№ 213
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1543/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, подсъдимата К. Р. ЕМ. е
призната за невиновна в това, че на 19.03.2011 г. в гр. София, в сградата на 07 РУ –
СДВР, находяща се на бул. „******* *******, пред надлежен орган на властта – И.С.В.
– полицейски орган при 07 РУ – СДВР, е набедила КР. Г. К. в извършване на
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като знаела, че е невинен, а именно, че на
19.03.2011 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на паркинга на УНСС, след като й
нанесъл побой, е отнел лекия й автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, рег. №
*******, в резултат на което било образувано и прекратено ДП № 918/2011 г. по описа
на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл. 286, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частния обвинител К.К. чрез повереника му – адв. И.А., с които
се иска нейната отмяна като незаконосъобразна и необоснована. Оспорва се
правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и постановяване
на нова –осъдителна присъда спрямо подсъдимата.
Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор към Софийска районна
прокуратура, който впоследствие е оттеглен на основание чл. 324, ал. 1 от НПК.
По делото са постъпили писмени възражения срещу въззвината жалба от подс.
К.Е. чрез защитника й – адв. В.П.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния
1
обвинител моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен. Счита, че
събраните доказателства по делото са тълкувани едностранчиво в полза на
подсъдимата, като посочва, че са събрани достатъчно такива, които доказват нейната
виновност. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Представителят на СГП счита въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваната присъда за правилна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага, че
изводите на СРС, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК са
правилни и изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства.
Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и оставяне без уважение на подадената
въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че от събраните по делото доказателства
се установява, че изложените от подс. Е. обстоятелства пред органите на разследването
при разпита й на 19.03.2011 г. в качеството й на свидетел, че частният обвинител й е
нанесъл побой и е отнел личния й автомобил отговарят на обективната действителност,
поради което първостепенният съд правилно е приел, че от обективна страна не е
осъществен състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.
В правото си на последна дума подс. К.Е. посочва, че не е извършила
престъпление и моли за потвърждаване на присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, допълнението към нея и възражението срещу
нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Първостепенният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени
източници и след техния анализ е приел следното:
Подсъдимата К. Р. ЕМ. е родена на *******. в гр. Монтана, българка,
български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана.
Подс. К.Е. и ЧО К.К. имали интимни взаимоотношения в периода от 2000 г. до
2010 г. През 2003 г. двамата заживели заедно на семейни начала. През 2004 г. закупили
лек автомобил марка „Сеат“ от автокъща в гр. Дупница, като за покупката на
превозното средство майката на подсъдимата – св. Р.В., дала парични средства в
размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева. След около година подс. Е. и ЧО К.
решили да заменят този автомобил с друг, като доплатили и малка парична сума за
тази сделка – закупили лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, рег. № *******,
отново от автокъща в гр. Дупница, а договорът за покупко-продажба бил подписан от
подс. Е. като собственик.
През 2005 г. подс. Е. и ЧО К. закупили и апартамент, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* *******, в който двамата живеели. Майката на подсъдимата отново им
помогнала с финансови средства в размер на около 10 000,00 (десет хиляди) лева, с
които били заплатени капарото, комисионната на брокера и таксите за нотариалната
сделка. Като собственик бил вписан единствено ЧО К., но впоследствие св. В. настояла
половината от собствеността да се прехвърли на дъщеря й, защото е дала парични
средства за покупката на имота. На 14.12.2006 г. подс. Е. и ЧО К. сключили договор за
покупко-продажба на недвижимия имот, с който К. продал на Е. една втора идеална
част от жилището.
През 2010 г. подс. Е. и ЧО К. придобили лек автомобил марка „Мерцедес“,
който бил внесен от Италия от К., но като собственик отново била вписана
подсъдимата.
2
През м. август 2010 г. подс. К.Е. и ЧО К.К. окончателно прекратили личните си
взаимоотношения. Подсъдимата се изнесла от жилището, което била обща собственост,
и се нанесла при майка си и брат си – св. А.Е., които живеели в непосредствена близост
до ЧО К.. Подсъдимата взела лекия автомобил марка „Мерцедес“. По отношение на
лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ се уговорили с ЧО да се ползва и от
двамата, като документите стояли в превозното средство и всеки от тях имал ключ от
него.
Подс. Е. и ЧО К. работели в една и съща фирма, чиято основна дейност била
международен превоз, и двамата се виждали след раздялата им, като първоначално
разговаряли нормално. Впоследствие започнали да възникват спорове за собствеността
на придобитото по време на връзката им имущество и настъпил разрив в отношенията
им. ЧО К. настоявал подсъдимата да му прехвърли собствеността както на
апартамента, така и на двата автомобила. Подсъдимата не се съгласила на тези искания
и частният обвинител започнал да се държи нападателно и агресивно спрямо нея, с
оглед на което Е. прекратила комуникацията им.
На 16.03.2011 г. вечерта подс. Е. решила да вземе лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Брава“, който бил паркиран пред блока, в който живеел К., и го
преместила пред блока, в който живеела тя към този момент. Два дни по-късно
подсъдимата се прибрала и установила, че автомобилът не бил на мястото, където го
била паркирала. Позвънила на брат си – св. А.Е., и го попитала дали той не го е взел,
но последният й отговорил, че не е. След това подс. Е. намерила автомобила паркиран
пред блока, в който живеел ЧО К., и решила отново да го вземе и го преместила пред
блока си.
На 19.03.2011 г. подс. К.Е. имала учебни занятия в Университет за национално
и световно стопанство (УНСС) и решила да се придвижи дотам с процесния автомобил
марка „Фиат“, модел „Брава“. Преди това закарала майка си – св. Р.В., до музей
„Земята и хората“, където последната имала уговорка за среща със своя приятелка – св.
А.И.. Около 08:00 часа на 19.03.2011 г. подсъдимата и майка й потеглили от дома им и
около 08:30 часа пристигнали на мястото на срещата, а св. И. вече била там. След това
подс. Е. тръгнала към УНСС. През това време В. и И. се разходили около Националния
дворец на културата, след което седнали да пият кафе в сладкарница и имали
намерение след това да пазаруват по магазините.
Подс. Е. пристигнала до УНСС около 09:00 часа на 19.03.2011 г. и решила да
паркира на улица, намираща се в непосредствена близост до сградата на университета.
Стигайки до средата на улицата, подсъдимата видяла ЧО К.К., който се запътил към
автомобила й. Тя му позволила да се качи и К. седнал на предната дясна седалка, след
което започнал да крещи и да обижда подсъдимата. Последната продължила да
шофира, обърнала автомобила и преустановила движението му. К. продължавал да се
държи агресивно и започнал да блъска с ръце по арматурното табло на автомобила и
настоявал тя да му прехвърли собствеността на апартамента. Подсъдимата отново му
отказала и ЧО К. я хванал за косата, започнал да я скубе и да я удря с юмруци в
областта на главата. След това ЧО К. слязъл от автомобила, отишъл от другата му
страна, отворил предната лява врата, издърпал подс. Е. от превозното средство и
седнал на шофьорското място. Подсъдимата успяла да отвори задната лява врата и
взела чантата си, която била на задната седалка. ЧО К. потеглил с автомобила, а Е. се
обадила на нейна позната, с която имала уговорена среща в университета, и я
уведомила, че отива да подаде жалба в полицията, след което отишла в сградата на 07
РУ – СДВР. Там подала жалба (заявление) за възникналия инцидент, в която записала
следното: „Моля за Вашето съдействие за вземане на отношение спрямо лицето, което
на 19.03.2011 г. около 09:10 часа на паркинга на УНСС в Студентски град, след като ми
3
нанесе побой, ми отне лек автомобил Фиат Брава с д.к. № *******. След което се
отправи в неизвестна посока“. Било образувано производство по заявителски материал
с № ЗМ 918.
Веднага след това Е. била разпитана като свидетел от св. И.В. — полицейски
служител при 07 РУ – СДВР, като заявила следното: „Днес, 19.03.2011 г. около 09:10
часа К. ме чакаше на паркинга в УНСС, аз го пуснах да се качи при мен, тъй като
мислех, че ще разговаряме. Нещата обаче се случиха по друг начин, той започна да ме
дърпа за косата и да ме удря силно с юмруци по главата. След няколко минутни
разправии той слезе от колата, мина от другата страна, към шофьорската, дръпна ме от
колата и си тръгна с нея в неизвестна посока...“.
В 12:13 часа на същия ден с телеграма № 11238/19.03.2011 г. процесният
автомобил бил обявен за общодържавно издирване.
Непосредствено след разпита в районното управление подс. Е. позвънила по
телефона на майка си, разказала й за случилото се с ЧО К. и й казала, че отива към
съдебна медицина, където да бъде прегледана. Св. В. й заявила, че ще я чака пред
съдебна медицина. След като била прегледана от д-р С.Х. в Съдебномедицински
кабинет, находящ се в гр. София, ул. ******* същият установил травматични
увреждания по подс. Е., както следва:
- участък на разреждане на косата с точковати кръвонасядания в задната
теменна област;
- оток и кръвонасядане в лявата задна теменна област;
- кръвонасядания на лявата мишница.
През това време ЧО К. отишъл в Бистро „Златна есен“, находящо се в гр.
София, ул. ******* с автомобила, който отнел от подс. Е., където стоял до късния
следобед на процесната дата. Там се срещнал със свидетелите Е.К., З.В. и В.Х., които
работели в бистрото. На 19.03.2011 г. (събота) заведението било с работно време от
10:00 часа до 24:00 часа.
След като си тръгнал от заведението ЧО К. се прибирал в жилището си и
паркирал автомобила марка „Фиат“, модел „Брава“ пред блока. Вечерта на същата дата
слязъл да вземе багаж от превозното средство, но на паркинга се намирали полицейски
служители, които го повикали и отвели в 07 РУ – СДВР, където бил задържан със
заповед за задържане на лице за срок от двадесет и четири часа на основание чл. 63, ал.
1, т. 1 от ЗМВР.
По подадения от подс. Е. заявителски материал било образувано досъдебно
производство с № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. 13589/2011 г. по описа
на СРП, за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Лекият автомобил марка „Фиат“,
модел „Брава“, рег. № *******, бил иззет от служителите на СДВР и откаран в 06 РУ –
СДВР, където срещу разписка бил върнат на подс. К.Е..
Образуваното ДП № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР било прекратено с
постановление от 20.06.2011 г. на прокурор при СРП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, с което е прието, че от показанията на свидетелите се установило, че процесният
автомобил е бил във владението на К.К. и въпреки че превозното средство е
собственост на К.Е., на посочената дата не се било установило тя конкретно да го е
управлявала. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Впоследствие бил подаден сигнал до СРП за образуване на досъдебно
производство срещу К.Е. за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като с постановление
от 08.11.2011 г. на прокурор към СРП било отказано да се образува такова. С
постановление от 29.03.2012 г. на прокурор към СГП било отменено постановлението
от 08.11.2011 г. на прокурор към СРП и било указано да се образува досъдебно
4
производство срещу К.Е. за посоченото престъпление. С постановление от 18.05.2012
г. на прокурор към САП било потвърдено постановлението от 29.03.2012 г. на
прокурора към СГП и било образувано процесното дело с предмет извършено от К.Е.
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Въззивната инстнация счита ,че първостепенния съд правилно е установил
спорните по делото факти,поради което не намира основания за коригирането
им.Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници,
като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях , а други –не.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. К.Е., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е
информацията от кредитираните гласни доказателствени средства-обясненията на
подсъдимата,показанията на свидетелите В. и Е. и заключението на
съдебномедицинската експертиза на подсъдимата.
Правилно първата съдебна инстанция е кредитирала обясненията на
подсъдимата Е.,които са оценени като правдиви и убедителни..При съблюдаване на
правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 от НПК, за да бъдат
приети за достоверни обяснения на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй
като съдържат обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези принципни
процесуалноправни положения, първият съд е извършил проверка на
доказателствената стойност на обясненията на подс. К.Е., след като ги е съпоставил с
останалите доказателствени източници и счел ,че същите заслужават
доверие.Обясненията на подсъдимата се подкрепят от показанията на свидетелите Р.В.,
А.И. и А.Е., така и от съдебномедицинското удостоверение и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Свидетелите В. и Е. заявяват,че са разбрали за
упражненото физическо насилие над подсъдимата,като последната им е разказала,че
К. я е нападнал пред УНСС и е взел л.а. Фиат Брава.Тези свидетели заявяват,че същият
ден са възприели нараняванията,които са били причинени на подсъдимата от частния
обвинител.Твърденията им се подкрепят от представеното по делото СМУ от
процесната дата.От заключението на СМЕ се установява ,че получените травматични
увреждания по своята същност,вид и локализация добре отговорят да са получени по
начина,по време и по механизъм,съобщени от подсъдимата.Според експерта не се
установяват данни за самонараняване.
С необходимата критичност първостепенният съд е подходил и към
показанията на свидетелите В. , Е. и И.,като ги е поставил в основата на своите
решаващи изводи.Отчетен е факта,че макар В. и Е. да са родственици на
подсъдимата,показанията им не могат да бъдат игнорирани на това
основание,доколкото същите не се опровергават от други доказателствени
източници.Изложеното от тях намира опора и в показанията на свидетелката И.,след
срещата си с която,подсъдимита е споделила за случилото се..Липсват основания,които
да обуславят извод ,че показанията на тази свидетелка са тенденциозни и необективни.
Правилно,първия съд не се е доверил на показанията на частния
обвинител,който е намерил за неубедителни и недостоверни,предвид отсъствието на
кореспонденция с останалите събрани по делото доказателства.Твърдението на св.К.
,че на процесната дата е бил в заведението Златна есен и не е могъл да осъществи
описаните от подсъдимата действия не се подкрепя от събраните по делото
5
доказателства,включително и от тези на св.К. и В..Правилно СРС е заключил ,че К. не
е могъл да се намира в заведението по- рано от 09.50-10.00 часа,както твърди в
показанията си,тъй като същото не е работело..Това се установява от приложената
справка от Столична община,от които е видно ,че работното време на заведението
„Златна есен“ е от 10.00 до 24.00 в съботните дни.В този смисъл са и показанията на
св.К.-управител на заведението.
От своя страна,показанията на св.К. също се опровергават от събраните по
делото доказателства.Твърдението й че процесния ден К. я е взел от паркинг на
магазин „Кауфланд“ не намират опора в показанията на самия К., прочетени на осн. чл.
281, ал, 1, т. 2, пр. 2 от НПК, в които същият е заявил, че процесния ден излязъл от
апартамента си и отишъл директно в заведението сам. Изложеното от св.К. кога е
пристигнала в бистрото на 19.03.2011 г. (около 08:00 часа – 09:00 часа), се опровергава
както от уведомление и заявление за работното време на Бистро „Златна есен“, така и
от показанията на св. К. досежно работното време на заведението, което на 19.03.2011
г. (събота) е било от 10:00 часа до 24:00 часа. В показанията си, св. К. посочва, че
помни датата и часа, тъй като процесния ден бил разбит автомобила на сина й и той
бил подал сигнал до полицията в 06:00 часа. Последното противоречи на приобщената
по делото справка с рег. № 3382р-34207/23.10.2018 г., издадена от 07 РУ – СДВР, от
която се изяснява, че сигналът от Л.К. в районното управление за разбит лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *******, паркиран в ж.к. „******* пред
вход 1 е бил получен на 19.03.2011 г. в 08:50 часа.В протоколът за оглед на разбития
автомобил приложен по делото е отразено ,че огледът е започнал в 09.20 часа и е
продължил до 10.00 часа.В същото време св.К. заявява,че когато се е обадила на
св.К.,за да дойде да я вземе,сигналът към полицията за разбитата кола вече е бил
подаден, т.е. това е обаждането към него и уговорката между двамата е била след 08.50
часа.Следователно,не е възможно свидетелите К. и К. да се намирали в заведението
Златна есен преди 10.00 часа.
С оглед гореизложеното,правилно първия съд е отказал да кредитира
изложеното от свидетелите К. и К..От показанията на св.В. също не се установява св.К.
да се е намирал в заведението Златна есен преди 10.00 часа ,т.е. преди нападението над
подсъдимата.
При така установените фактически положения,е верен извода на първия съд за
липсата на извършено престъпление по смисъл на чл.286 от НК,осъществено от
подсъдимата Е.,тъй като фактите и обстоятелствата, изложени от нея в разпита й на
19.03.2011 г. пред св. И.В. – полицейски орган при 07 РУ – СДВР, отговарят на
обективната действителност. От събраната и проверена по делото доказателствена
съвкупност се установява, че подсъдимата е била нападната от св.К.,който й е нанесъл
телесни увреждания и е отнел процесния автомобил Фиат Брава.Без значение за
съставомерността на деянието е резултата от подадения сигнал от подсъдимата и
позицията на компетентната прокуратура,доколкото по делото се установява,че върху
подсъдимата в действителност е било осъществено нападение и отсъства умисъл за
извършване на престъпление по чл.286 ал.1 от НК като действията й следва да бъдат
квалифицирани като право на защита чрез законен способ пред надлежния орган.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК
въззивния съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
1543/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7