Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
гр. Свищов, 18.11.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 18.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 206 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила е жалба срещу наказателно
постановление № 93/2019 от 30.05.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ на Агенция Митници.
Жалбоподателят „В.С." АД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор В.Р.Г. обжалва наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и санкция
„отнемане в полза на държавата“ на 45 340 литра червено вино от прясно грозде,
различно от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с алкохолно
съдържане по обем 13,7% vol., дължащо се изцяло на ферментация за извършено
нарушение по чл. 126, ал.1, т.2,
предложение първо от ЗАДС. Твърди, че НП е незаконосъобразно по изложени в
жалбата съображения и в нарушение на в нарушение на разпоредбите на чл. 57,
ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН и на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че обжалваното постановление
е издадено при неизяснена фактическа обстановка относно извършителя на
нарушението и при непосочване на конкретните фактически действия по чл. 126,
ал.1 от ЗАДС - предмет на санкциониране, както и при липса на доказателства за
тях, обосноваващи отговорност на „В.-С." АД за нарушението. Излага, че в
санкционната част на постановлението административнонаказващият орган е посочил
правното основание по най-общ начин - чрез позоваване на разпоредбата на чл.
126, ал.1 от ЗАДС, без да индивидуализира коя от четирите възможни хипотези на
разпоредбата е осъществено твървяното нарушение. От обстоятелствената част можело
да се допусне предположението, че деянието, за което дружеството е
санкционирано се свеждало до „превозване" на акцизна стока. Установените
обаче при проверката на 29.10.2018 г. от митническите служители факти относно
действията по превозването на стоката сочели, че дружеството жалбоподател не е
техен извършител. Предметът на нарушението е
превозван в транспортни средства - товарни автомобили с ДКН **** и **** -
влекач и полуремарке ****, за които е установено при проверката, че са собственост
на „В.С." АД, а не на „В.-С." АД от лица - служители на „В.С."
АД. На следващо място не било установено чрез надлежни
доказателства, че предметът на нарушението - превозваните количества стока, по
отношение на която е приложена санкцията по т. 2 -ра от постановлението, е била
собственост на „В.-С.“ АД. В този смисъл от декларативното
изявление на свидетеля Т.П. *** АД в деня на проверката, чия собствеността на
превозваната стока, не може да приеме за доказано, ако то не се подкрепя с
достатъчно и надлежни писмени доказателства. Посочва, че към
датата на установяване на нарушението -29.10.2018 г., между „В.С.“" АД и „В.С."
АД е действал Договор от 28.09.2018 г. за покупко- продажба на наливно вино. По
силата на чл. 2, ал. 1 от договора до предаването ѝ на купувача стоката -
предмет на договора, остава на съхранение при продавача на територията на
неговия данъчен склад. С извършването на предаването, продавачът по договора „В.-С.“
АД прехвърля собствеността върху стоката в полза на купувача „В.С.“ АД. След
като към момента на проверката е установено, че количеството вино е било
превозвано в транспортни средства на купувача „В.С.“ АД, управлявани от
служители на същото дружество, следователно към същия момент, то се е намирало
вече в негово държане по смисъла на закона, което от своя страна означава, че
моментът на предаването е бил настъпил, съответно собствеността е била прехвърлена
в полза на купувача. Последното, от своя страна, автоматично изключвало
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на „В.-С.“
АД, съответно дружеството да бъде адресат на санкция по чл. 124, ал.1 от ЗАДС -
отнемане на стоката - предмет на нарушението в полза на държавата (санкцията по
т. 2 от постановлението), когато тази стока вече е била излязла от неговия
патримониум чрез предаването ѝ на купувача по Договора от 28.09.2018 г. и
е била преминала в патримонмума на третото лице - купувач, който е реализирал
ефективни действия по нейното „въвеждане“ и „превозване“ в хипотезата на чл.
126 от ЗАДС (стр. 3 от АУАН). Нарушена била и процедурата по установяване на нарушението,
т.к. констатацията за липса на съставени или издадени данъчни документи по ЗАДС за превозваните
45 340 литра била направена единствено въз основа на въпросен лист, попълнен от
технолога Т.П., който обаче нямал компетентност за предоставянето
на информация в посочения смисъл. Ообжалваното постановление било
издадено в нарушение на чл. 57, ал.1. т. 5 от ЗАНН, т.к. за място на извършване на нарушението пътя Велико
Търново – Свищов. Същото почива на предположения, а не на основание събрани
доказателства. Безспорно установено от Кантарни бележки № 14 и № 15 от
29.10.2018 г., издадени от „М." ООД - град Свищов е, че в посочените
часове на деня на 29.10.2018 г. количество вино в обем от 45 340 литра,
превозвано от товарни автомобили с номера, собственост на „В.С.“ АД, е било
предмет на контролно измерване на теглото в складовата база на „М." ООД,
находяща се в непосредствена близост до данъчния склад на „В.-С.“ АД. Аргументира нарушение на чл. 28 от ЗАНН. Обжалваното постановление съдържало
констатация за преценка на случая като немаловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като наказващият орган се обосновавал не със законово заложените критерии
за маловажност по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, а с неприложимост на института
на маловажността при нарушения по ЗАДС, които предпоставяли по-висока степен на
обществена опасност поради нарушаване на фискални интереси. В съдебно заседание
редовно призован, се представлява от адв. В. и поддържа жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да се отмени издаденото от наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Митница,
редовно призован се представлява от юрисконсулт Й.. Същата оспорва подадената
въззивна жалбаи моли съда да оптвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Излага, че от събраните по делото доказатества
безспорно се установава извършеното нарушение, тъй като процесната стока е
напуснала данъчния склад за да се извърши претегляне. Счита че собствеността не
е преминала върху купувача, тъй като за продажбата не имало оформени документи.
Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.09.2018 г, между „В.С.“ АД
и „В.С.“ АД бил сключен Договор за покупко- продажба на наливно вино. На
26.10.2018г. купувачът заплатил авансово на продавача 30% от договореното в
Приложение №1 към Договора количество вино.
В изпълнение на договорните
отношенияс сутринта на 28.10.2018 г. в данъчен склад с акцизен номер ****, с
адрес: гр. Свищов, общ. Свищов, ул. „****, стопанисван от „В.С.“ АД пристигнали
два т.а. съотвено с рег. №**** и рег.№**** - влекач и полуремарке - ****,
собственост на „В.С.“ АД, придружени от технолог на купувача. Тъй като методът
на замерване на количеството източено от съдовете за съхрание вино в „В.С.“ АД не
бил точен – имал отклонение от 2%, св. Т.П. – технолог в дружеството
жалбоподател, организирал замерване на продаденото количеството вино в килограми, като
впоследствие щял да извърши изчисления, които до установят с точност обема на продаденото
количество вино. Ето защо, след пристигането на автомобилите той наредил на св.
М. – специалист снабдяване в дружеството жалбоподател да придружи камионите до
кантар и да ги претегли преди да се натоварят. Меренето следвало да се извърши
на кантар, собственост на друго юридическо лице, който бил по-голям от този на
„В.С.“АД. Кантърът се намирал в близост до данъчния склад, в края на гр.Свищов,
на ул. „*****“ в посока към гр.Велико Търново. След връщането на автомобилите в
склада на жалбоподателя, те били натоварени с 45 340 литра червено вино от
прясно грозде, различно от пенливите, с алкохолно съдържане по обем 13,7% vol.,
дължащо се изцяло на ферментация. След това двата автомобила били пломбирани с
пломби на продавача. Придружени от св.М. товарните автомобили излезли от
данъчния склад и отишли на същия кантар, където отново били измерени. Св.М.
веднага се обадила на св.П. и го уведомила за получените от претелянето
резултати. Същевременно били издадени и кантарни бележки и били подписани от
шофьорите на двата камиона, които били работници на купувача. След като получил
данните от кантара, св. П. изготвил протокол за прехвърляне на виното от склад
„наливни“ в склад „продажба“. В този момент в двора на „В.С.“ АД влезли
свидетелите В.М. и Р.Г. – старши митнически инспектори в ЦМУ, ГД МРР, отдел
ММГ, заедно с колегата им Велислава Димитрова, изпратени да извършат проверка
на данъчния склад съгласно Заповед на Директора на Агенция Митници. Влезли в
довора, паркирали служебния си автомобил и се лигитимирали пред охраната. В
този момент по улицата – ул.“*****“ в посока от изхода на града се задали двата
товарни автомобила. Те влезли в двора и паркирали. Св.Р. Г. се насочил към тях
и попитал едният от шофьорите какво превозват и имат ли докумнти. В този момент
от МПС сляза св. М., която предала двете кантарни бележки. Същата обяснила, че
виното в цистерните е на „В.С.“АД и камионите били изведени, за да може стоката
да бъде измерена в килограми, т.к. кантарът на дружеството бил малък.
Междувременно за извършваната проверка бил уведомен св. П., който излязъл на
двора. Проверяващите поискали да им се представи издаден за виното в цистерните данъчен
документ по смисъла на ЗАДС. Двамата свидетели не представили такива. От св.П.
проверяващите разбрали, че такива документи се издават в административната
сграда, поради което св.В. М. отишъл там. Попитал служителката дали има издаден
или подготвен за издаване документ, но същата отговорила отрицателно. Свидетелите
провели събеседване и с двамата шофьори, които потвърдили, че стоката е била
натоварена от данъчния склад, отишли до кантара и се върнали. Въпреки това при
проверка на тедрадката на охраната проверяващите установили, че не били
направени никакви отбелязвания за влизащи и излизащи МПС в същия ден. След това
свидетелите пристъпили към вземане на проби от цистерните, за което изготвили
протоколи и проверка на документите на двете цистерни. От последните
установили, че МПС са собственост на „В.С.“АД. След това изискали писмени
обяснения от св. П. и му казали, че следва да уведоми управителя на
дружеството. В писмените си обяснения св. П. потвърдил казаното от него и св. М.,
че виното е натоварено рано сутринта от данъчния склад на дружеството
жалбоподотел и е измерено извън дружеството. Същият попълнил и представен от
проверяващите въпросен лис, в който посочил размера на превозваното в
цистрените вино, а именно 45 340л. Посочил, че няма съставени или издавани докумнети
по смисъла на ЗАДС или фактура или митническа декларация или придружителен
административен документ/ЕАД или друг документ на хартиен носител, когто
компютърната ситема не работи или друг документ удостоверяващ плащането,
изчисляването или обепечаването на акциза. В края на проверката пристигнал
управителя на дружеството В.Г.. Докато проверяващите все още били на
територията на дружеството и оформяли документите св. Р.Г. чул разговор между
управителя Г. и св. Т. П., в който дамата обсъждали, че са виновни, т.к. нямат
право да извеждат стоката без ридружителни документи. В този смисъл В.Г. се
обърнал към св. М. и му казал, че благоприятно в случая е да ключат
споразумение Св. М. обяснил, че сумата е 40% от стойността на определената от
експерти цена.За констатираното при проверката бил издаден протокол за извршена
проверка № 18BG9999A039088 от 29.10.2018г., който бил подписан от
проверяващитеи актосъставителя. Впоследствие на 28.01.2019г. св. В.М. издал АУАН №128 от същата дата. В него приел,
че дужеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.126, ал.ал.1, т.2 от ЗАДС, за това че на 29.10.2018г „В.-С." АД с ЕИК *****, в качеството си на
лицензиран складодържател с ИНЛС BGNCA***** със седалище и адрес на управление ***-ти
*****, представлявано от В.Р.Г. с ЕГН **********, като превозва по пътя Велико
Търново - Свищов в товарни автомобили с ДКН номера **** и **** - влекач и
полуремарке - ****, акцизна стока- 45 340 литра, съгласно измерените
физико-химични показатели и експертна оценка, в съответствие с термините и
разпоредбите на Глава 22 на КН и ЗАДС, представляваща червено вино от прясно
грозде, различно от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с
действително алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация,
съгласно МЛЕ № 04_31.10.2018/21.01.2019г., 05_31.10.2018/21.01.2019г.,
06_31Л0.2018/21.01.2019г., без данъчен документ по Закона за акцизите и
данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/ електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. Актът бил
съставен в присъствието на В. Г., който го подписал без възражения. В него
актосъставителят описал устанвената по време на проверката фактическа
обстановка, както и резултатите от взетите три броя сборни проби, описани в
Протоколи за вземане на проби с номера № 89, № 90, № 91. Във връзка с установяването
вида на гореописаната течност, бяха бил извършен анализ в ЦМЛ с per. № 89,90 и
91/30.10.2018г. Резултатите били обективирани в Митнически лабораторни
експертизи (MJIE) № 04_31.10.2018/21.01.2019г. 05_31.10.2018/21.01.2019г. и
06_31.10.2018/21.01.2019г. и представляват: съгласно измерените физико-химични
показатели и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на
Глава 22 на КН и ЗАДС, представляваща червено вино от прясно грозде, различно
от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с действително
алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация. На
основание чл. 41 от ЗАНН с АУАН актосъставителят задържал общо 45 340 литра
представляваща червено вино от прясно грозде, различно от пенливите, в съдове с
вместимост превишаваща 10 литра, с действително алкохолно съдържание по обем
13,7 % vol,дължащо се изцяло на ферментация, съгласно МЛЕ № 04_31.10.2018/21.01.2019г.,05_31.10.2018/21.01.2019г.,06_31.10.2018/21.01.2019г.
Въз основа на така съставения АУАН
е издадено Наказателно постановление № 93/2019 г. от 30.05.2019г. на главен
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (МРР) в
Централното митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници“ Г. Г. на основание
чл. 128, ал.2 вр. чл.126, ал.1, т.2,пр.1 от ЗАДС за извършеното нарушение на чл.126,
ал.1 от ЗАДС, с което на дружествотожалбоподател е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв. , а на основание чл.124,
ал.1 вр. чл.126, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката - предмет
на извършеното нарушение ~ 45 340 литра, съгласно измерените физико-химични
показатели и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на
Глава 22 на КН и ЗАДС, представляваща червено вино от прясно грозде, различно
от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с действително
алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация.
В издаденото НП били описани
обстоятелствата, при което е извършено твърдяното нарушение, посочени били
резулатите от лабораторния анализ, събаните доказателствата, а извършеното
нарушние било посочено по начин възпроизвеждащ посоченото нарушение в АУАН.
По делото бе предтавена схема на
републикански път №ІІІ-405 и републикански път №ІІ-52 спрямо местоположението
им с административния адрес на дружеството жалбоподател на ул.“*****“ в гр.
Свищов. Видно от същата е, че двата пътя се събират в един и в града са
наименовани като ул.“*****“.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на
свидетелите В.М. и Р.Г., на които съдът изцяло дава вяра, тъй като същите
кореспондират с останалите свидетелски показания и писмените доказателства по
делото. Съдът дава вяра и на свидетелските показания на Т.П. и В.М., които са
също логични последователни и непротиворечащи с показанията на другите
свидетели и писмените доказателства. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св. П. в частта единствено, в която заяви, че собственоръчните
му обяснения по време на проверката са написани под диктовка. След
предупреждение на съда, че същият носи наказателна отговорност, същият уточни,
че обстоятелствата са верни, но думите и
изразите не са негови, а на проверяващите, които му помогнали да напише
обясненията си. Съдът изслуша св. В.Г. – правител на дружеството жалбоподател, който
отрече собствеността на стоката да е на дружеството жалбоподател, т.к.
превозванато вино не е тяхна собственост от момента, в който е напускало
склада. В този смисъл заяви, съгласно Международни търговски правила за
франкировка и за доставка на стока, собствеността преминава от продавача към
купувача от момента на натоварване на превозното средство.
Установената фактическа обстановка се установява и от приетите по делото
писмени доказателствени средства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона
7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните аргументи:
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му чрез надлежно и изрично
упълномощено от представителя по закон на дружеството - жалбоподател лице. АУАН
и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно
лице, съответно от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването на санкционния акт, а по съдържанието си отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като
доводите на дружеството - жалбоподател в обратна насока следва се приемат за
изцяло несъстоятелни. В този смисъл не е ивършено процесуално нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН довело до ограничеване правато на защита на жалбоподателя.
Ясно е посочено че нарушението е извършено по пътя Велико търново –Свищов,
което обстоятелство бе установено от разита на свидетелите и отсъпоставката на
установеното от разпита и приложенато по делото схема на републикански път
ІІІ-405, който всъщност е пътят Свищов-Велико Търново.
Съдът
приема, че констатациите в АУАН и НП съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че действително въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 126,
ал.1 от ЗАДС. Съгласно посочената разпоредба на лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Безспорно доказано е ,че
за процесната стока, а именно 45 340 литра, червено вино от прясно грозде,
различно от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с
действително алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на
ферментация не е бил издаден някой от посочените в нормата документи.
Действително на жалбоподателя е вменено нарушение под форма на изпълнителното
деяние – „превозване“. Съдът счита, че при така събраните доказателсва по-правилната
форма на изпълнителното деяние е „продава“. Представния договор за
покупко-продажба между „В.С.“АД и „В.С.“АД доказва наличие на договорни
отношения между двете дружества. В деня на проверката -28.10.2018г., видно от
свидетелските показания на Т.П. и В.М. е, че в изпълнение на тези договорни
отношения от страна на „В.С.“ АД са пристигнали две цистерни, собственост на
купувача. Същите са били напълнени с вино, собственост на провавача. Преди
сделката да бъде оформена документално, на основание техни вътрешни отношения е
следвало продаденото количество вино да се установи с точност. По показанията
на св. П., на които съдът дава вяра, това е можело да стане след като се измери
виното в килограми и след това по специален коефицент се приравни в литри. За
съда с тези действия продажбата по време на проверката все още не е била
приключила. Ето защо съдът счита, че в моментана проверката продажбата не е
била довършена – страните са извършвали фактически действия по мерене на
стоката, поради което изпълнителното деяние се осъществява под формата на
„продажба“. Независимо че на жалбоподателя е вменено изпълнително деяние под
форма на „превоз“, то правото му на защита по никакъв начин не е нарушено, след
като се касае за нарушение подведено под същата правна норма, а и от събраните
доказателства безспорно се установява, че въззивника е извършил превоз на
процесната стока от собствения си данъчен склад до мястото на замерване и
обратно, движейки се в чертите на гр.Свищов, но без издадени документи по ЗАДС.
Разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС забранява превозването на такава стока,
без документ, който да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, като ирелевантна е причината за това. Обстоятелстото, че за оформяне
на документите по покупко –продажбата е следвало да бъдат направени точни
изчисления не опрадвава по никакъв начин дружеството жалбоподател да издаде
някой от документите по чл.126, ал.1 от ЗАДС, след като МПС е било нужно да
напуснат данъчния склад. В този смисъл неоснователно е и твърдението, че
издаването им е възпрепятствано от проверяващите органи, след като в момента на
проверката то вече е било извършено.
За
осъщественото от жалбоподателя нарушение разпоредбата на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС предвижда наказание имуществена санкция в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 2000 лв.. В случая на дружеството жалбоподател е
наложена санкция в минималния предвиден размер, поради което съдът не дължи
преценка дали същото е правилно определено спрямо извършеното нарушение и с
оглед целите на чл. 12 ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Правилно
е приложена и разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, която предвижда в случаите
на нарушения, сред които и чл. 126,
стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо
от това чия собственост са.
Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното
нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. С извършеното нарушение се засягат значими обществени
отношения, като за такова административно нарушение трябва да се носи
отговорност по реда, предвиден в закона. В този смисъл АНО е изложил подробни
съображения защо счита, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН,
които съдът изцяло възприема.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. По тази
причина НП следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 93/2019 от
30.05.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване" в ЦМУ на Агенция Митници, с което на „В.С." АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор В.Р.Г. на основание чл.128, ал.2 вр. чл. 126, ал.1,т.2,пр. 1 от ЗАДС за
нарушение на чл.126, ал.1от ЗАДС е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева и на основание чл.124, ал.1 вр.
чл.126, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката - предмет на
извършеното нарушение ~ 45 340 литра, съгласно измерените физико-химични
показатели и експертна оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на
Глава 22 на КН и ЗАДС, представляваща червено вино от прясно грозде, различно
от пенливите, в съдове с вместимост превишаваща 10 литра, с действително
алкохолно съдържание по обем 13,7 % vol, дължащо се изцяло на ферментация, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Административен съд –Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: