РЕШЕНИЕ№262
14.09.2020
г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Д., като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1978 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.
С
Решение № 1637 от 1407.2020 г. по гр. д. № 1840/2020 г. на Районен съд – Бургас
са НАЛОЖЕНИ мерки за защита на В.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, от осъществено спрямо нея домашно насилие на
27.03.2020 г. от страна на Б.Й.Н.,
ЕГН ********** и И.Г.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, като: са ЗАДЪЛЖЕНИ
Б.Й.Н., ЕГН ********** и И.Г.Н., ЕГН ********** да се въздържат от извършване
на домашно насилие по отношение на В.П.Н., ЕГН **********; ЗАБРАНЕНО е на Б.Й.Н., ЕГН ********** и И.Г.Н., ЕГН ********** да
приближават на по-малко от 50 метра жилището на В.П.Н., ЕГН ********** на адрес
***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 1
година, считано от постановяване на решението; ОТХВЪРЛЕНА е молбата в частта, в която е предявено искане да бъде
определено местоживеенето на детето Д.Б.Н., ЕГН **********, при неговата
майка В.П.Н., ЕГН **********; ИЗДАДЕНА
е съдебна заповед за защита; Б.Й.Н., ЕГН **********, и И.Г.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са ОСЪДЕНИ да
заплатят глоба в размер от по 200 лева и държавна такса от по 12, 50 лева по
сметка на БРС;
са
НАЛОЖЕНИ мерки за защита на И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, от
осъществено спрямо нея домашно насилие на 27.03.2020г. от страна на В.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
като: е ЗАДЪЛЖЕНА В.П.Н., ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Г.Н., ЕГН **********;
ЗАБРАНЕНО е на В.П.Н., ЕГН **********
да приближава на по-малко от 50 метра жилището на И.Г.Н., ЕГН ********** на
адрес ***, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 1 година
/една година/, считано от постановяване на решението, като е ОТХВЪРЛЕНО искането за срока над 1
година до 1 година и 6 месеца, както и в частта, с която е предявено искане да
се задължи В.П.Н., ЕГН ********** да посещава специализирани програми за
превенция на насилието; ИЗДАДЕНА е
съдебна заповед за защита; В.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е ОСЪДЕНА да
заплати глоба в размер на 200 лева и държавна такса от 12, 50 лева по сметка на
БРС.
Срещу
решението са постъпили са две въззивни жалби.
Въззивна
жалба вх. № 28066/20.07.2020 г. на И.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, е насочена против тази ЧАСТ от решението, с която
е издадена заповед за защита срещу нея, като са й наложени мерки и глоба.
Въззивна
жалба вх. № 28306/21.07.2020 г. на Б.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощниците адвокатите К. и К. Т., е
насочена против тази ЧАСТ от решението, с която е издадена заповед за защита
срещу него, като са му наложени мерки и глоба.
Във въззивните жалби са изложени
оплаквания, че в обжалваните части решението неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с процесуалните правила и нарушение на
материално-правните разпоредби, липса на съвкупна преценка на доказателствения
материал в цялост, недопускане на релевантни за спора доказателства, липса на
аргументация досежно вътрешните противоречия на свидетелските показания от
едната група свидетели, игнориране на доказателства, недопускане на
доказателствени искания, липса на мотивна част защо съдът счита, че е налице
осъществен акт на насилие, липса на аргументи за постановяването на защитни
мерки, тъй като са постановени са мерки, които не се поискани с молбата за
защита – по точка 3 са поискани 6 месеца, а съдът се е произнесъл за срок от 1
година, без да аргументира защо, в това число поискани мерки да не се доближава
жилището на молителката /в случая това на нейните родители/, което така или
иначе молителката не се посещава от жалбоподателите.
Навеждат
се съображения, че по делото не е доказано да е осъществен от въззивниците
твърденият от молителката В.Н. акт на домашно насилие спрямо нея, а
същевременно по делото се установява, че В.Н. е осъществила акт на домашно
насилие спрямо И.Н.. Твърди се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката К.Н. за опровергаване
доказателствената сила на декларацията на В.Н.; че е игнорирал писмените доказателства, изходящи от Първо
РПУ – гр. Бургас, съдържащи категорични данни за липса на констатирано
домашно насилие върху
В. Н.; че не е допуснал като
свидетелите служителите на МВР, посетили адреса; че не е допуснал поисканата
своевременно съдебно медицинска експертиза. Посочва се, че съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателства, които сочат, че И.Н. обективно не е в
състояние физически да нанася удари с юмруци, тъй като не може да свива
ръцете си в юмрук поради това, че страда от
заболявания, които не й
позволяват това.
Поддържа
се, че съдът е постановил своя съдебен акт изцяло върху едностранчив и
субективен анализ на събраните в хода на процеса доказателства и е възприел
фактическа обстановка, каквато не се е доказала в процеса. Изтъква се
обстоятелството, че в представения лист за преглед е изписано: че пациентката е
нападната от страна на друго лице, а не на други лица, както е записано в
молбата й за защита; че е удряна с юмруци в областта на лицето, но не в
областта на главата и в гърдите, както е записано в молбата й за защита. Твърди
се, че приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение с дата 11.05.2020
г. е издадено след преглед по желание на молителката, а не е служебно
препратено, и не съответства на амбулаторния лист, на база на който молителката
твърди, че е издадено. Отбелязва се, че молителката в молбата си не съобщава,
че брат й е дошъл на адреса, но той свидетелства , че е бил на мястото след
инцидента. Счита се, че показанията на бащата и брата на молителката, които
дори не са очевидци на случилото се, са противоречиви и не кореспондират с
полицейската записка, в която липсват
каквито и да е констатации за следи
от насилие спрямо В.. Посочва се,
че в уточнението на молбата, направено в съдебно заседание на 21.05.2020 г., Б.Н.
не фигурира като лице, отправило обиди, псувни и закани.
Въззивниците
молят съда да отмени решението в обжалваните от тях части. Претендират за
присъждане на разноски.
По
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата В.Н., чрез
пълномощника адвокат Тодоров, който оспорва жалбите и излага доводи в подкрепа
на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
Въззивните
жалби са подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок,
от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване, и съдържат
необходимите реквизити, поради което са процесуално допустими.
В
съдебно заседание въззивниците поддържат въззивните си жалби, а въззиваемата –
подадения отговор.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по молба вх. № 13951/02.04.2020 г. на В.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** за издаване на заповед за незабавна защита срещу
осъществено домашно насилие по отношение на молителката от страна на съпруга й Б.Й.Н.,
ЕГН ********** и свекърва й И.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***. В
молбата са изложени твърдения, че молителката е в брак с първия ответник, като
от брака си имат родено едно дете. Двамата са във фактическа раздяла от една
година, като молителката останала да живее в жилището, собственост на свекърва
й, съгласно устно споразумение. На 27.03.2020 г. около 10:30 часа молителката
влязла в стаята на сина си и установила, че липсвали някои вещи. Понеже
апартаментът на свекърва й и този, в който съпрузите преди това са живеели, са
с обща тераса, В. излязла на терасата и там видяла свекърва си и я попитала
къде са вещите. В отговор И. я заляла с вода от шише, което държала в ръка, и
започнала да я обижда. След това ответницата почнала да налага молителката с
юмруци в областта на слепоочието и главата и я дърпала за косата. Молителката
едва успяла да се откъсне от ответницата и влязла в жилището. След това се
обадила на тел. 112. Не след дълго се появил и съпругът й Б., като още с
идването той почнал да обижда молителката, изблъскал я с ръце в гърдите и се
разкрещял като казал „вън от дома ми, махай се от апартамента“. Блъскал тялото
й в гардероба, като искал да избута В. извън жилището и постоянно повтарял тя
да си събира парцалите. Молителката се отскубнала и успяла да влезе в друга
стая. От ударите в главата изпитвала силна болка и цялата треперела от страх.
В
хода на производството е постъпила и насрещна молба вх. № 14710/22.04.2020 г.
от И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за издаване на заповед за незабавна
защита срещу осъществено домашно насилие по отношение на молителката от страна
на снаха й В.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***. В молбата са изложени
твърдения, че на 27.03.2020 г., около 10:30 часа, молителката е била на общата
между двата апартамента тераса, когато от единия апартамент изведнъж се появила
снаха й В. и започнала да й крещи, да я блъска в гърдите, да я бута, оляла
я с вода от бутилка, грабнала й очилата
и влязла обратно в апартамента, където молителката я последвала. В. казала на
молителката, че е „проста жена“, че цялото й семейство е просто и необразовано,
че няма да има кой да се грижи за нея, че няма никакви заслуги за образованието
на детето й. След това В. захвърлила очилата на масата и започнала да блъска по
гърдите и раменете молителката, която била седнала на дивана, хванала я за
болните ръце и започнала да стиска, да я дърпа и да я бута назад, с което й
причинила силни болки. Молителката се обадила на дъщеря си по телефона. Към
молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Първоинстанционният
съд е уважил и двете молби за защита. В частта относно наложените мерки за
защита срещу осъщественото от В.П.Н. домашно насилие спрямо И.Г.Н. не е
постъпила жалба и в тази част решението е влязло в сила. В обжалваната част по
отношение на наложените мерки за защита срещу осъщественото от Б.Й.Н. и И.Г.Н.
спрямо В.П.Н. домашно насилие решението е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно
е, че В.Н. и Б.Н. са съпрузи в процес на развод, като след фактическата им
раздяла В. е останала да живее в жилището на нейната свекърва И., което е
съседно на семейното жилище. Не е спорно също, че на 27.03.2020 г., около 10:30
часа, на общата тераса между двата апартамента на **** в *** е възникнал конфликт между В. й
свекърва й И. по повод липсваща снимка. От представените по делото декларации
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че конфликтът е прераснал в психическо и
физическо насилие между снаха и свекърва, в което по-късно се включил и Б.. В.
и И. са се заляли взаимно с вода от една бутилка, която И. държала в ръцете си,
обиждали са се взаимно и са си крещели. И. е ударила В. в областта на
слепоочието и главата и я е дърпала за косата. В. е блъскала И. в гърдите,
бутала я е и й е взела очилата. После конфликтът се е пренесъл от терасата
вътре в апартамента. В. обиждала И. и семейството й, захвърлила е изкривените й
очила на масата, започнала да я блъска по гърдите и раменете към дивана,
хванала я за болните ръце и я стиснала. След това се е появил и Б., който също
крещял на В. и я обиждал, блъскал я с ръце в гърдите, блъскал тялото й в
гардероба, като искал да я избута извън жилището. В тази насока съдът намира,
че двете декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не се неутрализират взаимно, а дават
една цялостна картина на случилото се.
Не
са установени очевидци на случилото се, поради което не са налице преки
доказателства, които да опровергаят доказателствената сила на двете декларации.
Свидетелката
К.Н.
– дъщеря на И.Н. и сестра на Б., няма качеството на очевидец на случилото се,
тъй като не е присъствала лично на мястото на конфликта, а показанията й
възпроизвеждат чутото от нея по телефона – крясъците и обидите на В. по
отношение на И.. Тези показания имат отношение към извършеното от В. по
отношение на И. психическо насилие, но доколкото в тази част решението е влязло
в сила, същите не подлежат на обсъждане в настоящото въззивно производство.
Свидетелите
П.Д. – баща на В., и С.Д. – брат на В., също не са преки
очевидци на случилото се. Техните показания касаят непосредствените им
впечатления по отношение на един по-късен момент, когато В. е напуснала
апартамента и актовете на домашно насилие са били преустановени.
Двамата
полицейски служители, които са посетили адреса по повод подадения сигнал на
телефон 112, също не са били очевидци на конфликта, поради което не биха могли
да дадат преки и непосредствени показания относно осъществените актове на
домашно насилие. Обстоятелството, че няма изготвена докладна записка от
пристигналите на място полицейски служители по повод подадения сигнал, а в
информационната карта за дейността на наряда е отразено само „семеен скандал –
прекратен“, също не е годно да опровергае доказателствената сила на
представените по делото декларации, тъй като касае един отрицателен факт,
обусловен от бездействието на полицейските служители, което не изключва
достоверността на декларацията на В..
Представените
по делото писмени доказателства относно наличието на хематом в областта на
слепоочието на В. представляват косвено доказателство в подкрепа на изложените
твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Тези писмени
доказателства не са единственото основание за уважаване на молбата на В., а
само служат в подкрепа на доказателствената сила на декларацията на В. по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която остава неопровергана по делото.
Обстоятелството,
че въззивницата има туморно образувание на лявата ръка, не изключва
възможността за извършване на физически акт на домашно насилие чрез нанасяне на
удари с дясната ръка или по друг начин, чрез заливане с вода и чрез дърпане за
косата, а също и за осъществяването на психологически акт на домашно насилие
чрез отправяне на обиди.
С
оглед на изложеното неоснователни са доводите на въззивниците, че по делото не
е доказано да е осъществен акт на домашно насилие от страна на И. и Б. Н. по
отношение на В.Н..
Несъстоятелни
са и оплакванията на въззивниците по повод определените от съда мерки за
защита.
С
молбата на В. е поискано налагане на мерки за защита, сред които и такива по
чл. 5, ал. 1, т. 3 – за срок не по-малко от 6 месеца. Съдът обаче не е обвързан
нито от вида на поисканите мерки, нито от посочения в молбата период.
В
решението не липсват мотиви относно вида на наложените мерки и тяхната
продължителност. Съдът, като е взел предвид интензитета на извършените актове
на домашно насилие, е определил еднакви по вид и продължителност мерки за
защита.
Ирелевантно
е твърдяното с въззивната жалба обстоятелство, че въззивниците и без друго не
посещават адреса на родителите на В.Н. ***, по отношение на който им е
забранено да се доближават.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззиваемата има право на разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно направеното искане. По делото е представен договор за
правна зашита и съдействие от 03.08.2020 г. (л. 50), по който страните са
уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като в графата „начин
и срок за плащане“ е посочено „в брой“. Липсва отбелязване относно платената
сума и получаването й от адвокат Т.. Условие за присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение е те
действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ има характера на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид
липсата на вписване за извършено плащане в представения договор за правна
защита и съдействие следва да се приеме, че по делото не е доказано
въззиваемата да е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
поради което не следва да й се присъждат разноски за това.
Предвид
изхода на делото всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 12, 50 лева за държавна такса за
въззивно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1637 от 1407.2020 г. по гр. д. № 1840/2020 г. на Районен съд – Бургас
в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Б.Й.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 12, 50 лева за
държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА
И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 12, 50 лева за
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.