ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Р. Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502261 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпилата частна жалба от
С. С. Р. и А. Д. Р., двамата със съдебен адрес: гр.Бургас, бул.“Иван Вазов“ №
57 против определение №6995/ 08.12.2022г, постановено по гр.д.
№5390/2022г описа на БРС, с което е оставена без уважение молбата на
частните жалбоподатели за изменение на постановеното по делото решение
/без номер/ от 07.11.2022г, в частта досежно разноските. Искането в жалбата
е да се отмени същото, в частта в която е осъдена С. Р. да заплати държавна
такса в размер на 977,92лв по сметка на РС –Бургас,т.е. да се измени
решението за развод по взаимно съгласие в тази му част, като се намали
размерът на дължимата от жалбоподателката държавна такса. Жалбата е
подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК –
определението е връчено на процесуалния представител на страните на
13.12.2022г, а жалбата е входирана на 20.12.2022г. В нея се твърди, че
атакуваният съдебен акт е неправилен - уговореното със споразумението по
чл.51 СК задължение на А. Р. да заплати на С. Р. сумата от 25 000 евро в 18 –
месечен срок, за уреждане на имуществените им отношения, не
представлява уравнение на дяловете и не е свързана с поставено в дял на
някого имущество. Тя касае друг вид отношения и върху нея не се дължи
държавна такса. Съгласно чл.7, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК се събира държавна такса в размер на 2 на
сто върху стойността на всеки дял.Тази разпоредба не се прилага към
уговорената сума, тъй като тя не е уравнение на дяловете, поставено в дял
имущество или делба на такова и не е получена към датата на съдебното
решение. Доколкото посоченото в споразумението задължение за заплащане
на парична сума не касае подялба на брачно имущество, държавна такса не
би трябвало да бъде събирана. Моли да се отмени постановеното определение
1
и да се приеме , че върху уговореното плащане не се дължи държавна такса от
С. С. Р..
Разгледана по същество жалбата на С. Р. е неоснователна по следните
съображения:
Гр.д.№5390/22г по описа на БРС е образувано по молба на С. Р. и А.
Р., с правно основание чл.50 СК, като в нея те са изразили непоколебимо
желание да се прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие.
Представили са споразумение по чл.51 СК , в което са заявили, че са уредили
имуществените отношения помежду си. В т.4.3 от това споразумение е
посочено, че за окончателно уреждане на имуществените отношения
съпругът се задължава да заплати на съпругата сумата от 25 000 евро в 18-
месечен срок от подписване на споразумението. От съдържанието му не става
ясно какви точно имуществени отношения се уреждат между страните, но в
жалбата, а и в молбата по чл.248 ГПК се сочи, че не се касае за уравнение на
дяловете. Съдът е постановил решение, с което е прекратил бракът, утвърдил
е споразумението и е осъдил двете страни да заплатят държавни такси,
съответно : А. Р. -116лв, а С. Р. -1067,92лв.В рамките на месечния срок по
чл.248, ал.1 ГПК съпрузите са поискали изменение на решението в частта за
разноските, като са поискали върху сумата от 25 000лв да не се определя
държавна такса в размер на 2 % в тежест на съпругата. Съдът е отказал да
измени решението си в частта за разноските, като е посочил ,че върху
паричната сума, която съпругата ще получи, тя дължи такса и ще може да се
снабди с изп.лист.
Със споразумението по чл.51 СК се уреждат окончателно занапред
имуществените отношения между бившите съпрузи и съпружеската
имуществена общност се прекратява, а всеки един от бившите съпрузи
получава в свой изключителен дял определено имущество. Именно върху
всеки един от тези бъдещи дялове на всеки един от съпрузите, формирани със
самото споразумение, след одобряването му от съда със решението за развода
по взаимно съгласие, се събира и държавна такса в размер на 2 на сто.С
решението за развода е приложена разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата,
като всеки един от бившите съпрузи е осъден да заплати 2 на сто държавна
такса върху стойността на имуществото предоставено в негов дял с
одобряване на споразумението по чл. 51 СК. По принцип ВКС в практиката
си приема ,че при прекратяване на СИО с развод таксите се определят не
върху дяловете, както е при делба на обикновена съсобственост , а върху
конкретно имущество, което всеки от съпрузите получава в дял. Следва да се
има предвид, че при делба на обикновена съсобственост върху уравнението
на дяловете не се плаща такса /обратното на това, което смята
жалбоподателката/, именно защото таксата се определя върху дяловете в
съсобствеността, а не върху конкретното имущество, което получава
съделителят. В случая, след като не е ясно в какъв смисъл се уреждат
окончателно имуществените отношения между съпрузите с уговореното
2
плащане на сумата от 25 000 евро, но е записано ,че това плащане касае точно
имуществени отношения по повод на брака /за окончателното им уреждане/,
следва да се приеме, че тя получава това имущество при развода и следва да
заплати такса от 2 % върху него.Безспорно, съпругата след развода получава
движима вещ и парична сума, които представляват имущество, формиращо
нейния дял. В случая е без значение кога ще се плати сумата и че още не е
платена, тъй като при неизпълнение на споразумението съпругата има право
да се снабди с изп.лист. Цитираното в жалбата определение на ВКС касае
друг проблем : как се определя стойността на държавната такса, която се
заплаща за имуществото след прекратяването на СИО, като касационната
инстанция е приела, че разпоредбата на чл.7, т.1 от Тарифата по категоричен
начин сочи заплащане на държавна такса по 2% върху стойността на всеки
дял, т.е. за всеки от двата дяла на общността, след прекратяване на брака, се
следва заплащане на държавна такса. В случай, че изключителен собственик
на определено имущество е само единият съпруг, то той дължи тази такса
върху всеки от дяловете. В настоящия случай няма спор, че върху стойността
на двете движими вещи : лек автомобил и мотоциклет всеки дължи съответно
държавна такса от 2% върху застрахователната стойност на всяка от вещите,
а не всеки да дължи такса по равно/с оглед презумпцията , че дяловете след
прекратяване на СИО са равни/.Става дума обаче дали получената сума
съставлява имущество, получено от съпругата по споразумението, уреждащо
имуществените отношения и върху него да се дължи такса. Отговорът на
този въпрос е положителен.
Поради това атакуваното определение, с което е оставена без
уважение молбата на С. Р. за изменение на решението в частта за разноските е
правилно, а жалбата следва да се остави без уважение. Що се отнася до А.
Р., същият няма правен интерес да иска изменение на решението в частта, в
която е осъдена С. Р. да заплати държавна такса в размер на 997,92лв, поради
което определението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили.
Съгласно разпоредбата на чл.330,ал.5 ГПК решението,с което се
допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.Същото е
окончателно,считано от обявяването му.При съобразяване на разпоредбата на
чл.274,ал.4 ГПК, регламентираща необжалваемост на въззивните
определения по дела, по които решенията не подлежат на касационно
обжалване, настоящото определение е окончателно.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. С. Р., съд.адрес
:Бургас, бул.“Иван Вазов“ № 57 против определение № 6995/08.12.2022г,
постановено по гр.д. № 5390/2022г на БРС.
3
Обезсилва определение №6995/08.12.2022г, постановено по гр.д.
№5390/2022г на БРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата на А.
Д. Р. за изменение на решението в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.274,ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4