О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.06.2020
г.
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение,
2-ри с-в, в закрито заседание на 11.06.2020 г., в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. No. 2 228/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
I. Tвърдения и искания на страните
към съда
1. По исковата молба
[1] В
искова молба от 16.02.2018 г. господин К.Г. заявява, че на 29.05.2007 г. е
сключил договор с Адвокатско съдружие „К.“ (АС К.). Договорът е бил обективиран
във възлагателно писмо от 29.05.2007 г.
[2] С
договора господин К.Г. е възложил на АС К. за сметка на господин К.Г., но без
да разкрива самоличността му, да закупи, управлява и подържа дружество,
учредено на територията на Британските Вирджински острови. Страните са
уговорили адвокат Д.М. да извърши това, а тя е била съдружник в АС К.. За това
е било уговорено възнаграждение за АС К. от 30 000,00 евро, платимо
еднократно през юни 2010 г., и още по 1 000,00 лева месечно за адвокат Д.М.,
платими от АС К. към нея.
[3]
За да не се разкрива самоличността на господин К.Г., страните са уговорили, че
АС К. ще заплаща разходите по подръжката на закупеното дружество, а господин К.Г.
ще ги възстанови след това с годишна лихва от 9%. За обезпечаването на
вземанията на АС К. господин К.Г. е издал два записа на заповед. През септември
2007 г. по искане на АС К. господин К.Г. е представил на АС К. заверено копие
от личната си карта и декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
[4]
В изпълнение на договора през ноември 2007 г. АС К. е осигурило придобиването за
господин К.Г. на „Е.Л.“ (ЕКУИП), което е станало чрез посредничеството на SMP Partners Limited (СМП). ЕКУИП е
бил регистриран на Британските Вирджински острови, а СМП е бил със седалище и
адрес на управление на остров Ман.
[5] Единствен
акционер на ЕКУИП е бил „У.Л.“ (У.). На 14.11.2007 г. У. е издал декларация, че
той притежава акциите от капитала на ЕКУИП за доверителния собственик адвокат Д.М..
Тя е следвало да упражнява правата на собственик на ЕКУИП за господин К.Г..
[6] На
03.12.2007 г. АС К. е отчело на господин К.Г. изпълнението на поръчката относно
покупката на дружество за него. Господин К.Г. е приел отчета.
[7] Господин
К.Г. е бил скрит собственик и на „Т.Т.М.Х.“ (Т.Х.). През март 2008 г. той е дал
нареждане на Т.Х.да прехвърли на ЕКУИП 10% от акциите на „Т.Т. М.“ (Т.Т.).
Прехвърлянето е станало с обикновено джиро и безвъзмездно.
[8] На
14.05.2008 г. господин К.Г. е поискал от АС К. адвокат Д.М. да подпише
потвърждение, удостоверяващо, че тя е притежавала и е упражнявала за господин К.Г.
правата на действителен собственик на ЕКУИП. На 20.05.2008 г. господин К.Г. и
адвокат Д.М. са подписали споразумение-договор за определяне на номинален
собственик, в което е било уговорено, че адвокат Д.М. е притежавала и
упражнявала за господин К.Г. правата на действителен собственик в ЕКУИП. В
същия ден адвокат Д.М. е изпълнила указанията на господин К.Г. ЕКУИП да
прехвърли на Т.Х.финансови права върху акции срещу цена от
2 500 000,00 евро.
[9] АС
К. е заплатило за текущите разходи на ЕКУИП от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г.
по три фактури, които е осчетоводил. АС К. е заплащало и възнаграждението на
адвокат Д.М., което също е било осчетоводено.
[10]
В началото на 2010 г. адвокат Д.М. е прекратила участието си в АС К.. На
30.03.2010 г. адвокат Р.К. е изпратил на адвокат Д.М. волеизявление от господин
К.Г. У.да прехвърли на Р.Д.акцията си от ЕКУИП, което тя не е направила.
Впоследствие адвокат Д.М. е твърдяла, че тя е била действителен собственик на
ЕКУИП и, че е получила 2 500 000,00 евро като цена за консултантски
услуги, които е извършила за господин К.Г..
[11]
Затова господин К.Г. моли съда да признае за установено в отношенията между господин
К.Г., адвокат Д.М., ЕКУИП и У., че:
1. между
него и адвокат Д.М. съществува договорно мандатно правоотношение по договор за
поръчка при косвено представителство въз основа на възлагателното писмо от
29.05.2007 г. и договора за определяне на номинален собственик от 20.05.2008 г.;
2.
по силата на това договорно мандатно правоотношение адвокат Д.М., като
довереник на господин К.Г., е станала собственик на ЕКУИП и като такъв тя е:
а) придобила
облигационни права да дава нареждания на и приема отчети от У., който е поел
задължения към адвокат Д.М., която е била довереник на господин К.Г.;
б)
се е задължила:
- да
не дава нареждания на У. за разпореждане с акцията на ЕКУИП;
- да
се отчита пред господин К.Г. за всички имуществени права, които произтичат от
тази акция;
- да
дава нареждания на У.за упражняване на правото на глас съгласно указанията на господин
К.Г. (исковата молба, т. I, л. 3-12).
2. По писмените отговори на ответниците
2.1. На адвокат Д.М.
[12] Адвокат Д.М. е подала писмен отговор.
В него тя е заявила, че производството по делото е недопустимо, защото:
- този спор вече е бил предмет на друго дело, по което се
е формирала сила на пресъдено нещо;
- липсва правен интерес от установяване на
правоотношение;
- СГС не е международно компетентен да разгледа спора;
- негов предмет е установяването на облигационни права,
които нашето право не познава.
[13] Адвокат Д.М. заявява и, че искът е
неоснователен. Нейните доводи за неоснователност на иска са, че:
- тя не е сключвала договор за поръчка с господин К.Г.;
- тя не е упълномощавала адвокат Р.К., или когото и да е
от АС К., да сключва от нейно име или от името на АС К. какъвто и да е договор
с господин К.Г.;
- до прекратяването на участието на адвокат Д.М. в АС К.,
тя не се е съгласявала: господин К.Г. да бъде общ клиент на АС К.; с
възлагателното писмо от 29.05.2007 г., което пък е антидатирано и неразбираемо
за адвокат Р.К., който не е знаел английски език;
- адвокат Д.М. не е получавала от господин К.Г.
възнаграждение по твърдения договор за поръчка, а представените платежни
документи са за заплащане на възнаграждение, което ѝ се е дължало за
извършена работа за АС К. и като подизпълнител на АС “С.и Б.”;
- плащанията от АС К. към СМП нямат нищо общо с господин К.Г.;
- ако господин К.Г. е бил действителен собственик на
ЕКУИП, той е следвало да разкрие самоличността си пред СМП, а той не е направил
това, и не би могъл да използва български адвокат за привиден собственик;
- договорът от 20.05.2008 г. за определяне на номинален
собственик е симулативен, което се установява от обратно писмо, подписано от
господин К.Г., a сложните търговски взаимоотношения между ЕКУИП и Т.Х.изключват
възможността и двете дружества да са собственост на господин К.Г.;
- адвокат Д.М. не притежава акцията от ЕКУИП, а неин
собственик е У.;
- българското право не познава тръста, като правен
институт, а точно такъв се урежда с договора от 20.05.2008 г.;
- погасени по давност са евентуалните права на господин К.Г.
срещу адвокат Д.М. (писмения отговор, т. II, л. 235-247).
2.2. На ответниците ЕКУИП и У.[14] Ответниците
ЕКУИП и У. не са подали писмени отговори.
3. По насрещния
иск на ответницата адвокат Д.М.
[15] С писмения си отговор адвокат Д.М. е
подала насрещна искова молба срещу господин К.Г.. В нея тя е изложила
твърдения, идентични на тези в писмения отговор. Адвокат Д.М. моли съда да
приеме за установено, че господин К.Г. няма права по отношение на нея,
произтичащи от договор или закон, като негов довереник или адвокат във връзка с
учредяване и упражняване на права в ЕКУИП (насрещната искова молба, т. II, л. 387-396).
4. По писмения отговор на господин К.Г. срещу насрещната
искова молба на адвокат Д.М.
[16] Господин К.Г. е заявил, че насрещният
иск е недопустим, защото:
- неговият предмет е идентичен на основния иск и не въвежда друг спорен
предмет между страните;
-
адвокат
Д.М. няма интерес от него. Той също твърди, че насрещната искова молба не е редовна,
защото не е ясно отричането на кои и какви по вид права на господин К.Г. се
търси.
[17] Господин К.Г. твърди, че предявеният
насрещен иск е неоснователен. Според него това е така, защото:
-
той е имал нужда от ЕКУИП, за да реализира сделка за
продажба на друго негово дружество, а чрез ЕКУИП да запази свой миноритарен дял
в това дружество, като е издал обратното писмо, за да бъде защитен в случай, че
се разбере, че той е собственик на ЕКУИП. Затова в обратното писмо е било
уговорено, че АС К. не може да го използва срещу господин К.Г., а адвокат Д.М.
няма оригинал от него;
-
обратното писмо е унищожаемо, защото при сключването му
господин К.Г. е бил въведен в заблуждение, а евентуално той е сгрешил, че
подписването му няма да се отрази на правата му в ЕКУИП;
-
правата върху дружество не се погасяват по давност, а
дори те да се погасяват, давност не е текла, докато между господин К.Г. и
адвокат Д.М. са се водили съдебни дела;
-
адвокат Р.К. е имал представителна власт по отношение на
адвокат Д.М. при изготвянето на възлагателното писмо от 29.05.2007 г., защото
тя го е била упълномощила с пълномощно от 02.04.2007 г., а представителната
власт по него не е била изменена с анекса от 10.04.2007 г. към договора за
адвокатско съдружие;
-
господин К.Г. е бил клиент на АС К. от 2005 г., а самата
адвокат Д.М. е участвала в изготвянето на английския текст на възлагателното
писмо от 29.05.2007 г.;
-
нищожно е нотариалното удостоверяване на подписа на
адвокат Р.К. под декларацията, представена пред чуждия съд, защото той не е
знаел английски, а в нея се съдържа изявление относно обратното писмо;
-
господин К.Г. е заплатил възнаграждение на адвокат Д.М.
от 1 000,00 лева на месец;
-
адвокат Д.М. не е
била в състояние да заработи за няколко месеца работа за господин К.Г.
3 000 000,00 евро, колкото е била стойността на акциите, прехвърлени
на ЕКУИП, а същевременно тя е прехвърлила към свое офшорно дружество
2 500 000,00 евро, заплатени от Т.Х.на ЕКУИП за продажбата на акции;
-
между него и адвокат Д.М. не е имало уговорка тя да не
разкрива самоличността му пред доставчика на корпоративни услуги СМП. Затова
господин К.Г. моли съда да отхвърли насрещния иск и да уважи основния иск
(писмения отговор по насрещната искова молба, т. III, л. 556-586).
II. Обстоятелства,
които съдът установява, свързани единствено с допустимостта на иска
[18] Не се спори, че господин К.Г. и адвокат Д.М.
са били страни по т. д. 2 745/2015 г. на ВКС, I Т. О. Предмет на делото са били: установителен
иск на господин К.Г. срещу адвокат Д.М., близък до настоящия; осъдителен иск.
Основната разлика между настоящия иск и установителния иск, предмет на делото,
разгледано от ВКС, е била, че ответници по настоящия иск са освен адвокат Д.М.,
и ЕКУИП и У., а по делото на ВКС ответник е била единствено адвокат Д.М..
[19] С решението си ВКС е обезсилил решението
на въззивния съд. Той е направил това, защото е приел, че е недопустимо разглеждането по съдебен ред на спор между
физически лица за установяване на основание чл.292 ЗЗД и в рамките на мандатно
правоотношение на права върху капитала на трето неучастващо лице – търговско
дружество.
[20] В
решението си обаче, ВКС е приел и следното: „[в] случая, придобивната сделка, съобразно твърдението на ищеца, е за право на
собственост върху капитала на търговско дружество, регистрирано на Британските
Вирджински острови. Приложимият закон по отношение на този спор не е
българският, независимо че страните по договора за поръчка са български
физически лица, а законът по месторегистрация. Международно компетентен също би бил съдът по месторегистрация на
дружеството. Това е така, поради обстоятелството, че и в този случай, както
при българско търговско дружество, целеният краен резултат би се състоял в
отразяването/промяната на правата върху капитала по партидата в съответния
регистър“ (решението на ВКС, т. I, л. 182-гръб).
III. Приложимо право по
допустимостта на иска, отнасяне на установените обстоятелства към приложимото
право, решение на съда по допустимостта на иска
[21] Когато спорът е относно право на собственост върху капитала на търговско
дружество, което не е регистрирано в България, българският съд не е компетентен
да го разгледа, а компетентността е на съда по месторегистрацията на
дружеството (решение на ВКС 257-2017-I Т. О. по т. д. 2 745/2015 г., т. I, л. 182-гръб).
Настоящият случай е точно такъв. Макар две от страните да са с адрес на
територията на България, основният спор е относно собствеността върху капитала
на ЕКУИП – както по основния иск, така и по насрещния иск. ЕКУИП обаче, е
търговско дружество, регистрирано на територията на Британските Вирджински
острови. Ето защо български съд не е компетентен да разгледа спора – нито по
основния иск, нито по насрещния иск. Затова съдът прекратява производството по
делото.
[22] В допълнение, цитираното решение на ВКС е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. След изменението на чл. 290, ал. 3 от ГПК, ДВ бр. 86/2017 г., решенията на
ВКС по чл. 290 от ГПК не са задължителна съдебна практика за по-нискостепенните
съдилища. Затова и цитираното решение на ВКС не е задължително за настоящия
съд.
[23] ВКС е приел описаното обаче, в решение по иск, близък до настоящия,
предявен от настоящия ищец срещу един от настоящите ответници. Несъобразяването
на настоящия съд с решението на ВКС, предвид близостта на обстоятелствата по
настоящото дело с това на ВКС и авторитета на ВКС, като върховна съдебна
инстанция в страната, би накърнило предвидимостта на правораздаването, а оттам
и доверието в съдилищата. Още повече, че настоящият съд възприема изцяло
приетото от ВКС относно международната компетентност по спор относно
собствеността на капитала на дружество, което не е регистрирано в България. Ето
защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
[24] ПРЕКРАТЯВА производството по делото –
както по основния иск, така и по насрещния иск.
[25]
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в седмодневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
[26]
Ако някоя от страните подаде частна жалба, с нея тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне частната жалба.
Съдия: