Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,13.06.2018 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 13.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело
№637 по описа на съда за 2017 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №2944/23.11.2017г. от Д.Д.М.
с ЕГН-********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете Б.Г.М.
с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.К.Т. от ДАК с адрес ***.Св.Кирил и
Методий №2, ет.1 срещу Г.М.И. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес ***, с предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.127, ал.2, чл.143, чл.146 и чл.123,
ал.2 от СК. С които страната
моли да бъде постановено от съда упражняване на родителски права спрямо
малолетното дете Б.Г.М. с ЕГН ********** да бъдат предоставени на ищцата Д.Д.М., като негова майка и законен
представител, както и да бъде определено местоживеенето на детето при майката,
съдът да определи и режим на лични
контакти на бащата с детето. Ищцата претендира ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето сумата от 120 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, чрез неговата майка и законен представител.
В
исковата молба ищцовата страна твърди, че с ответника Г.М.И. са живели на семейни начала и нямат сключен
граждански брак и от съвместното им съжителство се ражда детето им Б.Г.М.
с ЕГН ********** , роден на *** година. Ищцата твърди ,
че детето е било на около шест месеца когато ответника е напуснал семейството и
повече не полагал грижи за детето, не давал средства за издръжката му. Ищцата
сочи още, че след раздялата тя полага грижи за детето , като в
отглеждането активно е подпомагана от майка си и в момента е в отпуск по майчинство.
С разпореждане №1707 от
27.11.2017 година Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Съобщението за връчване на
разпореждането, ведно с препис от исковата молба и приложените към същата
доказателства, след многократни посещения на адреса е върнато в цялост със
забележка от връчителя, че лицето не е намерено на адреса, като е спазена процедурата
по чл.47 от ГПК. С оглед на това
служебно е направена справка в НБД „Население“ относно постоянен и настоящ
адрес на ответника, от която е видно, че постоянният адрес съвпада с този
посочен в исковата молба и на който е залепено уведомление.
Съдът, с разпореждане №151от 14.02.2018г. е счел съобщението до
ответника като редовно връчено, като същото е приложено по делото като такова и
е допуснал назначаване на особен представител на ответника Г.М.И.. С
уведомително писмо с изх.№242/26.02.2018г. АК гр.Добрич е определил адв.Р.Б. за
особен представител и с разпореждане №188/01.03.2018г. съдът е назначил същата,
като й е изпратил препис от исковата молба, ведно с доказателствата с указания
по чл.131 от ГПК.
В законоустановения едномесечен
срок е
получен писмен отговор с вх.№625/06.03.2018г. от адв.Р.Б. от ДАК, като
особен представител на ответника Г.М.И. в който изразява становище, че
предявеният иск по чл.127 ал.2 от СК е допустим и основателен. Като по
отношение на упражняването на родителските права, личните отношения с детето ,
както и за издръжката ще вземе отношение след като по делото се съберат
необходимите доказателства, социалния доклад от ДСП-Тервел и се изслушат
свидетелите.
В открито съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и с процесуалния представител адв.К.Т. –ДАК, който
поддържа така предявените обективно
съединени искове.
Ответника Г.М.И. редовно призован, чрез особения представител адв.Р.Б.
от ДАК , явява се
лично и с особения представител адв.Р.Б..
От адв.Б. на осн. чл.147 от ГПК сочи, че има нови обстоятелства по делото,
които не са и били известни до преди да се свърже с ответника на когото е
назначена за особен представител, като прави искане да им бъдат допуснати до
разпит двама свидетели, които се задължават да водят, както и да бъде допусната
и назначена Съдебно психиатрична
експертиза по отношение на лицето Д.Д.М.
с ЕГН **********, със задача на вещото лице, което да да
отговори на следните въпроси: - Страда
ли лицето Д.Д.М. с ЕГН ********** от психическо
заболяване и ако страда от какво? На
лице ли са данни да е страдало лицето от някакво психично заболяване и ако са налице
такива данни каква е била психиатричната диагноза? Може ли лицето, с оглед на това ако се
установят някакви психически заболявания да полага адекватни грижи за детето Б.Г.М.?
Съдът е допуснал Съдебно психиатрична
експертиза по отношение на лицето Д.Д.М.
с ЕГН **********, като за вещо лице назначава д-р Т.С. ***.По делото е
представена съдебнопсихиатрична експертиза, която не е оспорена от страните по
делото и е приета като доказателства.
По делото бяха приети писмени
доказателства представените от ищцовата страна:- : заверено копие от удостоверение за раждане, справка за настоящ и
постоянен адрес, удостоверение по декларирани данни от Община Тервел, писмо и
справка от ТД на НАП Добрич, писмо от Сектор ПП при ОД на МВР-Добрич, социален
доклад, както и представеният трудов договор и допълнително споразумение,съдебнопсихиатрична
експертиза, която не беше оспорена от страните по делото.
По
делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Ф.С.А., без родствена връзка със страните по делото и Ю.Ш.А.– майка на
ищцата.
Съдът, като
взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Липсва спор
по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0300/03.04.2017 г. на Община Добрич-град, гр.Добрич се установява, че дететоБ. Г.М. , с ЕГН **********,
е родено на ***г***, от родители:майка - Д.Д.М. с ЕГН-********** и баща - Г.М.И. с ЕГН-**********.
По делото е изискан и изготвен
социален доклад, в който е отразено, че социалния работник е извършил посещение
в домовете на Д.Д.М. и Г.М.И. и е провел среща разговор и с двамата родители на
детето. От срещата разговор със страните по делото се установило, че страните
се запознали през 2015 година, когато ответника се опитал да осъществи контакт
с ищцата по фейсбук, но тя не му отговорила. От 06.06.2016 година двамата
започват да поддържат контакт, като на 16.07.2016 година ищцата е била изписана
от Центъра за психично здраве гр.Добрич, където е била на лечение и след
изписването ответника е запознал ищцата с родителите си.През този период ищцата
е забременяла. На 03.08.2016 година ответника заминава да работи в Германия. За
около месец ищцата с големия си син е заминала при ответника в Германия,
останали при него до 20.09.2016 г. и и
след завръщането си ищцата се установила да живее при родителите си.
Ответника изпратил да ищцата две хиляди
лева, за да си плати здравните осигуровки преди раждането. Ответника се е
завърнал от Германия пет дни преди раждането на дететоБ.. Започнал работа от
Завод „Пластхим“ гр.Тервел на трудов
договор от 25.04.2017 г. След раждането на дететоБ. цялото семейство заживява
отново в дома на родителите на ответника в с.Орляк. Една вечер ответника след
като се е върнал от работа е разбрал, че дететоБ. е болно и възникнал спор между
страните по делото ,защо ищцата не е завела детето през деня на лекар и след
като не са постигнали съгласие къде да заведат детето да бъде прегледано,
ищцата се обадила на баща си който е дошъл и е отвел ищцата с детето и повече
страните не са се събирали да живеят заедно, общували предимно по фейсбук. След
раздялата основните потребности за дететоБ. от подслон, храна и дрехи са задоволявани основно от майката и
нейните родители. Ответника заявил пред
социалния работник ,че никога ищцата не
му е ограничавала контактите с детето. За детето има осигурен личен лекар, по
време на посещението детето е здраво, облечено с чисти дрехи, съобразени с пола
и сезона. Жилището в което живее ищцата
се състои от три стаи, коридор и кухня, има баня и външна тоалетна. Хигиенно
битовите условия за живот са много добри. Има електричество и течаща вода и
достъп до телевизия и интернет. Двора е голям, част от двора е засаден с
райграс и са създадени условия за игра
на децата има изградена беседка за отдих.
Ответника живее в дома на родителите си в
с.Орляк, като къщата се състои от четири стаи и коридор. В момента на
посещението се извършвал ремонт на жилището и е трудно да се преценят
хигиенно-битовите условия.
Ищцата е
споделила с социалния работник, че преди да излезе по майчинство е работила
като чистачка към ГИФ ООД гр.Тервел и в момента е по майчинство и
получава по 510 лева месечно и е подпомагана
от ДСП – Тервел на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 90 лева
месечно , а също така получава финансова подкрепа и от родителите си .И двамата родители
притежават финансова възможност да задоволяват потребностите на сина си.
От
представения по делото трудов договор №134 от 21.04.2017 г. и от представеното
допълнително споразумение към трудов договор се установи, че ответника Г.М.И.
работи по трудов договор към „Пластхим –Т“ АД гр.Тервел като заместник началник
на цех „Тъкане“ и получава чисто месечно възнаграждение в размер между 700.00 и
1000.00 лева.
По делото
бяха разпитани свидетелите Ф.С.А.и
Ю.Ш.А., които заявиха пред съда следното:
Свид.Ф.С.А., без родствена връзка със
страните, твърди пред съда следното:- Познавам
от дете Д., а Г. познавам от
малко време, защото той живееше в Турция, сега се върна. Аз не съм го виждала
да е идвал Г., той нищо не е давал на
детето и не е помагал. Те не живеят заедно, от една година, септември месец ще
стане една година от както са разделени. Тя Д. живее при майка си и баща си, Д.
полага грижи за детето, помагат й
нейните родители. Аз не съм виждала бащата да идва и да дава нещо на
детето.Някой път се напивал Г. и я заплашвал Д., че ще дава на дом детето, щял
да го вземе от нея, това тя ми го е казвала. От нейните родители е подпомагана Д..Тя
се грижи много добре за детето, тя едно дете има, което е на 6 години и за
двете деца се грижи, хубаво семейство са и обстановката е добре.На година е
детето Берн, тя още го кърми, не знам дали посещава детска градина.Те живеят в
същата улица, не сме в съседни къщи, но
с нейната майка сме много близки приятелки, а нея я познавам от дете.Тя преди
това е имала граждански брак с едни мъж, от първия мъж имаше две деца, от втория
има момче, което живее при нея, другите момичета са много големи, те живеят при
баща си в Испания, те не са идвали много отдавна, те са турски граждани. Докато
живееше с Г., както тя казваше, всеки ден ревеше и идваше при майка си, когато
се напиел я тормозел, казвал й че иска да я заколи, тя винаги се оплакваше от
него, много съм чувала от нея. Той е турски гражданин, от няколко години живее
тука, бил изпъден от там, така съм
чувала от хората, от няколко години живее тука, но не го познавам лично.
Свид.Юркие Шабан Ахмед, майка на ищцата, заяви
пред съда следното:- Аз съм майка на Д. и баба на детето Б.. Г. и Д. не живеят
заедно, след първото дело той дойде взе детето и му купи една триколка и после
не са се виждали. За детето Д. се грижи и аз й помагам, когато тя отива
да работи, аз го гледам детето. Бащата не полага грижи никакви за детето,
даже един памперс не е купил, нито
дрехи, нито пари е давал, нито храна, една триколка и една тениска му е купил,
на рождения ден му купи два пакета царевични пръчки и това е. Д. много добре се
грижи за детето, тя още един син има при нея и за двете деца се грижи много
добре, аз й помагам и за двете деца. От септември миналата година се
разделиха, пет месеца живееха заедно,
той беше в Германия, взе Д. при него, след това я изпрати в България да се роди
детето, после той се върна, тогава плати тази сметка за раждането на детето и
постоянно се оплаква, че е платил тази сметка.
Д. беше все със сълзи на очи,
когато беше с Г..
От
представената и приета по делото изготвена от вещото лице д –р Т.С., съдебнопсихиатрична експертиза и от даденото
заключение се установи следното: - На
първия въпрос заключението на вещото лице е, че към момента на психиатричното
обследване лицето / т.е. ищцата/ е
психически здраво. На втория въпрос,
мнението на вещото лице е следното, че напълно е изводимо от факта след
преживян психотравмен момент, лишаването от децата й и представянето й за
мъртва, психичното й състояние да се е влошило. .Освидетелстваната М. се е лекувала през 2012г. при амбулаторен
психиатър с антидепресанти, сама преустановява приема им, поради неповлияване.
Счита, че към 2012г. психичното й състояние не е покривало критериите за
Рекурентно депресивно разстройство,
както и липсата на депресивен епизод преди 2012г., изискване необходимо за
поставяне на горната диагноза. Счита, че се касае за разстройство в адаптацията
и разпадане на семейството в резултата на разделяне или развод. През 2016г. е
хоспитализирана в ЦПЗ гр.Добрич, с РДР-сегашен епизод-умерено тежък, с
конверзионна характеристика на оплакванията й. Счита, че се касае за смесено
дисоциативно разстройство по Международната класификация на болестите- 10
ревизия. Въпреки, че е страдала от споменатите психични разстройства, ищцата не е страдала от такова психично разстройство
по смисъла на МКБ, което да представлява умствена недоразвитост или психично
разстройство на смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“. Базисните психични годности за разбиране и
ръководене на постъпките са нарушени само при тежко психично разстройство. На
третия въпрос- Освидетелстваната М. не е
страдала и не страда от такова психично разстройство по смисъла на МКБ, което
да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, поради което е в
състояние да полага адекватни грижи не само за себе си, но и за дететоБ. Г.М..
От изисканите служебно от съда удостоверение
по декларирани данни от Община Тервел, писмо и справка от ТД на НАП Добрич,
писмо от Сектор ПП при ОД на МВР-Добрич се установи, че на името на ответника Г.М.И.
с ЕГН-********** няма декларирани недвижими имоти и регистрирани МПС и ППС,
както и липсват данни за регистрирани фирми на едноличен търговец.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По аргумент от разпоредбите на
чл. 127 ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези
въпроси съгласно чл. 59, 142 и 143 от СК.
Настоящото производство, което се
развива по реда на чл. 127 ал. 2 СК, по своята правна същност има
характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване
на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която,
поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите
по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с
цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес
над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в
производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите
служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127 ал.
2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя
местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е
инициирал производството.
Ищцата е предявила искане
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат
предоставени на нея. Основен принцип при определяне на мерките по чл.59 СК е
интересът на децата – при кого от двамата родители ще получат по-добри грижи,
внимание и спокойствие, при кого от двамата ще се развиват по-добре физически и
духовно. Това се извежда от разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съгласно която „съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата”, в които се включват необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, формирането им като личности,
придобиването на знания, трудови навици и др. При преценката на доказателствата
и на обстоятелствата, имащи правно значение за определяне на мерките по чл.59,
ал.4 СК, съдът намира, че интересите на малолетното детеБ. Г.М. , родено на ***г. налагат родителските права за неговото отглеждане
и възпитание да бъдат предоставени за упражняване на майката Д.Д.М., която притежава родителския потенциал да полага
необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и е в
състояние да задоволи базовите му потребности, свързани с нужните грижи, време
и внимание. Следва да се отчете и
помощта, която майката получава от бабата и дядото на детето по майчина линия,
а ответника Г.М.И.
/бащата на детето / не направи
искане родителските права да бъдат предоставени на него. Предвид горните съображения, съдът намира, че
интересите на малолетното детеБ. Г.М. налагат
родителските права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за
упражняване на майката. Като съдът определи и
местоживеене на детето при майката – Д.Д.М.
с ЕГН-********** ***.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне
упражняването на родителските права на майката, на ответника следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете,
за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и социалната връзка и
отношенията на доверие между родител и дете, тъй като контактите с бащата са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.3 СК, определянето на режима на личните отношения между родителите
и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. В тази връзка и
като взе предвид възрастта на малолетното детеБ. Г.М. ,
което на навършена една година и
становището на ответника, който заяви пред съда, че не е възпрепятстван от
ищцата да се вижда с детето, съдът намира, че
следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както
следва всяка последна
събота или неделя от месеца / когато бащата е в почивка/ да взема детето от 10
часа сутринта до 14.00 часа след обяд , както и по време на религиозните
празници по споразумение между страните
по делото. С така определения режим на лични отношения,
съдът намира, че интересите на детето са защитени в пълен обем,с оглед на
ниската възраст на детето, че майката още го кърми, като се държи сметка за
неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за
запазване и разширяване на връзката родител-дете.
Ищцата претендира
заплащането на месечна издръжка в минималния размер на 120.00 лева за малолетното детеБ. Г.М. по чл.143,
ал.1 СК, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2018 г.
Като последица от
предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител, следва
осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна издръжка, поради
което претенцията за заплащане на издръжка по чл.143, ал.1 СК е доказана в
своето основание и не оспорена в размер от ответника. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно, които
размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Съдът съобрази и разпоредбата на
чл.59, ал.5 СК, съгласно, която размерът на издръжката трябва да осигури същите
условия на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжката родител.
По делото се установи, че ищцата е по майчинство, като
преди това е работила на трудов договор и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 510 лева, подпомагана от ДСП – Тервел на основание чл.7, ал.1 от
ЗСПД в размер на 90 лева месечно. За ответника се представиха писмени
доказателства , а и самият ответник заявил пред социалния работник, че чистото
му месечно възнаграждение е в размер от 700 до 1000 лева. Относно размера на издръжката съдът съобрази
обичайните потребности за храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта
на детето, финансовите възможности на двамата родители, които се намират в
трудоспособна възраст, поради което и са в състояние да реализират доходи в
размер на средната работна заплата за страната, задълженията на ищцата, които
има и към сина сиБ. Г.М.
. От данните по делото се
установява, че дететоБ. Г.М. е с навършена 1 година, към
настоящия момент не посещава детска ясла,
детето няма здравословни проблеми, които да налагат необходимостта от
допълнителни средства, поради което и намира, че претенцията на ищцата за
месечна издръжка за дететоБ. Г.М. в размер на 120.00 лева месечно е основателна и доказана, а и ответника не
оспорва искания размер, поради което и следва да се уважи изцяло, считано от 23.11.2017г.
– датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, която ответника следва да заплаща чрез майката.
Ищцата не претендира разноски по
делото.Представила е списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото
ответника следва да заплати сторените от ищцата разноски в размер на 330.00
лева, включваща 30.00 лева държавна такса
и 300.00 лева за изплатено възнаграждение на назначения особен
представител на ответника.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда
и сумата в размер на 172.80 лева на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна
такса в размер на 4 процента върху тригодишните платежите за издръжката , и 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното ,съдът,
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху дететоБ. Г.М. , с ЕГН **********, е родено на ***г.на майката
- Д.Д.М. с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на дететоБ. Г.М.
, с ЕГН **********, е родено на ***г. при майката - Д.Д.М.
с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между бащата Г.М.И. с ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес *** и дететоБ. Г.М. , с ЕГН **********, е родено на ***г. всяка последна
събота или неделя от месеца / когато бащата е в почивка/ да взема детето от 10
часа сутринта до 14.00 часа след обяд, както и по време на религиозните
празници по споразумение между страните
по делото.
ОСЪЖДА бащата Г.М.И.
с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си детеБ. Г.М. , с ЕГН **********, е родено на ***г. чрез неговата майка и законна
представителка Д.Д.М. с ЕГН-********** ***, месечна издръжка в размер на 120.00/стои и двадесет/лева, считано датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2017 година , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Г.М.И.
с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.М. с ЕГН-********** ***
сумата от 330.00 лева, представлява разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.М.И. с ЕГН-**********
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати по сметка на Районен съд гр.Тервел
сумата от 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и 80 стотинки/ ,
представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка, и сумата в размер на 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич
в четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
СЪДИЯ: