Р Е Ш Е Н И Е
№ / 10.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Лазар
ВАСИЛЕВ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в.
гр. дело №1030/2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е след отмяна на решение
№341/18.03.2019г., постановено по в. гр. дело №2767/2018г. по описа НА ВОС, връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС и изпълнение на дадените
указания в решение №41 от 26.05.2020 г., постановено по гр. дело №3264/2019 по
описа на ВКС.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№74202/12.11.2018 г. на „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П. С.,
против Решение № 4312/30.10.2018г., постановено по гр.д. № 3189/2018 г. по
описа на ВРС, ХХ състав, с което е допуснатa
на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС съдебна делба
между съделителите П.И.Д., ЕГН **********, Г.Г.Л., ЕГН **********, Н.Г.К., ЕГН **********,
и „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, на следните недвижими имоти: поземлен имот
с идентификатор 10135.4510.235 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В.
Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен
план 1711, при граници: 10135.4510.582 и 10135.4510.234; поземлен имот
10135.4510.236 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 691 кв.
м, при квоти: за всеки от съделителите П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. – по
1357.45/4791 кв.м. ид.ч., а за съделителя „Вайн селект“ ЕООД – 718.65/4791
кв.м.ид.ч. Според жалбоподателя, решението на ВРС е неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради
което моли за неговата отмяна. Счита за неправилен извода на съда за
недопустимост на възражението за незаконосъобразност на реституционната
процедура и възможността да се проведе косвен съдебен контрол в настоящото
производство, като развива подробни съображения в този смисъл. Твърди, че
постановеното по чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решение по гр. д. №3003/2001г. на ВРС не
завършва процедурата по възстановяване на собствеността и не легитимира ищците
като собственици. Счита, че начинът на възстановяване и реалното връщане на
собствеността са в компетентността на ПК, а с решението на съда само се
установява правото на възстановяване. Твърди, че върху решение № 994/18.03.2003
г. на ОСЗ Варна не е упражняван съдебен контрол и ответникът не е бил страна в
производството по издаването му. Излага също, че не са обсъдени възраженията на
ответника за наличие на публична общинска собственост върху процесните имоти
като части от улица по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, която изключва
възстановяването на собствеността и наличието на съсобственост между страните.
Позовавайки се на СТЕ, допусната в хода
на първоинстанционното производство, твърди, че процесните ПИ 235 и ПИ 236
попадат в улица с ширина от 59 м., предвидена с улична регулация по ЗРП на ЗПЗ,
одобрен със заповед №1308/10.08.1963 г. и по сега действащия ПУП-ПРЗ на ЗПЗ,
одобрен с решение №Р196-13 по протокол №30/28.01.2004 г. на ОбС-Варна, което
съответствало и на фактическото състояние към момента. Доколкото част от имота
попада в пътното платно за движение, счита, че важи забраната за реституция на
този имот по силата на чл.7, ал. 4 от ЗОС. Твърди, че доводите на ответника за
отсъствие на издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, не
са обсъдени от съда като условие за законосъобразно възстановяване на
процесните имоти с решението на ОСЗ Варна. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска за делба, поради липса на съсобственост между страните.
Ответниците по жалбата-П.И.Д., Г.Г.Л., Н.Г.К.,
чрез адв. С.Л., оспорват същата, като излагат съображения за нейната
неоснователност. Считат, че е недопустимо осъществяването на косвен съдебен
контрол на решението на административния орган по възстановяване на
собствеността, доколкото решението на поземлена комисия е било предмет на пряк
такъв. Отделно от това, обосновава, че преди постановяване на решение
№790/23.04.2001 г. на ОСЗ са издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и
ал.6 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което молят да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по иск,
предявен от П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. срещу “Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следните
недвижим имот: 1. Поземлен имот с идентификатор 10135.4510.235 по КККР на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се
в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с
номер по предходен план 1711, при граници: 10135.4510.582 и 10135.4510.234, при
квоти, както следва: за всеки от съделителите П.И.Д., Георгиена Г.Л. и Н.Г.К. –
по 1161.67/4100 кв. м. ид. ч., а за съделителя “Вайн селект“ ЕООД – 615/4100
кв. м. ид. ч.; 2. Поземлен имот с идентификатор 10135.4510.236 по КККР на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се
в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 691 кв. м, урбанизирана територия, с
номер по предходен план 1712, при граници: 10135.4510.234, при квоти, както
следва: за всеки от съделителите П.И.Д., Георгиена Г.Л. и Н.Г.К. – по
195.67/691 кв.м. ид. ч., а за съделителя “Вайн селект“ ЕООД – 104/691 кв. м.
ид. ч. Ищците твърдят, че съсобствеността с ответника е възникнала по следния
начин: С решение от 30.04.2003г., постановено по гр. д. №3003/2001 г. по описа
на ВРС, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.К.Д.,
починал на 28.02.1986 г., върху земеделска земя, находяща се в землището на гр.
Варна, местност „Доргут“, попадаща в строителните граници на града,
представляваща част от имот пл. № 69 по помощния кадастрален план на Западна
промишлена зона от 1999 г., с обща площ 4717 кв. м., на основание чл. 10, ал. 7
вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 вр. т. 3 ЗСПЗЗ. С решение №994/18.09.2003 г. ОСЗГ – гр.
Варна възстановява правото на собственост на наследниците на И.К.Д. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 4.717 дка,
предвид влязлото в сила съдебно решение. С протокол № 4/10.02.2004 г. за въвод
във владение на имоти в Община Варна наследниците наИ.К.Д. са въведени във
владение на имот пл. № 69 по помощния план на ЗПЗ – Варна в две части: първа
част с площ 4100 кв. м. и втора част с площ 692 кв. м. Със заповед
№Р-134/05.05.2004г. е попълнен КП на ЗПЗ – Варна за ПИ №№1711 и 1712 и корекция
на границите на ПИ 69. Излагат, че наследодателят И.К.Д. след смъртта си е
оставил за свои наследници синовете си Т. И. К. и Г. И. К.. Т. И. К.в се е
отказал от наследството на баща си, като отказът е вписан под №57/19.11.2003 г.
Посочват, че единствен наследник по закон е останал Г. И. Д., починал на
24.10.2015г. чиито наследници се явяват те. С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 13.11.2000г. Г. И. Д. е
прехвърлил на “Вайн селект“ ЕООД 15% ид. ч. от процесните недвижими имоти.
Поддържат, че двата имота от преди повече от 30 години и понастоящем се
използват за паркинг – паркинга пред бившия пивоварен завод. По изложените
съображения молят да бъде допусната съдебна делба на имотите при посочените в
исковата молба квоти между съделителите.
Ответникът “Вайн селект“
ЕООД, чрез депозирания писмен отговор поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск за делба. Оспорва правото на собственост на
ищците върху процесните недвижими имоти. Твърди, че възстановяването на
собствеността върху имот пл. №69 по помощния план на ЗПЗ – Варна е незаконосъобразно
поради наличие на пречки за това по смисъла на чл. 10б, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ. Излага, че имот пл. № 6011 по КП от 1956г., съответно възстановеният с
решение имот №69 и попълнените в КП на ЗПЗ имоти пл. №1711 и №1712 попадат
изцяло в улица с ширина около 60. Съгласно действащия план за регулация –
ПУП-ПРЗ на ЗПЗ – Варна, одобрен с решение на ОбС – Варна № 196-3 по протокол №
8/28.01.2004г. същите имоти попадат в улична регулация и са част от улица.
Твърди, че процесните недвижими имоти, предмет на делбата, представляват
несъседни помежду си части от улица, отразена в КК като имот с идентификатор
10135.4510.234, представляваща съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. пар. 7, ал.
1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА публична държавна собственост, която не подлежи на
възстановяване по смисъла на чл. 7, ал. 4 ЗОС. Поддържа, че решението от
18.09.2003 г. на ОСЗГ – Варна за възстановяване на нива от 4.717 дка, е
издадено при отсъствие на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за
определяне на свободните и подлежащи на реална реституция части от
възстановения имот, което счита за безусловно необходимо, предвид
местонахождението на възстановения имот в строителните граници на гр. Варна,
съгласно чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Твърди, че независимо от отмяната по реда на пряк
съдебен контрол на предходно решение № 790/23.04.2001 г. на ПК за отказ от
реално възстановяване на имота, това изискване е следвало да бъде спазено.
Посочва, че не е участвал в административното производство по издаването и
обжалването на акта за реституция, поради което не е обвързан от съдебното
решение за отмяна на решението от 23.04.2001 г. на ПК – Варна и от последващото
административно производство за възстановяване на собствеността. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С
решение №41/26.05.2020г. на ВКС, постановено по гр. дело № 3264/2019г. по описа
на ВКС, е прието, че изводът на въззивния съд, че процесните ПИ 10135.4510.236 и ПИ
10135.4510.235 са съсобствени между съделителите, е правилен, основан на извършена
в съответствие c изискванията
на процесуалния закон преценка на всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност и при съобразяване на правните последици на установените по
делото релевантни за спора факти и обстоятелства. При постановяване на
решението си въззивният съд е разгледал всички възражения на дружеството-съделител по същество, включително
възраженията, касаещи наличието на пречки за възстановяване на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ и правилно е приел същите за неоснователни. В
съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че косвен съдебен
контрол върху решението за възстановяване на собствеността е недопустим - в
този смисъл решение №298/25.03.2014г. по гр.д.№3296/2013г. на Първо ГО на ВКС,
в което е прието, че когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен
контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност
и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които
не са били страни и не са правоприемници на страна в съдебното производство по
оспорването му. В настоящия случай административният акт за възстановяване на
собствеността не се противопоставя на дружеството в качеството му на частен
правоприемник на Г. И. Д., а напротив дружеството черпи права от този акт.
Противопоставяне би било налице, ако въз основа на акта правата на дружеството
бъдат отречени.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази следното:
Производството е за делба
във фаза на допускането. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник.
В
настоящото производство, предвид мотивите в отменителното решение на ВКС,
следва да се установи само дали съществуват пречки да бъде допусната делба на имот,
част от който към настоящия момент попада в улица, а друга част - в тревна
площ. При формирането на този извод следва да се съобрази разпоредбата на чл.34,
ал.1 ЗС, според която всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
Настоящият състав на
Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на
събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците П.
Ив. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К. са наследници по закона на Г. Ив. Д., починал на
24.10.2015г. Г. И. К. и Т. И. К.са синове на И.К., починал на 28.02.1986г., като на
19.11.2003г. в особената книга при Районен съд-Варна е вписан отказът на Т. И.
К. от наследството на И.К..
С
решение от 30.04.2003г., постановено по гр. дело №3003/2001г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 28.05.2003г., по жалба на Г. И. Д. на основание чл.14, ал.З
ЗСПЗЗ е отменено решение №790/23.04.2001г. на ПК-Варна в частта, с която е
отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на R=U=O=
върху земеделска земя, находяща се в землището на гр.Варна, ж.к."В.
Варненчик", м."Доргут", попадаща в строителните граници на
града, представляваща части от имот пл.№69 по помощния кадастрален план на
Западна промишлена зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м., оцветени в зелен и
жълт цвят по скицата на в.л.Детелина Петрова, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, като вместо него е постановено
възстановяване на собствеността върху тази част от имота. Със същото решение,
жалбата на Георги И. Димитров е отхвърлена в частта, с която е отказано
възстановяване на правото на собственост върху частта от имот пл.№69, оцветена
в бял цвят по скицата на вещото лице Д. П..
Въз
основа на решението по гр.д.№3003/2001г. с решение №994/18.09.2003г. на
ОЗСГ-гр.Варна на наследниците на И.К. е възстановено правото на собственост
върху части от имот пл.№69 по помощния кадастрален план на Западна промишлена
зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м. съгласно описаното в съдебния акт,
като по протокол за въвод във владение от 10.02.2004г. наследниците на И.К. са
въведени във владение на възстановената част от имот пл.№69. Въводът във
възстановената част от имота е извършен в две части - първата с площ от
4100кв.м. и втората с площ от 692кв.м.
Със
заповед № Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на община Варна е одобрено
попълването на КП на ЗПЗ за ПИ пл.№1711, 1712 и корекция на границите на ПИ 69.
На
13.11.2006г., чрез договор, обективиран в н.а.№136, том VI, рег.№8986, дело
№649, Г. И. Д. продава на „Вайн Селект" ЕООД 15% идеални части от ПИ №1711
по плана на Западна промишлена зона с площ от 4100кв.м. и ПИ №1712 по плана на
Западна промишлена зона с площ от 692кв.м.
Георги И.
Димитров е починал на 24.10.2015г., като оставя за свои наследници по закон: преживяла
съпруга П.И.Д. и дъщери Г.Г.Л. и Н.Г.К..
От
заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено, че на територията на
процесиите имоти са действали седем кадастрални и регулационни планове и карти:
КП от 1956г.; КП от 1985г.; КП и ПКП от 1998г.; РП от 1963г.; ПУП-ПЗР, одобрен
с решение №196-13 по протокол №30 от 28.01.2004г. на Общински съвет Варна; КККР,
одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, като със заповед
№Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на община Варна КП на ЗПЗ е попълнен с ПИ
№№1711 и 1712.
Според
експертното заключение ПИ №10135.4510.235 и ПИ №10135.4510.236 по действащата
КК на гр.Варна са попадали в част от имот пл.№6011 по КП от 1956г., записан на
К. Д.; в обособен паркинг и тревна площ по КП от 1985г.; по КП на ЗПЗ от 1998г.
са идентични с имоти пл.№1711 и 1712; по РП от 1963г. част от имот №6011 по КП
от 1956г., която се включва в ПИ 235 и стар №69 по ПКП попада изцяло в улица с
ширина от 59 метра; по ПУП-ПЗР от 2004г. имотите попадат в улична регулация.
Според
заключението на вещото лице ПИ 10135.4510.236 фактически представлява част от
изградена улица, паркинг и озеленяване, а ПИ 10135.4510.235 е зает от
озеленяване.
От
заключението на в.л. Вл. А., изслушано в о.с.з., проведено на 16.09.2020г.
/след извършеното геодезическо заснемане и
съвместяване с действащата кадастрална карта/ се установява, че ПИ 10135.4510.236 е зает изцяло от озеленяване /скица на стр. 20 от
делото/. В ПИ 10135.4510.235 попада озеленяване с площ 1491 кв.м. в северната и североизточната
част, озеленяване и тротоари в южната част с площ 786 кв.м. и бетонова площадка
ползваща се като улица и за паркиране в средната част с площ 1823 кв.м. В по-голямата си част озеленяването което съществува на място е
съставено от тревна растителност в която има множество дървета и храсти от
недекоративни видове. Единствено пред лявата висока част на сграда с
идентификатор 10135.4510.582.20 има изпълнено озеленяване с декоративни храсти
и тревна площ които са видимо поддържани. В ПИ 10135.4510.235 няма обособен
паркинг. При извършените огледи е имало паркирани коли в северната и южната
част на бетоновата площадка, като последната се използва и като обществена
улица, през която преминават безпрепятствено автомобили. Тъй като на място няма
обособен паркинг отговарящ на необходимите законови изисквания, не може да се
даде отговор дали тази част на изискванията за самостоятелен обект на право на
собственост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно,
че процесните ПИ 10135.4510.236 и ПИ 10135.4510.235 са съсобствени между
съделителите при квоти: за всеки от съделителите П.И.Д.,
Г.Г.Л. и Н.Г.К. – по 1357.45/4791
кв.м. ид.ч., а за съделителя „Вайн селект“ ЕООД – 718.65/4791 кв.м. ид.ч., на
основание чл. 34 от ЗС.
Както е
посочено в отменителното решение на ВКС, обстоятелството, че съделителите
съпритежават право на собственост върху недвижим имот само по себе си не може
да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по
делото е установено, че поделянето е несъвместимо с предназначението на вещта.
Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във фазата по
допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС
обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК
ред.
С оглед
заключението на в.л., неоспорено от страните и възприето от съда като обективно
и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че ПИ 10135.4510.236 е зает изцяло от
озеленяване, в ПИ 10135.4510.235 попада озеленяване с площ 1491 кв.м. в
северната и североизточната част, озеленяване и тротоари в южната част с площ
786 кв.м. и бетонова площадка ползваща се като обществена улица и за паркиране
в средната част с площ 1823 кв.м.
С оглед
така установеното, счита, че делбата
на имот с ПИ 10135.4510.235 е недопустима, с оглед предназначението му
да задоволява признати от закона обществени потребности-част от него е улица, а
друга – тревна площ. Отреждането на имота за задоволяване на обществени
потребности в хипотеза, при която предвиденото мероприятие по плана, както се
установява по делото, е реализирано, макар да не лишава лицата от правото на
собственост, представлява пречка за допускането на съдебната делба по смисъла на
чл.34 ЗС с оглед предназначението на имота и предвид невъзможността делбата на
подобен имот да бъде извършена по предвидените в Глава 29 ГПК способи. На място
в.и. не установило наличие на паркинг, а част от улицата, която поради ширината
си в тази част се ползва за паркинг, но не обособена като такъв. Следователно,
не е възможно обособяването на реална част от имота, не засегната от улица,
която да бъде допусната до делба.
Сам по себе си фактът, че улицата е вече
реализирана и се ползва за задоволяване на обществени потребности, представлява
установена от закона пречка за поделянето на имота.
Установява се също, че частта от имота, която представлява тревна площ
също е част от реализираното улично озеленяване, т.е. озеленена площ за широко
обществено ползване, предназначена за трайно задоволяване на обществени
потребности по смисъла на чл.61, ал.2 ЗУТ. Последното се отнася и за ПИ 10135.4510.236,
който е зает изцяло от озеленяване, т.е. представлява озеленена площ
за широко обществено ползване, предназначена за трайно задоволяване на обществени
потребности по смисъла на чл.61, ал.2 ЗУТ.
В хипотеза, при която правото, на собственост върху имота е
възстановено по реда на ЗСПЗЗ, като впоследствие идеална част от имота е
прехвърлена на трето лице, от съществено значение при извършването на преценка
за допустимостта на делбата е не статутът на имота към момента на
възстановяване на собствеността, а статутът му към момента на приключване на
устните състезания във фазата по допускане на делбата. Дори правото на
собственост да е било възстановено, като е прието, че не съществуват
предвидените в ЗСПЗЗ пречки за това, съдът, пред който е висящо делото за
делба, е длъжен да извърши самостоятелна преценка за регулационния статут на
имота към настоящия момент и ако установи, че понастоящем имотът е отреден по
предвидения в закона ред за улица или тревна площ с обществено предназначение и
мероприятието е реализирано, да отхвърли иска за делба, дори в хипотеза, при
която по делото не е установено заплащането на обезщетение при завземането на
имота и реализирането на улицата, респ. парк, градина или улично озеленяване.
В настоящия случай се установява, че и върху двете части от имота са
реализирани предвидените мероприятия за обществени нужди /за осъществяването на
които имотът е бил отреден/, което е пречка за допускане на делба с оглед
предназначението на имота.
Доколкото липсва и възможност и за реално обособяване на самостоятелна
част /паркинг/, която да бъде допусната до делба, съдът намира, че така
предявеният иск по чл. 34 ЗС следва да бъде отхвърлен.
Предвид несъвпадащите
изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да
бъде отменено.
Предвид основателността
на въззивната жалба, въззивникът има право да му бъдат присъдени направените в
делбеното производство, включително и пред касационната инстанция разноски в
общ размер на 4600лв. съобразно представения списък и доказателства. Не са
налице основания за редуциране на адв. възнаграждение, тъй като спорът е с
висока правна и фактическа сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4312/30.10.2018г., постановено по гр. дело №3189/2018г. по
описа на ВРС, 20-ти състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. Варненчик” № 281, ет. 3 за
допускане на делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор 10135.4510.235 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В.
Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен
план 1711, при граници: 10135.4510.582 и 10135.4510.234, и поземлен имот 10135.4510.236
по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 691 кв. м,
урбанизирана територия, с номер по предходен план 1712, при граници:
10135.4510.234, на основание чл. 34 от ЗС.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, Г.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** общо да заплатят на „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №
281, ет. 3 сумата от 4600.00 /четири хиляди и
шестстотин/ лв. на оснн. Чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване, при условията на
на осн. чл. 280 ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: