М
О Т И В И към Присъда № 171
от 04.11.2019г.,
постановена по н. ч. х .д. № 42 по описа на Районен съд- Бургас
за 2019г.
Производството е образувано по тъжба на Б.Г.Ж.,
чрез повереника си адв. П.Д., против подсъдимия К.Д.Д., за това, че 04.08.2018г. на вътрешния път от гр.
Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, в посока към къмпинг „Градина“ до
супермаркета срещу ОУ „Христо Ботев“ на територията на РУ-Созопол, публично, в
присъствието на повече от две лица е казал нещо унизително за честта и
достойнството в присъствието на Б.Г. Ж., в качеството му на длъжностно лице –
старши инспектор началник група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП
при ОД на МВР-Бургас, при изпълнението на службата му – осъществяване на
контрол на движението по пътищата, а именно, че е бил пиян – престъпление по
чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл. 146, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание тъжителят, лично и чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира
за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено
справедливо наказание. Поддържа и предявеният граждански иск в претендирания
размер, като основателен и доказан, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Р.П. излага възражения по основателността на тъжбата, както и
оспорва съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна,
като моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не
се признава за виновен, дава подробни обяснения и в последната си дума иска да
бъде оправдан.
Районен
съд - Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 03.08.2018г. старши инспектор Б.Г.Ж. началник
група "ОДПКПД" в сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас, съвместно
със св. В.П.Н. инспектор в група "АНД, профилактика и ПОВ" в сектор
"ПП" при ОДМВР - Бургас, са изпълнявали служебните си задължения на
територията на РУ - Созопол със служебен автомобил *** с per. № ***. Около
23.50 часа на 03.08.2018г. се намирали на пътя от гр. Черноморец в посока
къмпинг "Градина" до супермаркета срещу ОУ "Христо Ботев",
преди бензиностанция "Лукойл”. Тъжителят Ж. спрял за проверка л.а. марка "Шкода".
Той се представил на водача и поискал личните му документи за проверка. При
извършване на проверката, Ж. вижда, че от град Черноморец към тях се приближава
таксиметров лек автомобил с открита и светеща табела "Такси",
поставена на тавана на автомобила и светещи зелени светлини на таксиметровия
апарат на предното обзорно стъкло. Той подал сигнал със стоп палка, като с ръка
указва на водача мястото за спиране на МПС. При спирането на автомобила Ж.
забелязал, че в автомобила освен водача, на предната дясна седалка се намира и
друго лице. След спирането на МПС-то тъжителят поискал личните документи на
водача, документите за управление на МПС и документите за извършвания превоз на
пътници. При извършената проверка на документите тъжителят е установил, че
спряното за проверка МПС е *** с peг. № ***. Поради обстоятелството, че при
спирането на МПС, в него освен водача е имало и пътници, поставена открита и
светеща табела "Такси" на тавана на автомобила и светещи зелени светлини
на таксиметровия апарат проверяващите стигнали до извода, че водача извършва
превоз на пътници. Водача на спряното МПС е бил идентифициран като К.Д.Д.,
който е и собственик на автомобила. Подс. Д. е представил всички необходими
документи поискани от тъжителя Ж., с изключение на пътната книжка на таксиметровия
автомобил, като му заявил, че не е служител на ДАИ. При проверката на
документите за управление и собственост на МПС Ж. е поканил водача Д. до
служебния автомобил за да му бъде извършена проба за алкохол. Той разяснил на
водача Д. начина на извършване на пробата, след което му е предоставил
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с № 0071. Същата е отчела
нулеви показания. След това тъжителят Ж. в присъствието на св. Н. отново е
поискал пътната книжка за проверка, но водача Д. отново отказал да я даде и
повторно заявява, че те нямали право да му я проверяват. Тогава водача Д. са
насочва към автомобила си, като тъжителя Ж. и св. Н. го последвали. Подс. Д. се
качил в автомобила и започнал да попълва пътната книжка. Тъжителят отново
поискал пътната книжка, но подсъдимият отказал да му я даде. Тогава Ж. заявил
на Д., че за непредставяне на пътната книжка ще му бъде съставен АУАН. По време
на съставянето на АУАН, тъжителят Ж. е чул, че Д. разговаря по мобилния си
телефон, като му го е дал, за да разговаря с негова колежка, която също е
служителка на ОДМВР. При провеждането на разговора по телефона лицето се е представило
като разследващ полицай при РУ Созопол – св.Т. П.. Същата заявила на Ж., че
няма право да проверява пътната книжка на водача. След проведения разговор, Ж.
е съставил АУАН серия Г № 169700 на водача Д., като е поискал инспектор Н. да
спре първия преминаващ автомобил, за осигуряването на втори свидетел на
съставения АУАН. В този момент при служителите Ж. и Н. спира патрул на РУ
Созопол в състав мл. инспектори П.Х. Д. и Г. М. П. След съставянето на АУАН мл.
инспектор П. Х. Д. се е подписал като втори свидетел. Ж. повикал Д. да се запознае
със съдържанието на АУАН. Тогава към служебния автомобил се приближили група от
четири лица две жени и двама мъже, които са застанали до Д.. Св.П. още веднъж
заявила на Ж., че няма право да съставя АУАН на Д.. Тогава Ж. поканил подс. Д.
да се запознае със съставения срещу него АУАН. Св.П. посъветвала Д. да не
разписва нищо и че има начин да го обжалва. Д. е отказал да подпише АУАН, което
обстоятелство е потвърдено с подпис на един свидетел, който е мл. Инспектор Г.
М. П.
След това подс. Д. провел три последователни
разговора на телефон 112, като заявил на оператора, че …“има съмнение, че
полицаите, които му извършват проверка са употребили алкохол“….. След известно
време при Ж. и св. Н. е пристигнал втори патрул на РУ Созопол в състав мл.
инспектори П. И.Х. и Д. Д. На Ж. и Н. е извършена проба за алкохол с техническо
средство Дрегер ARDN 7510 с № 0071 в 01:02:23 часа и 01:03:56 часа на
04.08.2018г., видно от разпечатката на техническото средство. И двете проби са били
отрицателни. Пробите за алкохол на Ж. и св. Н. са показани на подс.Д..
За установяване на релевантните факти по така
повдигнатото обвинение са изискани на оптичен носител от РЦ 112 - Бургас,
записите с подадения сигнал от К.Д.Д. от мобилен телефон 0876/101083. Съдържанието
на оптичните носители беше възпроизведено в с.з. и обективирано в съдебния
протокол.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на приетите по делото доказателства, а именно:
показанията на св.Н., П., Николов, Пейчев и П., както и от приложените писмени
доказателства в преписка N251р-27165/07.09.2018г.
по описа на ОД МВР Бургас.
От обективирания в съдебния протокол от
08.07.2019г. запис от тел.112 се установява какво точно е казал подс.Д. на
оператора. Така от отбелязването в протокола на стр.75 на запис под номер 2
става ясно, че точните думи употребени от подс.Добре са …“имам съмнение, че са
употребили алкохол, защото се държаха толкова неадекватно“…. Съдържанието на
записа не се оспорва и от страните, поради което няма как да не се възприеме.
Разпитана в с.з. св.Н., която също е участвала в проверката на Д. заявява, че е
чула той да говори с оператора, като заявил, че Ж. бил пиян. Това нейно
твърдение, за употреба точно на думата „пиян“ не се подкрепя от изслушания запис, поради което няма и
как да бъде възприето. Не се подкрепя и от показанията на св.П., който е
участвал в дисциплинарната проверка на тъжителя. Този свидетел заявява, че е
чул записите и точните думи на Д. били ..“съмнявам се, че са употребили
алкохол“. Св.П., който също е бил на място с Д. заявява, че не е чул какво си
говори подсъдимия с оператора на тел.112. Посочва, че той е бил отдалечен от
него и не е имал възможност да възприеме точния разговор. В своите показания
св.Николов също не разкрива релевантни факти по така повдигнатото обвинение.
Заявява, че е бил на мястото на проверката, но бил на разстояние от около 10м.
и не е могъл да чуе разговора на Д. с оператора. В тази насока са и показанията
на св.П., която също е била на място, но отдалечена и не е могла да чуе
разговора на Д. с оператора.
Беше изискана и приложена цялата преписка от ОД МВР
Бургас, образувана по подадения от подс.Д. сигнал. Били снети сведения от
участващите лица, като проверяващите, сред които и св.П. дали заключение за
липса на извършени от тъжителя Ж. и св.Н. дисциплинарни нарушения. Крайните
изводи на проверяващите подкрепят извода на съда, че подс.Д. не е заявил на
оператора, че тъжителя Ж. „е бил пиян“ при извършване на проверката. Видно и от
приложения протокол за прослушване на записи на РЦ112 приложен в преписка
/стр.54/ става ясно че точните думи на Д. са тези, които и съдът установи в
с.з. възпроизвеждайки оптичния носител, а именно …“съмнявам се, че полицаите са
употребили алкохол“…
От правна страна съдът
намира следното:
При преценката дали е
налице престъплението обида съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на
чл.146, ал.1 от НК, за де е налице престъплението обида е задължително казаното
да е унизително за честта и достойнството за адресата и да е изречено в негово
присъствие, т.е. той обективно да е чул обидните думи. В чл.146, ал.1 от НК се
използва изразът:"честта и достойнството",като смисълът е да покаже,
че обидата засяга самооценката на пострадалия, собственото му разбиране за
личната му ценност като човек. При преценката за обидната форма на казаното
трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от
обективен критерий: от установените морални норми в обществото за отношенията
към другите членове на обществото, като само по себе си казаното трябва да
съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице. Необходимо е
да се отбележи, че поначало прагът на накърнимост на личното достойнство и чест
представлява сложна психологична величина, като нейните параметри се определят
от темперамента, степента на личностна, самооценка в позитивен или в негативен
план, взаимоотношенията между автора и адресата на обидата и средата на
общуване, в която се намират. От тази гледна точка изразите, за които се
твърди, че са унизили определено лице, подлежат на съпоставка и обективна
преценка доколко са допустими от господстващия в обществото морал и
установените нравствени норми за нормално човешко общуване.
При стриктното спазване на визирания обективен
критерий съдията-докладчик намира, че е доказано по несъмнен начин, че
употребени от подсъдимите изрази по адрес на тъжители не изпълват признаците на
конкретен престъпен състав. Налице са съмнения у подсъдимия, че полицаите
извършващи му проверка са „употребили алкохол“, но не и че са пияни така както
се твърди в тъжбата. Съмнението, че дадено лице е употребило алкохол /каквито
са точните думи на подсъдимия/, e
нещо различно от твърдението, че им е казал, че са пияни. Преценката дали
тъжителят Ж. се обижда от изречените думи е обективна. Субективното му усещане
за унижение не може да намери обективен израз, т.е. това не е факт от
обективната действителност, който да може да бъде доказан. Същественото в
случая е, че привлеченото към отговорност лице се е въздържалo от използването на изрази, сравнения и
квалификации с обидно съдържание за честта и достойнството на тъжителя. Това
съдът установява непосредствено от изслушания в с.з. запис, показанията на св.П.,
св.Н., П. и П.. Упражняването на негативна критика се основава на общоприети
изразни средства и езикови форми, които сами по себе си не накърняват чувството
за чест и достойнство на адресатите.
В правна норма на чл. 39, ал.1 от Конституцията на
Република България е регламентирано основнoтo право на
гражданите на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово – писмено
или устно, като конституционният законодател е отграничил упражняването на това
право, като то да не може да се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго. Разпоредбата на чл. 10 §1 от КЗПЧОС прокламира свободата на
изразяване на мнения включително разпространението на информация и идеи без
намеса на държавните власти. Нормата,
обаче не дава право да се разпространяват обиди, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободна преценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Тук следва да се отбележи, че адресат на посочената
обида е публична личност–длъжностно лице. Критиката към тях може да бъде
по–остра в сравнение с обикновените граждани-адресати.
Съдът не установи да са използвани описаните в
тъжбата думи към тъжителя Ж. , а именно, че е бил пиян. Твърдение за тези думи
има единствено в показанията на св.Н., която също е била по време на проверката,
но съдът не и даде вяра, като ги намери за пристрастни и заинтересовани.Те се
опровергават от изслушания в с.з. запис от проведения разговор между Д. и
оператор на РЦ112.
От обективна страна престъплението обида изисква
казаните обидни думи и изрази да са станали в присъствието на тъжителя и
последния да ги възприеме като обидни. Това обстоятелство не се доказа по
несъмнен начин. За непосредственото възприемане на изречените обидни думи и
изрази твърди в показанията си единствено свидетелят Н., но и в тази им част са
противоречиви. С голяма категоричност св.Н., П.и П. заявяват, че Д. е бил
отдалечен, когато е говорел с оператора и не са могли да го чуят. Св.П. е
категорична, че няма как и Ж. да е чул разговора с оператора, защото също е бил
далеч от Д..
Следва да се посочи и, че право на всеки гражданин
е да изготви жалба или да сезира със сигнал държавен орган. В Конституцията на
РБ това право е гарантирано, като при упражняването му гражданинът трябва да е
добросъвестен, т.е. да вярва, че изнесеното от него е истина, за да не носи
отговорност за поведението си. В случая подсъдимият е изразил съмнение, че
полицейските служители са употребили алкохол, поради което е действал със
съзнанието, че изпълнява свой граждански дълг, като съобщава определени факти и
търси проверка на тях от компетентен държавен орган. Потвърждение на този извод
са и събраните по делото доказателства, които напълно обосновават отсъствието и
на субективната страна на деянието, за което е предаден на съд подсъдимият.
Поради липсата на съставомерност на деянието, съдът
постанови оправдателна присъда, като призна подсъдимия за невиновен в
извършване на приписаното му с тъжбата престъпление по чл.148 ал.1 т.1,3 вр. с
чл.146 ал.1 НК.
По
отношение на предявения граждански иск, съдът намира, че той следва да бъде
отхвърлен изцяло, тъй като не се доказа, че подсъдимият е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
На
основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят следва да заплати на подсъдимия разноските делото в размер на 500 лева.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
За
изготвянето на мотивите да се съобщи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.