№ 1744
гр. Варна , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501066 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от С. Д. Я. против определение № 920 от 09.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 4969 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, с което се
прекратява производството по делото и се изпраща същото по подсъдност на Окръжен съд –
Варна.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд -
Варна като родово компетентен съд да разгледа предявения иск. Излага се, че районният съд
неправилно е приел, че цената на иска по член 135 от ЗЗД следва да се определи в размер на
96 968,24 лева съгласно размера на вземането – предмет на сключения договор за цесия.
Действително прехвърленото право е оценимо, но неговата стойност не следва по аналогия
да бъде определена, като се приравни на размера на вземането – предмет на цесията -,
доколкото цената на договора за прехвърляне на вземане се съобразява с привилегиите,
обезпеченията и възможната събираемост на вземанията. Вземанатео, което притежава
ищецът и което предопределя правния имуществен интерес от водене на делото, в случая е
8 050,24 лева. Сочи, че цената на иска е заявената част от спорното право, поради което и
предмет на делото става не цялото искане, а само предявената част.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – страна по делото, в срока по член
275, алинея 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана
по същество.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от С. Д. Я. против В. И. Г. и М. С. С. за
1
обявяване на недействителен на основание член 135, алинея 1 от ЗЗД спрямо ищцата на
договор за цесия от 20.02.2021 г., сключен между ответниците, по силата на който В. И. Г. е
цедирала на М. С. С. собствените си вземания по изпълнителен лист от 08.02.2021 г.,
издаден по в.гр.д. № 334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, четиринадесети
граждански състав, ведно с принадлежностите им, включително дължими лихви от момента
на възникването им до окончателното им погасяване.
ВКС приема, че нормата на член 69, алинея 1, точка 4 ГПК установява недвусмислено
като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на
договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда
на член 135 от ЗЗД/ стойността на договора, а ако договорът има за предмет вещни права
върху недвижим имот – размерите по член 69, алинея 1, точка 2 – по данъчната оценка, а
ако няма такава – по пазарната цена на имота. Това е и алгоритъмът за определяне цената на
исковете по член 135 от ЗЗД и за определяне на родовата им подсъдност. Следователно след
определяне на цената на иска родовата подсъдност ще бъде определена съобразно член 104,
точка 4 от ГПК.
В конкретният случай от преставеният договор за цесия е видно, че В. И. Г. е цедирала
на М. С. С. вземанията си по изпълнителен лист от 08.02.2021 г., издаден по в.гр.д. №
334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, четиринадесети граждански състав, без да
е посочена цена на цедираните вземания. В съответствие с изложеното по-горе цесията не
предпоставя специфики, освен отчитане на правното основание за сключването й, което
може да бъде различно. Когато основанието на цесията е възмездно при уговорена цена
между страните, цената на иска ще се определи от договорената цена на прехвърлянето.
Когато обаче цесията предпоставя безвъзмездност, стойността на сделката ще бъде
предопределена от единствената оценима престация – размерът на прехвърленото вземане -,
макар действителната му стойност за придобиващия цесионер да би могла да е различна.
Стойността на прехвърленото вземане по изпълнителен лист от 08.02.2021 г., издаден
по в.гр.д. № 334/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, четиринадесети граждански
състав, е в размер на 96 968,24 лева, поради което родово компетентен да разгледа
предявения иск е Окръжен съд - Варна, респективно атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд - Варна
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 920 от 09.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4969 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен
касационен съд, подадена чрез Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от
връчването му на страните на основание член 274, алинея 3 от ГПК.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Варна за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3