Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6965/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 184 от 14.10.2019 г., издадено от началник на
РУП Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН ********** основание
чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (нататък ЗМВР)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения за нарушаване
на материалния закон и неустановяване на фактическата обстановка, включена в
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна не се представлява
в съдебно заседание, взема писмено становище в писмото, с което преписката е
изпратена на съда. Счита НП за законосъобразно, а фактическата обстановка за
безспорно установена. Затова моли да бъде потвърдено обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
По отношение на жалбоподателката Ж.Р.
било издадено разпореждане с рег. № 333р-8973/22.08.2018 г. от **** при РУ гр.
Стамболийски, с които ѝ било указано като работоспособно пълнолетно лице
да не получава нетрудови доходи по неморален и непозволен начин, като
проституира в района на главен път I-8 гр. Пловдив - гр. Пазарджик, както и да
не навлиза внезапно на пътното платно и да не създава предпоставки за ПТП на
същия път. Тя била предупредена, че при неизпълнение на разпореждането ще носи
отговорност по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и по чл. 114 от ЗДвП. Същото
разпореждане ѝ било връчено лично на датата на извеждане с регистрационен
номер от деловодната система, а именно 22.08.2018 г.
На свидетеля Р.С., **** при въззиваемата
страна, му било известно, че жалбоподателката проституира на главен път I-8
/Пловдив - Пазарджик/ от близо 10 години. В тази връзка жалбоподателката
неколкократно е подавала писмени обяснения, че проституира и получава доходите
си по този начин. Нещо повече, същата е освободена от наказателна отговорност и
ѝ е наложена административно наказание по реда на чл. 78а от НК с решение
№ 495 от 06.10.2016 г. по АНД № 1558/2016 г. по описа на РС Пазарджик за
престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК, а именно за получаването на нетрудови
доходи по непозволен и неморален начин от пълнолетно трудоспособно лице, което
не се занимава с общественополезен труд. Понеже присъствието ѝ, както и
други момичета, на същия път предизвиквало произшествия, периодично са
осъществявани мероприятия за отстраняването им от пътя, при което са били
отвеждани в районното управление. В деня на проверката около 12:30 ч. С. видял Р.
на същото място в местността „Каламица“ от страни на пътя. Не я видял обаче с
клиент.
За установеното бил съставен АУАН бл. №
04938 от 19.07.2019 г. в присъствие на нарушителя за нарушение на чл. 64, ал. 4
от ЗМВР за това, че на същата дата и място жалбоподателката не изпълнявала
полицейско разпореждане направено в изпълнение на ЗМВР, а именно разпореждане с
рег. № 333р-8973/22.08.2018 г., като продължава да проституира и по този начин
като пълнолетно трудоспособно лице получава нетрудови доходи по неморален или
непозволен начин. Жалбоподателката не възразила при връчването и съставянето на
акта.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП. С последното
на жалбоподателката Р. е била наложена на основание чл. 257, ал. 2 от ЗМВР глоба
в размер на 50 лв. за установеното в АУАН нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Р.С. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият потвърждава
констатациите си в акта.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които подкрепят
свидетелските показания и обясненията на нарушителя – АУАН, разпореждане с рег.
№ 333р-8973/22.08.2018 г. от **** при РУ гр. Стамболийски, заповед №
8121з1371/11.11.2015 г. на МВР, справка за съдимост.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание. Материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от разпоредбите
на самата Наредба.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничени правата му. АУАН не
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право му на защита, като не съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е обаче ограничено
правото по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него, както и е спазен чл. 43 от ЗАНН и актът е съставен
в присъствието на нарушителя. Актът е съставен в присъствието на свидетел
очевидец и е подписан от него, с което е спазено изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП не съдържа
подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на нарушението
– а именно на описанието на фактическата страна на нарушението.
Актовете от преписката не съдържат
пълно и конкретно описание на нарушеното разпореждане. В АУАН и НП е посочен
само датата и номера на разпореждането, но не и органа, който го е издал. Създава
се неяснота в автора на документа и необходимостта да се предполага кой е той,
а именно че това именно е РУП Стамболийски, е недопустимо в административнонаказателния
процес. Тълкуването на съдържанието на актовете на административнонаказателното
производство обаче са недопустими. Затова и всяко обстоятелство трябва да бъде
конкретно посочено в актовете, за да може нарушителят да се защити адекватно.
В съдебната практика на касационната инстанция също е изяснена
необходимостта от посочване в НП на органа, издал полицейското разпореждане -
така Решение № 1205 от 28.05.2018 г. по к.а.н.д. № 851/2018 г. на
Административен съд - Пловдив. Освен за индивидуализацията на самото
разпореждане, посочването на органа, който го е издал, има съществено значение
и в друга посока. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му. От своя страна с разпоредбите на чл. 57,
ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е изяснено кои са полицейските органи. Следователно
преценката извършено ли е посоченото административно нарушение по чл. 64, ал. 4
от ЗМВР изисква и проверка дали конкретното разпореждане изхожда от полицейски
орган. Налага се извод, че въпросът кой орган е издал конкретното разпореждане,
е относим, включен в предмета на доказване по делото и особено съществен. В
настоящия случай това не е било сторено и този порок при описанието на
нарушението не би могъл да бъде саниран във въззивното производство. Той е
толкова съществен, че опорочава цялостното производство и актовете в него, като
влече тяхната незаконосъобразност. Оттам и отмяната на обжалваното НП на това
основание.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателката за нарушение на посочената
разпоредба.
На жалбоподателката е вменено нарушение
по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която разпоредба разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или
здравето му.
Съдът намира, че в настоящия случай не
се установи по несъмнен начин жалбоподателката да е извършила на посочените в
акта и НП дата и място, вмененото ѝ поведение. В тежест на наказващия орган
е да събере доказателства за осъществяване на елементите на определено
наказание, като в противен случай не следва да се издава НП. От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателката по принцип проституира
на същото място, доколкото е наличен акт на съд в тази връзка и
актосъставителят е бил запознат с нея от години, но не и да е извършвала
проституция в деня на съставяне на конкретния АУАН. В този смисъл са и
показанията на актосъставителя, който ясно завява пред съда, че в деня на
съставяне на АУАН е възприел жалбоподателката действително да проституира като
я установи с клиент. По този начин съдът не може да направи несъмнен извод, че
на датата и мястото на извършване на деянието, жалбоподателката е
проституирала, респ. да е получавала нетрудови доходи по неморален или
непозволен начин. Следователно изложената фактическа обстановка по неизпълнение
на разпореждането като тя да е проституирала не се доказа. Това също е
основание за отмяна на постановлението, доколкото от обективна страна не се
установиха елементите на нарушението.
По
наказанието:
Неправилно нарушението е съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Последната предвижда административното
наказание глоба 50 лева, налагана от органите на МВР за маловажни нарушения. Направеното
описание на нарушението обаче кореспондира със санкционната разпоредба по чл.
257, ал. 1 ЗМВР, която предвижда налагане на административно наказание за
административнонаказателно отговорно лице, което не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление. Именно такава хипотеза е описана в обстоятелствената
част на НП. Липсва извод на наказващия орган, че е налице хипотеза на маловажно
нарушение по смисъла на ЗМВР, което е различно от маловажния случай по ЗАНН.
Наличието на маловажно нарушение обаче се явява предпоставка за приложението на
привилегирования състав по чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Нещо повече - това
обстоятелство се явява и единствената разлика между съставите по ал. 1 и ал. 2
на чл. 257 от ЗМВР. В случая неясно остава защо е наложено наказание в размер
на 50 лева за маловажно нарушение, т.е. в какво се състои маловажността на
нарушението, включително и от обективната му страна. С разпоредба на ал. 2 на
чл. 257 от ЗМВР се урежда по-благоприятен режим на отговорността, но не при
осъществяването на различни факти от тези по ал. 1, а при наличието и на
допълнителна предпоставка, която обаче трябва да е проявена наред с
обстоятелствата по основния състав на нарушението. Противоправността на
поведението по неизпълнение на разпореждане на полицейски орган не следва пряко
от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР, а от тази на ал. 1 на същия член,
поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 257, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗМВР. Затова и настоящият съдебен състав смята, че допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление
чрез приложението на погрешна санкционна разпоредба. Последното също обуславя
извода за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 184 от 14.10.2019 г., издадено
от началник на РУП Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН **********
основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.