Р Е Ш Е Н И Е
№………../16.07.2019г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15724 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
молба на К.А.С., ЕГН **********, с адрес *** против ЧСИ Надежда Денчева
Георгиева, рег. № 807, с адрес на кантората гр.Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14
за осъждане на ответната страна за сумата от 2000 лева, претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди- емоционални страдания от
незаконосъобразно наложени изпълнителни способи – запори по изп.
дела 532/2011 и 534/2011 по описа на съдебния изпълнител, заедно с обезщетение
за забавено изпълнение в размер на 259 лева за периода 10.07.2017г. до
19.10.2018г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
длъжник по изп.
дела 532/2011 и 534/2011 по описа на ответния съдебния изпълнител с взискател „Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК
*********. Твърди се, че длъжникът е заплатил задълженията по двете
изпълнителни дела директно на взискателя, за което страните са сключили
споразумение. По силата на последното взискателят с
нарочни изявления е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителните производства,
на осн.чл. 433, ал.1, т.2 ГПК. Въпреки изявлението на
взискателя в този смисъл ответният съдебен изпълнител не е постановил нарочен
акт за прекратяване на изп. производство. Вместо това на 10.07.2017 г. е изпратила до Банка
ДСК ЕАД запорно съобщение, по силата на което е запорирала всички вземанията на ищеца към банката. Ищецът
се позовава, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено и на
друго основание, а именно поради настъпила перемция,
тъй като по делата не са извършвани изпълнителни действия повече от 2 години.
Позовава се, че причината ответникът да поддържа висящността
на изпълнителния процес е наличието на неудовлетворени вземания за разноски по
изпълнението. В тази връзка оспорва наличието на основание за поддържане висящността на производството, като счита, че сумите са
дължими от взискателя.
Към датата на налагането на запора ищецът
работил извън страната и по запорираната сметка
изпращал на семейството си средствата за издръжка. Съпругата на ищеца била в
майчинство за отглеждане на новороденото им дете и семейството разчитало на
парите по сметката, с които съпругата му имала пълномощия да се разпорежда.
Наложеният запор причинил материални затруднения на ищеца и семейството му.
Позовава се още, че притеснението за
сигурността и здравето на близките му го подложило на продължителен стрес, като състоянието му се
характеризирало със силно нервно напрежение, съпроводено със слаба концентрация,
гняв и песимизъм. Физическите симптоми на стреса се проявили в силни болки в
корема и гърдите, чувство на постоянна умора, гадене и световъртеж. Усещането
за извършената спрямо него несправедливост и безнаказаността на извършителя, го
уязвило, причинило му страдания. Въз основа на изложеното, настоява за
уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. Извън срока за отговор /като
становище по уточняващата молба на ищеца/. Не оспорва, че взискателят
„Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК ********* й е възложил за събиране
вземания спрямо ответника, за което са образувани изп.
дела 532/2011 и 534/2011. Не оспорва на следващо място, че с молба от
22.05.2013г. взискателят „Райфайзенбанк /България/"
ЕАД е поискал прекратяване на изп. дело 532/2011 след
заплащане на дължимите на съдебния изпълнител, като е поискал след прекратяване
на производството да бъдат вдигнати наложените по делото изпълнителни мерки.
Тъй като длъжникът не е заплатил сторените по изп.
дело разноски, съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца
при Банка ДСК на 30.06.2017г. Поддържа, че отказал да прекрати изп. производство с нарочно разпореждане от 19.10.2017г. По
–късно с постановление за прекратяване от 8.02.2019г. производството е било
прекратено.
По отношение на изп.
дело 534/2011г. сочи, че съгласно уведомление от 17.10.2017г. от взискателя
„Райфайзенбанк /България/" ЕАД задълженията са погасени изцяло, като
длъжникът е насочен за заплащане на пропорционални такси за изпълнение.
Понастоящем изпълнителните производства са прекратени.
Поддържа, че ответникът, в качеството му на
длъжник по изпълнението не е внесъл необходимите разноски, въпреки изричното
споразумението, което е постигнал в този смисъл с взискателя. Оспорва,
дължимите пропорционални такси да са платими от взискателя. На следващо място
счита, че макар процесните запори да са наложени след изтичане на двугодишния
срок от последното изпълнително действие по двете дела, тези действия не са довели
до емоционален стрес за ищеца. Последният сам се е поставил в положението на
неизправен длъжник, поради което не следва да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Ищецът е
ангажирал подробни писмени бележки.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът К.А.С. е
длъжник по изп. дела 532/2011 и 534/2011 по описа на
ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег. № 807.
Липсва спор, че по изп.
дела 532/2011 и 534/2011 са наложени запори върху вземания на ищеца по банкови
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, като това е станало след изтичане на 2 години от
последното валидно изпълнително действие по двете дела.
Не е спорно, че изпълнителните дела
понастоящем са прекратени.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на св. Димитър Илиев. Този свидетел изнася пред съда, че
преди две години през лятото ищецът работел като капитан на яхта в Гърция.
Докато бил в чужбина ищецът се обадил по телефона на свидетеля, за да му
сподели, че са му блокирали банковата сметка, по която му превеждали заплатата.
Заради наложения запор, ищецът не могъл да заплаща и разходите по яхтата, а
оттам и да напуска пристанището. Трябвало да се ходи в София, за да се плаща в
брой. Пращал пари в брой по приятели, които пътували от Гърция. На следващо
място коментираните обстоятелства наложили свидетеля да носи на съпругата на
ищеца по 300 лева на месец в продължение на 2-3 месеца. Освен това за ищеца
започнали проблеми със съня. Наложило се свидетелят да изпраща на ищеца
лекарства за лекуване на депресия. Заедно с лекарствата му изпратил и пари.
Ищецът станал избухлив, раздразнителен, вдигал скандали, отношенията му в
семейството били обтегнати.
Горната
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно ал. 1 на чл. 441 ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност. От тази законодателна уредба е
видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него
при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна
такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените в
закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на
съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и
действието или бездействието.
В настоящият случай, като източник на деликта е посочено прилагане на изпълнителен способ за
събиране на собствени на съдебния изпълнител вземания след прекратяване на
изпълнителното производство. Ищецът се позовава, че съдебният изпълнител изобщо
не разполага с правомощия да събира такси за изпълнение от длъжника, а задължен
за тях е взискателят, евентуално, че не може да
прилага изпълнително способи след прекратяване на производството.
Съгласно общите принципи на отговорността за
държавни такси и разноски в изпълнителния процес, разноските са за сметка на
длъжника ( чл. 79, ал. 1 ГПК), но се внасят авансово от взискателя ( чл. 80 от ЗЧСИ).Ако взискателят не е внесъл авансово дължима
такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79 ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може
да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410 ал. 1 ГПК,
независимо от размера на таксата-така дадените разяснения в т.11 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Несъбирането
на авансово дължима държавна такса съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.67 от ЗЧСИ, но не освобождава длъжника от изпълнение.
Следователно съдебният изпълнител е оправомощен да събира разноските по изпълнението от
длъжника в случай, че не са внесени отнапред от взискателя, прилагайки всички
допустими от закона изпълнителни способи. Това важи за хипотезите, при които
длъжникът не е освободен от разноски, какъвто е и настоящия случай.
На следващо място, за да са валидно
предприети изпълнителните действия, е необходимо да е налице висящо
изпълнително производство. Тоест да са налице положителните процесуални
предпоставки за допустимостта на съответното производство и да липсват
отрицателните такива. Самото изпълнително производство се прекратява на
основанията, посочени в чл. 433, ал.1 ГПК, сред които е пропускът на взискателя
да поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В
този случай изпълнителното производство се счита прекратено по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т.
от 8 ГПК и без да е необходимо постановлението на съдебния изпълнител.
В случая с приетия за окончателен доклад по
делото между страните е обявено за безспорно, че процесните запори по сметките
на ищеца са наложени след изтичане на 2 години от последното валидно изпълнително
действие по двете дела. Следователно обсъжданите изпълнителни способи са
приложени при липса на висящо изпълнително производство. Съдебният изпълнител,
подобно на взискателя е разполагал с възможност по собствена инициатива да
прилага изпълнителни действия съгл.чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (виж. пълн
на л.47 и чл. 48 от делото) и по този начин да поддържа висящ процеса. След
настъпване на основание за прекратяване, обаче съдебният изпълнител не може да
извършва изпълнителни действия. Той е задължен да вдигне и то
служебно наложените възбрани и запори съгл. чл. 433, ал. 3 от ГПК, и
следователно е недопустимо да налага нови такива. Действието по прилагането на
нови изпълнителни способи, независимо какво е основанието на вземанията и кой е
техния титуляр, се явява неправомерно, тъй като не са налице необходимите
законови предпоставки за извършването му./Решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр.
д. № 3201/2017 г. /
В гражданското право вината се предполага до
доказване на противното, аргумент от чл. 45, ал.2 ЗЗД. В настоящото
производство не се събраха доказателства, които да оборят тази презумция, поради което следва изводът, че е налице виновно
противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се е прилагане на изпълнителни действия по прекратено изпълнително производство.
По отношение претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания по делото бяха ангажирани гласни
доказателства. Показанията на разпитания по делото свидетел съдът не кредитира
изцяло и безрезервно поради следното: 1/ свидетелят предава за състоянието на
ищеца, базирайки се изцяло на споделеното от последния, а не толкова на лични
впечатленията за това състояние; 2/ впечатленията на свидетеля са допълнително опосредени, тъй като връзката между свидетеля и ищеца се е
осъществявала по телефона; 3/ показанията са нелогични- доколкото запорът се
налага (както е и в случая) до размера на търсена сума ( в случая около 2000
лева), не е логично процесните запори да са осуетили работния процес на
управляваната от ищеца яхта. Запорът е наложен само за посочената сума, поради
което трансферът на суми по сметките над този размер е бил изцяло възможен. Ето
защо съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че блокирането на
банковите сметки на ищеца е смутило работния процес на яхтата, а оттам че е предизвикало безсъние и тревога
у ищеца. Не почива на логиката и изнесеното от ищеца, че разходите за яхтата са
трансферирани по личната банкова сметка ***. Не се твърди ищецът да е
собственик на яхтата, а само неин капитан, поради което изнесеното, че
разходите по яхтата са превеждани по сметка на ищеца е несериозно.
Показанията могат да се кредитират в известна
степен ( с посочените условности за достоверността на показанията) само досежно семейните проблеми на ищеца. Доколкото, обаче тези
показания не са изчерпателни и детайлни по този въпрос, а други доказателства
не са събрани, съдът приема, че процесният деликт е само причинил известно безпокойство на ищеца. Няма
данни ищецът да е учредил пълномощно на съпругата си да тегли пари от сметките
му, нито че последната е направила безуспешен опит да изтегли суми. На следващо
място малко вероятно е съпругът, който е капитан на яхта да остави съпругата и
детето си с 2000 лева, докато самият той отсъства месеци наред. Вредите,
претърпени от членовете на семейството на ищеца не са предмет на спора и е
безпредметно обсъждането им.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по
справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 400 лева с оглед
продължителния периода, през който средствата на ищеца ( общо около 2000 лева
са блокирани). За разликата исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед на уважаване на главния иск, следва
да се уважи и акцесорната мораторна
претенция за лихва за забава за периода 10.07.2017г. до 19.10.2018г. върху
главница от 400 лева в размер на 51.88
лева. За разликата над 51,88 лева до 259 лева претенцията следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца се следват
разноски за държавна такса съобразно уважената част от иска, или 26,00 лева.
Ищецът не е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
поради разноски за това не се присъждат.
На
ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 295,98 лева за адвокатски хонорар, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег. № 807, с
адрес на кантората гр.Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14 ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- емоционални страдания от незаконосъобразно наложени
изпълнителни способи – запори по изп. дела 532/2011 и
534/2011 по описа на съдебния изпълнител, и сумата от 51.88
лева - мораторно обезщетение върху главницата от 400 лева за
периода 10.07.2017г. до 19.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 400 лева до претендираните
2000 лева и за сумата над 51.88
лева до претендираните 259 лева.
ОСЪЖДА ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег. № 807, с
адрес на кантората гр.Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14 ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 26,00 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ Надежда Денчева
Георгиева, рег. № 807, с адрес на кантората гр.Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14
сумата от 295,98 лева, представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнагаждение, на осн.чл. 78,
ал.3 от ГПК.
УКАЗВА на ответника ЧСИ
Надежда Денчева Георгиева, че присъдените с решението суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***, посочена в молба от 14.11.2018г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от връчване на съобщението
на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: