на 20 лв. На 04.12.2019г. по заповед на
началника на ответното военно формирование е извършен инвентаризационен
опис на повереното на ищеца имущество в склад „УБП – Школна рота”, при
който са установени липси на 1 брой 122 мм кумулативен снаряд – разрез и
на 1 брой 122 мм ОФ снаряд – разрез. На 05.12.2019г. комисията по
инвентаризация е съставила протокол за установени липси на дълготрайни
материални активи, който ищецът отказал да подпише с твърдение за тяхната
наличност и допусната грешка при завеждането им в счетоводната програма.
Със заповед от 14.01.2020г., на Началника на . ответното военно
3
формирование е спряно изплащането на горепосоченото възнаграждение за
срок от 12 месеца, на основание чл. 15в от Наредба № Н15 от 27.04.2010г.
В началото на 2021г. инспектор от Звено „Финансов контрол и
материални проверки”, е извършил материална проверка на движението на
дълготрайни материални активи и материални запаси в склада на военното
формирование 22060 , поверен на ищеца. В хода на проверката са
констатирани технически грешки при счетоводно завеждане на имуществото
в съответствие с приходно-разходните документи, законовите и нормативни
изисквания като след отстраняването им не са установени липси, а излишък
от 29,40 лв. Докладът от извършената проверка е потвърден със заключение
от 04.03.2021г., на основание чл. 17, ал. 4 от ЗДФИ.
Тези данни от фактическа страна обосновават следните правни изводи
:
Предявен е иск по чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ ,обективно съединен с
иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, които са неоснователни, по следните
съображения :
Ищецът твърди, че му се дължи допълнително възнаграждение за
специфични условия при изпълнение на военната служба, което не му е
изплатено за периода , посочен в исковата молба, поради това, че със заповед
на работодателя е спряно изплащането му за исковия период. Доводите му в
исковата молба касаят несъответствието на тази заповед с материалния закон
и оттам се обосновава дължимост на възнаграждението. Процесната Заповед
№ РД-7014.01.2020г. на Началника на Военно формирование 22060 гр.
Велико Търново е индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, но не по реда на гражданското съдопроизводство, а по реда
на АПК. Самият ищец твърди, че не е оспорил законосъобразността на
издадената заповед по надлежния ред, но според него в последствие се е
оказало, че не са налице материалноправни предпоставки за издаването й.
Позовавайки се на материална незаконосъобразност на заповедта на своя
работодател, ищецът претендира да му се изплати възнаграждение, чието
изплащане е спряно с тази заповед. Претенцията му очевидно съдържа
имплицитно искане съдът да се произнесе инцидентно по
законосъобразността на заповедта на работодателя. Това, предвид
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е недопустимо, тъй като и двете страни
по делото са участници в административното производство по издаването на
заповедта. Заповедта е влязла в сила и е противиопоставима на ищеца. Какви
са причините, поради които той е пропуснал да упражни правата си по
обжалването й, е въпрос, чийто отговор е ирелевантен за изхода на настоящия
спор.
За процесния период, за който ищецът претендира да му бъде
изплатено допълнително трудово възнаграждение, плащането на същото е
било спряно със заповед на работодателя, издадена в рамките на неговите
4
правомощия и неоспорена от самия ищец. Това обосновава извода за
неоснователност на предявения иск по чл. 214,ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, а оттам и
на съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извод за неправилност на първоинстанционното решение, с
което исковете са уважени.
Същото следва да се отмени, включително и в частта му относно
присъдените разноски, и исковете да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника
сторените от него разноски по водене на делото пред двете инстанции,
възлизащи на общо 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт, по 150 лв. за
всяка една от двете инстанции.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 898/23.07.2021г. по гр.д. №
1136/2021г. на Районен съд- Велико Търново, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и
съединения с него иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД , предявени от СТ. ХР. Й. с
ЕГН: ****** от гр. В. Търново, ул. „*” №, бл. , вх. , против Военно
формирование 22060 – гр. В. Търново, местност „Дълга лъка” като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Й. с ЕГН: ******* от гр. В. Т., ул. „*” №, бл. , вх. ,
да заплати на Военно формирование 22060 – гр. В. Търново, местност „Дълга
лъка” сумата от 150 лв.( сто и петдесет лева) разноски по водене на делото
пред първа инстанция и сумата от 150 лв. ( сто и петдесет лева) разноски по
водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5