Решение по дело №3688/2013 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

гр. Варна, 11.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII – ми състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

при секретаря В.П., разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3688 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К., а в съдебното производство от адв. Г. С. и адв. Т.Я. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване **, срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, представляван от адв. Ж. Я. от ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – ***, О.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, представляван от адв. А.Д. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – *** и И.Г.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** представлявана от адв. Ж.А. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – *** съединени в условията и пасивно субективно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 303.439.43 лева, претендирана като имуществена вреда – направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр. София, по твърдението, че е в пряка причинна връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи, тяхното подписване и ползване с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е втория ответник.

В обстоятелствената част и уточняващите молби, ищецът излага следните фактически твърдения:

Възоснова на сключен между „Боляри” ЕАД и „Алфа-65” ЕООД договор за посредничество от 25.07.2007г., дружеството ищец платило на управителя на второто дружество А.Н. възнаграждение в размер на 1 955 830.00 лева по фактура № 1/19.09.2007г.

Независимо от извършеното плащане, с договор за прехвърляне на вземане сключен на 14.04.2011г., „Алфа-65” ЕООД прехвърлило несъществуващото вече вземане по договора за посредничество в полза на „Енерджи” ЕООД. Въз основа на договора за цесия и описаните в исковата молба 11 броя документи, както следва:

1. Консултантски договор от 25.07.2007г. подписан от А.Л.Н.;

2. Анекс към договор за посредничество от 30.07.2007г. подписан от А.Л.Н.;;

3. Анекс към договор за посредничество от 20.08.2007 г подписан от А.Л.Н.;.;

4. Приемо-предавателен протокол към Консултански договор от 22.08.2007г подписан от А.Л.Н.;.;

5. Приемо-предавателен протокол към договора за посредничество от 22.07.2007г. подписан от А.Л.Н.;;

6 .Допълнително споразумение към Договор за посредничество от 20.09.2007г. подписан от А.Л.Н.;;

7. Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 30.03.2011г. подписано от И.Г.М.;

8. Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011г. подписано от И.Г.М..;

9. Уведомление за прехвърляне на вземане от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри“ ЕАД и „Енерджи“ ЕООД от 18.04.2011 г. . подписано от И.Г.М.

10. Покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011г. подписано от О.Л.Н.

11. Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до „Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г подписано от О.Л.Н. като „варно с оригинал“.,

„Енерджи” ЕООД предявил срещу „Боляри” ЕАД иск за заплащане на договореното възнаграждение от 1 000 000.00 евро по договора за посредничество пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, по който е образувано ВАД № 2/2011г.

В исковата молба се твърди, че тези документи са неистински, съставени, подписани и ползвани от ответниците, в качеството им на представляващи „Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД с цел доказване на несъществуваща арбитражна клауза и обосноваване на удобна подведомственост, както и увреждане на ищеца.

По образуваното арбитражно производство ищецът е направил разноски по събиране на доказателства и ангажиране на адвокатска защита в общ размер на 423 596.61 лева /в настоящото производство претенцията е за сумата от 303 439.43 лева/.

Претенцията за солидарно осъждане произтича от твърдението за общност в умисъла за увреждане, а по отношение на деянието се твърди, че то се изразява в формиране на искане за несъществуващо вземане /чрез съставяне и използване на неистински документи/, цедиране на това несъществуващо вземане и претендирането му пред неподведомствена институция.

Тези действия довели дружеството ищец до участието му в арбитражното дело и защитата по него. За това участие и защита се твърди, че е извършен разход в размера на претенцията за нанесена вреда.

Ответникът А.Л.Н. чрез адв. Я., в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва допустимостта на иска, като твърди, че претенцията за връщане на разноски в съдебно производство независимо от подведомствеността се извършва по специален ред. В подкрепа на възражението твърди, че в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.01.2014 г. по който длъжник е ЕООД“ЕНЕРДЖИ“ с ЕИК ********* за сумата от 303 439.43 лева от които 298 426.84 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 5012.59 разноски за събиране на доказателства по арбитражното дело и 607 разноски по делото в първа инстанция. В подкрепа на възражението се цитира Определение по ч.гр.д. № 140/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено обезпечението допуснато с определение № 3627 от 28.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3463/2013 г.по опис на Окръжен съд Варна с което е било допуснато обезпечение на настоящия иск. Акцентира се на мотивите в определението на въззивната инстанция според които наличието на изпълнителен титул за същата сума и специалния ред за нейното претендиране изключва правният интерес от водене на производство по претенция за същата сума.

По основателността на претенцията ответникът диференцира защитата си в зависимост от твърденията за противоправно поведение, като по отношение на твърдението, че е „предявен иск пред неподведомствена институция“ възразява, че не е предявявал такъв иск, а по отношение твърдението на ищеца, че противоправното поведение се изразява „формиране на несъществуващо задължение чрез изготвяне на неистински документи и цедиране на несъществуващо вземане“ , основният защитен аргумент е липсата на причинно следствена връзка на това деяние с твърдения вредоносен резултат.

Ответникът О.Л.Н., чрез адв. А. Димитров, в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК поддържа възражението за недопустимост на производството поради липсата на правен интерес /посочва се определението на Варненски апелативен съд – цитирано по-горе/. Твърди се, че предявяването на този иск неред със снабдяването с изпълнителен титул за същата сума представлява злоупотреба с права. Оспорва се основателността на претенцията, като се възразява, че страни в арбитражното производство на се физическите лица, поради което и те не са отговорни за сторените разноски. Ответникът в настоящото производство е управител на „Енерджи“ ЕООД и гражданската отговорност му отговорност би могла да бъде ангажирана само по реда на чл. 137, ал.1, т.9 от ТЗ. Ответникът счита, че ищецът не е представил доказателства за действително претърпени вреди /различни от разхода извършен по арбитражното дело, за което обаче е снабден с осъдителен титул/ . Направено е възражение за нищожен съдебен акт – Определение без номер от 08.11.2013 г. по ВАД 2/2011г. , поради това, че не е подписан от Галин Ярославов.

Ответницата И.Г.М. чрез адв. Ж.А. от ВАК оспорва допустимостта на иска, като се позовава на наличието на изпълнителен лист за извършения разход, както и определението на Варненски апелативен съд в което се приема, че настоящата искова претенция е недопустима.

По основателност възразява за липсата на елементите на сложният фактически състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД. Излага, че не са налице доказателства за неистинност на документите посочени в исковата молба. Възразява срещу допустимостта на представените с исковата молба експертни справки. Счита, че ако бъдат ценен като доказателства по делото, то от тях следва, че документите са истински тъй като са подписани от лицата посочени като техни автори.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и материално правните норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.07.2007 г. е сключен Консултантски договор между „Боляри“ АД и „Алфа – 65“ ООД, в който е уговорено в полза на „Алфа- 65“ ООД възнаграждение в размер на 1 000 000.00 евро.

Представен е втори договор от същата дата между същите страни с наименование „договор за посредничество“ с уговорено възнаграждение в размер на 1 000 000 евро.

Начинът на плащане и по двата договора е уговорен чрез преводно нареждане по конкретна, идентична и за двата договора банкова сметка.

***.07.2007 г., в който страните са се съгласили изпълнителят по договора, а именно „Алфа – 65“ ЕООД да бъде подпомаган от физическо лице И. Г. Г..

Представен е анекс от 20.08.2007 г. с идентично съдържание.

Представен е приемно-предавателен протокол към договор за посредничество от 22.08.2008 г., от съдържанието на който се установява, че извършената работа по договора за посредничество от 25.07.2007 г. , анексиран от 30.07.2007 г. е приета без забележки и е констатирано настъпване на изискуемостта на уговореното възнаграждение.

Представена е покана – уведомление, с която „Алфа 65“ ЕООД е поискало от „Боляри“ АД от 11.04.2011 г. да изплати сума в размер на 1 000 000 евро или левовата равностойност, сумата в размер на 485 000 евро или левовата равностойност, претендирана като еднократна наказателна неустойка в случай на неизпълнение в срок до 30.06.2008 г. , неустойка за забава в размер на 0.5% от дължимата то договора сума за всеки просрочен ден в общ размер на 5 070 000 евро за периода от 30.07.2008 г. до 11.04.2011 г.

Представен е отговор от „Боляри“ ЕАД на горепосочената покана. От съдържанието на документа се установява изявлението, че задължението по договор за посредничество от 25.07.2007 г. е изпълнено изцяло и в срок на 19.09.2007г. по посочената в договора банкова сметка.

*** – уведомление от 30.03.2011 г. , с която „Алфа 65“ ЕООД е поискало от „Боляри“ АД от 11.04.2011 г. да изплати сума в размер на 1 000 000.00 евро или левовата равностойност, 485 000 евро или левовата равностойност , претендирана като еднократна наказателна неустойка в случай на неизпълнение в срок до 30.06.2008 г. , неустойка за забава в размер на 0.5% от дължимата то договора сума за всеки просрочен ден в общ размер на 5 070 000 евро или общо сумата от 6 500 000 евро , а от И. Генчев Гушанов сумата от 63 000 евро.

Представена е и покана от ЕООД „Енерджи“ до „Боляри“ ЕАД, с която последният е уведомен, че с договор за продажба на вземане от 14.04.2011 г. ЕООД „Енерджи“ е придобило вземането на „Алфа 65“ ЕООД в размер на 1 000 000.00 евро, 0.5% неустойка за всеки просрочен ден и еднократна неустойка в размер на 485 000 евро и посочва банкова сметка ***е суми.

Представено е уведомление за прехвърляне на вземане и договора за продажба.

На 04.11.2011 г. е образувано арбитражно дело № 2/2011г. със страни ищец ЕООД „Енерджи“ и ответник ЕООД „Боляри“. Делото е изискано от настоящия съд и прието като доказателство в настоящото производство. От съдържанието на делото се установява, че предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД с цена 1 050 000 евро, 1 000 000.00 евро и 50 000 евро. В отговор на исковата молба е направено възражение за неподведомственост на Арбитражния съд.

С определение от 17.02.2012 г. арбитражният съд приема, че е компетентен да се произнесе по предявените искове и внася делото за разглеждане.

С определение от 08.11.2013 г. на Арбитражен съд София при СППМ е прекратено производството по ВАД 2/2011 г.

Издаден е изпълнителен лист по т.д. № 8512/2013 г по опис на СГС в полза на ЕАД „Боляри“ за осъждането на „Енерджи“ ЕООД за заплати сумата от 303 439.43 лева , представляващи извършените от ЕАД“Боляри“ разноски във връзка с арбитражното дело.

Същевременно пред СГС е предявен установителен иск по което е образувано гр.д. № 2610/2012 г. със страни ищец „Боляри“ ЕАД и ответници „Енерджи“ ЕООД и „Алфа 65“ЕООД и този иск е бил обезпечен чрез спиране производството по арбитражното дело.

Предмет на гр.д. № 2610/2012 г. е установяване неистинността на посочени в т. 2-11 от исковата молба възоснова на която е образувано настоящото производство документи както следва: 2. Анекс към договор за посредничество от 30.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; 3. Анекс към договор за посредничество от 20.08.2007 г подписан от А.Л.Н.; 4. Приемо-предавателен протокол към Консултански договор от 22.08.2007г подписан от А.Л.Н.; 5. Приемо-предавателен протокол към договора за посредничество от 22.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; 6 .Допълнително споразумение към Договор за посредничество от 20.09.2007г. подписан от А.Л.Н.; 7. Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 30.03.2011г. подписано от И.Г.М.; 8. Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011г. подписано от И.Г.М..; 9. Уведомление за прехвърляне на вземане от „Алфа 65“ ЕАД до „БОляри“ ЕАД и „Енерджи“ ЕООД от 18.04.2011 г. . подписано от И.Г.М., 10. Покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011г. подписано от О.Л.Н., 11. Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до „Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г подписано от О. Н. като „вярно с оригинал“./, в частта в която с подписани от представител на „Боляри“ ЕАД. Настоящият съд е приел, че спора за установяване неистинността на документите е преюдициален към предявения осъдителен иск и е спрял производството по делото, но Варненски апелативен съд с определение № 850 от 12.12.2015 г. по ч.в.гр.д. № 640/2015 г. е отменил определение № 3744 от 28.10.2015 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

От заключението по ССчЕ представено от вещото лице Н.М., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че ЕАД“Боляри“ е заплатило на АД „Камбуров и партньори“ по повод представителство и защита по ВАД № 2/2011 г. следните суми: С фактура № ********** от дата 09.06.2014 г. общата сума изплатена по фактурата е в размер на 144 188,62 лева, равностойна на 73 722.49 евро, с фактура № ********** от дата 26.04.2013 г. общата сума изплатена по фактурата е в размер на 60 000.00 лева, равностойна на 30 677.52 евро, с фактура № ********** от дата 19.12.2012 г. общата сума изплатена по фактурата е в размер на 70 200.00 лева, равностойна на 35 892.70 евро, с фактура № ********** от дата 30.05.2012 г. общата сума изплатена по фактурата е в размер на 46 939.92 лева, равностойна на 24 000.01 евро, с фактура № ********** от дата 19.12.2011 г. общата сума изплатена по фактурата е в размер на 49 286.92 лева, равностойна на 25 200.01 евро или общо сумата от 189 492.73 евро равняващи се на 370 615.46 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Русланов Николов, от показаниятана който се установява, че е работил като финансов директор на супермаркети „Пикадили“ и управител на съвета на дружеството, както и финансов директор. Свидетелят отрича да е подписвал консултантски договор, като твърди, че се е запознавал с такъв договор и в други съдебни производство, но никога не е виждал оригинал. Свидетелят излага, че се е подписвал само върху един договор и това е договор за посредничество и по този договор е заплатено уговореното възнаграждение за което била издадена фактура № 1/19.09.2007 г.

По делото е прието като доказателство определение от 28.12.2016 г. по к.гр.д. № 3125 по опис на ВКС за 2016 г. от съдържанието на което се установява, че е влязло в законна сила решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1154/11.06.2015 год по гр.д. № 2561/2014 год на Окръжен съд Варна, в частта в която е отхвърлен иска, предявен на осн. чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД от „Боляри ЕАД с ЕИК ********* срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и И.Г.М. с ЕГН ********** за солидарното заплащане на сумата 120 157,18 лева и е осъден О.Л.Н. да заплати на „Боляри“ ЕАД сумата 120 157,18 лева представляваща обезщетение за вреди под формата на разноски - адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници”, заплатено на 09.07.2014 год за защита по ВАД № 2/2011 год на Арбитражен съд гр. София.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

За да е основателна претенцията по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице в кумулативна даденост следните елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане: деяние /действие или бездействие/, в случая според твърденията в исковата молба деянието осъществено от тримата ответници е изготвянето на неистински документи; противоправност на деянието, в случая според твърденията в исковата молба използването на неистинските документи чрез представянето им по горепосеоното арбитражно дело; вината, според изложеното в исковата молба ответниците са действали с пряк умисъл; вредата според ищеца се изразява в извършването на разходи по защита в образуваното арбитражно дело; причинната връзка между деянието и вредата, според изложеното в исковата е налице, тъй като предявяването на иск възоснова на неистински документи е довело до изършване на разходи за защита срещу осъдителната претенция.

По отношение на първият от елементите на фактическия състав на деликнтана отговорност, в тежест на ищеца е да докаже неистинността на документите и използването им в съдебното производство по арбитражното дело, защото в това се състои деянието и неговата противоправност, които твърди в исковата молба. Неистинността на документие не е доказана както в настоящото произовдство, така и отделни наказателни или граждански производства. Действително са представени експертни справки, по които обект на изследване са били процесните документи, но същите не представляват доказателства, които установяват неистинност на подписите на представителя на ЕАД “Боляри“. Наличието на подписите на ответниците върху тези документи, не води до извода, че те са техни съставители. И.М. и А.Н. не са представяващи страната на ищеца в арбитражното дело, поради което и по отношение на тези двама ответници, не са извършители на деянието, което се твръди в исковата молба – представяне на докуметите в арбитражното дело.

Фзическото лице О.Л.Н. е представлаващ дружеството ищец в арбитражното дело, от което следва, че представяването на документите е станало с негово решение или поне с неговото знание, но независимо от това, деянието /представяне на документи/ е извършено от юридическото лице и то е отговорно за вредите, свързани с качеството му на страна в арбитражното дело. Следва да се има предвид, че противно на приетото с осъдителното решение по в.гр.д. № 529/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, ищецът се е снабдил с изпълнителен титул за разноските, направени по прекратеното арбитражно производство /виж изпълнителен лист от 22.01.2014 г. по т.д. № 8512 по опис на СГС за 2013 г. /в размер на претендираните като обезщетение за вреда в настоящото производство – сумата от 303 439.43 лева. Варно е, че отговорността, която носи дружеството – възложител по чл. 49 от ЗЗД не игнорира правната възможност ищецът да потърси обезщетение от физическото лице, което с действията си е причинило вредата, но е необходимо деянието да е противоправно.

Настоящият съд следва да отговори на въпроса дали представенето на посочените в исковата молба документи от т.1 до т.11 има качеството противоправност. Противоправно е използването на неистински документи, но не са ангажирани доказателства, че тези документи са неистински. Противоправно ли е да се представят доказателства в заверени копия, а след поискване на оригиналите такива да не бъдат представени. Според настоящия съд такова поведение – непредставяне на оригинали от заведени за вярност копия, не представлява противоправно поведение, което може да обоснове вреда различна от негативната последица предвидена в разпоредбата на чл. 183 от ГПК – изключване от доказателствения материал, каквато е била и последицата в арбитражното производство. Противоправното поведение, което обосновава вреда е предвидено изрично в разпоредбите на ГПК свързани с документите, които се додускат и събират като доказателства. Непредставянето на оригинал от документ, не представлява противоправно поведение, защото бездействието може да се дължи на различни обективни факти, за което страната не може да носи вина, но понася процесуалната последица от недоказване на твърдения за определни факти и съответно негативната последица от изключване от делото на опредени доказателства. Представянето на писмени доказателства в копия заверени за вярност с оригинал не е процесуална дейност само и единствено на носителя на правото на иск, а в много случаи и на неговия процесуален представител. Последният не е отговорен за вреди пред ответника, а само и единствено пред упълномощителя. В тази връзка, настоящият съд не счита, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството ищец представяйки документи в арбитражното производство и непредставайки оригиналите на същите след оспорване, „не е бил в състояние да докаже автентичност“ и от това следва, че са неавтентични. От непредставянето на оригиналите следва само и единствено изключване от доказателствения материал /не и извод за неавтентичност или неавтентичност/. Неистинността, твърдяна в исковата молба, по която е образувано настоящото производство не е доказана в арбитражното дело, не е доказана в наказателното дело, не е доказана и настоящото производство, следователно действието – представене на заверени копия от документите в съдебно производство не е противоправно, нито бездействието – непредставяне на оригиналите е противоправно. Напротив, непредставяненот на оригиналите е правно регламентирано бездействие, със съответните негативни процесуални последици както за изхода на делото така и за разноските.

Вреда различна от вече присъдените разноски следва да бъде доказана от ищеца. В настящия случай, по отношение на вредата се твърди, че ищецът е извършил разходи във връзака с организиране на защита и те са в размер на претендираните с исковата молба. Не е спорно, че тези разходи представляват разноски, но се поддържа тезата, че макар присъдени и за тях да е издаден изпълнителен лист, те се дължат от физическото лице представлявато осъдената страна ЕООД “Енерджи“. Подобно структуриране на претенцията означава, че ако същата бъде приета за основателна, то ищецът ще разполага с два отдлни изпълнителни титула за еднин и същ дейтвително извършен разход. Единият срещу ЮЛ страната в производството по което са направени разноските и втори срещу ФЛ представлаващ това ЮЛ. Това е възможно само и единствено ако претенцията е за солидарно осъждане. Но подобна правна конструкция е възможна само в случай, на установяване на вреда за първи път в настоящото исково производство, а не в случай, че е налице влязъл в законна сила осъдителен съдебен акт за разноски в производството.

Разноските в производството по същността си представляват разход, която страната е извършила за недопустимо или неоснователно водено срещу нея съдебно производство. За разлика от вредата по чл. 45 от ЗЗД, фактическият състав за основателност на претенцията за разноски е наличието на съдебно производство, недопустимост или неоснователност на претенцията и действително извършен разход за такси, разноски и адвокатско възнажраждение. При присъждане на разноските не се установява противоправност на деянието, вина и причинно следствена връзка. Затова и претенцията срещу представляващия страната в съдебното производство изисква от претендиращия за установи сложния фактически състав на чл. 45 от ЗЗД за разлика от предвидения в чл. 78 от ГПК фактически състав на отговорността за разноски.

Затова съдът приема, че възраженията на ответниците, че разноските вече са присъдени не са възражения по недопустимост на производството, а за неоснователностн а исковата претенция.

Производството срещу физическите лица е допустимо, но е неосвотателно поради това, че не е налице фактическият състав а чл. 45 от ЗЗД. Противоправно би било деянието ако противоречи на правна норма или ако е престъпление. Непредставянето на оригинал от оспорен документ в съдебно производство не противоречи на правна норма. Действието представене на заверен препис и бездействието – непредставяне на оригинал при оспорване е правно регламентирана дейност с предварително определени негативни последици, отазяващи се на изхода на делото и съответно на отговорността за разноски, но не е налице пряка връзка между дението и извършените от противната страна разходи за разноски. Не винаги непредставянето на документ в оригинал води до прекратяване на делото или отхвърляне на иска, затова и връзката не е пряка и непосредстевна между бездействието и вредата.

Няма влязла в законна сила присъда, от съдържанието на която по реда на чл. 300 от ГТПК съдът да е ангажиран с фактите, че представянето на заверено копие и непредставянето на оригинал в съдебното производство е противоправно и виновно деяние.

Не са налице доказателства, че посочените в исковата молба документи са неистински, а само, че не са представени оригиналите на тези документи.

Според ищеца, въпосът за деликта /деянието и неговата противоправност/ е разрешен със сила на присъдено нещо с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 2561 по опис на ВОС за 2014 г. Съдът не споределя този правен извод изложен в писмени бележки с вх. Рег. № 6586 от 06.03.2017 г. Видно от съдържанието на съдебните актове по горепосоченото дело се претендира обезщетение за вреди, произтичащи от заплащане на адвокатско възнаграждение като част от разноските по арбитражното дело, но не и като част от настоящата искова претенция, т.е искът по влязлото в законна сила решение, не е частичен спрамо иска в настоящото производство. Установителната част на претенцията по по-късно заведеното дело, по което има влязло в законна сила решение не обхваща размера на претендираната сума в настоящото производство.

Вредата, имуществена по своя характер в претендирани размер от 303 439.43 лева, представляваща разхода извършен за защита като сбор от разходите извършени по повод на делото пред арбитражния съд е същата, която се претендира в настоящото производство, но от други правни субекти. Както бе отбелязоно по горе, такава правна конструкция на претенцията е допустима само при претенция за солидарно осъждане на възложителя и на извършителя на деликта. В настоащото производство обаче, деликт не се установи, веда различна от присъдената, по която има издаден изпълнителен лист също, както и умисъл, още по-малко общ, който да обосновава солидарност, поради което искът се явява неосноветелен както по претенцията за солидарно осъждане, така и само по отношение на представляващя дружеството ищец в арбитражното дело. С оглед изхода от спора в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски от ответниците в претендирания размер съобразно представените списъци.

Ответникът О.Л.Н. претендира разноски в размерна 17 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ и извлечение за платено по банка възнаграждение. Ответникът А.Л.Н. претендира разноски в размер на 7 000 лева, представяващи адвокатско възнаграждение. Ответницата И.Г.М. не претендира разноски в производството. Ищецът не е направил възражение за прекомерност на претенциите на ответниците.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РИШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К., а в съдебното производство от адв. Г. С. и адв. Т.Я. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване **, срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, представляван от адв. Ж. Я. от ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – ***, О.Л.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, представляван от адв. А.Д. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – *** и И.Г.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** представлявана от адв. Ж.А. от ВАс с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – *** съединени в условията и пасивно субективно съединяване, осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 303.439.43 лева, претендирана като имуществена вреда – направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр. София, по твърдението, че е в пряка причинна връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи: