№ 20393
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110169727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби и на двете страни.
С молба от 02.04.2025г. ищецът в производството е поискал изменение на
решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени още 300лв. платен депозит
за вещо лице, доколкото е сторил този разход.
Насрещната страна е подала отговор, с който счита молбата за неоснователна.
С молба от 10.04.2025г. ответникът в производството е поискал изменение на
решението в частта на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца
адв. възнаграждение. Посочва, че върху същото не се дължи ДДС. Отделно,
производството било еднотипно и елементарно, поради което възнаграждението
следвало да бъде намалено 200лв.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок. Ищецът
е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 94 – гръб/, а за ответника такъв не е необходим,
доколкото се иска изменение разноските на насрещната страна, но въпреки това е
представен и от него /л. 104/. Ето защо, молбите са допустими.
По молбата на ищеца:
Същата е основателна.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, като е определил депозит от
300лв., вносими от ищеца, което е сторено – л. 95. Въпреки това, с решението, с което
са уважени изцяло исковете, е присъдена само сумата от 150лв. – разноски за платена
държавна такса. Ето защо, решението следва да бъде изменено, като му се присъдят
още 300лв. за експертиза.
По молбата на ответника:
Същата е неоснователна.
На съда му е служебно известна цитираната от ответника съдебна практика на
ВКС, в която се приема, че при присъдено адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. данък
1
добавена стойност не се дължи. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратната
насока - определение № 542/12.12.2019г. по ч. т. д. № 2725/2019г., І Т. О. на ВКС,
определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№ 521/25.10.2017г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение №
442/28.06.2019г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о., определение №
261/24.06.2019г. по гр. д. № 3946/2018г. на ВКС, III г.о., определение №
306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
351/23.09.2020г. по ч. т. д. № 1485/2020г., ІІ Т. О. на ВКС и много други. В тези актове
се приема, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38,
ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла
на ЗДДС. С присъждането на адвокатското възнаграждение по посочения ред се
овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, върху който за регистрирания по
ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. Отделно следва да се има
предвид и че получените от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждения за
предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки,
посочени в чл. 38 и сл. ЗДДС. Изводът, че при присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, следва да се присъжда и ДДС, не противоречи на постановките в Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
Доколкото към момента няма постановено тълкувателно решение на ВКС,
настоящият съдебен състав възприема второто становище за дължимост на ДДС, тъй
като е обективирано в повече съдебни актове на върховната инстанция.
Не са налице основания и за намаляване на възнаграждението до 200лв.,
доколкото при определяне размера на дължимото възнаграждение следва да бъдат
съобразени всички обективни фактори по делото. С оглед предявяването на няколко
обективно кумулативно и евентуално съединени искове (общо 4), материалния
интерес, извършените процесуални действия, ориентировъчните размери по Наредба
№ 1/2004г., както и задължителните разяснения, дадени в практиката на СЕС -
Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, разумните,
пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение по настоящото
производство възлизат на определения и присъден размер от 480лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 5142/24.03.2025г., постановено по
настоящото дело, като ОСЪЖДА “****“ АД, ЕИК: 2*****, със седалище и адрес на
управление: ********, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***** сумата от
още 300лв. до достигане на общ размер от 450лв., представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2