Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
17.06.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №204 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №123 от 30.01.2019г., постановено по гр.дело №1557/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е признато за установено по отношение на ищеца „П.и.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, че в полза на първия ответник „К.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, не съществува вземане спрямо втория ответник „М.д.М.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в размер на 128469,89лв., представляващо стойността на извършени подобрения в собствения на ответника „М.д.М.“ЕООД недвижим имот – магазин на две нива с обща площ от 745,24кв.м., с административен адрес: гр.П., бул.“......., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., Община-П., област П., одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на арбитражната искова молба до окончателното изплащане на претенцията, както и сумата от 77338,87лв. – неустойка за забава на плащането на подобренията за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., както и, че в полза на първия ответник „К.И.“ЕООД с ЕИК ******* не съществува право на задържане на гореописания имот до окончателното плащане на сумата за подобрения в имота, като „К.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и „М.д.М.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, са осъдени да заплатят на „П.и.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8982,35лв. – разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „К.И.“ЕООД, който чрез пълномощника си адв.Д.М. го обжалва като неправилно, без да излага конкретни оплаквания, и претендира за отмяната му и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „П.и.б.“АД е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт К. К.писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „М.д.М.“ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответник; касае изцяло неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът „П.и.б.“АД твърди въз основа на издадени в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело №1763/2017г. на Районен съд-П. срещу длъжниците „М.д.М.“ЕООД, М. Н. Х., „А. Д.“ЕООД и „М. Д. Г.“ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 364500 евро, дължима по договор за кредит №020-316/30.07.2013г., сключен с кредитополучателя „М.д.М.“ЕООД, вземанията по който са обезпечени с първа по ред ипотека от 30.07.2013г. върху собствен на кредитополучателя недвижим имот – магазин в гр.П., бул.“......., надлежно индивидуализиран, да е образувал изп.дело №629/2017г. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № ..., а ответникът „К.И.“ЕООД да се е снабдил въз основа на арбитражно решение по арб.дело №1/2017г. на Арбитражен съд към сдружение на добрите адвокатски практики с изпълнителен лист срещу длъжника „М.д.М.“ЕООД за сумата от 128469,89лв., представляваща стойността на извършени подобрения в ипотекирания имот, и за сумата от 77338,87лв. – неустойка за забава плащането на подобренията за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на арбитражната искова молба, за събиране на които вземания образувал изп.дело №501/2017г. по описа на ЧСИ П. Н. . На 21.11.2017г. ответникът „К.И.“ЕООД се присъединил към образуваното от ищеца изпълнително дело, а ищецът като ипотекарен кредитор бил присъединен по право взискател по образуваното от „К.И.“ЕООД изпълнително дело. И по двете изпълнителни дела били предприети действия по принудително изпълнение и по налагане на обезпечителни мерки спрямо общия длъжник ответника „М.д.М.“ЕООД. При тези обстоятелства ищецът счита, че за него е налице правен интерес да оспори съществуването на посочените вземания на „К.И.“ЕООД спрямо „М.д.М.“ЕООД. Твърди изпълнителното основание в полза на ответника „К.И.“ЕООД да е плод на симулативен процес, както и влязлото в сила арбитражно решение да не му е противопоставимо и да не го обвързва. Поддържа ипотекираният имот да не е променян по начин, който да е увеличил стойността му, да не са извършвани промени и подобрения в него, а дори и да са направени разноски, те да не са вземане на кредитора по чл.136,т.4 от ЗЗД във връзка с чл.72 от ЗС, тъй като ползващите се с привилегия вземания за подобрения, касаят извършените на извъндоговорно основание от владелеца, а не от държателя. Оспорва да е налице признатото на ответника „К.И.“ЕООД с арбитражното решение право на задържане, тъй като дружеството не е било във фактическа власт на имота, като счита и, че право на задържане по чл.72,ал.3 от ЗС не може да бъде заявено самостоятелно, а само като защитно средство по иск за предаване на владението на подобрената вещ на нейния действителен собственик. При така изложените обстоятелства ищецът претендира да бъде установено, че ответникът „К.И.“ЕООД няма вземания от ответника „М.д.М.“ЕООД в размер на общата сума от 205808,76лв. за извършени подобрения в процесния недвижим имот и неустойка за забава, уточнени по размер поотделно, ведно със законната лихва от датата на подаване на арбитражната искова молба.
Предявените искове са отрицателни установителни с правно основание чл.124,ал.1 от във връзка с чл.464 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът „К.И.“ЕООД е заявил възражения за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им, тъй като по нито едно от двете изпълнителни дела не са събрани суми и не е изготвено разпределение, поради което да не се знае какви суми ще постъпят, как ще бъдат разпределени те и дали ищецът ще бъде удовлетворен от изпълнението, и предвид липсата на доказателства към момента ищецът да е в невъзможност да удовлетвори вземането си спрямо длъжника, както и поради силата на пресъдено нещо на арбитражното решение досежно оспорените вземания, въпросът за чието съществуване да не е допустимо да бъде пререшаван. Оспорва и основателността на предявените искове с твърдения да е наел процесния магазин от ответника „М.д.М.“ЕООД с уговорката да извърши за негова сметка строително-ремонтни дейности за привеждането му в състояние годно за ползване по предназначение, каквито да са извършени от „Н. С.“ООД, на което дружество е възложил изпълнението им, и да са одобрени и приети от наемодателя с протокол от 01.06.2016г. на стойност 128468,89лв., за чието реално осъществяване и действителна стойност да е изготвено по тяхно споразумение и частна експертиза от Р.Л.. С анекс от 05.04.2016г. било уговорено плащането да се извърши не по-късно от един месец след приемане на работата, т.е. до 01.07.2016г., и била предвидена неустойка за забава от 0,2% дневно. Поддържа да не е единствено държател, но и добросъвестен подобрител в имота, поради което и доколкото правото на задържане е признато от чл.72,ал.3 от ЗС не само на добросъвестния владелец, но и на приравненото на такъв трето лице, изричната договорка с наемодателя да остане в имота докато той не му изплати стойността на подобренията да трансформира държателя във владелец на подобренията до тяхното изплащане. Счита за допустимо самостоятелно съединяване на иск за подобрения с искане за признаване на право на задържане.
Ответникът „М.д.М.“ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел правният интерес от предявяване на иска по чл.464 от ГПК да възниква от момента на присъединяване на взискателя, в който възниква и задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпилите по делото суми, както и законът да не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост невъзможността банката да удовлетвори вземането си спрямо длъжника, а правният интерес за нея да произтича от обстоятелството, че ответникът като присъединен взискател с вземане за подобрения, обезпечено с право на задържане, се ползва с привилегията на чл.136,т.4 от ЗЗД, която е с предимство пред привилегията на банката по чл.136,т.3 от ЗЗД като ипотекарен кредитор. Приел е арбитражното решение да е постановено в арбитражно производство между ответниците, поради което да не обвързва със сила на пресъдено нещо ищеца като трето за това производство лице. По същество на претенциите е приел ответникът да няма вземане за подобрения, обезпечено с право на задържане, тъй като, макар и правото на задържане като акцесорно да е възможно да се упражни и при отделно предявен иск за реализиране на вземането, което обезпечава, а не само чрез възражение като защитно средство по иск за собственост, правото на задържане е признато с чл.72,ал.3 от ЗС само на владелеца, но не и на държателя, какъвто въз основа на договора за наем да е ответника „К.И.“ЕООД, който като такъв би имал единствено облигационно вземане, необезпечено с право на задържане и неползващо се с привилегията по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД. Приел е и да не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ответниците извършването на процесните подобрения, тъй като относно тях са представени единствено писмени доказателства, представляващи частни свидетелстващи и диспозитивни документи без достоверна дата, обективиращи само изгодни за тях факти и поради това непротивопоставими на ищеца, чийто подпис не носят, които са лишени и от каквато и да било материална доказателствена сила, а ангажираните от ищеца гласни доказателства и експертно заключение да са в опровержение на факта на извършване на подобрения.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно е било за страните и установено посредством представените писмени доказателства, че в полза на ищцовата банка е издаден изпълнителен лист от 10.02.2017г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №1763/2017г. на Районен съд-П., по който с молба от 23.02.2017г. тя е образувала изп.дело №629/2017г. по описа на ЧСИ К. П.срещу солидарните длъжници „М.д.М.“ЕООД, М. Н. Х., „А. Д.“ЕООД и „М. Д. Г.“ЕООД за събиране на парични вземания от общо 415637,88 евро за главница и просрочени, наказателни и непогасени лихви, както и за разноски, произтичащи от сключен с длъжника „М.д.М.“ЕООД договор за кредит №020-316/30.07.2013г., вземанията по който са обезпечени с ипотека по НА №...........г., том …, рег.№...........г. на нотариус Р. В., учредена върху собствения на длъжника недвижим имот – магазин в гр.П., бул.“......., спрямо който по искане на взискателя е насочено принудителното изпълнение чрез вписване на възбрана и извършване на опис с протокол от 16.06.2017г. Въз основа на молба от 21.11.2017г. и удостоверение по чл.456 от ГПК към така образуваното производство се е присъединил като взискател и ответникът „К.И.“ЕООД за оспорените вземания спрямо длъжника и ответник „М.д.М.“ЕООД в размер на 128469,89лв. – стойността на извършени в имота подобрения, и 77338,87лв. – неустойка за забавено плащане за периода 01.07.2016г.-27.04.2017г., присъдени с Решение №1 от 12.06.2017г. по арб.дело №1/2017г. на Арбитражния съд към сдружение на добрите адвокатски практики, с което е признато право на задържане на процесния имот до изплащането им, като за същите е издаден изпълнителен лист от 07.07.2017г. по ч.т.дело №376/2017г. на Окръжен съд-П. и въз основа на него е образувано изп.дело №501/2017г. по описа на ЧСИ П. Н. , по което с разпореждане от 18.10.2017г. е присъединен като взискател ищеца „П.и.б.“АД за гореописаните вземания и по което е вписана на 12.07.2017г. възбрана върху процесния магазин.
Видно е при
тези обстоятелства, че спрямо длъжника „М.д.М.“ЕООД са образувани от
кредиторите му – ищецът „П. И. Б.“ с обезпечени с ипотека върху магазина
вземания и ответникът „К.И.“ЕООД с вземания за подобрения на същия магазин, за
които му е признато право на задържане, две отделни изпълнителни производства,
по всяко от които съответния кредитор се е присъединил с тези си вземания, и по
които принудителното изпълнение е насочено спрямо ипотекирания и подобрен имот.
Налице е, с оглед на това, конкуренция между двамата кредитори за
удовлетворяване на техните вземания спрямо длъжника от стойността на имота,
върху който е учредил ипотека в полза на първия, даваща му привилегия по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД, и върху който е
признато право на задържане на втория до изплащане на извършени от него
подобрения, даващи му привилегия по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД, която в този случай
е с предимство пред тази по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД. Тази конкуренция сама по си
обосновава и наличието на правен интерес за ищеца като взискател да оспори
съществуването на вземането на другия взискател ответника „К.И.“ЕООД,
обезпечено с право на задържане. Правният интерес възниква от момента, в който
взискателят се присъедини към образуваното вече изпълнително производство, в
което той има същите права като първоначалния взискател и се ползва от
извършените до този момент изпълнителни действия. От този момент обективно
възниква конкуренция помежду им за удовлетворяване на техните вземания, за
която е без значение дали длъжникът разполага с достатъчно имущество или не за
пълното удовлетворяване на всеки от кредиторите му, доколкото по правилото на
чл.133 от ЗЗД всеки от кредиторите има еднакво право да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, а в случая всеки от двамата кредитори претендира и за
специална привилегия спрямо конкретния длъжников имот. Правният интерес
съществува до момента, до който сумата по разпределението не е предадена на
взискателя с оспореното вземане, тъй като предявяването на иска спира предаването
на сумата и в зависимост от резултата по него тя или ще бъде предадена на същия
при отхвърлянето му или ще бъде разпределена между останалите взискатели при
неговото уважаване, но с предаване на сумата от съдебния изпълнител на
взискателя с оспореното вземане, правният интерес от установителна защита за
оспорващият взискател отпада, тъй като той вече не може да я получи в рамките
на това изпълнително производство, в какъвто смисъл е и разпоредбата на
чл.464,ал.1 от ГПК, а следва да предяви осъдителен иск.
В производството, по което е постановено арбитражното решение относно присъдените на „К.И.“ЕООД вземания и признато право на задържане, като страни са участвали единствено ответниците, но не и ищецът по настоящото дело. Според чл.41,ал.3 от ЗМТА, арбитражното решение е задължително за страните, при което то се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща за съдебните решения. Субективните предели на тази сила обхващат единствено страните по разрешения спор или в случая ответниците, но не и трети за него лица, какъвто е ищеца. Поради това той не е обвързан от задължителната сила на решението и повдигнатият от него спор за съществуването на присъдените с това решение вземания не касае недопустимо по смисъла на чл.299,ал.1 от ГПК пререшаване на въпроса относно тях, а разрешаването му с негово участие.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на заявените с отговора на исковата молба от ответника „К.И.“ЕООД възражения за недопустимост на предявените искове и обуславя допустимост на постановеното по тях първоинстанционно решение.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно приетата за установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, каквито са изложени едва в представената писмена защита, като в този случай въззивният съд следи служебно единственото за правилното приложение на императивна материалноправна норма.
Настоящата инстанция намира, че право на задържане на недвижим имот до изплащане на извършените в него подобрения има не само владелецът-подобрител по чл.72,ал.3 от ЗС, какъвто ответникът „К.И.“ЕООД като наемател на процесния магазин несъмнено не е, но и държателят-подобрител на чужд имот, съгласно чл.90 от ЗЗД, тъй като възражението за неизпълнен договор касае по същество право да се задържи вещта до изпълнение на насрещната престация при задължения, произтичащи от едно и също правоотношение. Правото да се задържи вещта до изпълнение на насрещната престация е акцесорно на вземането за извършените подобрения и обезпечава същото, като независимо дали е предвидено изрично с договор между страните или не, процесуалното средство за неговото реализиране е чрез възражение наред с иска за заплащане на стойността на подобренията или чрез самостоятелното му предявяване, ако иска за заплащане на стойността им е бил уважен в отделно производство, в каквато последна насока са указанията по т.6 от ТР №1 от 04.01.2001г. по т.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС. Правото на задържане, обаче, съществува само доколкото е налице непогасено вземане за подобрения, а в случая се оспорва именно наличието на такова вземане.
В тази връзка от страна на ответника „К.И.“ЕООД, в чиято доказателствена тежест е да установи съществуването на оспореното си вземане, в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства. Представен е договор за наем от 01.04.2016г., вписан на 03.11.2016г., сключен между ответниците, според който „М.д.М.“ЕООД като наемодател отдава под наем на „К.И.“ЕООД като наемател процесния магазин за срок от пет години. С него страните се съгласяват и, че наемателят ще извърши цялостен ремонт, включително ще направи необходимите подобрения в него, със собствени средства с цел привеждането му в състояние, годно за неговото използване по предназначение, като разходите няма да бъдат възстановени от наемодателя, но ще бъдат взети предвид при определяне на месечната цена на наема, която ще остане непроменена за целия период на договора /т.2.2/. С анекс от 05.04.2016г. към договора ответниците са изменили първоначалните си уговорки, констатирайки, че магазинът е напълно негоден за ползване по предназначение и се нуждае от довършителни, а не от ремонтни работи, при което са се споразумели наемателят да извърши необходимите довършителни СМР, съобразно списъка по приложения Протокол-Приложение №1 към анекса, и след извършването им да бъде съставен протокол за тяхното приемане и остойностяване, като наемодателят се задължава да заплати разходите за СМР в срок до един месец от съставяне на този протокол, в противен случай при забава дължи неустойка в размер на 0,2% върху неизплатената част от сумата за всеки просрочен ден. С договор от 11.04.2016г. наемателят „К.И.“ЕООД е възложил на „Н. С.“ООД извършването на СМР в процесния магазин, които да бъдат изпълнени в срок до 27.05.2016г. и чието приемане да се извърши с протокол. В чл.10 от този договор е предвидено, че възложителят е длъжен да плати уговореното възнаграждение в сроковете и по начина, уговорени в договора, но подобни уговорки в същия липсват. На 27.05.2016г. между тях е подписан приемо-предавателен протокол относно извършените СМР. С двустранно подписан протокол от 01.06.2016г. след оглед е констатирано, че са извършени посочените в него по вид и стойност СМР, и същите са приети от наемодателя, като те са остойностени от страните на общо 128469,89лв. с ДДС и е постигнато съгласие да възложат на компетентно лице изготвянето на експертиза за установяване достоверността на описаните като извършени СМР и тяхното остойностяване. Във връзка с последното е приложено експертно заключение от 28.10.2016г. на инж.Р. Л., според което при осъществения на 05.06.2016г. оглед на имота е констатирано извършването на описаните СМР на обща стойност 128469,89лв. с ДДС. Реалното им изпълнение на място в процесния магазин се потвърждава от този експерт и с изготвеното от него по делото заключение от 03.01.2019г. по допуснатата СТЕ. Спорният въпрос е дали тези СМР са извършени именно от наемателя „К.И.“ЕООД в периода от 05.04.2016г., когато е сключен наемния договор, до 01.06.2016г., когато е подписан протокола за приемането им, или са съществували в процесния магазин преди възникване на наемното правоотношение. Категоричен отговор на този въпрос не може да бъде даден единствено въз основа на горе посочените писмени доказателства. Касае се за частни документи, част от които са диспозитивни и материализират постигнати съглашения във връзка с извършването на СМР, а останалите са свидетелстващи относно оспореният факт на извършване на тези СМР в третирания в тях времеви период, като последните не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а се преценяват наред с всички останали доказателства по делото, и, тъй като не са подписани от ищеца като трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК, което черпи правото си на предпочтително удовлетворяване по силата на учредената му от ответника „М.д.М.“ЕООД, подписал част от тези документи, ипотека, чието реализиране зависи от датата на тези документи, достоверността й произтича от настъпването на такива обстоятелства, след които е невъзможно тези документи да са съставени. В тази връзка, заключението на СТЕ не може на база техническото състояние на обекта и извършените СМР, с оглед и на тяхното естество, да даде отговор кога те са реално осъществени – с построяването на обекта, в който са реализирани, или на по-късен етап, включително в изследвания период от 05.04.2016г. до 01.06.2016г. Нещо повече, в съдебно заседание на 15.01.2019г. при изслушването му вещото лице Л., което е изготвило и частната експертиза по възложение на ответниците, заявява, че при извършения на място оглед за целите й самият собственик на обекта му е предоставил данните за времето на направа на отделните видове работи, които изявления на представляващия ответното дружество не се ползват с доказателствена сила. При това положение несъмнено е единствено, че те вече са били реализирани към 05.06.2016г., когато експертът е извършил първия си оглед на имота. От ответника „К.И.“ЕООД не са ангажирани гласни доказателства относно фактическото изпълнение на СМР чрез натоварени от него за това лица, нито са представени счетоводни документи за извършени плащания за тези СМР. Във връзка с последното по искане на ищеца е допусната ССчЕ и е прието заключение от 14.01.2019г., според което липсват счетоводни данни за извършено плащане по договора от 11.04.2016г. между „К.И.“ЕООД като възложител на процесните СМР и „Н. С.“ООД като изпълнител, документи за каквото плащане за целите на експертизата управителят на ответното дружество-възложител няколкократно заявила, че ще представи, но не представила. Такива не са предоставени не само на вещото лице, но не са приложени и по делото. Чак след депозиране на заключението на ССчЕ ответникът „К.И.“ЕООД е представил тристранно споразумение от 15.04.2016г. между него като възложител, „Н. С.“ООД като изпълнител и „М. С. ..“ЕООД като подизпълнител, с което е постигнато съгласие СМР да се изпълнят от „М. С. ..“ЕООД, както и споразумение от 06.06.2016г. между възложителя и подизпълнителя за погасяване на задължението за стойността на СМР от 130394,84лв. и замяната му със задължение за 130000лв., платимо в срок до 05.01.2019г. Представен е и Анекс №1 от 31.10.2017г., в който се съдържа арбитражна клауза във връзка с уреждане на отношенията им по споразумението. Отново след депозиране на заключението на ССчЕ от страна на „М. С. ..“ЕООД е подадена на 18.01.2019г. искова молба до Български арбитражен съд-гр.П., посредством която е предявен иск срещу „К.И.“ЕООД за сумата от 130000лв. по споразумението от 06.06.2016г. По нея е постановено представеното във въззивното производство Решение от 05.03.2019г. по арб.дело №15/2019г., с което претендираната сума е присъдена и с молба вх.№15318/16.05.2019г. до Окръжен съд-П. е поискано издаване на изпълнителен лист за сумата. Освен, че са били несвоевременно представени в първоинстанционното производство, доколкото са датирани далеч преди образуването му и поради това следва да са били известни на ответника „К.И.“ЕООД като участник в тях, цитираните споразумения, които не са и упоменати в отговора на исковата молба, касаят съглашения относно извършването на процесните СМР, но не съставляват надлежни доказателства за реалното им изпълнение, които да са противопоставими на ищеца като трето за тях лице по изложените вече съображения. Представеното арбитражно решение не обвързва същия със задължителна сила, поради което ответникът „К.И.“ЕООД на общо основание в настоящото производство е следвало да ангажира надлежни доказателства относно съществуването на негово задължение спрямо „М. Д. ..“ЕООД за заплащане на стойността на извършени по негово възложение СМР, което той не е сторил. Не е налице нито едно годно доказателство, касаещо пряко обективният факт на изпълнение на процесните СМР от наемателя „К.И.“ЕООД или ангажирани от него за целта лица непосредствено след сключване на наемния договор, а единствено писмени изявления на договарялите лица, които не съставляват надлежно доказателствено средство за установяване на това обстоятелство. В опровержение на него са събраните от ищеца гласни доказателства посредством разпит на св.П. П., който в качеството му на ръководител Отдел „П. К.“ на юридически лица към банката и по повод предоговаряне на влошена кредитна експозиция на „М.д.“ЕООД на 05.04.2016г. посетил процесния магазин и констатирал, че той видимо е в състоянието, в което е бил и при предходни огледи, като то било добро със следи от нормална амортизация и в никакъв случай нуждаещо се от ремонт, като самият управител на дружеството не упоменал, че възнамерява да предприеме такъв, при положение, че в практиката при отпускане и предоговаряне на кредит предстоящото извършване на ремонтни дейности, които биха стопирали търговската или производствена дейност в ипотекирания имот, винаги се упоменава. Финансовите затруднения на дружеството по обслужване на кредита, наложили предоговарянето му с анекс от 16.06.2016г., отразен в заповедта за изпълнение за вземанията на ищцовата банка, и довели впоследствие до обявяването му за предсрочно изискуем от 26.01.2017г., сами по себе си не предполагат поемане в този момент на значителни по размер допълнителни финансови ангажименти за извършване на основен ремонт или довършителни работи на търговския обект, който е източник на доходи, освен ако неговото състояние е толкова лошо, че застрашава съществуването и функционирането му по предназначение и налага вземане на неотложни мерки, доказателства в каквато насока не са събрани.
При тези обстоятелства следва да се приеме ответниците, в чиято тежест е, да не са установили по несъмнен и категоричен начин съществуването на оспорените вземания за извършени подобрения и неустойка на „К.И.“ЕООД спрямо „М.д.М.“ЕООД, които да са обезпечени с право на задържане, поради което отрицателните установителни искове по отношение на тях правилно са уважени с обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на въззиваемата страна „П.и.б.“АД за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да й заплати сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №123 от 30.01.2019г., постановено по гр.дело №1557/2018г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА „К.И.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.и.б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: