Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260520/2.10.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.09.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря
Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 19812
по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата М. Б.М. ЕГН ********** с адрес: *** срещу ответника Средно училище „ГЕО МИЛЕВ" – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Република" №124а, представлявано от А. П=- директор кумулативно съединени осъдителни искове , както следва:
- с правно основание чл. 226 ал.1 т.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4208,40 лв., представляваща обезщетение за претърпяна вреда , равна на неполучена пенсия по възраст и прослужено време през периода от 02.07.2018 г. до 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 718,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.07.2018г. до 03.12.2019г. включително.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се , че от 27.04.2010 г. до 02.07.2018 г. ищцата е работила в ответното училище като учител по „изобразително изкуство". След като директорката е поискала от ищцата да напусне, тя молба и била освободена по „взаимно съгласие". При получаване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор , ищцата е поискала да й бъдат издадени документи , между които образец УП-2 и УП-3, тъй като имала необходимите възраст и стаж за пенсия и планирала да поиска такава. Тъй като не й казали нищо, на 11.07.2018 г. с препоръчано писмо ищцата подала молба да й издадат исканите документи, но не получила никакъв отговор. Чрез колега отново устно поискала издаването и отново не получила никакъв отговор. От НОИ-ТП Варна-пенсионен отдел, ищцата разбрала, че ако подаде до 02.09.2018 г. документи за пенсия, ще получи такава от 02.07.2018 г, но ако пропусне този двумесечен срок -ще получи пенсия от деня на постъпване на молбата й за отпускането й. На 23.11.2018 г. ищцата упълномощила нотариално нейна близка - Л. Ив.Х. да я представлява пред ответното училище и да изиска УП-2 и УП-3, характеристика и оценка на работата й. Така през месец декември 2018 г най - после получила исканите документи и на 20.12.2018 г. подала молба за отпускане на пенсия по възраст и осигурителен стаж. Поради късното издаване на исканите документи, дължащо се на служители на ответника, ищцата пропуснала периода от 02.07.2018 г до 20.12.2018 г. ,през който е могла да получава пенсия. Счита се, че понесената от ищцата вреда възлиза на 6 х 701,40 лв = 4 208,40 лв.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът Средно училище „ГЕО МИЛЕВ" – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Република" №124а,
представлявано от А. П. - директор в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба , в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Излагат се следните
съображения , а именно:
Твърди се, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед №РД-08-327/02.07.2018г.
, на основание чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на М.М. на 02.07.2018г.
Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. По тази причина и на основание чл.222, ал.З КТ работодателят
дължи на М.М. - 2 брутни трудови възнаграждения, тъй
като ищцата през последните 10 години не е работила в СУ „Гео Милев". През
последните 10 години ищцата не е работила в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.
Ищцата не е съгласна да получи обезщетение в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения на основание чл.222, ал.З КТ и отказва да ги получи. На
02.07.2018г. е съставен протокол с обективиран в него
изричен отказ. Този протокол е подписан от длъжностните лица К.Герасимова и
К.Борисова. М. отказва да се яви в училището и за оформяне на трудовата й
книжка.
Излага се, че твърденията
на ищцата М.М. , описани в писмо от 11.07.2018 год.,
за внесено заявление на 04.07.2018 год., не отговарят на истината. В СУ „Гео
Милев" гр. Варна не е постъпвало подадено писмено заявление от г-жа М.М. за издаване на УП 2 за периода 01.12.1990г. до
30.11.1993г. и УПЗ за периода 08.09.2008г. - 08.11.2008г.
Посочва се, че цитираните
УП 2 и УП 3 са издадени след устна нейна молба. Искането е изпълнено и
удостоверение УПЗ за М.Б.М. е издадено на 10.07.2018г. с изх.№631, както и
удостоверение УП2 за М.Б.М. е издадено на 10.07.2018г. с изх.№632.
На 11.07.2018 г. с писмо в
училището постъпва ново искане от М. за изготвяне на УП 2 и УП 3. Тъй като тези
документи вече са издадени, но ищцата не се явява да ги получи на 12.07.2018 г.
, се налага директорът на училището с писмо изх.№4925/12.07.2018г., изпратено
по пощата до нея на адрес: ул. „Херман Шкорпил"
№13, вх.Б, ет.4 да я информирана, че удостоверенията УПЗ и УП2 са готови и
следва да се яви в училището, за да ги получи, както и да представи трудовата
си книжка за оформянето й. Писмото е непотърсено от М.М.,
което е отразено върху плика. Това е причината, поради която ответникът не
подава друго писмо с удостоверенията, тъй като следва да бъдат връчени лично
срещу подпис, а М. не получава писмата, изпратени от нея и отказва каквато и да
е комуникация с ответника. Многократно е търсена и канена да се яви в училището
да получи издадените и документи УП 2 и УП 3 от длъжностни лица в училището.
Така ответникът спазвайки
правилата на чл.128а КТ в 14-дневен срок от искането е издал удостоверения
образец УП2 и образец УПЗ, но ищцата не е се е явила в училището, за да ги
получи.
Излага се, че пропускането
на ищцата да получи пенсия от 02.07.2018г. до 20.12.2018г. е вследствие на
собственото й бездействие, изразяващо се в неявяване в училището да получи
издадените удостоверения, въпреки отправените покани за това.
На 11.09.2018г. ищцата
подава телепоща изх.№18, в която изразява желание да
получи издадените документи по пощата, въпреки че не получава и изпратените до
нея писма от СУ „Гео Милев".
Предвид всичко
гореизложеното се моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове на М.М., тъй като в хипотезата на
чл.226, ал.1, т.1 КТ законодателят е посочил, че се дължи обезщетение за
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение, а в настоящия
случай ответникът е издал УПЗ изх.№631 на дата 10.07.2018г. и дата УП2 изх.№632
на 10.07.2018г. следователно няма причинна връзка между неполучаването на
пенсия от ищцата за периода 02.07.2018г. до 20.12.2018г. и поведението на
ответника.
Излага се, че доколкото
при подадено заявление от страна на ищеца до НОИ за отпускане на пенсия
административният орган би могъл да се снабди служебно с доказателства свързани
с трудовия стаж, работното време, положен извънреден труд, доход за определяне
на размера на пенсията е още един аргумент в подкрепа на твърдението за
бездействие от страна на М.. Съгласно общото правило на чл.35 АПК органът е
задължен да постанови административния акт - разпореждане за отпускане на песия след като изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая. На основание чл.36, ал.1 АПК доказателствата в
административното производство се събират служебно от административния орган.
Според ал.3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и
преценяват от административния орган, а на основание чл.36, ал.4 АПК:
„Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или
документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на
съответното производство". Следователно единственото, което М.М. е следвало да направи, е да подаде заявление за
отпускане на пенсия в НОИ, от където тези документи биха могли да се изискат
служебно и то само ако тези данни не са налични при тях, след като тя не иска
да получава кореспонденция и да се яви в училището за лично получаване на
документите -УП2иУПЗ.
Вследствие на изложеното
се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените
по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото,
а и от представените по делото доказателства се установява , че страните са
били в трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № РД-08-327/02.07.2018
год. на директора на СУ „Гео Милев“-гр.Варна, поради Заявление с вх. № 1253 от
31.05.2018 год.
Приет по делото е
протокол от 02.07.2018г., в който к.и.г.-Гл.счетоводител и к.с.б.а-чистач-
куриер удостоверяват , че лицето М.Б.М. отказва да получи полагащото й се
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
Приета по делото е
молба от ищцата М.Б.М. , адресирана до Директора на СУ „Гео Милев“-гр.Варна , в
която е посочено, че се връща обезщетение
по чл.222 ал.3 от КТ и е направено искане за издаване на поисканите от
ищцата с молба от 02.07.2018г. документи – УП-2 и УП-3. Представена е обратна
разписка за връчване на молбата на 12.09.2018г. на служител в училището – М. Б.Й..
Представено е
нотариално заверено на 23.11.2018г. пълномощно ,с което ищцата М.Б.М.
упълномощава Л. Ив.Х. да я представлява пред ръководството на СУ „Гео
Милев“-гр.Варна, за да отправи искания и да получи документи , посочени от
закона относно прекратения й трудов договор , в т.ч. удостоверения УП-2 и УП-3,
характеристика и оценка на работата й и други подобни.
Видно от представеното
по делото разпореждане за отпусната пенсия от 20.12.2018 г. , на ищцата е
изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.12.2018г.
пожизнено по чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО във връзка с чл.10 ал.2 от НПО.
Представено е писмо от М.М. , изпратено по пощата на 11.07.2018г. до СУ „Гео Милев, в което същата посочва, че на 04.07.2018г. е внесла заявление за УП-2 и УП-3 , като следва да ги получи в срок 14 дни-1 месец.
Прието по делото е удостоверение с изх.№ 631/10.07.2018г. , издадено от СУ „Гео Милев“-гр.Варна относно длъжността , която е заемала ищцата М.Б.М. – „старши учител“ и осигурителния стаж , изчислен по реда на чл.38 и39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Прието по делото е удостоверение с изх.№ 632/10.07.2018г. , издадено от СУ „Гео Милев“-гр.Варна относно длъжността , която е заемала ищцата М.Б.М. – „старши учител“ и периода, от който ще се изчислява размера на пенсията – от 01.12.1990г. до 31.11.1993г. – 3 години и брутното трудово възнаграждение или доход за определяне на размера на пенсията – 62316,26 лв.
С оглед направеното оспорване от ищцовата страна, е открито производство по оспорване истинността на удостоверения с изх.№ 631/10.07.2018г. и изх.№ 632/10.07.2018г. по отношение датата на съставяне на оспорените документи, при твърдение, че посочената в същите дата не е достоверна , на основание чл.193 от ГПК.
Приобщено към доказателствения материал е писмо с изх.№ 4925/12.07.2018г. от Директора на СУ „Гео Милев" - гр. Варна, изпратено по пощата до ищцата с обратна разписка, в което същата е информирана , че е са й изготвени исканите от нея документи: УП-2 за периода от 01.12.1990 год. до 30.11.1993 год. и УП-3 за периода 08.09.2008 год. -08.11.2008 год. Във връзка с изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ ищцата е поканена да се яви в СУ „Гео Милев" с трудовата си книжка за оформянето й. Видно от представеното известие за доставяне, същото е непотърсено.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на водената от ответната страна свидетелка П.С.П., родена 1962 г., заемаща длъжността завеждащ административна служба в училище СУ “Гео Милев“ гр.Варна от 2012г. и към настоящия момент. Свидетелката П.излага, че познава ищцата , която е работила като учител по изобразително изкуство в училището до 2018г. Свидетелката твърди, че е издала на ищцата М.М. документи във връзка с пенсионирането й – УП-2 и УП - 3 , издадени на 10.07. 2018г., като твърди, че са спазени законоустановените срокове по КСО. Свидетелката излага , че след изготвянето на документите се е обаждала на ищцата , но същата не е отговарял на обажданията й , поради което е изпратила писмо с обратна разписка на домашния й адрес, в което я канят да дойде в училище, за да си получи документите. Свидетелката П.излага, че ищцата не е подавала заявление в училището за издаване на документите, като устно е поискала тяхното издаване. Свидетелката твърди , че е изготвила документите на 10.07.2018г. , като сочи, че посочената в удостоверенията дата се генерира от компютърната програма. Свидетелката твърди, че датата в изготвените от нея удостоверения е такава, каквато е актуалната за деня. Съдът кредитира показанията на свидетелката П.С.П., т.к. същите кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством изготвените от вещото лице Е.Й.Т. заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и допълнителното заключение, които съдът кредитира като обективно и обосновано. Видно от заключението на вещото лице , ако се приеме, че ищцата би следвало да получи пенсия за периода от процесния период от 02.07.2018г. до 20.12.2018г., то евентуалните неполучени суми за песния се равняват общо на 4 208,40 лв. Лихвата за забава върху главницата за процесния период от 02.07.2018г. до 03.12.2019г. включително общо се равнява на 514,51 лв. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, съгласно представено по делото копие от Заповед № РД - 09-86/15,06,2018г. е разрешено и реално е ползван отпуск от Пенка П.Станкова - ЗАС, считано от 11.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 16.08.2018г. до 17.08.2018г. включително.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
възприе следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи. Посочената разпоредба санкционира неизпълнението на задължението на работодателя, предвидено в чл. 128а, ал. 1 от КТ да предаде по писмено искане на служителя необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
Видно от съвкупния доказателствен материал няма представено нарочно писмено заявление от ищцата, а същата устно е сезирала ръководството на СУ “Гео Милев“ гр.Варна за издаване на необходимите за пенсионирането й документи - УП-2 и УП – 3. Видно от представеното по делото писмо от М.М. , изпратено по пощата на 11.07.2018г. до СУ „Гео Милев, същата изрично посочва в него, че на 04.07.2018г. е внесла заявление за УП-2 и УП-3 , като следва да ги получи в срок 14 дни-1 месец.
На основание чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. За отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст правоимащото лице следва да представи изрично посочени в чл. 2 от НПОС документни, сред които и документи за осигурителен (трудов) стаж/ т.1 на чл.2/. Документите, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, са посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. от НПОС – това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Именно такъв образец е УП- 2 и УП- 3, удостоверяващ трудовия стаж на служителя.
В конкретния случай видно от приетите по делото удостоверение с изх.№ 631/10.07.2018г. , издадено от СУ „Гео Милев“-гр.Варна относно длъжността , която е заемала ищцата М.Б.М. – „старши учител“ и осигурителния стаж , изчислен по реда на чл.38 и39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и удостоверение с изх.№ 632/10.07.2018г. , издадено от СУ „Гео Милев“-гр.Варна относно длъжността , която е заемала ищцата М.Б.М. – „старши учител“ и периода, от който ще се изчислява размера на пенсията – от 01.12.1990г. до 31.11.1993г. – 3 години и брутното трудово възнаграждение или доход за определяне на размера на пенсията – 62316,26 лв., работодателят е издал необходимите документи за пенсиониране на ищцата - УП- 2 и УП- 3.
Съдебният състав намира за недоказано направеното от ищцовата страна оспорване на истинността на удостоверения с изх.№ 631/10.07.2018г. и изх.№ 632/10.07.2018г. по отношение датата на съставяне на оспорените документи, при твърдение, че посочената в същите дата не е достоверна , на основание чл.193 от ГПК, като съобразява събраните по делото гласни доказателства , т.к. кредитира показанията на св.П., че датата на съставяне на оспорените е генерирана от компютърната програма при изготвянето им.
Предвид изложеното , съдебният състав намира , че е неоснователно възражението , че работодателят не е издал необходимите документи , удостоверяващи факти относно трудовото правоотношение. Работодателят е изпълнил задължението са издаване на необходимите документи за пенсия на ищцата М.М., след прекратяване на трудовото правоотношение, но същата не се е явила своевременно за получаването им.
Наред с изложеното , съдебният състав кредитира показанията на св.П., от които се установява, че са правени опити за свързване с ищцата по телефона за получаване на издадените документи. Предвид невъзможността за осъществяване на връзка с ищцата , издадените документи са изпратени на ищцата на домашния адрес с обратна разписка, видно от писмо с изх.№ 4925/12.07.2018г. от Директора на СУ „Гео Милев" - гр. Варна, изпратено по пощата до ищцата с обратна разписка, в което същата е информирана , че е са й изготвени исканите от нея документи: УП-2 за периода от 01.12.1990 год. до 30.11.1993 год. и УП-3 за периода 08.09.2008 год. -08.11.2008 год., върнало се като непотърсено. Вследствие на изложеното съдът намира, че ищцата не е проявила нужната добросъвестност да получи издадените от работодателя документи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че дори и да са налице вреди за ищцата в размер на пропуснатите като сума пенсии, същите не са в пряка и причинна връзка с поведение на работодателя , т.к. намира, че не е налице несвоевременно издаване от страната на ответника на документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение на ищеца - удостоверение УП -2 и УП -3.
С оглед на горното, съдът намира, че претенцията с правно основание чл.226, ал. 1, т. 1 от КТ е недоказана , поради което следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на предявения акцесорен иск , с оглед изхода на иска за присъждане на главница , същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По делото е направено искане за разноски от ответника, поради което и такива следва да бъдат присъдени в размер на 700,00 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата М. Б.М. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника Средно училище „ГЕО МИЛЕВ" – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Република" № 124а, представлявано от А. П. - директор кумулативно съединени осъдителни искове , както следва:
- с правно основание чл. 226 ал.1 т.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4208,40 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда , равна на неполучена пенсия по възраст и прослужено време през периода от 02.07.2018 г. до 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 718,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.07.2018г. до 03.12.2019г. включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.
Б.М. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Средно училище „ГЕО
МИЛЕВ" – гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, бул. „Република" №124а, представлявано от А. П.-
директор сумата от 700,00лв.
, представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар , на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок , считано от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: