О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1121
гр.Бургас,
26.11.2018 г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 381 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Образувано е по искова молба от
„Солид Девелопмент“ ООД, ЕИК202236446, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“№16, ет.3, офис 1, представлявано от Атанас Маринов Тодоров,
със съдебен адрес ***, офис2-адв. Д.Н., с която са обективно съединени при
условията на евентуалност частични осъдителни искове срещу
„Цинтамани-България“ЕООД, ЕИК102666055, със седалище и адрес на управление гр.
Свети Влас, ул. „Ясен“№25, представлявано от Роберт Пиотър Печиколан, за
заплащане на сумата от 50 000 лева, предявена като частично вземане от
вземане в пълен размер от 308 660,15 лева, представляваща сборна главница
за предоставен заем в периода 24.01.2014г.-05.12.2014г., при условията на
евентуалност за връщане на сумата от 50 000 лева, предявена като частично
вземане от вземане в пълен размер от 308 660,15 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, като престирана на неосъществено основание, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная предявяване на исковата молба
23.07.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се излагат твърдения,
че ищцовото дружество е било съдружник в
ответното дружество, като членственото му правоотношение е прекратено по реда
на чл. 125, ал.2 от ТЗ, считано от 20.11.2015г. Посочва се, че след уреждане на
имуществените им отношения и изпращане на паричната равностойност на
дружествения дял към 30.11.2015г., определен с решение по т.д.№422/2016г. на
БОС в размер на 11 468,76 лева, на
27.11.2017г. Солид Девелопмент“ ООД е заличено като съдружник в ТР. Ищецът
поддържа, че в периода 24.01.2014г.-05.12.2014г. е извършвал парични преводи по
банков път и в касата на ответника в общ размер на 308 660,15лева, като
основанията за това са били първоначално междуфирмен заем, а впоследствие
допълнителни парични вноски от съдружник след приемането като съдружник на
ищеца, както и допълнителни вноски за строителство. Счита, че въпреки липсата
на решение на ОС за набиране на парични вноски, е финансирал дейността на ответника, като по естеството си
паричните вноски имат характер на предоставен заем, който до настоящия момент
не е върнат. Изнася данни, че първоначалната уговорка между страните е била
тези средства да бъдат погасявани с приходи от продажби или срещу предоставяне
на по-голям дял от дружеството, а при несбъдване на тези условия да бъдат
върнати при поискване. Като главно
основание на предявения частичен иск се сочи договор за заем, като при условие
на евентуалност ищецът сочи неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, като се претендира връщането на процесната сума като престирана на
неосъществено основание. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника с който исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че
между страните съществуват облигационни правоотношения, но възразява, че са
сключили договор за заем. Ответното дружество посочва, че през втората половина
на 2013г. е получило предложение от Федир Дунебабин и Атанас Тодоров за преустройство на собствения му хотел в гр.
Свети Влас, ул. Ясен№27, в жилищна сграда с апартаменти. Твърди, че двамата
инвеститори е следвало да вложат изцяло техни средства и след това да делят
печалбата от продажбата на апартаментите, като ответникът да получава 30
процента от печалбата. В тази връзка се позовава на подписан между страните
договор от 17.11.2013г. Твърди, че след разбиване на стените, необходими за
преустройството на хотела, работата на обекта е спряла и са били заставени да
приемат като съдружник ищцовото дружество на 11.03.2014г. , като са постигнали
договорка ответникът да се представлява само заедно от двамата управители Януш
Печикоплан и Атанас Тодоров. Заявява, че след приемането им като съдружници
работата на обекта е била отново подновена от ищеца, но после спряна,
окончателно преустановена през месец декември 2014г., въпреки подписан анекс, с
който срокът за завършване на обекта е бил удължен до края на месец март 2015г.
Ответникът твърди, че от декември 2014г. формално отношенията между двете
дружества са прекратени, след като установил, че средствата за вложени работи в
обекта са силно завишени и не съответстват на действително извършените работи.
За това завършил обекта със собствени средства, като за целта ползвал заем от финансова институция
след ипотекиране на недвижимо имущество-собственост на дружеството. Посочва, че
предвид обтегнатите отношения между страните и спорове каква част от
преустройството е изпълнено от инвеститорите и каква част от ответника е
образувано ч.гр.д.№353/2015г. на НРС, по което е приета съдебно-техническа
експертиза като обезпечение на доказателства. С оглед на това счита, че
облигационните отношения между страните не са породени от договор за заем. На
следващо място развива съображения за липсата на взето решение за предоставяне
на заемни средства от едноличния собственик на капитала или от общото събрание
на съдружниците или за допълнителни парични вноски от съдружник. Оспорва
представените с исковата молба ПКО, които са съставяни и подписвани еднолично
от Атанас Тодоров от името на ответника, въпреки, че законовото
представителството е следвало да се осъществява съвместно с управителя Януш Печикоплан. По отношение на евентуално съединения иск
счита, че ищецът следва да уточни дали същият е предявен по реда на чл.55, пр.2
от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД. Оспорва го като неоснователен. Ангажира доказателства.
Депозирана
е допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която
посочва, че действително на 17.11.2013г. между двете дружества е бил сключен
предварителен договор, по силата на
който ответникът е следвало да продаде
на ищеца 30 процента от семеен хотел с адрес гр. Свети Влас, ул. Ясен№27 чрез
прехвърляне на 30 процента от дяловото участие в новоучреденото дружество,
създало се по реда на отделянето му от Цитанами България ЕООД, в което да бъде
отделено като единствено имущество цялата собственост на посочения имот.
Твърди, че срещу тези дялове ищецът е следвало да заплати 50 000 евро,
което е сторил и да финансира бъдещото преустройство на хотела в жилищна
сграда, но ответникът не изпълнил задължението си да отдели дружеството, в
което да апортира хотела и вместо това предложил да се прехвърлят 12 процента
от капитала му на ищеца. Не оспорва, че е финансирал първоначално под формата
на междуфирмен заем и след това по посочения в първоначалната искова молба
начин чрез допълнителни парични вноски строителството и преустройството на
сградата от хотел в жилищна сграда, така, че да бъдат обособени самостоятелни
обекти за продажба срещу обещанието на ответника да получи 30 процента от тази
собственост под една или друга форма, променяно във времето, но до реално
изпълнение на задължението на насрещната страна не се е стигнало. Развива доводи,
че средствата, с които е кредитиран ответника имат заемен характер, въпреки
липсата на писмен договор, защото са приети и усвоени от заемателя и не се е
противопоставил веднага след узнаването им съгласно презумпцията на чл.301 от ТЗ. Изразява становище, че в случай, че бъде отречено наличието на заемно
договорно правоотношение, ответникът се е обогатил неоснователно с процесната
сума за сметка на ищеца, на неосъществено основание в хипотезата на чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, защото не се е сбъднало
нито едно от обещаните условия – нито първоначално прехвърляне на
дяловете в размер на 30 процента, нито разделяне приходите от продажби от
недвижимите имоти след преустройството на хотела.
Срещу
така постъпилата допълнителна искова молба в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК е
подаден допълнителен отговор от ответното дружество, с който се оспорва
допълнителната искова молба. Счита, че страните са обвързани от предварителен
договор за продажба на недвижими имоти от 17.11.2013г., като това обстоятелство
се признава от ищеца. Според този договор ищцовото дружество трябва да придобие
възмездно собственост в сграда с идентификатор 11583.502.381.2 по КККР на гр.
Свети Влас срещу задължението да плати сумата от 50 000 евро и
извършването на СМР по преустройство на хотела за своя сметка. Възразява, че
преминалите през банковата му суми, преведени от ищеца са във връзка с
изпълнение на уговорените СМР и нямат заемен характер. Намира, че с процесните
плащания ищецът си е изпълнявал задълженията по предварителния договор за покупко-продажба,
за което свидетелстват приложените с исковата молба банкови извлечения за
извършени разплащания към подизпълнителя Марстрой ООД.
БОС
е сезиран с искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 от ЗЗД вр.. чл.
288 от ТЗ и чл.55, пр.2 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност.
По главния иск ищецът при пълно и главно
доказване следва да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение
по договор за заем, както и изпълнението на задълженията си по същото чрез
реално предаване на ответната страна на процесните суми на посоченото в
исковата молба основание –заем, с който е финансирана дейността на ответника. В
тежест на ищеца е да установи наличието на постигнато съгласие относно посочените
в исковата и допълнителната искова молба уговорки с ответника за първоначално прехвърляне на дяловете в размер на 30
процента, както и разделяне приходите от продажби от недвижимите имоти след
преустройството на хотела
По
евентуално съединения иск
Относно
правната квалификация на иска, чието основание е конкретизирано от ищеца в
допълнителната искова молба, като се признава сключения предварителен договор
между страните, в чието изпълнение са престирани спорните вземания.
Съгласно т.
1 ППВС № 1 от 28. 05. 1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване,
по втория състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено – при двустранни договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др.. Установената
трайна практика на ВКС /решение № 1171 от 16. 10. 2008г. по гр. д. №
5324/2007г. на ВКС, 5 г.о., решение № 52 от 01. 09. 2015г. по т. д. №
538/2014г. на ВКС, 2 т.о. и др./ приема за приложима хипотезата на чл. 55, ал.
1, пр. 2 ЗЗД при нереализиран окончателен договор за продажба с купувача по
предварителен договор за продажба и строителство / в този смисъл и Решение №21/27.03.2017 по
дело №2705/2016 на ВКС, ГК, III г.о./
В тежест на ищеца е да установи предаването на сума,
като твърдението, че не се е осъществило основанието, на което е извършил
престацията е отрицателен факт, поради което не подлежи на доказване от ищеца.
Ответникът следва да докаже положителния в процеса факт, че се е осъществило
основанието за извършеното плащане. По делото липсват
ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Приложените към исковата молба,
допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния отговор писмени
доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора и следва да бъдат допуснати. По искането за изискване на т.д.№422/2016г.
съдът ще се произнесе след поясняване от ищеца на връзката му с настоящото
производство. Следва да бъде допуснат един свидетел на ищеца за изясняване на
посочените в допълнителната искова молба обстоятелства.
По
делото следва да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите на ищеца в допълнителната искова
молба.
Мотивиран
от горното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА
представените от ищеца с
исковата молба и допълнителната искова молба, както и от ответника с писмения
отговор и с допълнителния писмен отговор доказателства.
ДОПУСКА един свидетел на
ищеца за пълвото съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени от ищеца в допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 200 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от дъобщението по сметка на БОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ангел Тодоров Тодоров.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА
страните към постигане на
съдебна спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 18.01. 2019г. от 9,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца с препис
от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :