РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Етрополе, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно
наказателно дело № 20251830200035 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по
повод подадена жалба от Н. П. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
********** – чрез нейния пълномощник адв. Д. К. Ш. от САК, срещу
Наказателно постановление № 14/09.04.2025 г., издадено от Началника на РУ
– Етрополе при ОД МВР – София.
В жалбата се твърди, че хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
свързани най – вече с нарушаването правото на защита на жалбоподателя,
като аргументите за това са следните: че в текстовата част на оспорваното
наказателно постановление е посочено, че жалбоподателката е продала кутия
цигари на „НЛ“ на име Н. НЕ В., като това съкращение поставя същата в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказана; че въпросното
лице, на което е продала цигарите не е посочено с три имена и ЕГН, като в
оспорвания административен акт само е визирано, че е родено на 20.05.2025 г.
/дата, следващата тази на издаването на постановлението/; че правната
квалификация на вмененото й административно нарушение, в цифровата й
част е посочена като чл. 5Б от ЗЗД, с оглед на което за жалбоподателката
отново не става ясно по кой точно законов състав е привлечена към
наказателна отговорност – по Закона за задълженията и договорите или по
Закона за закрила на детето /визиран с абревиатура ЗЗДТ/; че в наказателното
постановено е посочено основание чл. 53 ЗААН, а такъв закон не съществува.
Наред с това жалбоподателката посочва, че е налице липса на материална
1
компетентност на органа, който е издал оспорвания административен акт, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗДТ предписва, че нарушенията
по чл. 45, ал. 1, т. 1-4 и 16, се установяват с акт на полицейските органи,а
наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция
на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. С оглед всичко
гореизложено се прави искане процесното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и в полза на процесуалния представител на
жалбоподателката да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500,00 лева
за оказаната от него безплатна правна помощ на жалбоподателката.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично и с пълномощника си – адв. К.И. В. от САК, като двамата поддържат
жалбата, по основанията, визирани в нея и допълват аргументите си относно
допуснатите в хода на административното производство нарушения,
заявявайки, че в АУАН е посочено, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗЗД, която предвижда хипотеза на неоснователно
обогатяване, а ако се приеме, че все пак става въпрос за Закона за закрила на
детето – то в този закон няма такава разпоредба, доколкото последната му
такава е чл. 46. Заявяват също така, че са установили дописвания в акта, след
като препис от него е бил връчен на жалбоподателката, а именно акт № 14.
Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе, редовно призован,
се явява, като оспорва подадената жалба, заявявайки, че в хода на делото
безспорно е установено извършеното от страна на жалбоподателката
административно нарушение, както въз основа на писмените доказателства,
така и въз основа на показанията на свидетелите. Навежда доводи, че в хода на
делото се установява, че това нарушение е системно извършено от нея, тъй
като в рамките на десет минути е извършила две такива нарушения. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него
са приобщени следните документи: заверено копие на докладна записка с №
УРИ 263р-3876/28.04.2025 г.; АУАН, бл. № 779201/10.03.2025 г. и номер по
регистъра на РУ – Етрополе № 14/25 г. – в оригинал; Наказателно
постановление № 14/09.04.2025 г., на Началник РУ – Етрополе, към ОДМВР –
София, съгласно Заповед с УРИ № 517з-409/30.01.2025 г. на Директора на ОД
МВР – София – в оригинал; заверено копие на докладна записка с № УРИ
263р-2192/10.03.2025 г.; заверено копие на обяснение от Недка П. С.; заверено
копие на сведение от Н. В.; заверено копие на протокол за доброволно
предаване с рег. № УРИ 263р-2238/10.;03.2025 г. с приложено към него
заверено копие на трудов договор № ТД -01- 25/24.02.2025 г., сключен между
РПК Етрополе и Н. П. С.; заверено копие на заповед № 517з-409/30.01.2025 г.
на Директора на ОД МВР – София. документи относно подаването на
жалбата; адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели
2
Д. Р. Д., В. М. В. и М. К. С. /полицейските служители, извършили проверката,
по повод която е образувано административнонаказателното производство/,
които излагат възприетите от тях факти и обстоятелства по повод извършената
проверка и установяването на административното нарушение.
Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в
нея твърдения на жалбоподателя, както и след обстоен и обективен анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
На 07.03.2025 г. свидетелите Д. Р. Д., В. М. В. и М. К. С. /и тримата -
полицейските служители при РУ – Етрополе/ взели участие в специализирана
полицейска операция за противодействие продажбата на тютюневи изделия и
спиртни напитки на малолетни и непълнолетни лица, съгласно утвърден от
началника на районното управление план за провеждането й с рег. № УРИ
263р-2114/2025. Същият ден, вечерта, около 21,20 часа полицейските
служители извършили проверка на търговски обект „Джин и Тоник“, находящ
се в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, стопанисван от „РПК Етрополе“, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, пл. „9-ти
септември“ № 6. По същото време на работа там била жалбоподателката Н. П.
С., която, към този момент, заемала длъжността продавач консултант
/съгласно трудов договор № ТВ – 01 – 25/24.02.2025 г./. Свидетелите Д. и В.
влезли вътре в търговския обект, а св. С. останала да ги изчака отвън, пред
него, в служебния им автомобил. Малко след влизането на двамата
полицейски служители вътре, те се насочили към касата на магазина. По
същото време там имало още 4-5 лица, едното от които непълнолетния Н. В.,
роден на 20.05.2010 г. /тогава на четиринадесет годишна възраст/. При
приближаването му към касата, той поискал от жалбоподателката да му
продаде една кутия цигари, марка „TEREA IQOS ILUMA“. Тя го попитала на
колко години е и Н. В. заявил, че е на 15 години и че купува цигарите за
неговата сестра. Тогава Н. С. му заявила, че ще му продаде цигари, но това е за
последен път и повече да не ходи да си купува, защото обикалят проверяващи
цивилни служители и ще я хванат в нарушение. След това жалбоподателката
продала на непълнолетния Н. В. една кутия цигари от посочената по – горе
марка. Всичко това било възприето от свидетелите Д. и В., които, след
извършването на продажбата, излезли от търговския обект, за да извикат св.
С., която да продължи работата с непълнолетния Н. В.. Междувременно, при
връщането им в обекта, свидетелите Д. и В. станали свидетели на още една
продажба на цигари на непълнолетно лице – Х. М. М.а от страна на
жалбоподателката. Тогава полицейските служители се легитимирали пред
последната и й обяснили, че е извършила административни нарушения по
Закона за закрила на детето, с оглед на което ще й бъдат съставени актове.
След това на нея, Н. В. и Х. М. били снети сведения.
За случая било докладвано на Началника на РУ – Етрополе, за което,от
страна на св. В. В. била изготвена докладна записка с № УРИ 263р-
2192/10.03.2025 г. Във връзка с тази докладна записка, на 10.03.2025 г., П. К.
3
В. /полицейски инспектор при РУ - Етрополе/ съставил на жалбоподателката,
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с бл. №
779201/10.03.2025 г., за извършено от нея нарушение, с цифрово означение чл.
5б,ал. 3 ЗЗД.
Според описателната част на акта нарушението било извършено от С.,
на 07.03.2025 г., около 21,20 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в магазин
за алкохол и цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК – Етрополе
кооперация“, с ЕИК *********, като в качеството й на продавач – консултант в
търговския обект, назначена с трудов договор № ТД–01-25/24.02.20252 г., е
извършила продажба на една кутия цигари „TEREA IQOS ILUMA“ на
непълнолетното лице Н. Н. В. от гр. Етрополе, роден на 10.05.2010 г. В акта
изрично било посочено, че се съставя във връзка с преписка с рег. № 263р-
2192/10.03.2025 г. Като веществени доказателства, които се изземват с акта
били посочени:л.к. № ********* и преписка с рег. № 263р-2192/2025 г. Актът
бил подписан от свидетелите Д. Д. и В. В., с отбелязване, че са присъствали
при установяването на нарушението, както и от жалбоподателката, без
възражения. Препис от акта бил връчен на последната. В последствие на така
съставения акт бил даден и съответен пореден номер от регистъра, воден в РУ
– Етрополе, а именно № 14/2025 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 09.04.2025 г. Началникът на РУ –
Етрополе, издал оспореното НП № 14/09.04.2025 г., в текстовата част на което
било посочено, че жалбоподателката се наказва по административен ред за
това, че на 07.03.2025 г., около 21,20 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в
магазин за алкохол и цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК –
Етрополе кооперация“, с ЕИК *********, като в качеството й на продавач –
консултант в търговския обект, назначена с трудов договор № ТД–01-
25/24.02.20252 г., е извършила продажба на 1 /една/ кутия цигари „TEREA
IQOS ILUMA“ на НЛ Н. Н. В. от гр. Етрополе, роден на 20.05.2025 г. В
цифровата му част било посочено, че с това деяние жалбоподателката е
нарушила чл. 5б,ал. 3 ЗЗД, поради което и на основание чл. 53 ЗААН и чл. 46,
ал. 1 ЗЗД, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, й била наложена глоба в размер на 2000,00 лева.
При съставянето на посоченото НП, като основание за издаването му, бил
посочен друг АУАН, по преписка с УРИ № 263р-2192/2025 г. по описа на РУ –
Етрополе.
На 25.04.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено
лично на жалбоподателката Н. П. С.. Същата подала жалба срещу него
08.05.2025 г. – чрез нейния пълномощник адв. К. И. В., която била подадена
чрез ССЕВ и постъпила в деловодството на административнонаказващия
орган на 09.05.2025 г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите Д. Д., В. В. и М. К., както и от приобщените по
делото писмени доказателства, подробно описани по – горе.
4
Показанията на посочените свидетели са ясни, пълни, точни и
задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления
на възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката.
Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която
принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира
аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от тези свидетели информация.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на
страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява и
основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще
следва да бъде отменено поради следните съображения:
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от
административните органи наказателни постановления се съсредоточава
основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали
извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния
закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административнонаказателно производство са спазени
съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон,
като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства
по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено
наказателно постановление.
В настоящия случай, по делото е приложено заверено копие на Заповед
№ 517з-409/30.01.2025 г. на Директора на ОД МВР – София, по силата на
която същият оправомощава началниците на районните управление към
поверената му дирекция, да издават наказателни постановления на основание
чл. 46, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1, т. – 16 от Закона за закрила на детето. В този
смисъл се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателката, че
оспорваното НП е издадено от некомпетентен орган.
Съдът приема за неоснователни и възраженията относно дописването на
допълнителен рег. № 14/2025 г. на акта,за което, с оглед изложеното по – горе,
а и предвид възприетите стандарти за обработка на този вид документи в
съответните поделения на МВР, се установява по безспорен начин, че е
извършено след формалното изготвяне на акта и връчването на препис от него
на жалбоподателката, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 5 ЗАНН.
5
Наред с горното, обаче, основателни се явяват останалите възражения,
направени с жалбата. На първо място съдът приема, че с посочването на
абревиатурата „ЗЗД“, както в съставения АУАН, така и в издаденото във
връзка с него НП, на жалбоподателката е създадено затруднение да разбере за
какво точно нарушение и по кой точно законов текст е наказана по
административен ред. В правната теория и практика с посочената абревиатура
се обозначава Закона за задълженията и договорите, а не Закона закрила на
детето, за който общоприетата абревиатура е ЗЗакрД /съществуват и други
като ЗЗДт, ЗЗакрДет/. Никога този закон, обаче, не е обозначаван като ЗЗД,
именно с оглед използването на тази абревиатура за друг закон, в който са
уредени съвсем различни обществени отношения. В този смисъл настоящият
съдебен състав счита за напълно основателни възраженията на
жалбоподателката относно това, че посочването на означението ЗЗД, както в
съставения АУН, така и в оспорваното НП, нарушават правото й на защита и
най – вече това да разбере какво е административното нарушение, за което е
наказана. Тук съдът счита за нужно изрично да уточни, че не счита за
основателни въведените от жалбоподателката възражения относно
незаконосъобразността на процесното НПК, касаещи посочването на чл. 58,
ал. 3 /в АУАН/ и чл. 53 от ЗААН /в НП/. В първата хипотеза е налице
своеобразна почеркова особеност на изготвилия АУАН полицейски служител,
което създава известни затруднения в разчитането на точната цифрова и
буквена квалификация, а във втория случай – допусната техническа грешка.
Същите, обаче, сами по себе си /само те/ не водят до порочност на тези два
административни акта.
Съдът счита, че основателни се явяват и твърденията на
жалбоподателката за това, че от текстовото съдържание на
административнонаказателното обвинение, с оглед способа, който е
използван, не може по безспорен начин да се установи, за какво точно /от
фактическа страна/ деяние се наказва. Никъде в правната теория и практика, за
обозначаването на понятието непълнолетно лице, не се ползва абревиатурата
„НЛ“. С оглед на което за съда /а и за жалбоподателката очевидно/, не става
ясно, защо това означение е използвано в текстовата част на оспорваното НП,
още повече, че в АУАН изрично е изписан текста „непълнолетното лице“.
Предвид на това, както и с оглед посочената дата на раждане на това лице
/20.05.2025 г./, която, между другото, е такава – следваща датата на издаването
и подписването на процесния административен акт, създават съществени
затруднения за жалбоподателката да разбере за какво точно е наказана, респ.
грубо се нарушава правото й на защита. Тук следва също така да се посочи, че
наред с това, в оспорваното НП, не са посочени и никакви други
индентификационни данни за лицето Н. Н. В. /като ЕГН и възраст/, от които
по някакъв друг начин да се изходи, че означението „НЛ“ означава
непълнолетно лице.
Във връзка с всичко гореизложено съдът счита, че при изготвянето
на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
6
т. 6 ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката. Наред с това, с оглед безспорното сходство на
административнонаказателното производство с наказателното такова, по
аналогия, в конкретния казус, следва да се приложат и задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д.
№2/2002г.,ОСНК на ВКС, където изрично е посочено: „…допуснатите на
предварителното производство нарушения на процесуалните правила са
съществени, само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и неговия защитник………“; „…. Допуснатото на
предварителното производство съществено нарушение на процесуалните
правила се отстранява чрез законосъобразното повтаряне на процесуалното
действие“; „ …….Процесуалното нарушение е неотстранимо, когато е
обективно невъзможно законосъобразното му повтаряне …….“; „…..Чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точна извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и
по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита…...“ В този смисъл, с непълното
изписване на посочването на друго място на извършване на деянието за първи
път в наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и
дава основание на съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се
посочва, че този пропуск може да се преодолее,чрез съставяне на ново
наказателно постановление, което, обаче, следва да бъде сторено преди делото
да бъде внесено в съда. Това, съобразено със спецификата на
административнонаказателното производство, е налагало АНО да прояви
необходимата прецизност при изготвянето на оспорваното НП и да изпише
пълно и коректно нормативния акт, в който е посочено нарушението,
извършено от жалбоподателката, както и да посочи възрастта, ЕГН и
коректна дата на раждане на лицето Н. В.. В случая АНО не е извършил тези
действия, като е пристъпил към издаване на НП, посочвайки, като нарушена
разпоредба от закон, обозначен с абревиатура, традиционно и трайно ползвана
за обозначаването на Закона за задълженията и договорите, който урежда
съвсем различни обществени отношения. Също така не е бил прецизен и
точен, и при изписването на текстовата част на
административнонаказателното обвинение. Настоящият съд счита, че това са
съществени пороци на обжалваното НП, които не могат да бъдат „санирани“
или отстранени в хода на съдебното производство, поради което санкционният
акт е издаден незаконосъобразно.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав счита за нужно
да посочи, че при изготвянето на наказателното постановление, АНО не се е
произнесъл по въпроса относно приобщените в хода на произвоството
веществени доказателства - л.к. № ********* и преписка с рег. № 263р-
7
2192/2025 г. Дори да се приеме, че по грешка при съставянето на АУАН тези
документи са посочени като веществени доказателства /съдът счита, че
именно това се е случило/, то, на основание чл. 57, ал. 1, т. 11 ЗАНН,
наказващия орган дължи изрично произнасяне по този въпрос. В случая
такова не е налице, което води до още един порок на оспорваното НП.
С оглед на всичко гореизложено се установява, че при издаването на
процесното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, във връзка с което, настоящият съд, счита, че
същото се явява неправилно и незаконосъобразно и, като такова, следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за
разноските по делото. Такива се претендират от процесуалния представител
на жалбоподателя за осъществена от него защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата, в размер на 500,00 лева. Съгласно ал. 2 на същия законов
текст ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по административна дела, с определен
материален интерес до 1000,00 лева до 10 000,00 лева, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева плюс 10 % за горницата
над 1000 лв. В настоящия случай материалния интерес по делото е
наложената по отношение на жалбоподателката глоба, която е в размер на
2000,00 лева. С оглед на това минималния размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дело се равнява на
500,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
приключването му в рамките на едно съдебно заседание, настоящият съд
счита, че размерът на разноските следва да бъде съобразен именно с
посочения минимален размер на адвокатското възнаграждение, а именно
500,00 лева. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, направено от
страна на АНО.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно
постановление № 14/09.04.2025 г. на Началник РУ – Етрополе, при ОД МВР -
София.
ОСЪЖДА ОД МВР – София да заплати на адв. К. И. В. от САК, с личен
№ **********, с адрес на упражняване на дейността в гр. С., ул. „П.“ № **,
паричната сума в размер на 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
8
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване
на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
9