О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Ели Гигова
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7546 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Д.С. срещу „Б.” ООД.
Съдът, като прецени
изложените в исковата молба обстоятелства намира следното:
Съдът, разглеждащ един иск, с
който е сезиран, е длъжен във всеки един момент от развитие на производството
да следи служебно за неговата допустимост. В производството са постановени два
акта на първоинстанционния съд по въпроса за
допустимостта на исковете, които са предмет на разглеждане, като всеки един от
тях е отменен от състав на Софийски апелативен съд по реда на инстанционния контрол за неговата правилност. На основание
чл. 278, ал. 3 ГПК постановеното определение на въззивния
съд по частната жалба е задължително за долустоящия
съд, поради което и настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса какви
са дадените от апелативния съд указания с отменителните
определения и оглед на това може ли да извършва отново преценка за допустимостта
на предявения иск или по този въпрос вече е налице произнасяне, което е
задължително за него.
От мотивите на определение от 26.07.2017 г., постановено
по ч.гр.д. № 3536/ 2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО-11 състав, с
което е отменено определението от 23.01.2017 г., постановено от СГС по
настоящото дело, е видно, че въззивният съд е счел,
че преценката, която е направил първоинстанционния
съд за недопустимост на предявените в процеса искове, е преждевременна, тъй
като първо е следвало да събере всички доказателства, установяващи редовността
на проведената процедура по чл. 517, ал. 3 ГПК по образувано срещу ищцата
изпълнително дело, да разгледа всички възражения за нередовност на извършените
от съдебния изпълнител действия и чак тогава да направи извод дали е прекратено
членственото правоотношение между С.Д.С. и „Б.” ООД и
оттам дали първата е активно легитимирана да предяви иск за защита на членствените си права. В този акт липсва произнасяне на
Софийски апелативен съд за това дали предявените искове са допустими или не,
като такова няма и в предходно определение, постановено от въззивния
съд в това производство при извършване на инстанционен
контрол за правилността на друг акт на СГС за връщане на исковата молба - определение
от 22.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 128/ 2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд. След като въззивният съд не е
разгледал въпроса за допустимостта на предявените искове, трябва да се приеме,
че настоящият съдебен състав преди да се произнесе по тяхната основателност
може и е длъжен да извърши отново проверка за тяхната допустимост въз основа на
всички събрани в производството доказателства, касаещи изпълнението на
процедурата по чл 517, ал. 3 ГПК, включително въз
основа на преписите от всички документи по и.д. № 20118380407895 по описа на
ЧСИ М. Б., които също са приобщени към доказателствения
материал по делото.
За да се произнесе по това дали е сезиран с допустима претенция, настоящият
съдебен състав трябва да формира становище какъв е искът, който е предявен и е
предмет на разглеждане по делото.
От твърденията, изложени от ищеца както в исковата молба, така и в изпълнение
на указанията, дадени от съда във връзка с определение от 22.02.2015 г.,
постановено по ч.гр.д. № 128/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, се
установява, че искът, който е предявен се основава на следните факти – че от
общото събрание на съдружниците в „Б.” ООД на
23.10.2014 г. са приети незаконосъобразни решения за освобождаването на ищцата С.Д.С.
като съдружник на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, за поемане на нейните дялове от
другия съдружник в дружеството и за приемане на изменен дружествен договор. С
оглед на това следва да се приеме, че ищцата твърди, че нейните членствени права, чиято защита търси чрез предявения иск, са
нарушени от върховния орган на ответното дружество –общо събрание на съдружниците, с приемане на описаните решения от 23.10.2014
г.
Съгласно изричните уточнения, направени с молба от 12.12.2016
г., ищцата не твърди, че е налице действие от друг орган на ответното
дружество, различен от общото събрание, с което да са нарушени членствените й права, включително заявява и конкретно, че
не твърди управителят на „Б.” ООД да е оспорил или нарушил по някакъв начин притежавани
от нея членствени права.
Тогава, когато се твърди, че членствените права
на едно лице са нарушени в резултат от незаконосъобразни решения, приети от
общото събрание на съдружниците в едно дружество,
неговата защита се осъществява чрез предявяване на конститутивния
иск по чл. 74 ТЗ, а не с иск по чл. 71 ТЗ, която норма е неприложима в тези
случаи. Искът по чл. 71 ТЗ може да бъде предявен от член на дружеството за
защита на правото му на членство и отделните му членствени
права само, когато се твърди, че те са оспорени или нарушени от други органи на
дружеството, които са различни от общото събрание – от управител, съвет на
директорите, управителен съвет, надзорен съвет и др. Следователно исковете по чл.
71 ТЗ и чл. 74 ТЗ имат за предмет решения на съвсем различни органи на едно
търговско дружество. В тази насока са задължителните указания, дадени с т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д.
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на това и доколкото в случая ищцата твърди, че членственото
й правоотношение е оспорено с решенията на общото събрание на съдружниците на „Б.” ООД, приети на 23.10.2014 г., които са
незаконосъобразни, то съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация
чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения.
От описаните факти, на които ищецът основава претенцията си, няма как да се
направи извод за това, че е предявен и иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ. По
принцип е допустимо иск по чл. 74 ТЗ и иск по чл. 71 ТЗ да бъдат предявени при
кумулативно съединяване за общо разглеждане в едно производство, но това е
възможно само когато има твърдения както за това, че членствените
права на ищеца са нарушени от общото събрание на дружеството, така и за това, че
те са нарушени и чрез действия или решения и на друг орган на това дружество,
например и на управителя. Както беше посочено, обаче, в случая с молба от 12.12.2016 г. ищцата сочи изрично, че не твърди нейните членствени права да са нарушени от управителя на „Б.” ООД,
поради което съдът приема, че отделен иск по чл. 71 ТЗ няма предявен за
разглеждане в настоящото производство.
С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено едно потестативно
право, което се упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на
незаконосъобразни решения на върховния орган на търговското дружество – на
общото му събрание. Това право възниква за определен кръг субекти и това са
тези изрично посочени в цитираната законова разпоредба – съдружниците
съответно акционерите в едно търговско дружество. Ето защо и активно
процесуалноправно легитимирани да предявят конститутивния
иск по чл. 74 ТЗ са само съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, съответно акционерите в
акционерно търговско дружество. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с т. 4
от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Принадлежността на правото
на иск за лицето, подало исковата молба, е абсолютна процесуална предпоставка
за неговото упражняване, за наличието на която съдът следи служебно, като в
случай, че се установи, че такава липсва, то предявеният иск се явява недопустим.
Следователно за да извърши преценка за допустимостта на предявените искове
по чл. 74 ТЗ, съдът следва да отговори на въпроса дали С.Д.С. е имала
качеството на съдружник в „Б.” ООД към датата на приемане на решенията на
общото събрание на съдружниците в това дружество, чиято
отмяна се иска, т.е. към 23.10.2014 г., или членственото
й правоотношение е прекратено преди това на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, както
се твърди от ответника.
В чл. 517, ал. 3 ГПК е уреден редът за принудително изпълнение върху дялове
от капитала на дружество с ограничена отговорност, притежавани от длъжника по
изпълнението, който започва с отправяне на изявление от взискателя
до търговското дружество за прекратяване на участието на длъжника в него, което
се връчва от съдебния изпълнител. Целта на прекратяването на членственото правоотношение, което се осъществява в
резултат на отправеното изявление, е да може взискателят
да се удовлетвори от припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото
на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Следователно с нормата на
чл. 517, ал. 3 ГПК е предвиден ред за принудително прекратяване на участието на
съдружник в едно дружество в хода на образувано срещу него изпълнително
производство, като за да настъпи тази последица следва да бъдат установени
следните елементи от уредения в закона фактически състав: 1) да е образувано
изпълнително производство срещу съдружника, притежаващ дялове от капитала на
търговското дружество; 2) да е вписан запор върху притежаваните от съдружника-длъжник
дружествени дялове; 3) от взискателя по изпълнителното
производство да е направено изявление за прекратяване на участието на длъжника
в дружеството; 4) това изявление да е връчено от съдебния изпълнител на
дружеството. Правната промяна по прекратяване на членственото
правоотношение на съдружника-длъжник, предвидена в чл. 517, ал. 3 ГПК настъпва
автоматично от момента на получаване на изявлението за това от дружеството, тъй
като тя не е поставена в зависимост от някакви други условия, включително от
приемане на решение от общото събрание на съдружниците
за освобождаване на длъжника като съдружник и за поемане на неговите дялове от
друго лице. Дори и да има приети такива решения, то те са ирелевантни
за настъпване на прекратяването на участието на длъжника в търговското
дружество по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не са елемент от фактическия
състав, предвиден в тази правна норма. Това, че прекратяването на участието на
длъжника като съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата на
чл. 517, ал. 3 ГПК настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя за това, се приема и в практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 101/ 25.06.2012 г., постановено
по т.д. № 877/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.
При предявяване от съдружника-длъжник, чието участие в дружеството се
твърди да е прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, на иск за защита на членствените му права, в производството по неговото
разглеждане са допустими всички възражения, представляващи оспорване
законосъобразността на извършени по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК действия на
съдебния изпълнител, които са относими към наличието
или липсата на елементи от описания фактически състав на прекратяването на
участието на този съдружник в дружеството по специалния ред на ГПК. Такива
възражения са тези, с които се оспорва, че взискателят,
образувал изпълнителното дело, по което изпълнението е насочено върху дружествен
дял, притежаван от длъжника, е титуляр на паричното вземане, което се събира
принудително, тези, с които се твърди, че това парично вземане е погасено,
тези, с които се оспорва, че е налице валидно изявление на взискателя
до дружеството за прекратяване на участието на длъжника в него, както и
възражения, че изявлението на взискателя не е редовно
връчено от съдебния изпълнител на дружеството. В този смисъл е и произнасянето
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 236/ 18.01.2017 г., постановено по
т.д. № 2309/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о. Ето защо и в настоящото
производство при формиране на извода за това дали ищцата С.Д.С. има качеството
на съдружник към датата на приемане на решенията на общото събрание на съдружниците в „Б.” ООД, чиято отмяна се иска, или нейното
участие в това дружество е прекратено преди това по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК,
съдът следва да разгледа и направените от нея възражение за незаконосъобразност
на действията на съдебния изпълнител, предприети при реализиране на този
изпълнителен способ, които са две, а именно: 1) че преди датата на отправяне на
изявление от взискателя за прекратяване на участието
на С.Д.С. в „Б.” ООД вземането, за събиране на което е образувано изпълнително
дело е погасено, и 2) че действията на съдебния изпълнител по връчване на тези
документи, с които се осъществява способа за изпълнение, предвиден в чл. 517,
ал. 3 ГПК, са незаконосъобразни.
От обстоятелствата, вписани в търговския регистър при Агенция по
вписванията по партида на „Б.” ООД, се установява, че при учредяване на дружеството
капиталът му е разделен в 50 дружествени дял с номинална стойност от по 100 лв.
всеки, които се притежават поравно от лицата В.Б. Д. и С.Д.С., както и че на 20.02.2012
г. върху дружествени дялове, притежавани от С.Д.С., е вписан запор, наложен по
и.д. № 20118380407895 по описа на ЧСИ М. Б., което производство е образувано за
принудително събиране на парично вземане на взискателя
В.Б. Д. срещу съдружничката С..
От
приетите по делото писмени доказателства се установява и това, че взискателят по това изпълнително производство е направил
изявление по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК като е поискал с оглед наложения запор
върху дружествените дялове от капитала на „Б.” ООД, притежавани от С.С., да бъде
прекратено участието на това лице в дружеството, за да може той да се
удовлетвори от припадащата се на този съдружника част от имуществото на
дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Това изявление е обективирано в писмо вх. на ЧСИ № 34205/ 11.07.2012 г. То е направено на 11.07.2012 г., което като
време е след вписване на запора, наложен върху собствените на ищцата
дружествени дялове.
В производството не са събрани доказателства, от които да се установява, че
към датата на отправяне на изявлението, т.е. към 11.07.2012 г., вземането на взискателя В.Б. Д. към С.С.,
което е предмет на принудителното изпълнение, е погасено чрез извършено от
длъжницата плащане, в каквато насока са направените от нея твърдения. От
материалите по образуваното пред ЧСИ М. Б. изпълнително дело не се установява в
хода на това производство С.С. да е извършила каквото
и да е плащане на суми за погасяване на дълга си към взискателя.
Не се установява към 11.07.2012 г. по изпълнителното дело чрез осъществяване на
някой от предвидените в ГПК способи за това да са събрани принудително някакви
парични средства, с които да е погасен дълга към взискателя.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните доказателства не може да
се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение по по и.д. № 20118380407895 по описа на ЧСИ М. Б., е погасено
с плащане на парични средства в размер на 2 000 лв. от длъжницата С. в полза на
взискателя В.Б. Д., извършено на 17.02.2012 г. извън
изпълнителното дело. За установяване на това обстоятелство от ищеца, който носи
тежестта да докаже този факт, от който черпи благоприятни в процеса правни
последици, е представена една вносна бележка, в която е удостоверен факта на
извършване на превод на парична сума в размер на 2 000 лв. от С.Д.С. на В.Б. Д..
В този платежен документ, обаче, основанието за извършване на плащането е
записано по такъв начин, че да не може да се отнесе към изпълнение на
задължение на ищцата по конкретна сделка - посочено е, че с преведената парична
сума се погасява задължение по запис на заповед, но не са конкретизирани никакви
индивидуализиращи белези на тази едностранна сделка. Ето защо и съдът не може
от тази внона бележка да счете за установено, че с
извършеното плащане на сумата от 2 000 лв. длъжницата С. е погасила
задължението си към взискателя Д. точно по записа на
заповед, описан в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано и.д. №
20118380407895 по описа на ЧСИ М. Б.. Освен това сумата, която е изплатена с вносната
бележка от 12.07.2012 г., не съответства на размер на тази, за която е издаден
записа на заповед, описан в изпълнителния лист, което обстоятелство разколебава
верността на твърдението на ищеца, че представения платежен документ доказва
изпълнение на задължението, предмет на започналото срещу С. принудително
изпълнение. Дори и да се приеме, че сумата от 2 000 лв. е престирана
от ищцата за погасяване на дълга по изпълнителното дело, то това не променя
извода, че вземането, което е предмет на принудителното изпълнение не е
погасено, тъй като то е в по-голям размер от престираните
парични средства, поради което и след плащането би останал непогасен остатък,
за събиране на който изпълнението може да бъде насочено срещу всякакво
имущество на длъжника, включително срещу притежаваните от него дружествени
дялове.
След като към 11.07.2012 г., когато взискателят е
направил изявление по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на участието
на съдружничката С.С. в „Б.” ООД, вземането, за
събиране на което е образувано и.д. № 20118380407895 по описа на ЧСИ М. Б., не
е било погасено изцяло, то трябва да се приеме, че действията на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението към притежаваните от длъжницата
дружествени дялове от имуществото на ответното дружество са законосъобразни и
могат да доведат до прекратяване на членственото й
правоотношение по силата на закона, ако се установи, че са осъществени и
останалите предпоставки за това, предвидени в посочената правна норма.
По делото се доказа и това, че изявлението на взискателя
за прекратяване на участието на С.С. в „Б.” ООД е връчено
на това дружестево от съдебния изпълнител, като е
изпратено като приложение към придружително писмо с
изх. на ЧСИ № 66003/ 29.08.2012 г., както и че то е достигнало до дружеството на
05.09.2012 г., което е видно от удостоверяванията,
направени от връчителя в разписка за връчване на придружителното писмо. Възраженията на ищцата за
нередовност на това връчване са напълно неонсователни.
От посочените от връчителя факти е видно, че това
изявление е получено от вписания към този момент в търговския регистър законен
представител на „Б.” ООД, който е лицето, което е оправомощено
по силата на закона да изразява волята на търговското дружество, включително и воля
да получи отправени до него документи. За да породи правно действие изявлението
на взискателя за прекратяване на участието на
съдружничката С. в „Б.” ООД трябва да е достигнало до дружеството, а не до
съдружника-длъжник, поради което и всички възражения на ищцата, че не е била
уведомена за него и то не й е връчено са напълно ирелевантни
и няма да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното следва да се приеме, че на 05.09.2012 г. са се
осъществили всички предпоставки, предвидени в нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК и
от този момент е настъпила предвидената в нея правна промяна, изразяваща се в
прекратяване на участието на С.Д.С. в дружеството „Б.” ООД. Това от своя страна
означава, че към 23.10.2014 г., когато са приети решенията на общото събрание
на съдружниците в това дружество, които са предмет на
предявените конститутивни искове, ищцата не е имала
качеството на съдружник и не е надлежно процесуалноправно легитимирана да
предяви искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения. Това прави исковете, за
разглеждане на които е образувано настоящото производство, недопустими и
исковата молба, с която те са предявени, следва да бъде върната на основание
чл. 130 ГПК.
По присъждане на направените по
делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски,
такива му се следват на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Доказа се, че тази страна
е извършила разходи по водене на делото в размер на 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Това се установява от договора за правна защита и съдействие
от 15.12.2014 г., който е подписан от упълномощения да представлява „Б.” ООД
адвокат, който е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение, и е
удостоверил факта, че сумата от 400 лв. му е заплатена в брой. С оглед на това
и предвид факта, че производството по предявените искове е изцяло прекратено,
поради недопустимостта им, то на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски в пълен размер.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС
№ 130200/ 06.11.2014 г., подадена от С.Д.С. срещу „Б.” ООД, поради
недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК С.Д.С., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Б.” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляващи направени
разноски в производството.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: