№ 17
гр. Свиленград, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100615 по описа за 2023 година
Производството е образувано по субективно и обективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата М. И. С. твърди, че е дъщеря и наследник по закон на И.К.Б., б.ж. на гр.
Свиленград, починал на 21.03.2022г. Другият наследник по закон на починалия й баща била
съпругата му – ответника Д. И. Б., с която били сключили граждански брак на 08.03.2010г.
На 11.03.2022г. бащата на ищцата завещал цялото си имущество, чрез универсално
нотариално завещание, на Б. В. Х., който не бил негов роднина, а син на преживялата го
съпруга.
По иск на ищцата, въз основа на влязло в сила Решение № 186/09.11.2022г. по гр.д. №
427/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, била възстановена запазената й част от
наследството на баща й, като завещанието било намалено с 1/3 ид.ч. По този начин ищцата
придобила собственост върху 1/12 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
65677.701.964 и построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2
и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.3, както и върху 1/3 ид.
част от построената в същия поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
65677.701.964.1, по кадастралната карта на гр. Свиленград. Собственическите права на
ищцата били констатирани в констативен нотариален акт от 27.03.2023г. - Нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен/ № 124, том Ι, peг. № 1278, дело № 107/2023г.
по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК.
По силата на горепосоченото завещание Б. В. Х. придобил собствеността върху
останалите 2/12 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964 и
построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2 и
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.3, както и върху 2/3 ид.
части от построената в същия поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
65677.701.964.1, по кадастралната карта на гр. Свиленград.
Ищцата узнала, че на 10.08.2022г. баба й - ответницата М. Т. М., се снабдила с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство № 74, том ΙΙΙ, peг. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с peг. № 652
1
по РНК, с който била призната за собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
65677.701.964, който бил съсобствен между нея и Б. В. Х..
Ищцата оспорва този констативен нотариален акт, като счита, че към момента на
съставянето му ответницата М. Т. М. била собственик не на целия имот, а само на 3/4
ид.части от него. Посочва, че този имот бил придобит от дядо й К.И.М. и баба й М. Т. М.,
през време на брака им, въз основа на покупко-продажба. След смъртта на К.И.М.,
настъпила на 16.09.2017г., негови законни наследници били преживялата го съпруга -
ответницата М. Т. М. и сина им - И.К.Б. – баща на ищцата. В резултат на прекратената
семейна имуществена общност ответницата М. Т. М. придобила 3/4 ид.част от имота, от
които 1/4 ид. част по наследство от съпруга си К.И.М.. Бащата на ищцата И.К.Б. придобил
1/4 ид.част от имота по наследство от своя баща.
На 10.08.2022г., непосредствено след като се снабдила с горепосочения констативен
нотариален акт, ответницата М. Т. М. дарила на Б. В. Х. 3/4 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА
с идентификатор 65677.701.964.2 – с Нотариален акт за дарение № 75, том ΙΙΙ, peг. № 4902,
дело № 390/2022г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК.
С влязло в сила решение № 166/13.10.2022г. по гр.д. № 543/2022г. по описа на
Районен съд - Свиленград договорът за дарение, обективиран в посочения нотариален акт,
бил прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба.
Предвид гореизложеното, ищцата твърди, че са съсобственици с Б. В. Х. по
отношение на гореописаните имоти, при следните квоти от съсобствеността:
- За ищцата М. И. С.: 1/12 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
65677.701.964, 1/3 ид. част от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.1,
1/12 ид. части от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2 и 1/12 ид. части
от СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.3, построени в имота;
- За Б. В. Х.: 11/12 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964,
2/3 ид. части от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.1, 11/12 ид. части
от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2 и 11/12 ид. части от СГРАДА
с идентификатор 65677.701.964.3, построени в имота;
През месец март 2023г. ищцата изпратила на Б. В. Х. нотариална покана, с която го
поканила да й заплаща дължимото обезщетение за ползваната от него нейна част от
съсобствените имоти и започнала подготовка за дело за съдебна делба, която да се извърши
между нея и Б. В. Х.. В тази връзка установила, че след прогласяване на нищожността на
дарението, с което ответницата М. Т. М. прехвърлила на Б. В. Х. собствените си 3/4 ид.части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от ЖИЛИЩНАТА
СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2, на 21.11.2022г. тя продала същите имоти на
ответницата Д. И. Б., като сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 102, том IV, peг. № 7454, дело № 606/2022г. по описа на
нотариус с peг. № 652 по РНК.
На 20.01.2023г. ответницата М. Т. М. се снабдила с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство - НА № 17,
том I, peг. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, с който била
призната за собственик на 3/4 ид.ч. от СГРАДАТА с идентификатор 65677.701.964.3.
Ищцата счита, че ответницата М. Т. М. не е собственик на тази сграда, тъй като последната
не била самостоятелен обект на собственост, представлявала пристойка към старата
жилищна сграда с идентификатор 65677.701.964.2 и чрез дарението, прикриващо продажба,
била прехвърлена в полза на Б. В. Х.. Счита, че 1/12 ид.част от посочената сграда била
собственост на ищцата, която придобила по гореописания начин.
На 20.01.2023г. ответницата М. Т. М. продала на ответницата Д. И. Б.3/4 ид.ч. от
СГРАДАТА с идентификатор 65677.701.964.3 – с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 18, том I, peг. № 300, дело № 15/2023г. по описа на нотариус с peг. № 652
по РНК.
2
Ищцата твърди, че констативният нотариален акт за собственост от 10.08.2022г., с
който баба й - ответницата М. Т. М. се афиширала за собственик на целия ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65677.701.964, смущавал правото й на собственост и за нея бил
налице правен интерес да установи по отношение на ответниците М. Т. М. и Д. И. Б.
правото си на собственост върху 1/12 ид.част от този имот. Освен това, за ищцата, като
съсобственик, било важно да знае кои са останалите съсобственици, притежаващи право на
собственост върху имота, срещу които да предяви иска си за делба.
Ищцата твърди още, че правният й интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск произтича от това, че с установяване правото на собственост със сила на
пресъдено нещо по настоящия спор, ще прекъсне придобивната давност за ответниците.
Правният й интерес произтичал и от това, че тъй като на този етап не желае лично да
ползвам имота, е изпратила нотариална покана до Б. В. Х., с която го поканила да й заплаща
обезщетение за ползваната от него нейна част от имота. С посочените нотариални актове, с
които ответниците се афиширали за лица с право на собственост върху имота,
реализирането на правото на ищцата на обезщетение за ползваната нея част от имота,
дължимо й от действителния съсобственик - Б. В. Х., както и реализирането на иска й за
делба на имота с действителния съсобственик се осуетявало.
С оглед изложеното, ищцата иска от съда:
1/. Да признае за установено по отношение на ответниците М. Т. М. и Д. И. Б., че е
ищцата М. И. С. собственик на 1/12 ид.част от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65677.701.964 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и
четири) по кадастралната карта на гр. Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107/
13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Свиленград, п.к.
6500, обл. Хасково, ул. „Васил Левски” № 11 (номер единадесет), с площ: 515 кв.м. (
петстотин и петнадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по
предходен план: УПИ VII- 964 (римско седем тире арабско деветстотин шестдесет и
четири), в квартал 43А (четиридесет и три А), при съседи: 65677.701.965, 65677.701.9021,
65677.701.963, 65677.701.970 и 65677.701.969, ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.2 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка две), със застроена площ: 50 кв.м. (петдесет квадратни метра) и
СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.3 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка, три), със застроена площ: 14 кв.м. (четиринадесет квадратни
метра).
2/. Да признае за установено по отношение на ищцата М. И. С., че ответниците М. Т.
М. и Д. И. Б. не притежават права на собственост върху гореописания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 65677.701.964 и построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор 65677.701.964.2 и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
65677.701.964.3 по кадастралната карта на гр. Свиленград.
Моли, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съда да отмени констативен нотариален акт
от 10.08.2022г. – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 74, том ΙΙΙ, peг. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с
peг. № 652 по РНК, в частта, в която ответницата М. Т. М. е призната за собственик на
описания в него недвижим имот за частта над 9/12 ид.части.
Моли също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съда да отмени констативен
нотариален акт от 20.01.2023г. – Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 17, том Ι, peг. № 299, дело № 14/2023г. по
описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, с който ответницата М. Т. М. е призната за
собственик на описания в него недвижим имот.
3
По искане на ищцата, по делото е привлечен Б. В. Х., в качеството му на трето лице-
помагач на нейна страна.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М. Т. М., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че
предявените искове са недопустими, тъй като липсвал правен интерес у ищцата, доколкото
правото й на собственост не се оспорвало. Ответницата никога не била претендирала или
афиширала, че е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964,
за който била призната за собственик с констативния нотариален акт от 10.08.2022г.
Посочва, че при изготвянето на акта нотариусът допуснал печатна грешка, като пропуснал
пред описанието на недвижимия имот да добави „3/4 идеални части“. Тази техническа
грешка обаче по никакъв начин не означавала, че М. М. се смята за собственик на целия
поземлен имот. От друга страна, с констативен нотариален акт за собственост от
27.03.2023г. ищцата била призната за собственик на 1/12 идеални части от този имот, т.е.
ищцата притежавала титул за собственост с по-късна дата от титула за собственост на
ответницата М.. Затова, ищцата нямала правен интерес да предяви положителен
установителен иск /ПУИ/за собственост срещу ответницата М. и същият бил недопустим.
Ответницата М. счита за недопустим и предявения спрямо ответницата Д. И. Б. ПУИ,
тъй като първата прехвърлила на втората 3/4 ид.ч. идеални части от недвижимия имот, а не
целия такъв, т.е. Д. Б. придобила само реално притежаваните от М. М. 3/4 идеални части от
имота.
Ответницата М. счита, че предявеният отрицателен установителен иск /ОУИ/ също е
недопустим, тъй като ищцата нямала правен интерес да оспорва правата на собственост на
ответниците М. М. и Д. Б., доколкото техните права не засягали или накърнявали правото й
на собственост върху имотите. Счита, че за ищцата това дали Б. Х. или Д. Б. и М. М. ще са
собственици на останалите 11/12 идеални части от поземления имот и двете сгради в него,
нямало абсолютно никакво правно значение, поради което и липсвал интерес за ищцата да
иска от съда да признае за установено, че Д. Б. и М. М. нямат права на собственост върху
имота.
С оглед на изложеното, ответницата М. моли съда да прекрати производството по
делото, поради недопустимост на предявените искове, и да й присъди направените съдебни
разноски.
Ответницата М. оспорва и искането за привличане на Б. Х. като трето лице – помагач
на ищцата страна.
По същество ответницата М. признава ПУИ за основателен. Поради това счита, че на
основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на
ищцата.
Ответницата М. оспорва ОУИ и като неоснователен. Намира изцяло за несъстоятелно
твърдението на ищцата, че след като М. М. веднъж била дарила притежаваните от нея
идеални части на Б. Х., и макар сделката да била обявена от съда за нищожна, то тя не
можела да се разпореди отново с идеалните части от правото на собственост върху имотите,
тъй като не разполагала с тях. Счита, че след като дарението било обявено за нищожно, то
дарените идеални части от правото на собственост никога не били напускали патримониума
на М. М. и тя била свободна да ги прехвърля на когото намери за добре, още повече, че
второто по ред прехвърляне се осъществило след влизане в сила на решение на съда за
обявяване на нищожността на договора и след вписването му в имотния регистър. Затова, Д.
Б. била станала собственик на прехвърлените й от М. М. идеални 3/4 идеални части от
процесните недвижими имоти.
Ответницата М. оспорва и твърдението на ищцата, че сградата с идентификатор
65677.701.964.3 не била самостоятелен обект на собственост, а обслужваща постройка,
поради което не можела да се снабди с нотариален акт за собственост върху нея и да
прехвърли част от собствеността върху същата. Посочва, че действително в имота, до сграда
с идентификатор 65677.701.964.1 имало помощна сграда, но тя била различна от сградата с
4
идентификатор 65677.701.964.3. Обстоятелството, че сградата с идентификатор
65677.701.964.3 била самостоятелен обект се потвърждавало от отразеното в кадастралната
карта, в която тя притежавала отделен идентификатор. Налице било и издадено
удостоверение за търпимост на сградата, от което също можело да се направи извод, че
помощната постройка е към сграда с идентификатор 65677.701.964.1 и е различна от сграда
с идентификатор 65677.701.964.3.
С оглед на изложеното, ответницата М. моли съда да отхвърли като неоснователен
ОУИ и да й присъди направените съдебни разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
Д. И. Б., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Ответницата Б. оспорва исковете като недопустими по съображения, идентични с тези в
отговора на ответницата М.. Моли съда да прекрати производството по делото, поради
недопустимост на предявените искове, и да й присъди направените съдебни разноски.
По същество ответницата Б. признава ПУИ за основателен. Поради това счита, че на
основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на
ищцата.
Ответницата Б. оспорва ОУИ като неоснователен, по съображения, които са
идентични с тези в отговора на ответницата М.. Моли съда да отхвърли като неоснователен
ОУИ и да й присъди направените съдебни разноски по делото.
Ответницата Б. оспорва като неоснователно и искането за привличане на лицето Б. В.
Х. в качеството му на трето лице - помагач на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, с Определение №
461/16.11.2023г., постановено по делото, съдът разгледа и намери за неоснователни
възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове, направени с
отговорите на исковата молба.
Предявеният ПУИ срещу ответницата М. М. е допустим, предвид твърдението, че към
момента на подаване на исковата молба тази ответница притежава констативен нотариален
акт, с който е призната за собственик на целия поземлен имот, а ищцата заявява право на
собственост върху същия имот в размер на 1/12 ид.част от него. Ирелевантно е
обстоятелството допуснал ли е нотариусът печатна/ техническа грешка, непоставяйки пред
описанието на имота „3/4 ид. части“, след като констативният нотариален акт съществува в
правния мир в този му вид. Ирелевантно е и субективното отношение на ответницата – дали
се „смята“ или не за собственик на целия поземлен имот, след като притежава титул за
собственост за него. Без правно значение е и факта, че ищцата се е снабдила с консативен
нотариален акт за собственост с по-късна дата от този на ответницата М., след като са
налице два титула за собственост по отношение на едно и също спорно право. ПУИ е
допустим и по отношение на процесните сгради, построени в поземления имот, за който
ответницата М. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, предвид
твърденията, че същата е прехвърлила собствените си 3/4 ид. части от поземления имот и
сградите в него (в полза на Б. В. Х.), след което още веднъж прехвърлила 3/4 ид. части от
същите имоти (в полза на Д. И. Б.), като с второто разпореждане, с което ответницата
прехвърляла права, каквито вече не притежавала, фактически оспорвала правото на
собственост на ищцата върху 1/12 от процесните имоти.
Предявеният ПУИ срещу ответницата Д. Б. е също допустим, предвид твърдението,
че ответницата М. М. веднъж е прехвърлила 3/4 ид.части от процесните имоти на Б. Х., след
което се е снабдила с нотариален акт, легитимираща я за собственик на целия имот и след
това е прехвърлила и на Д. Б. 3/4 ид.части от същия имот. Т.е. може да се приеме, че М. М.,
след като е прехвърлила най-напред на Б. Х. 3/4 ид.части от имота, на Д. Б. може да
прехвърли само остатъка от 1/4 ид.ч. от имота, включваща и 1/12 ид. част, собственост на
ищцата. При това положение за ищцата е налице правен интерес да има яснота в
5
отношенията с ответниците по отношение на собствеността върху имота и за това кои
точно са останалите съсобственици.
Ищцата има правен интерес и от предявяването на ОУИ, тъй като не е без значение
кой е съсобственикът й по отношение на останалата част от имота, извън собствената й
1/12 ид. част. Този правен интерес е обоснован в исковата молба с това, че посочените
нотариални актове, с които ответниците М. М. и Д. Б. се афишират за лица с право на
собственост върху имота; че реализирането на правото на ищцата на обезщетение за
ползваната нейната част от имота, дължимо й от действителния съсобственик; че
реализирането на иска й за делба на имота с действителния съсобственик се осуетява.
Изложеното е в съответствие с прието в тази връзка в ТР № 8 от 31.10.2013г. по т.д. № 8/
2012г. на ОСГТК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата
М. И. С. е законен наследник – дъщеря на И.К.Б., починал на 21.03.2022г., като го наследява
наред с преживялата го съпруга - ответницата Д. И. Б. (видно от удостоверение за
наследници № 611/10.07.2023г., издадено от Община Свиленград). Гражданският брак
между И. и Д. Б. е сключен на 08.03.2010г., видно от представения Акт за сключен
граджански брак № 0008/08.03.2010г. на Община Свиленград. Наследодателят И. Б. е
притежавал 1/4 ид. част от описаните в исковата молба недвижими имоти, които е придобил
по наследство от баща си К.И.М., починал на 16.09.2017г. (видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 135, том І, дело № 340/1968 г. на Свиленградски
районен съдия и удостоверение за наследници № 612/10.07.2023г., издадено от Община
Свиленград). Последният е оставил за законни наследници – син И.К.Б. (наследодателя на
ищцата) и преживяла го съпруга – ответницата М. Т. М., които го наследяват при равни
права, така че вследствие смъртта му и прекратената СИО, наследниците са придобили
съответно 1/4 ид.част и 3/4 ид. части от процесните имоти.
Представено и Разрешение за строеж № 48/26.04.2004г., издадено на К.И.М., за
построяване на „жилищна сграда с помощна постройка“ в собствения му поземлен имот –
„документ за собственост: н.акт № 135, д. 340/1968г.“, Протокол за открИ.е на строителна
площадка от 10.05.2004г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво от
10.05.2004г., скица на поземлен имот № 15-6686000/18.06.2022г., скица на сграда № 15-
781705/20.07.2023г. и скица на сграда № 15-781706/20.07.2023г., последните три, издадени
от СГКК – гр. Хасково, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том
VІІ, дело № 1114/ 2008 г. на нотариус с рег. № 420 по РНК. От тези писмени доказателства
става ясно, че в процесния поземлен имот с идентификатор 65677.701.964 са построени
жилищна сграда с идентификатор 65677.701.964.1 (която не е предмет на спора), жилищна
сграда с идентификатор 65677.701.964.2 и селскостопанска сграда с идентификатор
65677.701.964.3. Жилищната сграда с идентификатор 65677.701.964.1 е била изключителна
собственост на наследодателя на ищцата И.К.Б., а от поземления имот и останалите сгради
той е притежавал по 1/4 ид. част (по наследство от баща си К.И.М.). Останалите 3/4 ид.
части от поземления имот и процесните сгради е притежавала ответницата М. М. (майка на
И.К.Б. и преживяла съпруга на К.И.М.).
На 11.03.2022 г. (десет дни преди да почине) И.К.Б. е направил нотариално завещание
в полза на Б. В. Х., с което му е завещал цялото си имущество, като завещанието е оформено
под № 1, том І, peг. № 1452, дело № 2/2022 г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК и е
вписано в Служба по вписванията – Свиленград 11.03.2022г. под № 1, том 1.
По иск на ищцата, с Решение № 186/09.11.2022г., постановено по гр.д. № 427/2022г.
по описа на Районен съд – Свиленград, се възстановява запазената част на М. И. С. в размер
на 1/3 идеална част от цялото имущество на И.К.Б., като се намалява с 1/3 идеална част
завещателното разпореждане, извършено от наследодателя в полза на Б. В. Х., чрез
горепосоченото универсално нотариално завещание. Решението е влязло в законна сила на
29.11.2022г. и към този момент ищцата М. И. С. притежава 1/3, а Б. В. Х. - 2/3 от цялото
имущество на И.К.Б. (поч. на 21.03.2022г.).
На 27.03.2023г. ищцата се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим
6
имот /констативен/ № 124, том Ι, peг. № 1278, дело № 107/2023г. по описа на нотариус с peг.
№ 354 по РНК, с който е призната за собственик на 1/12 ид. част от Поземлен имот с
идентификатор 65677.701.964, 1/3 ид. част от Жилищна сграда с идентификатор
65677.701.964.1, 1/12 ид. части от Жилищна сграда с идентификатор 65677.701.964.2 и 1/12
ид. части от Сграда с идентификатор 65677.701.964.3, построени в имота. Тези квоти от
съсобствеността върху посочените имоти съответстват на 1/3 ид.ч. от имуществото на
И.К.Б..
На 10.08.2022г. (по време на висящото гр.д. № 427/2022г. по описа на Районен съд –
Свиленград, образувано по иск по чл.30, ал.1 от Закона за наследството, предявен от М. И.
С. срещу Б. В. Х.), ответницата М. Т. М. се е снабдила с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 74, том ΙΙΙ, peг. № 4901,
дело № 389/2022г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, с който е призната за
собственик на целия Поземлен имот с идентификатор 65677.701.964. Към датата на
съставяне на констативния нотариален акт ответницата М. Т. М. не е била собственик на
целия поземлен имот, а само на 3/4 ид. части от него, тъй като на 1/4 ид. част от имота
собственик е бил синът й И.К.Б. (поч. на 21.03.2022г.), бащата на ищцата.
На 10.08.2022г. ответницата М. Т. М. е дарила на Б. В. Х. 3/4 ид.части от поземления
имот с идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда
с идентификатор 65677.701.964.2 – с Нотариален акт за дарение № 75, том ΙΙΙ, peг. № 4902,
дело № 390/2022г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК. В нотариалния акт не е
вписана стопанската сграда с идентификатор 65677.701.964.3, но доколкото не е посочено,
че тя е изключена от прехвърлянето, следва да се приеме, че по силата на приращението
(чл.92 от ЗС) новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея, в
случая – приобретателят по сделката става собственик и на 3/4 ид. части от стопанската
сграда с идентификатор 65677.701.964.3. В този смисъл е Решение № 60088/06.07.2021 г. по
гр.д. № 3876/2020 г. на ВКС, II г.о., в което се приема, че щом постройките не са изрично
изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, то по силата на правилото на
чл.92 от ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго. В
конкретния случай, житейски нелогично е даряването на дворно място с жилищна сграда,
без да се дари и долепената до нея селскостопанска сграда, а събраните по делото
доказателства не опровергават тази житейска логика. В връзка с приложение на правилото
на чл.92 от ЗС в случая, не е нужно да се коментира дали процесната селскостопанска сграда
има самостоятелно или помощно предназначение, което е спорно по делото.
С Решение № 166/13.10.2022г. по гр.д. № 543/2022г. по описа на Районен съд –
Свиленград, договорът за дарение, обективиран в горепосочения нотариален акт, е
прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба. Видно от
решението, прието е, че действителната воля на страните по сделката е била да сключат
договор за покупко-продажба на имотите за сумата 10 000 лв., а не дарение. Т.е, налице е
относителна симулация, като е установено, че симулативното дарение е прикрито с
действителна покупко-продажба. При това положение, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, се
прилагат последиците на действителното съглашение, в случая – покупко-продажбата.
Следователно, въз основа на действителната покупко-продажба, прикрита с привидно
дарение, на 10.08.2022г. Б. В. Х. е придобил 3/4 ид.части от поземления имот с
идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построените в имота жилищна сграда с
идентификатор 65677.701.964.2 и от селскостопанската сграда с идентификатор
65677.701.964.3. Съдебното решение е влязло в законна сила на 01.11.2022г.
На 21.11.2022г. ответницата М. Т. М. е продала на ответницата Д. И. Б., с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, peг. № 7454, дело № 606/2022г.
по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, 3/4 ид.части от поземления имот с
идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда с
идентификатор 65677.701.964.2, като в нотариалния акт не е вписана стопанската сграда с
идентификатор 65677.701.964.3, както и не е вписано, че тя е извън предмета на сделката.
По отношение на тази селскостопанска сграда, на 20.01.2023г. ответницата М. Т. М.
7
се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 17, том I, peг. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с peг.
№ 652 по РНК, с който била призната за собственик на 3/4 ид.ч. от сградата с идентификатор
65677.701.964.3. На датата на съставяне на констативния нотариален акт за собственост –
20.01.2023г. ответницата М. Т. М. е продала тази селскостопанска сграда на ответницата Д.
И. Б. – с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том I, peг. № 300,
дело № 15/2023г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК.
Договорите за покупко-продажба от 21.11.2022г. (НА № 102) и от 20.01.2023г. (НА №
17), сключени между ответниците М. Т. М. (продавач) и Д. И. Б. (купувач) нямат вещно-
прехвърлително действие, тъй като продавачът не е могла да прехвърли на купувача
собственически права, каквито в действителност не притежава, доколкото вече се е
разпоредила с тях в полза на Б. В. Х.. Както се посочи по-горе, по силата на приращението
(чл.92 от ЗС) новият притежател на 3/4 ид. части от поземления имот е станал собственик и
на 3/4 ид. части от построената в него селскостопанска сграда, след като тази сграда не е
била изключена от предмета на прехвърлителната сделка.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 14.11.2023г., пълномощникът
на ответниците е представил съставен на 14.11.2023г. Нотариален акт за поправка на
нотариален акт № 137, том IV, рег. № 6900, дело № 636/2023г. по описа на нотариус с рег. №
652 по РНК, с който е поправен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № 74, том ΙΙΙ, peг. № 4901, дело № 389/2022г. по описа
на нотариус с peг. № 652 по РНК, така че преди Поземлен имот с идентификатор
65677.701.964 се вписва „3/4 (три четвърти) идеални части“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни.
Въпреки поправката на констативния нотариален акт, който легитимира ответницата М. Т.
М. за собственик на процесния поземлен имот, същата се е разпоредила с 3/4 ид. части от
него и от построените в него сгради два пъти – първи път: чрез дарение в полза на Б. В. Х. и
втори път: чрез покупко-продажба в полза на Д. Т. Байнова. Затова, според настоящия
съдебен състав, не може да се приеме, че с поправката на констативния нотариален акт,
извършена в хода на процеса, е отпаднал правния интерес на ищцата от предявяване на
установителен иск за собстваност, тъй като с второто разпореждане ответницата М. Т. М.
прехвърля нови 3/4 ид. части от имотите, след като вече е прехвърлила собствените си
такива, и не е ясно дали в тези нови 3/4 ид. части не се включват собствените на ищцата 1/12
ид. части. Освен това, ответницата М. Т. М. притежава и констативен нотариален акт, който
я легитимира като собственик на 3/4 ид.ч. от селскостопанската сграда, с който се е
снабдила след като е прехвърлила тази сграда (по правилото на приращението) на Б. В. Х..
Правният интерес на ищцата е свързан и с това, че без предяване на процесните
установителни искове за собственост, за ищцата ще бъде и невъзможно да извърши делба на
процесните имоти с действителния съсобственик, тъй като в делбата не може да се
установяват собственически права по отношение на трети лица, афиширащи се за
собственици с титули за собственост, нито последните да се оспорват.
Като последица от уважаване на предявения срещу ответницата М. Т. М. ОУИ, следва
да се отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативния нотариален акт, с който тя е
призната за собственик на 3/4 ид.ч. от селскостопанската сграда – НА № 17, том I, рег. №
299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК. Предвид извършената
поправка на оспорения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 74, том III, рег. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на
нотариус с рег. № 652 по РНК, отпада необходимостта от отмяната му, като последица от
уважаване на предявения ответницата М. Т. М. ОУИ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се установиха в размер на 4454,00 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците, чрез пълномощника си, своевременно са направили възражение за
намаляване поради прекомерност на направените от ищцата разноски за адвокатско
8
възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК. По това възражение, съдът съобрази, че
видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.81/, ищцата е заплатила в
брой възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на 4100,00 лв.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по
искане на другата страна може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
При определяне на дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът
не е обвързан от предвидените минимални размери в Наредба № 1/2004г. При формиране на
преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение в настоящия процес,
съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищцата от страна на
процесуалния представител, ангажирането на доказателства и други процесуални действия,
които безспорно свидетелстват за проявена процесуална активност. Съдът намира, че с оглед
обема на осъществените процесуални действия, както и предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, претендираното възнаграждение от 4100 лв. за исковия процес
не се явява прекомерно, с оглед нормата на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде редуцирано.
Същото е заплатено по четири обективно съединени иска, а съгласно чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1/2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Всички четири
обективно съединени иска са оценяеми и платеното по тях адвокатско възнаграждение не
надвишава значително и необосновано предвидения минимален размер, предвиден в чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците М. Т. М., с ЕГН:
**********, и Д. И. Б., с ЕГН: **********, че е ищцата М. И. С., с ЕГН: **********, е
собственик на 1/12 ид.част от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65677.701.964 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и
четири) по кадастралната карта на гр. Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107/
13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Свиленград, п.к.
6500, обл. Хасково, ул. „Васил Левски” № 11 (номер единадесет), с площ: 515 кв.м. (
петстотин и петнадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по
предходен план: УПИ VII- 964 (римско седем тире арабско деветстотин шестдесет и
четири), в квартал 43А (четиридесет и три А), при съседи: 65677.701.965, 65677.701.9021,
65677.701.963, 65677.701.970 и 65677.701.969, ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.2 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка две), със застроена площ: 50 кв.м. (петдесет квадратни метра) и
СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.3 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка, три), със застроена площ: 14 кв.м. (четиринадесет квадратни
метра).
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищцата М. И. С., с ЕГН: **********, че
ответниците М. Т. М., с ЕГН: **********, и Д. И. Б., с ЕГН: **********, не притежават
права на собственост върху следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65677.701.964 (шестдесет и пет хиляди
9
шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и
четири) по кадастралната карта на гр. Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107/
13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Свиленград, п.к.
6500, обл. Хасково, ул. „Васил Левски” № 11 (номер единадесет), с площ: 515 кв.м. (
петстотин и петнадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по
предходен план: УПИ VII- 964 (римско седем тире арабско деветстотин шестдесет и
четири), в квартал 43А (четиридесет и три А), при съседи: 65677.701.965, 65677.701.9021,
65677.701.963, 65677.701.970 и 65677.701.969, ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.2 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка две), със застроена площ: 50 кв.м. (петдесет квадратни метра) и
СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.3 (шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин
шестдесет и четири, точка, три), със застроена площ: 14 кв.м. (четиринадесет квадратни
метра).
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299,
дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по
вписванията – гр. Свиленград с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023 г., Акт № 61,
том 1, дело № 52/2023 г.
ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН: **********, и Д. И. Б., с ЕГН: **********, да заплатят на
М. И. С., с ЕГН: **********, равни части от сумата 4454,00 лв. – разноски по делото.
В производството по делото участва като трето лице - помагач на страната на
ищцата лицето Б. В. Х., с ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10