О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№156 01.06.2017г.
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, VII състав, в
закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева
административно дело № 100 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от И.А.Г.,ЕГН ********** ***,изтърпяващ наказание”
лишаване от свобода” в затвора на гр.Стара Загора,с адрес за призоваване: адв.И.Р.,***,офис
№7, с която е предявен иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” –
гр. София,бул.”Генерал Н.Столетов”№21, за присъждане на обезщетение за престоя му в ареста в гр.Свиленград и в
ареста в гр.Хасково за периода от 12.11.2014г. до 30.06.2015г.в размер както
следва: сумата от 2760 лева,представляваща обезщетение в размер от 12,00
лв./ден за 230 дни за нарушаване правото на минимална жилищна площ от 4 кв.м.
на лишен от свобода ;сумата от 2760 лева,представляваща обезщетение в размер от 12,00 лв./ден за 230
дни за нарушаване на правото му на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода,както липсата на минимални битови и
хигиенни условия в ареста и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение поради неосигуряване на нормални
медицински грижи в ареста.
Претърпените вреди
ищецът обосновава като следствие от незаконосъобразната административна
дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимални битови и хигиенно санитарни
условия - липса на: минимална свободна
жилищна площ; санитарен възел и течаща вода в килията, както и неосигуряване на
нормални медицински грижи в ареста .
Представен е и отговор от ответника, в който се прави
възражение за изтекъл преклузивен срок по §47 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС от
07.02.2017г. ДВ бр.13/2017г., за предявяване на искова молба с правно основание
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Настоящия състав на АС Стара Загора счита исковата
молба с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за недопустима-предявена извън
преклузивния срок за упражняване правото на иск, като съображенията в тази
насока са следните:
Съгласно §47 от
ПЗР към ЗИДЗИНС в сила от 07.02.2017г., задържаните под стража, които са били
освободени до 6 месеца преди влизане в сила на този закон, могат да предявят
иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС т.е. предвидено е обратно действие на материално
правната норма на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС към вече сбъднали се факти, но в
ограничен период от време, а именно нормата се прилага към правата на
обезщетение, възникнали до шест месеца преди влизането й в сила. По силата на
§49 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС, обратно действие на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е придадено и
по отношение на вече упражненото право на иск за вреди от лоши условия на
задържане т.е. висящите производства, образувани по искове с правно основание
общата материална норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не следва да бъдат прекратявани
поради принципното действие занапред на материалните разпоредби. Това е смисъла
на §49 от ПЗР на ЗИДЗИНС, а съвместния му прочит с разпоредбата на §47 от същия
закон води до заключение, че правото на иск за вреди от лоши условия на
задържане не съществува за онези лица, които са освободени преди повече от шест
месеца, считано от датата на влизане в сила на закона, освен ако към тази дата
са предявили иск за обезщетяването им.
Правният въпрос, който това законодателно разрешение
поставя, а именно имат ли право на иск за обезщетение на вреди от лоши условия
на задържане, онези лица, които са освободени преди повече от шест месеца преди
влизане в сила на закона и които не са предявили правото си на обезщетение пред
съд към релевантната дата, намира своя отговор в нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ,
която изключва приложението на чл.1 ал.1 от същия закон, когато закон предвижда
специален ред за обезщетяване. Искът по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е специален спрямо
общата разпоредба на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и съответно изключва приложението й по
аргумент от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Същевременно обратното действие на материалното
правната разпоредба, въвеждаща специалния иск е ограничено във времето и спрямо
лицата от разпоредбите на §47 ЗИД ЗИНЗС/за освободените до шест месеца преди
влизане в сила на закона/ и §49 от ЗИД ЗИНЗС за вече предявилите иск за
обезщетение на вреди от лоши условия на задържане, който съответно ще се
преквалифицира от такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
В настоящия случай, ищецът е освободен
от ареста в град Хасково на 30.06.2015г. , а съгласно §47 и §49 от ЗИДЗИНЗС
правото на иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС има обратно действие спрямо лицата,
освободени до 07.08.2016г. и спрямо предявените към 07.02.2017г. искове за
обезщетение на вреди от лоши условия, но не и спрямо всички останали, които са
освободени преди повече от шест месеца и не са предявили иск за обезщетение.
Същите лица, спрямо които обратното действие на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС не намира
приложение, не могат да предявят искове и по реда на ЗОДОВ, тъй като нормата на
чл.8 ал.3 от същия закон изключва приложението на общия ред при съществуването
на специален за обезщетение. С оглед законодателното разрешение, предявената
искова молба с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е недопустима и следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.130 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Старозагорски
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на И.А.Г.,ЕГН ********** ***,изтърпяващ
наказание” лишаване от свобода” в затвора на гр.Стара Загора,с адрес за
призоваване: адв.И.Р.,***,офис №7, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София,бул.”Генерал Н.Столетов”№21, за присъждане на
обезщетение за престоя му в ареста в
гр.Свиленград и в ареста в гр.Хасково за периода от 12.11.2014г. до
30.06.2015г.в размер както следва: сумата от 2760 лева,представляваща
обезщетение в размер от 12,00 лв./ден за 230 дни за нарушаване правото на
минимална жилищна площ от 4 кв.м. на лишен от свобода ;сумата от 2760 лева,представляваща обезщетение в размер от 12,00 лв./ден за 230
дни за нарушаване на правото му на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода,както липсата на минимални битови и
хигиенни условия в ареста и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение поради неосигуряване на нормални
медицински грижи в ареста.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№100/2017
г. по описа на Старозагорския административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: