№ 287
гр. С.З., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000290 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 274/18.04.2022 г., постановено по гр.д
№5028/2021г. на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения иск от Н.
Т. М. да бъде признато за установено по отношение на ответника „Е.М.“
ЕООД, че не дължи на ответника сумата от 11 526, 44 лв., представляваща
сбор от оставащото задължение и на събраната сума в полза на ответника по
ИД № 20118650400652 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 865 по описа на
КЧСИ, поради липса на качеството на кредитор на ответника спрямо ищеца и
липса на изпълнително основание за събиране на сумата по това
изпълнително дело, алтернативно поради погасяване на вземането на
ответника поради изтекла погасителна давност в полза на ищеца, като
неоснователен; отхвърлен е предявеният иск от Н. Т. М. да му бъде
заплатена от ответника „Е.М.“ ЕООД, неоснователно събрана сума в размер
на 300 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, получена без основание,
ведно със законната лихва от датата на образуване на настоящото дело до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и Н. Т. М. е
осъден да заплати на „Е.М.“ направените деловодни разноски в общ размер
на 5лв.
Въззивникът Н. Т. М. излага съображения, че същото е неправилно, тъй
като е постановено при неправилно прилагане на процесуалноправни и
материалноправни норми и е необосновано. Прави се искане да бъде
отменено. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Няма искане за
1
събиране на доказателства. Претендира се присъждане на направените пред
двете инстанции разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „Е.М.“
ЕООД, с който се взема становище по направените във въззивната жалба
оплаквания с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Няма искания за събиране на доказателства. Претендира разноските по
делото. В случай, че съдът уважи въззивната жалба, прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Н. Т. М. моли съда да признае за установено, че не дължи
сумата от 11 526, 44 лв. на „Е.М.“ ЕООД, представляваща сбор от оставащото
задължение и на събраната сума в полза на ответника по ИД №
20118650400652 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 865 по описа на КЧСИ и да
бъде осъден „Е.М.“ ЕООД да заплати на Н. Т. М., неоснователно събрана
сума в размер на 300 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, получена
без основание, ведно със законната лихва от датата на образуване на
настоящото дело до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД, е
депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск e
неоснователен.
По делото не е спорно, че по ч. гр. д. № 4441/2011 г. по описа на
Районен съд – С.З. е издаден изпълнителен лист, съгласно който ЕТ „Д.-Д.Р.“,
Н. М., М.В.Х. и Р.М.Д. следва да заплатят солидарно на „П.Б.“ АД сумата от
9 687, 72 лв. главница ведно със законната лихва от 22.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, 621, 38 лв. наказателна лихва върху
просрочена главница от 07.04.2011 г. до 15.08.2011 г., сумата от 260, 78 лв.
просрочена лихва от 17.02.2011 г. до 10.04.2011 г., както и сумата от 211, 40
лв. разноски по делото.
Безспорно е установено, че въз основа на горепосочения изпълнителен
лист е образувано изп. д. № 20118650400652 по описа на ЧСИ М.Д., по което
е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 15867/10.11.2011г. до
2
ищеца Н. Т. М., с която е уведомен за задължението си по изпълнителното
дело, и му е съобщено, че са му наложени запори върху банкови сметки и
трудово възнаграждение, както и възбрана върху недвижим имот.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на парични
вземания от 17.12.2014 г. между „П.Б.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, „П.Б.
(България)” АД, в качеството си на цедент, прехвърлила на „Е.М.” ЕООД, в
качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и
индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо списък
с индивидуализираните вземания към договора, където е посочен и ЕТ „Д.-
Д.Р.“. От приложено по делото известие за доставка от 11.02.2015г. се
установява, че „П.Б. (България)” АД е уведомила Н. Т. М. за сключения
договор за цесия.
По делото е приложено Удостоверение от ЧСИ М.Д. видно от което е,
че е образувано изпълнително дело №20118650400652 въз основа на
изпълнителен лист издаден на 07.09.2011г. по ч. гр. д. № 4441/2011г. по описа
на РС С.З. по който длъжника Н. Т. М. е осъден да заплати парични суми в
полза на „П.Б.Б.“ АД. С Постановление от 09.04.2015г. по делото като
взискател е конституиран „Е.М.“ ЕООД въз основа на настъпило частно
правоприемство-цесия.
По делото е представено и Удостоверение изх. № 3972/10.03.2022г. по
ИД №20118650400652 издадено от ЧСИ М.Д. рег. № 865 с район на действие
ОС С.З.. Със същото се удостоверява, че изпълнителното дело е образувано
на 20.09.2011г., въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.09.2011г. по ч.
гр. д. №4441/2011г. по описа на Районен съд - С.З., по който длъжникът Н. Т.
М. е осъден солидарно с други лица да заплати парични суми в полза на
„П.Б.Б.“ АД. В удостоверението подробно са описани всички изпълнителни
действия, които са извършвани по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може
да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
3
факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
В настоящия случай, въззивният съд намира, че първо следва да
разгледа възражението на ищеца относно законосъобразността на встъпването
в изпълнителния процес на мястото на носителя на изпълнителния титул „П.Б.
(България)“ АД от страна на цесионера по договора за цесия – „Е.М.” ЕООД
като нов взискател на мястото на предишния съобразно правилото на чл. 429,
ал. 1 от ГПК, като в тази връзка е цитирано Решение № 71/24.07.2019 г., по
гр.д. № 2576/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да
бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по
вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи
като длъжник. От това правило има изключения, уредените в нормата на чл.
429, ал. 1 от ГПК, като в чл. 429, ал. 1, изр. 1 от ГПК е предвидена
възможността и частните правоприемници да се ползват от изпълнителния
лист на кредитора, като изрично са разграничени поръчителят и солидарният
длъжник, платили дълга, от всички останали случаи на частно
правоприемство. Въззивният съд намира, че горепосочената разпоредбата
ясно разграничава случаите на частното правоприемство от случаите на
суброгация в правата на кредитора. Според правната теория под частно
правоприемство по чл. 429, ал. 1, пр. 1 ГПК следва да се има предвид
прехвърлянето на вземането чрез цесия, а при случаите на суброгация,
законът изрично допуска разпростиране на субективните предели на
изпълнителния лист единствено спрямо поръчителя и солидарния длъжник
/чл. 429, ал. 1, пр. 2 от ГПК/.
Въззивният съд счита, че в цитираното от ищеца решение № 71 от
24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на III ГО на ВКС е разгледана втората
хипотеза на чл. 429, ал. 1 от ГПК, когато трето лице плаща дълга и се
суброгира в правата на кредитора, която хипотеза е различна от настоящия
правен спор. Според решението в тази хипотеза само поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга на длъжника са се суброгирали
в правата на кредитора и могат да искат изпълнение въз основа на издадения
4
в негова полза изпълнителен лист, а другите трети лица трябва да се снабдят с
нов изпълнителен титул. В настоящия случай, изпълнителният лист е издаден
в полза на „П.Б. (България)” АД, която е била първоначален взискател по
изпълнителното дело. В хода на изпълнението вземането е цедирано на
„Е.М.“ ЕООД и по този начин е осъществена хипотезата на чл. 429, ал. 1, пр.
1 от ГПК, т. е. взискател е станал частният правоприемник на банката,
„Е.М.“ ЕООД.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че встъпването в
изпълнителния процес от страна на „Е.М.“ ЕООД на мястото на носителя по
изпълнителния титул „П.Б. (България)“ АД е осъществено съобразно нормата
на чл. 429, ал. 1, предл. 1 от ГПК, поради което възражението на ищеца в този
смисъл е неоснователно.
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 4441/2011 г. по описа на
Районен съд – С.З.. В случая е приложима общата петгодишна давност по
отношение на всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е
така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла
в сила заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на съдебно решение -
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и
субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл
е установената съдебна практика. С решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Така в настоящия случай с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, считано от 07.09.2011 г. е започнала да тече
петгодишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по силата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство относно института на погасителната давност, са постановени
5
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено съвсем различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се
прекъсва от всяко изпълнително действие/ насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица/, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Въззивният съд възприема разбирането, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се изоставя вече даденото
задължително тълкуване на ППВС № 3/80 г. и се възприема ново такова,
поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до
правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване. Поради това за заварените висящи изпълнителни производства от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и спрямо осъществените по тях факти
до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В този смисъл е и
съдебната практика по сходни казуси - решение № 252/2020г. по гр. д. №
1609/2019г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г. по гр. д. № 2382/2017г.
на ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г. по гр. д. № 2917/2018г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 37/2021г. по гр. д. № 7047/2020г. на ІV ГО на ВКС.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 20.09.2011 г., т.
е. преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. т. д. №
6
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Делото е образувано по молба на първоначалния
взискател „П.Б. (България)” АД. На 10.11.2011г. са наложени запори на
банковите сметки на ищеца в „ОББ“ АД, в „У.“ АД и в „Първа
Инвестиционна банка“ АД. На 10.11.2011г. е наложена възбрана на недвижим
имот на длъжника-ищец по настоящото дело. На 06.12.2011г. е наложен запор
върху МПС собственост на ищеца. На 01.10.2012г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца. На 15.08.2014г. е наложен запор на банковите
сметки на ищеца. Всяко от тези действия прекъсват погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, където е посочено, че давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Независимо от това,
както бе посочено по – горе от момента на образуване на изпълнителното
производство с молба от 20.09.2011 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено
ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не
е текла. Това е така, тъй като през този период са били задължителни
постановките на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС, съгласно което давност не тече по отношение на вземане, за
което е образувано изпълнително производство, през неговото времетраене.
Така от 26.06.2015 г. по изп. д. № №20118650400652 по описа на ЧСИ
Маргирата Димитрова е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност. Въз основа на постъпилата на 12.05.2015 г. молба от „Е.М.“ ЕООД,
който е бил конституиран като взискател въз основа на договора за цесия по
отношение на ищеца, съдебният изпълнител е извършил множество
изпълнителни действия: на 04.10.2016г. е наложен запор на банковите сметки
на ищеца в „У.“ АД; на 07.06.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на
ищеца в Р.“ АД; на 19.06.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца; на 07.05.2019г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца получавано от „М.К.“ ЕООД; на 29.10.2020г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано от „А.“
ЕООД; на 16.04.2021г. е постъпила молба от „Е.М.“ ЕООД с искане за
извършване на изпълнителни действия от ответното дружество спрямо
ищеца, след което на същата дата бил наложен запор на банковите му сметки
в „Б.“ АД. Всяко от тези действия прекъсват погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, поради което за периода от 26.06.2015 г. /датата
на постановяване на Тълкувателното решение/ до 16.04.2021 г., а и към
настоящия момент не е изтекъл петгодишният давностен срок, поради което
7
вземането на „Е.М.“ ЕООД не е погасено по давност и следователно
предявеният иск е неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/18.04.2022 г., постановено по гр.д
№ 5028/2021г. на Районен съд – С.З..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8