№ 5365
гр. **, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110136249 по описа за 2021 година
констатира следното
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от от Л.
Г. против Д. Е. К..
Извършена е проверка по чл.140 ГП. Предявените първоначални искове с правно
основание чл. 108 ЗС и евентуалните главни насрещни искове са допустими.
Предявените главни насрещни искове са допустими и не са налице сочените от
ответниците по тях нередовности, тъй като ясно е посочено от насрещната ищца, че сумата
21 230 лева, представляваща припадащата се на насрещните ищци 1/3 от стойността, с която
се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършените подобрения и че се
претендира от всеки сумата 10615 лева .
Под условие, че не бъдат уважени насрещните искове по чл. 74, ал. 2 от ЗС вр. с чл. 72
ЗС, ответницата моли за присъждане на по-малката сума измежду сумата на направените
разноски за извършените подобрения и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения, съгласно заключението на СТЕ. В тази част насрещната
искова молба, инкорпорирана в отговора на исковата молба, е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.5 ГПК – не е посочена цена на иска,
не са посочени конкретните обстоятелства, на които се основава искането и самото искане
не е надлежно формулирано с посочване на конкретно по размер вземане, което се
претендира. Посочването на цената на иска е изискване за редовност на исковата молба,
което не може да бъде заместено от рефериране към евентуално бъдещо заключение на вещо
лице.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните, тъй като касаят
събиране на допустими и относими за спора доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Предвид посоченото и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на насрещната ищца Д. Е. К. в едноседмичен срок с писмена молба с препис
за ответника да уточни предявените под условие, че главният насрещен иск не бъде уважен,
насрещни искове като посочи цена на всеки иск /срещу всеки ответник/, конкретните
обстоятелства, на които се основава искането и да формулира искане към съда с посочване
1
на конкретно по размер вземане, което се претендира да представлява „по-малката сума
измежду сумата на направените разноски за извършените подобрения и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения“.
ПРЕДУПРЕЖДАВА насрещната ищца, че при неизпълнение на указанията, тези
искове няма да бъдат приети за разглеждане в настоящото производство.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 12.05.2023 г. от
11,30 ч.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебна техническа и оценителна експертиза, която да даде
заключение по задачите, поставени от ответницата /ищца по насрещните искове/ с отговора
на исковата молба, като вещото лице следва да даде заключение след оглед на имота.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Н.М., тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим
от насрещната ищца в едноседмичен срок от връчване на препис от определението, като в
същия срок следва да бъде представена и вносната бележка по делото.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит и представяне на доказателства за
това по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 от ГПК от Софийска районна прокуратура да представи
в едноседмичен срок препис от ръкописна жалба, подадена от И. Г. З., въз основа на която е
била образувана прокурорска преписка № ** г. на СРП /при наличие на такава/.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит при режим на
довеждане от ответницата /ищца по насрещните искове/ на трима свидетели за установяване
на посочените в отговора на искова молба въпроси.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Г.
Ц. с ЕГН ********** и адрес гр.*** и И. Г. З. с ЕГН ********** и адрес: гр.*** против Д.
Е. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, с която са предявени активно субективно
съединени искове с право основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и
предаване владението на 1/3 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ
се на адрес: ***, целият с площ от 807 кв. метра, номер по предходен план: 204 , при
съседи: ***, ***, ***.***,***.***,***.***, ***.***, ***,***, ЗАЕДНО с построените в имота:
ЖИЛИЩНА СГРАДА сграда - еднофамилна с идентификатор ***.1, с адрес: *** , Брой
етажи: 1, с площ от 101 кв. метра, състояща се от: антре, четири стан, и баня с тоалетна и
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор ***, с адрес: ****, Брой етажи: 1, с площ
от 19 кв. метра.
При уважаване на предявените искове ищците поддържат искане с правно основание
чл.537,ал,2 от ГПК за отмяна нотариален акт № **,том 1,рег. № **,дело № **г. на нотариус
Р.Д.-рег. № ** на Нотариалната камара, до размер на 1/3 ид.част от описания в него
недвижим имот.
Ищците претендират да притежават всеки по 1/3 ид. ч. (т.е. по 1/6 всеки) от правото на
собственост по отношение на процесния имот по наследство от С.Л. Ц., починал на
15.12.1997г. Сочат, че с нотариален акт № ***г. на IV нотариус при Софийски народен съд
С. Ц. е признат за собственик на основание наследство,съдебна доброволна делба и
давностно владение на недвижим имот представляващ неурегулирано място с жилищна
сграда,лятна кухня и дървена барака,цялото с площ от 800 кв.м., находящо се в землището
на ***,местността "**", при съседи : Б.Н.В..А.П.,Ц.Д., С.К. и улица. Поддържат, че съгласно
2
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.** този недвижим имот
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , с адрес: ***, целият с площ от 807
кв. метра, ЗАЕДНО с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА сграда – еднофамилна с
идентификатор ***.1, и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор ***.2.
Качеството наследници на С.Л. Ц. ищците претендират по право на заместване на
неговия брат и техен баща Г.Л. Ц., тъй като С.Л. Ц. е имал двама братя -Ц.Л. и Г.Л. Ц. и
сестра- К.Л.К..
Твърдят, че преди години разбрали ,че останалите наследници на С.Л. без тяхно знание
и съгласие са допуснали ответницата да живее в общия имот. Поддържат, че предпочели
някой да се грижи за имота, поради което не се противопоставили ответницата да живее в
него и не претендирали от нея обезщетение за ползване. При последващи разговори с
ответницата тя им посочила, че се уговорила с останалите наследници да заплати техните
части от имота и им предложила да закупи и тяхната 1/3 ид. част, но тъй като не разполага с
достатъчно парични средства трябва да изтегли банков кредит. Така страните се договорили,
че в последствие ще сключат договор да покупко-продажба и ищците не възразили
ответницата да ползва имота докато бъде прехвърлена собствеността. Впоследствие водили
разговори с ответницата, но тя посочвала, че не е събрала парични средства. Ищците
заплащали данъци за притежаваната част от имота, като през 2017г. при посещение в
данъчната служба за плащане на данъка за имота били уведомени,че имотът е деклариран
като собствен на друго лице. От Службата по вписванията установили, че ответницата се
снабдила с нотариален акт № **,том 1,рег. № **,дело № ***г. на нотариус Р.Д.-рег. № ** на
Нотариалната камара,с район на действие СРС за собственост на целия недвижим имот по
давност. За действията на ответницата сезирали Софийска районна прокуратура, но с
постановление от **г. по пр.пр. № *** г. на прокурор при СРП наказателното
производство,водено за извършено престъпление по чл.212,ал.1 от НК, било прекратено.
Поддържат, че ответницата не е придобила по давност правото на собственост върху
1/3 ид. ч. от имота, тъй като не го е владяла, а е упражнявала фактическа власт,
представляваща обикновено държане, тъй като липсвало намерение да свои имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове и предявява
насрещни искове.
С отговора на исковата молба ответницата признава, че ищците са наследници на С. Ц.
и че последният приживе е бил собственик на процесните имоти. Оспорват ищците да са
собственици на общо 1/3 ид. ч. от имотите по наследство.
Ответницата оспорва твърденията на ищците за постигнати уговорки за закупуване от
тях на идеалната част от правото на собственост. .
Претендира да е владяла необезпокоявано и непрекъснато целия имот /вкл. процесната
ид.ч./ за периода по-дълъг от 10 години.
Сочи, че от 15. 12. 1997 г. - датата на смъртта на С.Л. Ц. до 2001 г. процесният имот е
пустеел. След смъртта на С.Л. Ц. , никой от наследниците не е започнал да ползва и да се
грижи за имота. Твърди, че през 2001 г. в гр. ** се е състояла среща, на която са
присъствали Ц.Л. Ц., К.Л.К., нейният син Е.П.К., Л. Г. Ц. и И. Г. З. от една страна, и от
3
друга страна ответницата и С.И.С..
Срещата е била организирана, за да се преговаря за продажбата на имота от
наследниците на С.Л. Ц. на ответницата. На срещата Ц.Л. Ц. и К.Л.К. се съгласили да
продадат имота на ответницата, ищецът Л. Г. Ц. казал, че имотът не го интересува, а
ищцата И. Г. З. не направила изявления.
Твърди, че на 06. 08. 2001 г. е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който Ц.Л. Ц. и К.Л.К. в качеството си на продавачи продават на
ответницата процесния недвижим имот, като ответницата платила капаро в размер на 5550
лева. Поддържа, че непосредствено след подписването на договора и плащането на
капарото, дъщерята на продавача Ц.Л. Ц. - Д.Ц.Л. е предала на ответницата владението
върху имот, като я е завела в него и е предала ключовете за него. При предаване на имота
същият бил запустял и обрасъл с растителност , а жилищната сграда и стопанската
постройка в имота били в лошо съС.ие.
Твърди, че извършила подобрения в имота и го пригодила за живеене.
Твърди, че от раждането на сина й през 2002 г. до настоящия момент двамата живеят в
имот.
На 15. 03. 2005 г. Ц.Л. Ц. и К.Л.К. й продали своя дял от наследството на починалия
С.Л. Ц. за сумата 10670 лева с Договор за продажба на наследство, нотариално заверен с per.
№ *** г. на Нотариус Е.Е., вписана под № ** в НК, с Район на действие СРС, вписан в
Служба по вписвания - ** като Акт № *** г.. При сключването на договора за продажба на
наследство, С.Л. Ц. й предал всички оригинални документи за процесният имот, които до
момента е съхранявал при себе си (нотариалният акт, скици и други).
Поддържа, че след 06.08.2001 г. владяла непрекъснато целия процесен имот като свой
собствен, живяла е необезпокоявано в имота заедно със сина си, грижила се е за имота като
за свой собствен имот.
Твърди, че в периода от 15. 03. 2005 г. до 2016 г., извършила подобрения в имота,
част от които: изкоп на септична яма и полагане на подпорни плочи в ямата, изграждане на
баня и санитарен възел в къщата, измазване и боядисване на стените, полагане на фаянсови
плочки, изграждане на водопровод и канализация в къщата, изграждане на цялостен зид
между процесния имот и съседния имот, ежегодно почистване на дворното място,
подновяване на мрежата между процесния имот и съседните имоти. Заплащала всички
консумативи и данъци за имота след 15. 03. 2005 г.
Твърди, че след срещата през 2001 година ищците не са я търсили и не са посещавали
процесния имот Поддържа, че ищецът живее в квартал „**“ /през няколко къщи от
процесната/, поради което виждал и знаел, че владее целия имот като неин собствен
имот.Сочи, че ищцата в подадена жалба до прокуратурата посочила, че не е знаела, че
братовчедка й е продала имота през 2005 г., както и че тя го е продала без нейно съгласие.
Поддържа, че с договора за продажба на наследство от 15.03.2005 г., ответницата е
станала съсобственик с ищците, но като владелец е започнала да упражнява фактическа
власт върху целия имот на основание, което изключва владението на другите съсобственици
и е придобила по давност правото на собственост върху идеалната част на ищците.
4
В срока за отговор на исковата молба ответницата предявява насрещни искове с правно
основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС срещу всеки ответник за сумата от общо 21
230 лева, представляваща припадащата се на насрещните ищци общо 1/3 от стойността, с
която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършените подобрения
в него в периода от 2018 г. до 2021 г. ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен в условията на евентуалност – в
случай, че бъде уважен главния иск по чл.108 ЗС. Претенцията срещу всеки насрещен
ответник е в размер на 10615 лева.
Ответницата навежда възражение с правно основание чл. 72, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 2 ЗС
за задържане върху процесния имот до изплащане на сумата от общо 21230 лева,
представляваща увеличената стойност на имота поради извършени ремонти и подобренията
в него в периода от 2018 г. до 2021 г..
Ищцата по насрещния иск твърди, че извършила подобрения, описани в отговора на
исковата молба и молба-становище вх. № 205007/30.09.2022 г., в периода от 2018 г. до 2021
год. на обща стойност 63 690 лева. Ищците не са се противопоставили на извършването на
подобренията, поради което на основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС претендира
да има вземане от тях за 1/3 от тази стойност, която поддържа да е увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията.
Ответниците по насрещните искове ги оспорват. Поддържат възражения за
недопустимост и за неоснователност. Твърдят, че не са били уведомявани и не са давали
съгласие за извършването на подобрения в имота. Оспорват претенциите да се доказват от
приложените доказателства.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл.108 ЗС в тежест на ищците е да установят, че са
придобили по 1/6 идеална част от правото на собственост върху описаните в исковата молба
недвижими имоти на претендираното с искова молба основание - наследствено
правоприемство и че тези имоти се намират във фактическа власт на ответницата .
Ответницата следва да установи придобивното основание, на което претендира да е
собственик на процесните идеални части, като да докаже: упражняване на фактическа власт
в рамките на 10 годишен давностен срок със съзнанието, че имотите са еднолична нейна
собственост, като упражняваното владение следва да е поС.но, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно, както и че е манифестирала спрямо ищците упражняването на владение на
техните части в съсобствеността и намерението да ги свои.
Ищците следва да проведат на основание чл. 154, ал. 1 ГПК доказване на твърдяното
от тях основание за ползване на имота от ответницата, а именно – нарочна уговорка
помежду им за предоставяне на право да се ползва тяхната идеална част от имота до
прехвърляне на собствеността на съответните идеални части.
По възражението за право на задържане и по насрещните искове
Ответницата следва да установи, че е извършила твърдените конкретни по време на
извършване, вид и стойност подобрения в имота, размера на стойността, с която се е
увеличила стойността на имота в резултат именно на извършените подобрения, както и че
5
същите са извършени със знанието и без противопоставянето на ищците.
При установяване на горните обстоятелства ищците /ответници по насрещните искове/
следва да установят, че са се противопоставили на извършваните подобрения.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация към Софийски районен съд.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния
иск и препис от отговора на насрещната исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6