Р Е Ш Е Н И Е
72/27.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осми януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1302 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.249 от ЗЗД, във вр. с чл. 243 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във
вр. с чл.59 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Д.Б.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Н. Р.от
БАК срещу В.С.П., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че през периода от 2015
до 2018 год. периодично и по молба на ответницата и е превеждал по нейна
банкова сметка ***.49 GBP, равняващи се на 45453.11 лева. Преводите били
правени от Обединеното кралство Великобритания, чрез местна банка и същите
постъпвали в банкова сметка ***. Твърди,
че ответницата теглела получените средства и ги използвала за лични
нужди и за подпомагане на осъществяваната от нея дейност. Уговорката между
страните била превежданите от ищеца суми да му бъдат възстановени до края на
2018 год. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си на 19.02.2019 год.
ищецът й изпратил покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ А. Р., с рег.№930 на
КЧСИ с район на действие ШОС, с която на П. бил даден едномесечен срок за
изпълнение на задължението.
В посочения срок сумите не му били възстановени,
поради което с настоящата искова молба предявява осъдителен иск, като моли
съдът да постанови решение, по силата на което да осъди В.С.П., с ЕГН**********
да му заплати сумата от 1000 лева – главница, представляваща част от общо
дължима сума в размер на 45453.11 лева. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание по делото ищецът не
се явява лично и не изпраща представител. От името на ищеца чрез упълномощен
представител – адв.Н. Р.от БАК, е депозирана писмена молба, в която заявява, че
поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи иска прави искане ответницата да бъде
осъдена на основание чл.55 от ЗЗД да му върне посочената сума, като получена
без основание.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени и
писмени доказателства. В отговора ответникът излага, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Оспорва наличието на уговорка между страните
посочените суми да бъдат възстановени на ищеца до края на 2018 год., както и
твърдението, че сумите са били използвани за лични нужди на ответницата и за
подпомагане на нейния бизнес. Твърди, че с ищеца са били във фактическо
съжителство в периода от м.декември 2014 год. до м.септември 2018 год., както и
че от началото на 2015 год. ищецът работи във Великобритания. При връщането си
в България обитавал жилището, което обитава и тя самата, намиращо се в
гр.Шумен, ул.“***“ №60, ап.4. В отговора на исковата молба излага, че
посочените парични средства действително са постъпили в нейна банкова сметка,
но същите са били изразходвани за погасяване
на месечни вноски по три договора за банков кредит, страна по които е бил
ищеца, за закупуване дрехи и вещи на ищеца /по негово искане/, за съвместни
почивки и ваканции на страните и на детето на ответницата от предишен брак, за
абитуриентския бал на последното, за обзавеждане на съвместно обитаваното
жилище в Република България и др. Част от средствата били предавани на родителите
на ищеца по негово настояване. А друга част били предоставени на ответницата и
нейното дете като дарение и подаръци по време на фактическото им съжителство в
изпълнение на нравствен дълг. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
В последното съдебно заседание по делото ответницата
не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.И.И. от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове. В
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни
съображения в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
В периода от 2014 до 2018 год. ищцата и ответникът
били в близки приятелски, интимни отношения и съжителствали на семейни начала.
През този период от време А. преимуществено живеел и работел във
Великобритания, като се връщал в Република България периодично по време на
празници, през лятото, като отсядал в дома на П.. През този период от време
ответникът периодично превеждал по банковата сметка на ищцата в „***“ АД различни суми, като общия размер
на преведената сума бил 20282.49 GBP, равняващи се на 45453.11 лева. С част от
посочените суми ответницата погасявала дължими вноски по кредити на ищеца в
различни банки, част от сумите предавала не неговите родители, а останалата
сума била използвана за закупуване на мебели и техника за обитаваното от ищцата
жилище, за заплащане на разходи, свързани с абитуриентския бал на сина на ищцата – Стилиян, за резервиране и
заплащане на общи туристически екскурзии и почивки на ищцата и ответника и за
други разходи. След като ищцата и ответникът преустановили взаимоотношенията
си, на 19.02.2019 год. А. изпратил до П. покана за доброволно изпълнение чрез
ЧСИ А. Р., с рег.№930 на КЧСИ с район на действие ШОС, с която я поканил в
едномесечен срок от получаване на поканата да му възстанови посочената сума в
размер на 45453.11 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно
от: дадените от ищеца отговори на
въпроси, формулирани по реда на чл.176 от ГПК, от разпита в съдебно заседание
на свидетелите З. К. В. и М. И. И., от приложените и приети като писмени
доказателства по делото Нотариална показа за доброволно изпълнение, История на
плащанията, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Вносна
бележка, Вносна бележка, Договор за организирано туристическо пътуване
№7057/26.06.2015 год., Договор за организирано туристическо пътуване
№2034/27.03.2018 год., Фактура №**********/10.05.2018 год., Гаранционна карта, ведно
с касов бон, Стокова разписка от 20.02.2018 год., Фактура
№**********/06.10.2015 год., Касов бон, Гаранционна карта, Договор за правна
защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, банкови извлечения и други
документи, изискани по реда на чл.192 от ГПК от „***“ АД, „***“ ЕАД и „***“
ЕАД.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че показанията на свидетелите З.
К. В. и М. И. И. следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите почиват на техни
преки впечатления от взаимоотношенията между ищеца и ответника и на водените
между тях разговори. В същото време показанията им са непротиворечиви,
еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително и с дадените от ищеца отговори на въпроси,
формулирани по реда на чл.176 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Във връзка с предявения главен иск за заплащане на
сумата от 10000 лева, представляваща част от общо дължима сума от 42393.11
лева, представляваща заем за послужване, съдът намира, че същият се явява
неоснователен и недоказан. В тази връзка от страна на ищеца, чиято бе
доказателствената тежест да докаже съществуването на възникналото облигационно
отношение между страните по делото, не бяха представени доказателства, от които
да се направи извод в тази насока.
Действително от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, а и това
обстоятелство не се оспорва и от страна на ответницата, в периода 20.03.2015
год. – 15.10.2018 год. ищецът е превеждал по банковата сметка на ответницата
различни парични суми. В същото време обаче липсват каквито и да е
доказателства, от които да се направи извод, че между страните е съществувала
уговорка получените парични средства да бъдат използвани в бизнеса на ищцата,
след което да бъдат върнати на ответника. В тази връзка от изисканите от трети
неучастващи в делото търговските банки „***“ АД, „***“ ЕАД и „***“ ЕАД писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че след получаване на паричните
средства, същите за били теглени или превеждани от страна на ищцата, като с тях
са били заплащани вноски по кредит, консумативни разходи за ел.енергия и В и К
услуги, битово обзавеждане, туристически услуги и др. От разпита в съдебно
заседание на свидетелите З. К. В. и М.
И. И. се установява, че в период от около 5-6 месеца П. е била безработна и не
е получавала трудови доходи, като през този период се е издържала
преимуществено от средствата, които А. й е изплащал. В същото време в друг
период от време ищцата е работила като мениджър на кредитна къща. В същото
време и двете свидетелки в съдебно заседание заявяват, че са присъствали на
водени разговори между ищеца и ответницата, в които двамата са обсъждали
закупуването на различни уреди за домакинството – пералня, прахосмукачка и
други и то със средства, изпратени от ответника.
От материалите по делото не се установява какъв
точно бизнес се твърди, че развива ответницата, под каква правно
–организационна форма го развива /от името на кое търговско дружество/,
периода, от който или през който същата го развива и дали в същия са били
вложени именно средства от тези, преведени й от страна на ищеца и ако са били
вложени такива в какъв размер.
А с оглед на изложеното доколкото от материалите
по делото не се установява посочените от страна на ищеца парични средства в общ
размер на 42393.11 лева да са били дадени от негова страна с уговорка за
послужване, респективно връщане от ответницата, то и предявения частичен
осъдителен иск за връщане на сумата от 10000 лева се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърляне на главния иск за съда възниква
задължение да се произнесе и по предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на същата сума, като платена без
основание. В тази връзка при преценка на иска съдът съобрази обстоятелството,
че както бе посочено и по-горе между страните не се спори, че действително
ищецът в периода 20.03.2015 год. – 15.10.2018 год. е превеждал по банковата
сметка на ответницата различни парични суми в общ размер на 45453.11 лева
/равняващи се на 20282.49 GBP/. Не се спори и че в периода, през който са били
превеждани сумите, страните са се намирали във фактическо съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл.55, изречение второ от ЗЗД Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг. В настоящия случай с оглед изложеното по-горе се налага извода,
че посочените парични средства не са били дадени от ищеца на ответницата на
някакво правно основание – договор за послужване или друго облигационно
отношение. В същото време обаче с оглед събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства се налага извода, че с тези
средства ответницата е заплащала вноски за погасяване на изтеглен от ищеца
кредит, част от средствата е предоставила на родителите на ищеца, закупувала е
вещи и оборудване за обитаваното жилище, след уговорка с ищеца, заплащала е
туристически пътувания и др. А с оглед на естеството на същите и най-вече поради
посочените по-горе взаимоотношения между двамата се налага извода, че ищецът с
предоставяне на посочените средства е изпълнил свой нравствен дълг за заплащане
на необходимите разходи за лицето, с което съжителства на семейни начала и за
закупуване на вещи за общото им домакинство. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че независимо от факта, че през посочения период от време
ищецът преимуществено е живеел и работел извън границите на Република България,
доколкото през времето, когато се е връщал в страната е живеел и пребивавал в
жилището, обитавано от ответницата, заедно са ходили на почивки, празнували са
общо празниците, ответницата също е посещавала ищеца във Великобритания, се
налага извода, че отношенията межда двамата се характеризират като „фактическо
съжителство“ по смисъла вложен в константната съдебна практика. В този смисъл е
и Постановление №5 от 24.XI.1969 год. на Пленума на ВС, което определя
съжителството като траен съюз, относително стабилно фактическо състояние, без
да е необходимо намерение да се съжителства трайно.
С оглед на изложеното се налага извода, че ищецът
при извършване на престацията е съзнавал,
че изпълнява моралното си задължение, поради което даденото не следва да се присъжда обратно. Престацията
е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от
основание, доколкото самото съзнателното изпълнение на нравствения дълг
представлява в случая основание. В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС.
А с оглед на изложеното се налага извода, че
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв също следва да се отхвърли
изцяло.
С оглед изхода на спора на основание разпоредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на направените от нейна страна
разноски в размер на 830 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Б.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Н. Р.от
БАК срещу В.С.П., с ЕГН**********,*** осъдителен
иск с правно основание чл.249 от ЗЗД, във вр. с чл.243 от ЗЗД за заплащане на
сумата 10000 лева /десет хиляди
лева/, представляваща част от общо претендираната сума от 42393.11 лева, дадена
от ищеца в заем за послужване.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на
евентуалност от Д.Б.А., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Н. Р.от БАК срещу В.С.П., с ЕГН**********,*** осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща
част от общо претендираната сума от 42393.11 лева, дадена без основание от
ищеца на ответницата.
ОСЪЖДА Д.Б.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***,
чрез адв.Н. Р.от БАК на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П., с ЕГН**********,*** сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: