РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 49 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 5 от 06.01.2020 г., постановено по НАХД № 211 / 2019 г., Ловешкият районен съд, първи н. състав е потвърдил Наказателно постановление № 31-0000024/06.02.2019 г. на Началник Областен отдел „АА“ гр. Ловеч, с което на П.Т.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал П.Т.Л., ЕГН: **********,***, който чрез адв. В.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, в законния срок е подал касационна жалба против решението на ЛРС. В жалбата не се сочи конкретно касационно основание, като се сочи, че решението на ЛРС е постановено при нарушаване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, без да се сочат конкретни разпоредби. Касаторът не сочи конкретни пороци на съдебното решение, а се излагат твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Касаторът твърди, че не е извършил соченото административно нарушение, като от събраните пред РС доказателства не било доказано, че таксиметровият апарат не е бил включен към момента на проверката. Отделно се твърди, че в наказателното постановление е посочена само разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗАвтП, като не ставало ясно коя точка на същата разпоредба е нарушена. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. от ЛАК, която поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е законосъобразно. Прокурорът дава заключение, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 31-0000024/06.02.2019 г. на Началник Областен отдел „АА“ гр. Ловеч, на П.Т.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за вилидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
В касационната жалба не се твърдят конкретни пороци на първоинстанционното решение, а се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, които са били развити и пред районния съд и на които районният съд е изложил подробни мотиви.
Районният съд е направил служебна проверка за процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и след като е констатирал, че липсват процесуални нарушения, е изложил мотиви за съставомерност на административното нарушение, като е обсъдил гласните и писмените доказателства.
Следва да се посочи, че входа на съдебното следствие пред РС са били разпитани седем свидетели: Д.П.И., И.Д.И. /служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч, респ. актосъставител и свидетел по акта/, В.В.В. /свидетел по акта и служител на полицията, който е спрял таксиметровия автомобил за проверка/, М.Ц.А. /клиент в таксито/, М.Н.Г. и Р.С.Й. /клиенти в таксито/, С.Г.С./техник, който поддържа касови апарати на таксита/. В хода на съдебното следствие пред РС е допусната очна ставка между свидетеля В.В.В. и свидетелите М.Н.Г. и Р.С.Й..
Районният съд е положил максимални усилия да издири обективната истина както с разпита на седем свидетели, така и с допускането на очна ставка. Отделно районният съд е изложил подрони мотиви кои гласни доказателства кредитира и по какви съображения.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Правилно е прието от РС, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, като не е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Действително в наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, без посочване на коя конкретно точка от същата разпоредба, но в обстоятелствената част на наказателното постановление административното нарушение е описано подробно с думи, като е посочено изрично следното административното нарушение: „след наемане на автомобила от пътниците, водачът извършва превоз без включен таксиметров апарат“. Ето защо касационната инстанция намира, че е недвусмислено ясно за наказания от съдържанието на наказателното постановление коя е нарушената от него разпоредба и не е нарушено правото на защита на наказания Л..
Отделно, независимо че разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, освен санкционна, съдържа и състав на административното нарушение, в наказателното постановление е посочена и разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, поради което наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция споделя и подробните мотиви на РС, с които е прието, че административното нарушение е доказано и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. След разпита на седем свидетели и след допуснатата очна ставка между свидетеля В.В.В.и свидетелите М.Н.Г. и Р.С.Й., правилно районният съд е дал вяра на свидетелските показания на свидетелите- служебни лица, като правилно е изложил и мотиви за съдържащи се противоречия в показанията на втората група свидетели, които са били клиенти на таксито.
Ето защо изводът на районния съд за съставомерност на административното нарушение е правилен и въз основа на цялостен и задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства.
Касационната инстанция намира, че решението на РС е подробно аргументирано и при служебна проверка на съответствието на същото с материалния закон не се установиха нарушения, като правилен е и изводът на РС за законосъобразност на наказателното постановление.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 06.01.2020 г., постановено по НАХД № 211 / 2019 г. на Ловешкия районен съд, първи н. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: