Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25 05.02.2019 г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На двадесет и седми декември две хиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Диана Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 637 по
описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „Т.Б.“ ЕАД,седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********,представлявано
от изпълнителния директор инж.Х.И.И.,чрез упълномощен
представител – юрисконсулт С.Д.Т., съдебен адрес:***, база И., ет.* ,
против Д.И.Д.,с ЕГН - **********,с
адрес: *** с особен представител адв.Л.К.-БАК.
В исковата молба се твърди, че между страните
са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна
енергия, в жилище находящо се в гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.среден. В съответствие с чл.3 от Общите условия между „Т. Б.“
ЕАД и потребителите на топлинна енергия, чл.153 от ЗЕ клиент на топлинна
енергия / купувач е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Като собственик на имот в топлоснабдена сграда-етажна
собственост ответникът е бил потребител по см. на чл.3 от ОУ, във вр. с чл.150 от ЗЕ, 153 от ЗЕ, но не е заплащал
предоставената му топлинна енергия за периода м.08.2015 г. - м.12.2017 г.
Според приложена
Справка от Имотен регистър относно вписвания в Служба по вписвания- Б. по
персонална партида на името на ответникът Д.И.Д. е придобил качеството
собственик на процесния топлоснабден
имот .
За процесният период „Т.Б.“ ЕАД е начислила дължими суми за
незаплатена топлинна енергия на обща стойност 623.11 лв. за периода от
м.08.2015 г. - м.12.2017 г., както и лихва за забавено плащане за периода
01.10.2015г. - 24.01.2018 г. в размер на 74.55 лв. на база предоставените от
топлинния счетоводител „ Т.и.“ ООД данни за отчетена и разпределена енергия и
цената на енергията определена от регулаторния орган КЕВР .
Срещу ответника Д.И.Д., ЕГН **********,
за адрес: *** е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.90/2018 по описа на
НРС в полза на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.410 ГПК. Тъй като в законоустановения срок длъжникът Д.И.Д. е уведомен за
заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК .
Районен съд - Несебър е указал на основание
чл.415, ал.2 от ГПК на „Т.-Б.“ ЕАД срок, в който следва да предяви иск за
установяване на вземането по общия исков ред,
Иска се от съда да бъде установено по
отношение на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, за адрес: ***, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 623.11 лв. представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015 г. - м.12.2017 г., мораторна лихва за забава в размер на 74.55 лв. от
01.10.2015 г.до 24.01.2018 г., ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и всички
направени по делото разноски.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответната страна в който се
твърди, че липсва пасивна легитимация на ответника, тъй като за периода 01.01.1992г. -до 12.01.2018г. по персонална партида №167001,
собственици на горното жилище са лицата:Д.И.Д.,М. И.Д. и Е.С.Д..
Видно от записванията, ответника Д.Д. чрез покупко-продажба от съсобственика си М. И.Д. е
придобил ½ ид.част от процесното
жилище на 04.04.2016г.И.. След датата 04.04.2016г. ,като претенцията за незаплатена топлинна енергия
за периода м.08.2015 - м.03.2016г. се явява неоснователна.Оспорва се размера на
иска.
Видно от приложената към исковата
молба Справка за консумирана топлоенергия за абонатна станция 1-354,за периода
м.08.2015г. до м.12.2017г.,за месеците: 08,09.10 и 11.2015г.не са отчитани
показанията на топломера,а е посочен служебен отчет,МВтч,като
не са посочени и приспаднати технологични загуби ,МВтч.За
м.12.2015г. и м.09.2016г. е прибавена Корекция,МВтч
-отразена и в графата -топлоенергия за плащане,МВтч.Освен
това, от приложения „карнет“,със записвания на индивидуалния водомер на
ответника,се остановява, че почти всички от тях са извършени
„служебно“ ,без да отразяват действителните показания.Оспорва се механизма на
изчисляване на дължимата топлинна енергия,както и обстоятелството отразените
във фактурите суми отговарят ли на действително ползваната такава.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.
Към
материалите по делото е приобщено ч.гр.д. №90/2018 год. по описа на НРС.
Ответникът, се
представлява от особен представител Ангажира доказателства.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
В
тежест на ищеца по предявения положителен установителен
иск бе да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на
паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка
между страните, и основанието на което правото е възникнало, също така и
количеството на реално доставена, потребена и
надлежно отчетена от ищеца топлоенергия и че същата е потребена
именно от ответника и/или неговите близки, а в тежест на ответника бе да
установи релевираните от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Основният спорен въпрос по делото е дали между страните
съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответника да се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че
ответникът е клиент на Дружеството по силата на покупко-продажба на ½ ид.ч. от топлофициран имот с адрес: гр. Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.среден, като съгласно действащата нормативна уредба ( всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия, при което фактът на
притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за
да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.
В подкрепа на своите твърдения, че не се дължат претендираните суми, особения представител на ответника
ползва доказателства, представени от ищцовото дружество/,а именно, Справка от Имотен регистър
относно вписвания в Служба по вписвания- Б. и нотариален акт № 123, т.І, рег.№1293, д.№82,
от 04.04.2016г. че не е собственик на имота посочен, като обект
на потребление в исковата молба и не са били в облигационни отношения с Топлофикационното
дружество до датата на придобиване, а и след този период.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че титуляр на партидата е бил– ответника
/стр.13-18 от делото/.Д.И. е вписан в книгата на етажните собственици на
посочения по-горе имот.
Видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот нотариален акт № ***, т.*, рег.№****, д.№**, от 04.04.2016г., на 04..04.2016г.., М. И.Д.
е продал на съсобственика си своята ½ ид.ч. от
посочения по-горе имот. От справката от имотния реигстър
е видно, че ответника е бил титуляр на право на собственост върху идеална част
от имота преди тази сделка, като в резултат на нея е уголемил собствения си дял
в масата на собствеността.
Съдът приема за
доказано, че ответникът е собственик на ид.част от процесният имот по наследство от починалите си родители ,
като другата 1/2 ид.част е придобил чрез покупко- продажба по Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 123 ,том I ,дело 82/ 2016г. и справка от АГКК-Б..
По основателността
на претенцията:
Действително
съгласно Закона и съдебната практика, договорът за продажба на топлинна енергия
се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката , а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Те от своя страна имат право в едномесечен срок от влизането
им в сила да представят възражение и предложения до топлопреносното
дружество. Такива не са представени от ответника. По делото са приложени ОУ
публикувани в един централен и в един местен всекидневник. Общите условия са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор
между топлопреносното предприятие и битовия
потребител.
В хода на
производството се извърши съдебно-техническа експертиза.Видно от заключението
на вещото лице, прието по делото е извършена проверка на документацията за
потреблението на топлинна енергия на адрес - гр. Б., ж.к.„С.", бл.**, вх.*,
ет. *, ап. среден за периода 08.2015 г. - 12.2017 г. в „Т.-Б." ЕАД и при
топлинния счетоводител "Т.Н.И." ООД.
Процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост. За процесния
период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника е работила само на
битово горещо водоснабдяване.
Топлинният
счетоводител е отчитал ежемесечно топлите водомери в отделните жилища в
сградата-етажна собственост. Начисленията на дължимите суми са на месечни
вноски и една изравнителна през месец април.
В жилището на ответника се ползва
топлинна енергия и за топла вода. Таксата за дялово разпределение е по 0,87 лв.
на месец за отчет на един топъл водомер.
За процесния период в жилището на ответника не е извършвано
редовно отчитане, поради неосигурявяне на достъп ,
като в тези случаи са начислявани количества топла вода по реално отчетен
предходен период. При последваща проверка не е
констатирано надписано не изразходено количество топла вода.
Ответникът не е
подавал възражения за начислените суми и не е искал допълнителен отчет. Не е
заплащал издадените фактури.
Задължението на ответника
произтича от изразходена и незаплатена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и такса дялово разпределение.
Дължимите суми по
компоненти за процесния период са следните:
- сума
за БГВ - 597,88 лв.
- сума
за дялово разпределение - 25,23 лв.
Всичко главица - 623,11 лв.
(шестстотин двадесет и три лева и единадесет стотинки).
Мораторна лихва: 74,55 лв. (седемдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки)
Общо: 697,66 лв. (шестстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки).
За процесния период е разпределена правилно доставената
топлинната енергия съобразно методиката за дялово разпределение и нормативните
документи.
Фирмата,
извършваща дялово разпределение за процесния имот Т.Н.И."
ООД, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за
енергетиката, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за
извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и
спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна
енергия между отделните потребители в сградата- етажна собственост.
Експертизата не е установила
несъответствие при разпределената топлинна енергия. Цената на топлинната
енергия е правилно заложена за процесния период от
топлинния счетоводител.
Отчетената
топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични
загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители,
присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение. Така
разпределеното количество топлинна енергия е фактурирано и след като не е
оспорено в 30-дневен срок и не е заплатено, се начисляват лихви за забавено
плащане.
По фактурите,
предмет на делото, не са отразени плащания в счетоводството на „Т.-Б."
ЕАД.
Претендираните лихви за просрочие
са правилно изчислени.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и
доказан.
С оглед крайния
изход на делото и претенцията на ищецът
за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена тъй като
видно от доказателствата по делото, ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на иска, както и за подаване на заявление по реса на чл.410 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422, вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86
от ЗЗД., съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД,седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********,представлявано от изпълнителния директор инж.Х.И.И.,чрез упълномощен представител – юрисконсулт С.Д.Т.,
съдебен адрес:***, база И., ет.* , против
Д.И.Д.,с ЕГН - **********,с адрес: *** с особен представител адв.Л.К.-БАК за сумата в размер на 623,11 лева (шестстотин
двадесет и три лева и 11 ст.), представляваща общ размер на главниците за
доставена, но неизплатена ел.енергия през периода от месец август 2015г. до
месец декември 2017г. за обект на потребление, представляващ жилище, находящ се на адрес град Б., ж.к. С., блок **, вход *, етаж
*, ап. среден; сумата в размер на 74,55 лева (седемдесет и четири лева и 55
ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва
върху отделните вземания общо за периода от 01.10.2015г. до 24.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена
заповед №***/27.03.2018г.по ч.гр.дело № **/2018 г. на Несебърски районен съд.
ОСЪЖДА
Д.И.Д.,с ЕГН - **********,с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ********,представлявано от изпълнителния директор
инж.Х.И.И.,чрез упълномощен представител –
юрисконсулт С.Д.Т., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, както и
сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в
заповедното производството, и сумата в размер на 625 лв. (шестстотин двадесет и
пет лева ) разноски пред настоящата инстанция по исковото производство,
съобразно представен списък на разноските.
Решението е
постановено при участието като трето лице – помагач на Т.И. „ ООД ЕИК ********,
представлявано от инж. И.Ц.Р., със седалище и адрес на управление:*** .
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Б.кия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: