Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 23.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на девети
октомври две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Диана Й. разгледа
докладвано от съдия Великова гр. дело № 686 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на Д.С.Д. ЕГН ***********,***, с която против
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич,
бул. ,,Трети март” № 59, са предявени искове:
1. за признаване на уволнението на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ за незаконно и за
отмяна на заповед № ЛС-05-159 от 10.02.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от прокуриста на дружеството, като незаконосъобразна,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: На основание сключен трудов договор ищецът Д.С.Д. работил във
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ„ АД до 10.02.2020г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ - когато работникът не притежава необходимото образование за длъжността, а
именно средно икономическо, със заповед № ЛС-05-159 от 10.02.2020г., издадена
от прокуриста на дружеството. Изложени са следните съображения за
незаконосъобразност на уволнението:
1. За да бъде законосъобразно
прекратяването по чл. 328, ал. 1. т. 6 от КТ, е необходимо да има промяна в
изискванията за образование за заеманата длъжност, т.е. трябва да има изменение
на изискванията за заемане на дадената длъжност досежно необходимото
образование след сключването на трудовия договор. В настоящия случай такова изменение
не е настъпило. Още при подписване на трудовия договор за длъжността през 2012
година изискването на работодателя е било работникът да притежава средно
икономическо образование. Към него момент Д.Д. не е отговарял на изискването за
образование, за което ответникът е бил уведомен, но въпреки това ищецът е бил
назначен. Работодателят е знаел, че ищецът не притежава изискваното от него
образование „средно икономическо“. Това показва, че промяна в изискванията
както при изпълнение на трудовите функции, така и при вида /степента/ на
образование няма. При това положение работодателят не може да прекрати трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ.
2. Изискването за средно
специално икономическо образование не е свързано с изпълняваните от ищеца
трудови функции. Не е налице и промяна нито в обема на работа, нито в характера
на работата. Липсват задължения, за чието изпълнение е необходимо средно
икономическо образование. Неслучайно законодателят е използвал понятието
„необходимо" образование, което означава, че правото на работодателя да
определя друго по вид и степен образование не е абсолютно и безконтролно. И в
този смисъл уволнението ще е законосъобразно само в случай, че новият вид
образование е действително необходимо за длъжността. В конкретния случай
липсват задължения, за чисто изпълнение е необходимо сродно икономическо
образование.
Работата, която ищецът изпълнява
по своя характер с по-скоро техническа и за същата не е нужно работникът да
притежава специални знания в сферата на икономиката и счетоводството.
Попълването на карнети за консумирани количества вода, попълването па бланки
предписания и констативни протоколи, евентуалното установяване на неизправност
на водомерите не изисква специално икономическо образование.
3. При прекратяването на трудовия
договор работодателят е извършил спрямо ищеца и дискриминационни действия.
Длъжността, „****“, която е заемал ищецът, съществува във всички
експлоатационни райони на дружеството и доколкото му е известно няма служители,
които да са назначени на тази длъжност и да имат средно икономическо
образование. На ищеца не му е известно някой друг освен него да е с прекратен
трудов договор на същото основание. Практика е в дружеството, когато трябва да
се прекрати трудов договор на даден служител, да се ползва чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ поради това, че не трябва да се изисква съгласие от синдикалните
организации. Много други работници и служители в дружеството не отговарят на
образование, което се изисква по щатно разписание или с длъжностните
характеристики, но те все още продължават да работят в дружеството, а ищецът е
уволнен. След като същият е уволнен, а останалите служители работят, то това
означава, че по отношение на ищеца са извършени дискриминационни действия по
признака „лично положение“. Отношението и третирането на Д.Д. спрямо останалите
работници с по-неблагоприятно и съшият с неравно третиран
4. Ответникът по делото е
злоупотребил с правата си в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Независимо кога
работодателят е въвел изискването за средно икономическо образование за
длъжността „****“, след въвеждането на това изискването за такова образование,
същият е назначавал на длъжността нови работници, които не са притежавали
такова образование. Следователно прекратяването на трудовия договор на ищеца не
е обусловено от правомерна цел - прилагане на новите изисквания за образование.
Или прекратяването на законно основание, дори и при наличие на субективни и
обективни елементи на разпоредбата, но при липса на правомерна цел, е
незаконосъобразно.
Ответникът в писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва исковете, като допустими, но
неоснователни.
Счита, че заповедта е
законосъобразна и е съобразена е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, .т. 6 от КТ,
като е спазена предвидената в КТ процедура по изготвянето и връчването й.
Същата съдържа всички изискуеми от КТ атрибути, с нея са определени всички
дължими за изплащане обезщетения на ищеца. Ищецът е работил като „****“ в район
Добрич. Съгласно длъжностната характеристика, изискване за заемане на тази
длъжност е лицето да притежава средно-икономическо образование.
Първоначалният трудов договор е №
51 от 15.02.1996г. за длъжността „инкасатор" и е сключен за заместване на
отсъстваш служител. В последствие е сключен срочен трудов договор. Видно от
длъжностната характеристика, получена и подписана на 07.01.2010г., изискваниятa
за заемане на длъжността са средно-икономическо, т.е служителят изначално не е
отговарял на изискванията за заемане на длъжността.
Ищецът е отбелязал изрично, че е
запознат с длъжностната си характеристика, като е получил и подписал същата на
19.05.2017г., в която в раздел V „Изисквания за заемане на длъжността“ в т. 1.
„Образование“ е посочено изискване за средно - икономическо.
Ответникът не е съгласен с
възраженията на ищеца, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предполага
изменение на изискванията за заемане на дадена длъжност досежно необходимото
образование след сключване на трудовия договор. Описани са подробно основните
задължения на заемащия длъжността и е посочено, че не е възможно възложените
задължения да бъдат извършвани от лице с основно или средно не икономическо
образование. Самите задължения предполагат икономическо образование, тъй като
по- голямата част от тях изискват икономически познания. Изброени са и наложени
на ищеца дисциплинарни наказания преди издаване на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочено е, че ищецът, видно от
трудовото му досие, многократно е наказван за неизпълнение на служебните си
задължения, именно поради факта, че не притежава необходимото образование и
поради това не се справя с тях.
На 05.02.2020г. от служителя било
поискано да представи документи, доказващи завършено образование. На
07.02.2020г. е представено Свидетелство за завършено средно образование с
професионална квалификация „***”. С това работодателят е доказал наличието на
фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - към момента на подписване на
трудовия договор изискването за заеманата длъжност „****“ в район Добрич е било
средно - икономическо и ищецът изначално не е отговарял на същото. Посочена е
задължителна съдебна практика, според която изискванията за образование или
квалификация могат да бъдат предвидени в закон или в други нормативни актове, в
длъжностната характеристика, какьвто е настоящият случай, могат да се променят
и след сключване на трудовия договор. Това изискване има формално установен
характер и ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В конкретния случай от
доказателствата с видно, че служителят не е притежавал необходимото образование
за заеманата от него длъжност, както към момента на сключване на трудовия
договор, така и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят може да приложи чл. 328. ал. 1, т. 6 от КТ, независимо от това
дали разминаването между изискванията и действително положение е изначално, при
сключването на трудовия договор, или е възникнало в някакъв момент след това.
Приема се за ирелевантно към кой момент е налице несъответствието между
притежаваното от служителя образование/профссионална квалификация и
необходимото такова/такава. Няма значение и къде са предвидени изискванията за
изпълняваната работа: закон, друг нормативен акт, длъжностна характеристика,
друг акт на работодателя, както и дали този акт. съдържащ изискванията, се е
сменил впоследствие с друг акт. Изискването за образование/професионална
квалификация е формален факт, а разминаването с това изискване дава право на
работодателя във всеки един момент да прекрати трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1. т. 6 от КТ.
Като несъстоятелни са определени
твърденията на ищеца, че работодателят е извършил дискриминационни действия,
защото те не отговарят на истината, доколкото длъжностната характеристика е
подписана от ищеца на и не е променяна.
Твърденията в исковата молба, че
работодателят но делото е злоупотребил с правата си в нарушение на чл. 8, ал. 2
от КТ и че след въвеждането на това изискване за такова образование са
назначавани други служители без образование са окачествени като голословни и
неподкрепени с доказателства.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, установява
се и от представените писмени доказателства, че към датата на уволнението ищецът
е заемал във „ВиК-Добрич“ АД длъжността „***“. Трудовото правоотношение е
възникнало за длъжността „***“ като срочно /по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ/, въз
основа трудов договор № 173 от 02.05.1997г. /л. 224/, който се е превърнал в
трудов договор за неопределено време при условията на чл. 69, ал. 1 от КТ. Настъпила
е промяна в наименованието, но не и в същността на заеманата длъжност, с
утвърждаването на нова НКПД, считано от 01.01.2011г. – „***“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №
ЛС-05-159 от 10.02.2020г., издадена от прокуриста на дружеството, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – когато работникът/служителят не притежава
необходимото образование за длъжността.
В трудовото досие на ищеца при
работодателя се съдържа длъжностна характеристика на длъжността „***“ /л. 220/,
с която ищецът е запознат, съгласно положен под нея подпис, макар и без данни
за дата. В същото няма въведено изискване за образование. На 07.01.2010г. на Д.Д.
е връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена от управителя на
дружеството, с която е установено изрично като условие за заемане на длъжността
„***“ притежаването на образование – средно икономическо /л. 214/. Същото е
изискването за образование и в утвърдена от изпълнителния директор на „ВиК
Добрич“ АД нова длъжностна характеристика на длъжността „отчетник измервателни
уреди“ /л. 58/, която е връчена на ищеца на дата 19.05.2017г. Основните функции
и задължения са детайлизирани в последната характеристика, без обаче да са
променени по своята същност, в сравнение с предходната такава.
Ищецът не притежава изискуемото
от работодателя средно специално образование - представил е свидетелство за
завършен трети курс на СПТУ /л. 221/ още през 2002г., като не твърди да е
придобил необходимото в последствие.
Според представени от ответника
справки на л. 243, 245, 253 и 254, от заемалите към месец март 2020г. длъжността
„отчетник измервателни уреди“ в дружеството общо 58 лица /от които 42 в Добрич/,
със средно икономическо образование са 9 служители /4-ма в Добрич, 1 в Балчик,
3-ма в Генерал Тошево и 1 в Шабла/, а тези без изискуемото от работодателя
образование са 59 души. В периода май 2017г. – юли 2020г. дружеството е
сключило четири допълнителни споразумения с назначени в предприятието служители
с промяна на длъжността в „***“, от които само един служител е бил със средно
икономическо образование. През 2020г. са прекратени трудовите правоотношения с
общо 12 служители на тази длъжност, от които 2-ма са освободени на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – ищецът и още едно лице. Същевременно в периода от
май 2017г. до юли 2020г. в предприятието са назначени 31 нови служители на
същата длъжност, от които само 1 има необходимото образование; назначените през
2020г., след уволнението на ищеца, 3-ма служители също нямат средно специално
образование.
Видно от представено от ищеца
удостоверение /л. 8/, от 01.04.2013г. до 09.02.2020г. той е бил синдикален член
на Основна синдикална организация на КНСБ при ответното дружество.
Установените
факти обосновават следните правни изводи:
Предявените искове са за
признаване на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предложение първо от КТ, за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на
уволнителната заповед, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът се е позовал и на извършени дискриминационни
действия спрямо него по признака „лично положение“. Ответникът оспорва исковете
като неоснователни.
Съдебният контрол при оспорено
прекратяване на трудово правоотношение, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не
се нарушават императивни правни норми, каквато е забраната на злоупотреба с
право – чл. 8, ал. 1 от КТ, както пряка и непряка дискриминация /така решение
№118/11.05.2016г. по д. №5696/2015г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Безспорно е установено по делото,
че ищецът не притежава към момента на уволнението изискуемото за заемане на
длъжността образование. Изискването за образование не е предвидено с нормативен
акт; установено е от работодателя, като тази негова преценка не подлежи на
съдебен контрол. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е
въвел промяна в изискването си за образование след възникване на трудовото
правоотношение, в отличие от твърдяното от него, че това изискване е било
установено още при сключването на трудовия договор. Въпреки че заповедите, с
които изменението е направено не са представени по делото, приети като
доказателства са длъжностните характеристики – стара и нова, като последната,
връчена на ищеца още на 07.01.2010г. за длъжността „***“ и отново на
19.05.2017г. за длъжността „отчетник измервателни уреди“, установява за първи
път изискване за образование – средно икономическо.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ изисква настъпило след сключване на трудовия договор изменение в
изискванията за изпълнение на конкретната длъжност, освен ако не се касае за
установено в нормативен акт изискване. Прекратяването на трудовото
правоотношение в този случай е безвиновно и има обективен характер /поради това
не са относими наведените от ответника доводи относно допускани от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина/. Работодателят не е длъжен да излага изрично
съображенията си за извършената промяна в изискванията, както и да обосновава
обективната необходимост за това. Извън проверката за законосъобразност на
уволнението от съда е целесъобразността на въведената от работодателя промяна в
изискването за заемането на длъжността. От съществено значение за правомерността
на уволнението и при двете хипотези по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е да се
установи налице ли е промяна в изискванията за заемане на длъжността и дали
работникът или служителят отговаря на новите изисквания.
Необходимото образование се
определя в нормативните актове, в щатното разписание или в длъжностната
характеристика. Те подлежат на промяна с оглед измененията в характера на
изпълняваната трудова функция, внедряваната техника и технологии, организацията
на труда и други причини. В настоящия случай работодателят е извършил промяна в
изискванията за длъжността „***” с въвеждането на такова в
длъжностната характеристика – в първата връчена на ищеца характеристика липсва
изискване за образование /което означава, че се прилага минималното по НКДП/, а
във втората длъжностна характеристика вече е въведено такова - средно
икономическо. Промяната в образователния ценз за длъжността е направена по
надлежния ред – с предвиждането на изискването за образование в длъжностната
характеристика, след сключването на трудовия договор с ищеца и той не притежава
изискуемото от работодателя за изпълнението й образование.
Уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал.
1, т. 6, пр. 1 от КТ се предприема от ответника за втори път. Това се
установява от съдържанието на трудовото му досие – трудовото правоотношение е
прекратено със заповед 155/02.12.2011г. поради липса на необходимото средно
икономическо образование, като уволнението е признато за незаконно с влязло в
сила решение по гр.д.№ 359/2012г. по описа на Районен съд – Добрич. В
настоящото производство ответникът е посочил, че е взел предвид допусканите от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина, следствие именно на това, че той няма
необходимото образование за длъжността. Но, както вече се посочи, в хипотезата
на използваното от ответника основание за уволнение се касае за обективна
предпоставка за прекратяване на правоотношението, което е различно и не може да
бъде предпоставено от неизпълнение на трудовите задължения. При допуснати
нарушения на трудовата дисциплина работодателят разполага с друга възможност –
налагането на дисциплинарно наказание, едно от които е и дисциплинарното
уволнение. Но, тъй като той е предпочел да приложи безвиновното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение са евентуалните
нарушения при изпълнение на трудовите задължения. Нещо повече, самото
позоваване в отговора на исковата молба на допуснати от ищеца дисциплинарни
нарушения, като повод за неговото уволнение, съставлява доказателство за това,
че работодателят е третирал ищеца нееднакво с останалите служители на същата
длъжност с неправомерна цел. В исковата молба ищецът изрично се позовава на
проява спрямо него от страна на работодателя на дискриминационно отношение и на
упражняване на правото му да прекрати трудовото правоотношение в отклонение от изискването
за добросъвестност. Доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил третиран
различно, тъй като на заеманата от него длъжност „отчетник измервателни уреди”
към месец март 2020г., след като от януари 2010г. е било въведено изискването
за по – висока степен на образование, са работели още 59 лица без нужното
образование и специалност /от общо 68 лица на тази длъжност/. От всички
работници, които не отговарят на образователните изисквания, са били освободени
само двама служители – ищецът и Н. Д. П. В периода от май 2017г. до
14.07.2020г. са назначени общо 31-ма нови служители, от които само 1 има
нужното образование, а назначените 3-ма след уволнението на ищеца също нямат
средно икономическо образование. Тези обстоятелства – освобождаването именно на
ищеца поради липса на образование, при запазването на трудовото правоотношение
с още 57 лица в същото положение /без изискуемо образование/, както и
назначаване след неговото уволнение на нови 3-ма служители, също без
установеното от работодателя като необходимо образование, доказват, че ищецът е
бил третиран различно от останалите при идентични условия и че неравноправното
третиране на ищеца не е подчинено на преследването на твърдяната от ответника правомерна
цел – да повиши качеството на работата посредством повишаване на образователното
изискване.
Следователно прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно. Предявеният иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а издадената
заповед на прокуриста на ответното дружество, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена. Като последица от това на уважаване подлежи и
обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване
на заеманата от ищеца до уволнението длъжност – „***”.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд – Добрич държавна такса в общ размер от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ищецът има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лева, с вкл. ДДС.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на Д.С.Д. ЕГН ***********,***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ /тъй като не притежава необходимото образование за заемане на длъжността/ и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ЛС-05-159 от 10.02.2020г., издадена от
прокуриста на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********,
град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.Д. ЕГН ***********,***,
на заеманата от него преди уволнението длъжност „****“ във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59, да заплати на Д.С.Д. ЕГН ***********,***, сумата от 750 лева – платено
адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
- Добрич дължимата държавна такса в размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
обявяването му - 23.10.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ :