О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
ЛОВЕЧ, 05.06.2020 г.
Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на пети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 263 по описа за
Производството е по
чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „Юробанк България”АД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ......., представлявано от изпъл.директор Д.Ш. и прокурист М.В.,
чрез пълномощник адв.дружество „Чаталбашев, Петкова и И.” чрез адв.Х.Х.И. от
САК, срещу Разпореждане № 647 от 18.02.2020
г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 313/20 по описа на съда, с което първоинстанционният съд оставил без
уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
частта относно претендираните вземания за такси. В частната жалба са направени
оплаквания, че съдът неправилно е приел, че са налице неравноправни клаузи и в
тази връзка атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че в заявлението е посочена сумата 225,89 лв. такси, която включва в себе си
сбор от 30 бр. такси, съгласно договореното в чл.10.1 от ОУ към договора и
приложение №1 към ОУ на договора и 3 бр. нотариални разходи във връзка с
връчване на нот.покани за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното
задължение. Сочи, че сумите са действително заплатени, като прилага и банковите
бордера. Позовава се на действието на ТР №4/18.06.14 г. на ВКС по т.д.№4/13 г.
на ОСГТК т.18 като в тази връзка счита, че разноските по обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането следва да са в тежест на неизправната
страна, т.е. на длъжника.
Излага, че в чл.10.1 от
ОУ към договора от 3.05.2011 г. за предоставянето и управляването на кредита и
др.услуги по кредитната карта, които се предоставят на картодържателя, същият
се е задължил да заплаща на картоиздателя такси, изчерпателно описани в ОУ като
приложение №1 към тях. Твърди, че отделно от това, съгласно чл.21.1 от ОУ
картодържателят се е задължил да покрие и всички съдебни разноски, съответните
признати възнаграждение на адвокатите на банката, както и евентуалните разноски
по принудителното изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за
заплащане на претенциите на банката. Представя и декларация за присъединяване
на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията” на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от банката, като той
е дал изричното си писмено съгласие сумата на месечната застрахователна премия
да бъде начислявана като задължение по кредитната карта на картодържателя.
Прилага я и като доказателство към частната жалба. Счита, че претендирането на
такса в размер на сумата 225,89 лв. не противоречи на добрите нрави и не цели
неоснователно обогатяване на банката. Твърди, че таксите за обслужване на
разплащателната сметка се дължат от длъжника както и при редовно изпълнение на
задълженията му по договора за кредит, а останалите разходи касаят достигане до
знанието на длъжника, че кредитът се трансформира в изискуем. Представя
подробно описание на основанията за начисляване на отделните такси по размер и
дата, като моли съдът да отвени атакуваното разпореждане като неправилно и да
постанови издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и допускане
на незабавното й изпълнение против длъжника А.В.А. *** за вземане в размер на
225,89 лв. такси по договор за издаване на кредитна карта от 3.05.2011 г. за
периода от 31.07.2015 г. до 10.02.2020 г. както и за сумата от 40,15 лв. представляваща
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 423,83 лв.
съдебно-деловодни разноски. Моли да му се присъдят и направените разноски за ДТ
по настоящата жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на
6.03.2020 г., а жалбата е подадена на 12.03.2020 г., против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 313/2020 г. по описа на Районен
съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано производството пред
първоинстанционния съд, заявителят „ЮРОБАНК“ АД е претендирал, че А.В.А.-длъжник,
дължи заплащане на следните суми: 1557,94 лв., представляваща главница; 371,01
лв. - договорна лихва за времето от 31.07.2015 г. до 10.10.2019 г.; 229,51 лв.
– мораторна лихва за времето от 31.07.2015 г. до 10.02.2020 г.; 225,89 лв. –
такси от 31.07.2015 г. до 10.02.2020 г. Предявена е и претенция за заплащане на
47,69 лв. ДТ и 376,14 лв. адвокатско възнаграждение.
В обстоятелствената част на
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN
EXPRESS” от 3.05.2011 г, а
документът, от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги, с
което се установява вземане на банка за кредитна сделка №4221115 и договор за
издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS” от 3.05.2011
г. сключен между заявителя в качеството му на кредитор и А.В.А. като картодържател. Твърди се, че по силата този договор
банката/тогава „Българска Пощенска банка” АД е предоставила на А. кредитна
карта „AMERICAN EXPRESS” с кредитен лимит в размер на 1650 лв. Излага, че
картодържателят дължи като главница само
това, което е изтеглил като стойност по картата , като му се предоставя месечно
извлечение от банката за неговите операции и задължения по картата. Сочи, че
той може да погаси задължението си в срока, посочен в месечното извлечение изцяло
и без начисляване на лихва или на части, като в този случай той следва да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които
е в забава и с които е превишил кредитния лимит. Твърди, че при забава
картодържателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия
усвоен, но непогасен лимит. Посочва се, че освен дължимитите лихви, картодържателят
дълги и изчерпателно изброени в приложението към ОУ дължими такси. Сочи, че
банката е изпратила покана за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника на постоянния и настоящ адрес ***,
но при извършена справка е установено, че той има сключен договор с „БЖСС
СВ.Никола” ЕООД в гр. Варна, където е изпратена поканата за обявяване на
предсрочна изискуемост с нот.покана рег.№3312 т.12 акт №183 на нотариус Ана Николова-Пачолова
с рег.№537и район на действие РС-Варна.. Сочи, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 10.10.2019 г. поради неплащане на две минимални погасителни вноски
съответно 31.08.2015 г. и 29.09.2015 г., като общият брой на минималните
погасителни вноски по месечни извлечения е 55. Към заявлението са приложени –
извлечение от счетоводните книги, заявление-договор за издаване на кредитна
карта „AMERICAN EXPRESS”, ОУ на банката за издаване и използване на
кредитни карти „AMERICAN EXPRESS, покани за доброволно изпълнение и нотариално заверени пълномощни и рамков
договор, анекс и допълнително споразумение досежно адвокатската защита.
С Разпореждане № 647 от 18.02.2020 г.
районният съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК в полза на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД срещу длъжника А.В.А. ***
за сумата 1 557,94 лв. представляваща главница; 371,01 лв. - договорна
лихва за времето от 31.07.2015 г. до 10.10.2019 г.; 229,51 лв. – мораторна лихва
за времето от 31.07.2015 г. до 10.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата
начиная от датата на постъпване на заявлението в съда17.02.2020 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 383,68 лв. съдебно деловодни разноски съразмерно с
уважената част на заявлението, като е отхвърлил отчасти заявление с
вх.№1880/17.02.2020 г. в размер на сумата 225,89 лв. такси за периода от
31.07.2015 г. до 10.02.2020 г. и за сумата 40,15 лв. съдебно деловодни
разноски.
В мотивите си районният съд приел, че клаузите,
на база които са начислени претендираните пред настоящата инстанция суми са
нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, като заявлението се основава и на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това, защото в заявлението не е
посочено как е формирана въпросната такса като сума и какво се включва в нея.
Въззивната инстанция счита, че
районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на
§ 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане,
обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит
/ЗПК/ и Закона за защита на потребителя. Съдът приема, че от представените към
заявлението писмени доказателства е доказано безспорно наличието на договор за
предоставяне на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS” на дата
3.05.2015 г. Съгласно чл.1.2.3 от ОУ на банката за издаване и използване на
кредитни карти „AMERICAN EXPRESS” „заявление-договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS” или „Договор” е писмен договор, сключен между
банката и картодържателят, въз основа на който банката издава картата и
обслужва операциите извършвани с нея и посредством който банката предоставя на картодържателя
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, като договорът е
безсрочен. В чл.2.1 е посочено, че договорът се счита сключен на датата и на
мястото на подписването му от страна на банката, като картодържателят получава
екземпляр от него в срок от 45 работни дни от датата на подаване на
заявлението-договор. От представеното по делото заявление-договор, ОУ и Приложение
№1 към ОУ се установява, че договорът е сключен на 3.05.2011 г. след
подписването му от страна на банката. От представеното по делото
препис-извлечение от счетоводните книги съдът установява в какъв размер е
задължението на длъжника по пера-главница и лихви. Действително в подаденото
заявление от страна на банката липсва конкретизация на основанието, на което се
претендира таксата, но във въззивната жалба заявителят-частен жалбоподател ги
конкретизира по дата и основание в 33 пункта. По този начин не се налага
оставяне без движение на заявлението и съдът може да прецени основателността на
тези такси поотделно. Представена пред настоящата инстанция е декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията”
на картодържателите на кредитни карти на „Юробанк И Еф ДЖИ България”
АД/предишно наименование на „Юробанк България” АД, от което се установява, че
длъжникът се е съгласил за присъединяване като застраховано лице към групов
застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията” на
картодържателите на кредитни карти на банката с дължима месечна застрахователна
премия в размер на 0,292 % от остатъчната стойност на баланса по кредитната
карта, определена съгласно ОУ и при следните застрахователни събития, смърт,
инвалидизация, продължителни болнични и нежелана безработица, като е дал
съгласие сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно ОУ да
бъде начислявана като задължение по кредитната му карта и превеждана на
застрахователите, като е определено като ползващо се лица „Юробанк И Еф Джи
България” АД. В този смисъл основателна е претенцията досежно застрахователна
премия баланс в размер на сумата от 4,69 лв. от дата 28.05.2015 г, сумата 4,83
лв. от дата 26.06.2015 г, сумата 4,57 от дата 28.07.2015 г, сумата 5,01 лв. от дата 28.09.2015 г. сумата
5,14 лв. от дата 28.10.29015 г., сумата 5,30 лв. от дата 27.11.2015 г. и сумата
5,45 лв. от дата 28.12.2015 г. или общо
сумата от 39,82 лв.В приложение №1 към ОУ на банката за издаване и използване
на кредитни карти „AMERICAN
EXPRESS” страните са договорили, че
се дължи и заплащане на сумата от 0,12 лв./ с вкл.ДДС/ от страна на
картодържателя за услугата „кратко съобщение за извършена покупка на ПОС
терминал, теглене на пари в брой, дължима сума по картата, минимална месечна
вноска и дата на плащането, както и разполагаем кредитен лимит. В чл. 10а, ал.
1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя
такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато безспорно е и претендираната
такса, поради което следва да бъде уважена. Следователно доказано дължими са претенциите
за СМС услуги с включено ДДС в тях на обща стойност 0,12 лв. от 5.05.2015 г, 0,12
лв. от 5.06.2015 г, 0,12 лв. от
7.07.2015 г, 0,12 лв. от дата 7.09.2015 г, 0,12 лв. от дата 7.10.2015 г. или
общо сумата от 0,60 лв. Действително в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че
при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на
лихва за времето на забавата. В чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 е предвидено, че в ГПР
не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за нотариални
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.От представените към
заявлението доказателства – покани и преводни нареждания за сумите от 18 лв. на
29.05.2019 г, , 18 лв. на 26.08.2019 г. и 54 лв. на 26.08.19 г., се установява,
че претендираните разходи са реално направени, поради което и дължими на общо
основание – чл. 78 от ЗЗД, или общо дължимата сума възлиза на 90 лв.
В приложение №1 към ОУ на банката за
издаване и използване на кредитни карти „AMERICAN EXPRESS” страните са договорили, че при теглене в брой от банкомат в България се
дължи заплащане на такса 5 % от стойността на транзакцията мин. 5 лв,
следователно и на основание чл.10а ал.1 от ЗПК се дължи заплащане и на 7 лв.
такса при теглене в брой АТМ друга банка.
Останалите такси, претендирани от
заявителя до пълния им размер от 225,89 лв. са недължими и според настоящата
инстанция. В подробното описание на основанието, на което се дължат таксите се
посочва лихва за просрочие, в размер на 2,68 лв. от 5.06.2015 г. и втора лихва
за просрочие в размер на сумата 4,35 лв. от дата 7.08.2015 г.или общо 7,03 лв.
Следва да се отбележи, че заявителят е претендирал дължима мораторна лихва
/обезщетение за забава/, която по същество е лихва за просрочие и тази
претенция е уважена изцяло. Не става ясно защо същата лихва се претендира
отново и в перото за такси и на какво основание, поради което тя следва да бъде
отхвърлена.
Следва да бъде отхвърлена и
претенцията за заплащане на такса блокиране на карта/кредитен лимит в размер на
15 лв. от 11.06.2015 г, такса надхвърлен
лимит 1,13 лв от 7.09.2015 г, такса блокиране на карта/кредитен лимит 15 лв. от
11.09.2015 г, такса надхвърлен лимит от 4,16 лв. от 7.10.2015 г, такса
надхвърлен лимит от 6,62 лв. от дата
6.11.2015 г. и такса надхвърлен лимит от 9,17 лв. от 7.12.2015 г, тъй като в
заявлението, както и в частната жалба не са наведени твърдения, че
картодържателят е надхвърлял кредитния лимит и се е налагало блокиране на
картата му, за да бъдат начислявани и тези такси, поради което тази претенция общо
в размер на сумата 51,08 лв. също е неоснователна и е недоказана.
В претенцията на частния жалбоподател фигурира и
сумата от 30 лв. такса администриране просрочен кредит. По отношение на тази
такса настоящата инстанция счита, че тя противоречи на закона и морала и следва
да бъде отхвърлена. В случая се установява, че така наречената „такса за
администриране на просрочен кредит” от 30 лв. е в противоречие с нормата на
чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Тази клауза на договора е в противоречие със закона и добрите нрави,
тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Това са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението, те нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на
потребителя, а са разходи във връзка с извънсъдебното събиране на задължението,
следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Дори и да се
приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредитна карта, то те са
такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи на забраната на чл.10а ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК
съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. В случая настоящата инстанция споделя изводите на първата, че искането
досежно „такса за администриране на просрочен кредит” от 30 лв. се основава на
неравноправни клаузи, освен, че противоречи на закона и морала и следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения съдът счита,
че следва да отмени разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението
по отношение на сумите 90 лв. – такси за връчване на нотариална покана, 7 лв. такса
при теглене в брой АТМ друга банка, сумата от 0,60 лв. СМС услуги с включено
ДДС, сумата от 39,82 лв. застрахователна премия баланс, като за посочените суми
се издаде заповед за изпълнение, а в останалата част до пълния претендиран размер
на сумата от 225,89 лв. разпореждането следва да се потвърди.
При този изход от процеса следва да се
присъди още 24,45 лв.ДТ представляваща разликата до пълния претендиран размер
от съдебно деловодните разноски от 423,83 лв. Следва да се присъдят и разноските
от 9,12 лв. заплатена ДТ за настоящата инстанция съобразно уважената част от
жалбата на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които разноски следва да се включат в
заповедта, при изпълнение на въззивният акт.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 647/18.02.2020 г. на Районен съд – Ловеч,
постановено по ч.гр.д. № 313 по
описа на съда за
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл.417 от ГПК в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София с ЕИК: ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път” №260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров –изпъл. Директор и прокуриста Милена
Ивайлова Ванева против длъжника А.В.А., с ЕГН: ********** *** за следните
суми: 90 лв. – такси за връчване на нотариална покана, 7 лв. такса при теглене в
брой АТМ друга банка, сумата от 0,60 лв. СМС услуги с включено ДДС, сумата от
39,82 лв. застрахователна премия баланс и 24,45 лв. разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 647/18.02.2020 г. на
Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 313 по описа на съда за 2020 в останалата част до
пълния претендиран размер на сумата от 225,89 лв. такси и разноски до пълния
претендиран размер от 40,15 лв.
ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за
въззивното проризводство в размер на 9,12 лв. в полза на жалбоподателя-заявител
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София с ЕИК: ......., която сума да се включи в издадената
въз основа на настоящето определение заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. Чл.81 вр. с чл.78 ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.