№ 345
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Т.
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Т. Гражданско дело №
20244430105973 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана искова молба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** против Н. Т. М., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат
претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че на
02.01.2023г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Н. Т. М. бил сключен
Договор за кредит №: L312808 съгласно който „ЮтеКредит България“ ЕООД
отпуснало кредит на клиента в размер на 1 500.00 лева, с краен срок на
договора 24.12.2024 г., падежна дата 24 - то число и срок на договора от 24
месеца. Договорът за кредит бил подписан електронно чрез мобилното
приложение. Същият бил сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен бил със средства за
комуникация от разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9
ЗЗД. Навеждат се доводи, че Закона за потребителски кредит допускал
1
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този
случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставял на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл.
5, ал. 13.
Твърди се, че от главницата в размер на 1500.00 лв. били заплатени
334.00 лв. и оставало да бъдат заплатени претендираните 1166.00 лв.
Договорното възнаграждение било в размер на 49.55 лв. и дължимо за периода
от 24.07.2023 г. до 12.09.2023 г.
Твърди се, че ответницата дължала такса за разглеждане, дължима в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Същата била в размер на 411.35 лв., като от нея били заплатени 102.84
лв. и оставало да бъдат заплатени претендираните 308.51 лв.
Навеждат се доводи за настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредит.
Сочи се, че за горните суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 4172/2024 г. по описа на на РС-Плевен, но при
условията на чл.415, ал.1, т.2 били дадени указания на кредитора за
предявяване на установителен иск.
С гореизложеното се обосновава правен интерес от предявяване на
установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
следните суми: изискуема главница в размер на 1166.00 лв.; изискуема
възнаградителна лихва в размер на 49.55 лв. за периода от 24.07.2023 г. до
12.09.2023 г.; изискуемо обезщетение за забава в размер на 348.54 лв. за
периода от 24.07.2023 г. до 16.07.2024 г.; такса за разглеждане съгласно
Договор за кредит № L312808 от 02.01.2023 г. в размер на 308.51 лв., дължима
считано от 02.01.2023 г., която се дължала в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план; законна лихва за
забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Н. М. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище, според
2
което забавила плащанията по процесния договор, поради изпадане във
финансови затруднения.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителните искови претенции на ищеца „ЮтеКредит България”
ЕООД са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на
указаният на заповедния съд по ч.гр.д. №4172/2024г., поради което са
допустими.
От приложените преписи на Рамково споразумение на потребителски
кредити №*********/02.01.2023г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Договор за кредит
№L312808 от 02.01.2023г., сключен между ищцовото дружество и ответницата
Н. Т. М. с Погасителен план към него се установява, че ищецът е предоставил
на ответницата кредит в размер на 1 500лв. със срок за връщане 24 месеца; с
фиксиран годишен лихвен процент 20% и сума на лихвите за периода
321,55лв.; ГПР 52% и уговорена такса за разглеждане 411,35лв., платима
разсрочено. Така общото задължение на кредитополучателя е било
определено на 2 232,90лв., а размерът на месечната вноска 93,49лв. с дата на
падеж 24-то число на месеца.
С оглед признанието на ищеца в исковата молба, съдът приема, че е
безспорно между страните, че ответницата е заплатила суми в размер на
334лв., отнесени за погасяване на главницата и суми в размер на 102,84лв.,
отесени от кредитора за погасяване на „такса разглеждане“.
Между страните не е налице също така спор, че кредитора надлежно е
обявил кредита изцяло за предсрочно изискуем, считано от 12.09.2023г. и след
тази дата не е претендирана възнаградителна лихва.
При установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото сключен между
ответницата Н. М., в качеството на заемател и „ЮтеКредит България” ЕООД,
в качеството на заемодател, Договор за кредит №L312808 от 02.01.2023г.
За да прецени какви вземания са съществували в полза на кредитора,
съдът извърши преценка валидността на договорните клаузи, на които ищеца е
3
основал вземанията си, каквато преценка е дължима служебно и при ипса на
възражение в тази насока.
При това, съдът констатира, че е налице нищожна клауза в процесния
договор, а именно регламентиращата заплащане от потребителя на „такса за
разглеждане“.
Ищцовото дружество предоставя кредитно финансиране по занятие,
като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите
(заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната
норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. След като ответницата е подала заявление за предоставяне на
паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за
усвояването на паричната сума, то ищецът не следва да изисква заплащане на
такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се
разглежда заявката за кредитиране). Дейността по одобряване на кредитната
заявка (което включва в себе си разглеждането на документите, подадени от
потребителя) и оценката на кредитния риск са действия, свързани с основната
търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за
тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-
слабата страна по правоотношението. На практика, таксата за разглеждане
води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя
(увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава
възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата
му дейност.
При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че клаузата от
договора, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане е
недействителна на основание чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, ответницата не е дължала плащане на регламентираното с
тази нищожна разпоредба задължение в размер на 411,35лв.
Кредитополучателят е дължал изпълнение на останалите задължения,
възникнали въз основа на клаузите на процесния договор – за главница и
4
възнаградителна лихва, както и мораторна лихва при забава в плащането.
Съдът приема, че сумите, които са осчетоводени от кредитора за
погасяване на задължението по нищожната клауза – в размер на 102,84лв.,
следва да се отчетат по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД за погасяване изцяло
на задължението за възнаградителна лихва – в размер на 49,55лв. и част от
задължението за главница – в размер на 53,29лв.
При това, съдът приема, че непогасено по процесния договор за кредит е
останало задължение за главница в размер на 1 112,71лв. (1166 – 53,29).
Ищецът не е внесъл уточнения в отговор на указанията на съда по
отношение на претендираната мораторна лихва от 348,54лв. върху какви
главници е начислена и не е представил счетоводна справка, за което също са
дадени указания в съдебно заседание.
При ангажирания доказателствен материал, съдът приема, че дължимо
от ответницата е обезщетение за забава за процесния период от 24.07.2023г. до
16.07.2024г. върху единственото установено като съществуващо и непогасено
към момента на иницииране на заповедното производство задължение за
непогасена главница от 1 112,71лв. При използване на онлайн калкулатор за
законна лихва, съдът приема, че дължимата такава върху сочената главница за
процесния период се изчислява на 149,60лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че се установи в настоящото
производство съществуващо към момента на иницииране на заповедното
производство вземане на кредитора спрямо длъжника за сумата от 1 112,71лв.,
представляваща непогасена главница по процесния договор за кредит и
вземане за обезщетение за забава в размер на 149,60лв. за периода от
24.07.2023г. до 16.07.2024г. и за тези вземания установителната искова
претенция по чл.422, ал.1 от ГПК се явява основателна и доказана.
В останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 1
166лв., за възнаградителна лихва в размер на 49,55лв., за изискуемо
обезщетение за забава над сумата от 149,60лв. до пълния претендиран размер
от 348,54лв. и за такса за разглеждане в размер на 308,51лв., исковата
претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като
такава.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
5
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна
такса в размер на 37,42лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение са
в размер на 50лв. съобразно правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
87,42лв. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на ищеца са
дължими разноски за заповедното производство в размер на 58,57лв.,
съразмерно уважената част от установителните искове.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
по установителните искове в размер на 37,45лв. и за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 137,45лв. Съразмерно
уважената част от установителните искове, ответницата му дължи разноски в
размер на 92,09лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Н. Т. М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
сумата от 1 112,71лв., представляваща непогасена главница по Договор за
кредит №L312808 от 02.01.2023г. и сумата от 149,60лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.07.2023г. до 16.07.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2024г. до окончателното
изплащане, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение №2383 от 19.07.2024г. по ч.гр.д.№4172/2024г. по описа
на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран
размер на главницата от 1 166лв., за възнаградителна лихва в размер на
49,55лв., за изискуемо обезщетение за забава над сумата от 149,60лв. до
пълния претендиран размер от 348,54лв. и за такса за разглеждане в размер на
308,51лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. Т. М., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, сумата от 58,57лв.,
представляваща деловодни разноски за заповедното производство и сумата от
92,09лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7