Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260041
гр. ВРАЦА, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на 23 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:М.
Аджемова
Магдалена Младенова- мл.с.
при участието на секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр.дело N` 323 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
М.К.М. с ЕГН ***********, чрез адв. Я.В.С. от САК,
е подала въззивна жалба против решение №
202/25.03.2020 г по гр.д.№ 4906/19 г по описа на ВРСъд, в частта в която:
-
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди по чл. 557 КЗ
за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер ОТ 15 000 лв., ведно със
законната лихва,като неоснователен
-
първоинстанционният съд е приел съпричиняване от страна на ищцата в размер на
50 % ,следствие на което определеното обезщетение в размер на 10 О00 лева е
намалено на 5ООО лева.
Твърди се ,че изводите на ВРС са неправилни и присъденото
обезщетение за причинени болки и страдания на жалбоподателката е неадекватно на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Освен това жалбоподателят твърди ,че съдът е допуснал
процесуални нарушения и от доказателствата по делото е извел неправилни изводи вкл. и за приетите 50% съпричиняване.
С жалбата се цитират решения на ВКС и ППВС №17/63 г т.7
относно отчитане съпричиняване на вредоносен резултат.
Моли се да бъде отменено атакуваното с жалбата решение в обжалваните части и се постанови ново
решение с пълно уважаване на предявения
иск в размер на 15 000 лв.Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции
в полза на адв.Я.С. по реда на чл. 38 ал.1 от ЗАдв.
Ответникът
Гаранционен Фонд гр.София е подал в законния срок писмен отговор на въззивната
жалба,заявявайки ,че същата следва да се остави без уважение , а решението на
ВРС да се потвърди.
Заявява се още ,че правилно съдът е приел
съпричиняване 50% от
жалбоподателката във вредоносния резултат, поради което справедливо
били репарирани претърпените от нея неимуществени вреди с присъдената сума от 5000 лв.
Моли се
решението на ВРСъд да бъде потвърдено, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78 ал.8 от ГПК за въззивната инстанция.
Пред
първоинстанционния съд М.М. *** е предявила против Гаранционен фонд гр.София
иск за заплащане на сума в общ размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 11.04.2018 г.
в гр. Враца, ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди в
ИМ, че по вина на лицето З.Н., в
нарушение на правилата за движение по пътищата, несъобразявайки разпоредбите на
ЗДвП, управлявайки МПС марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рег. №ВР0433 ВМ,
предприела внезапно и без да се увери, че няма да застраши живота на други
лица, движение на заден ход, при което
ударила правилно пресичащата пътното платно пешеходка - ищцата. Вследствие
на удара ищцата паднала на пътното платно и ударила главата си в резултат на
което загубила съзнание. Виновният водач откарал пострадалата до центъра за
спешна медицинска помощ, където ѝ бил извършен преглед и изследвания.
Били установени множество натъртвания по тялото, разкъсно контузна рана на
главата, тежко комоцио и фрактура на лицева кост на дясната страна на лицето. С
оглед получените увреждания ищцата била настанена в МБАЛ „Христо Ботев“ АД –
Враца, като била изписана на 20.04.2018г. След изписване на ищцата от
болницата, тя продължила да има оплаквания, изразяващи се в световъртеж,
замайване, нестабилност при ходене. За ПТП бил съставен Констативен протокол и
било образувано ДП №468/2018г. по описа на РУ-Враца и пр.пр.№924/2018г. по
описа на РП-Враца. На ищцата били причинени болка и страдание, вследствие на
травмите, чиито последици все още не са заличени. Имала загрозяващи белези от
разкъсно-контузната рана на главата, има допълнителни болки вследствие от
фрактурата на лицевата кост, а тежкото комоцио довело до перманентни прояви на
главоболие. Към момента на ПТП лек автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рег.
№ВР0433 ВМ нямал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност,
поради което обезщетението се претендира от ответника Гаранционен фонд.
В отговор на
исковата молбапо чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск с
възражението ,че не е доказан извършен от водача на лекия автомобил деликт,
установен с влязла в сила присъда, друг съдебен или административен акт, не
била установена причинната връзка между твърдяното деяние и настъпилите вреди.
Липсвали доказателства за механизма на ПТП, като оспорват механизма, установен
с констативен протокол за ПТП и причинна връзка с получените от ищцата
увреждания. Гаранционният фонд вече бил сезиран с искане за заплащане на
обезщетение за процесното събитие и била образувана щета № 210210/20.06.2018г.,
като уведомили ищцата да представи доказателства с оглед установяване на
основанието и определяне на обезщетение, което не било сторено. Оспорва размера
на претенцията с оглед краткия период на възстановяване, установените в
страната икономически условия и стандарт на живот, както и формираната съдебна
практика. Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, която като
пешеходец сама се е поставила в опасност, пресичайки на непозволено място,
което се установявало и от представения констативен протокол за ПТП. Последната
била нарушила чл.113 ЗДвП, като поведението ѝ било в пряка причинна
връзка с настъпването на ПТП.
С отговора на исковата молба е направено
искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице - помагач, З.Н.П., причинила процесното ПТП като
правния интерес от искането е обоснован с обстоятелството, че за ответника при
уважаване на иска би се породило регресно право по чл.288, ал.12 КЗ, отм.
/чл.558, ал.7 КЗ-нов/.
С определение от
30.12.2019г. ВРсъд е конституирал З.П. като трето лице -помагач на ответника.
В открито съдебно
заседание на 26.02.2020г. процесуалният представител на третото лице помагач е
взел становище като е оспорил изцяло исковата молба. Посочил е, че липсват
доказателства за вина на третото лице-помагач за описания в исковата молба
деликт, липсвало акт, който да го установява, както и причинно-следствена
връзка между описаното ПТП и настъпилите вреди.
От фактическа
страна пред ВРсъд са представени писмени доказателства:констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. №96700-6275/17.05.2018г., съставен от Началник
Сектор „Пътна полиция“ МВР- Враца, относно посетено ПТП от Н. Д. Н., дежурен
ПТП при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – Враца, настъпило на 11.04.2018к. към
16,35ч. в гр. ***. Установено е, че ПТП е настъпило с участници МПС с рег. №
ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“, собственост на И. П., управлявано от З.Н.П.
с валидно СУМПС, и пешеходец – М.К.М.. Водачът е бил изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер и е установено, че не е употребил алколох, като пробата е 0,00
промила.
В протокола за ПТП е отразено ,че е пострадала
пешеходката М.М., която е приета за лечение в ХО МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца
с комоцио и счупена лицева кост от дясната страна без опасност за живота. В
протокола е констатирано и че не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, участвало в
ПТП. Липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП
се установява и от приложена справка от системата на Гаранционен фонд.
По делото е
приложена епикриза за хирургично лечение от МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца,
че исцата М.К.М. е била приета в МБАЛ
"Хр.Ботев" на 11.04.2018г. и изписана на 20.04.2018г. с окончателна
диагноза Мозъчно състресение без открита вътречерепна травма, Комоцио Церебри,
лека степен контузио капитис в л.к. фациеи ГКС 13-15.
Исцата е депозирала и молба вх.
№24-01-451/20.06.2018г. с искане до Гаранционен фонд да ѝ бъде заплатено
обезщетение в размер на 30 000 лева като е изложила фактически твърдения за
осъществено ПТП на 11.04.2018г. в гр. ***, настъпило поради несъобразяване
на правилата за движение по пътищата от
водача на МПС с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел „Фиеста“ при което била
ударена правилно намиращата се на пътното платно пострадала пешеходка -исцата.Гаранционният
фонд е поискал допълнителни писмени доказателства от исцата, които тя не е
представила и той е отказал да изплати
исканото обезщетение.
Приложена е и щета
№210210/20.06.2008 г по описа на ГФонд- София.
Решаващият съдия е изслушал като
свидетел К. М.- син на исцата,който
установява, че е видял майка си в
болницата ,където била откарана след претърпяното ПТП на 11.04.2018 г Първоначално
говорела несвързано, не си спомняла точно как е станал инцидента, само че е
тръгнала да пресича. Месец-два се хранела само с течни храни, не можела да
дъвче. В болницата ѝ обяснили, че ще се възстанови постепенно. Инцидентът
ѝ се отразил психически – било я страх да пресича сама, чакала някой да я
преведе. Физически се възстановила до голяма степен, все още изпитвала болка
при дъвчене на по-твърди храни. Имала белег над веждата, дълъг около 2-3см.
След изписването отишла на контролен преглед един месец по-късно, тогава не
било констатирано нищо. След 4-5 месеца обаче се появило образувание на носа
ѝ, което можело да бъде предизвикано от стрес, според лекуващия я лекар.
Пред ВРС е била назначена и съдебно-медицинска експертиза като
вещото лице се е запознало с информацията по делото, както и с наличната такава
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, където е проведено лечението на ищцата,вкл.
и материалите по воденото досъд. производство. Според експертизата от образните изследвания,
проведени на ищцата – компютърна томография на глава, се установява счупване на
ябълчната дъга, която се изгражда от израстък на слепоочната кост, който се
свързва с израстък на ябълчната кост / дъгата, която оформя скулата/.
Счупването не било многофрагментно с изместване и на ябълчнта кост и на
ябълчната дъга навътре, надолу или назад, което да блокира предния израстък на
долна челюст и да спира движението му при отварянето и страничните движения на
долната челюст. При направените прегледи не били установени и описани
разкъсвания на мускули и фасции, които да ограничават движението на долната
челюст. Нямало описана и симптоматика, която да указва увреждане на слепоочния
нерв.
В заключение е приело, че ищата е претърпяла лекостепенно разстройство на съзнанието и открито
счупване на ябълчната дъга на дясна ябълчна кост, без медицински данни за
създаване на механични пречки или контрактура, предизвикана от травма на
дъвкателните мускули, с разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на
околните меки тъкани. Посочило е, че оздравителният период е около 3-4
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Липсвали данни
при ищцата да се е налагало оперативно лечение, нито за възникнали допълнителни
усложнения, които да удължат оздравителния процес. Изложило е, че анамнезата
при постъпване на ищцата в Спешно отделение и в Хирургично отделение е снета по
данни от самата нея, като преглеждащите лекари не са отразили да е имала
затруднение в говора. Не било отразено в медицинската документация и ищцата да
е имала затруднения в храненето, което да е налагало специфичен режим на хранене.
При приемането й било определено лекостепенно разстройство на съзнанието –
13-15 точки по ГКС скала за мозъчно
сътресение.
Вещото лице е пояснило, че чувството за болка е субективно и различно за
всеки индивид, поради което ищцата е претърпяла болки и страдания,
съответстващи на този вид травма. Получените травми отговарят и могат да бъдат
получени при описания механизъм – удар на пешеходец от лек автомобил и
последващо падане на пострадалия. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че след като липсва отбелязване в медицинската документация, то ищцата не е
имала оплаквания извън обичайните констатирани след ПТП., не се е налагал
специфичен хранително-диетичен режим, като не е имало затруднения в храненето
ѝ извън обичайните за този вид контузия. Не са били констатирани
затруднения и в говореното на пострадалата. Не се е наложило оперативно лечение
на счупването, като не било правено и еластично притваряне на челюстите за
период от време. В.л. е заявило, че към момента ищцата се е възстановила
физически, като е останало психическата травма – страх от пресичане сама..
Съдът е назначил и съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице е установило механизмът на ПТП , а именно,че на 11.04.2018г. около 16,35ч. в гр. *** е
осъществено ПТП, при което лек автомобил с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел
„Фиеста“, управляван от З.П. при
движение на заден ход е блъснал преминаващата зад него пешеходка М.К.М.. Констатирало
е, че произшествието е станало в светлата част на денонощието, на прав
хоризонтален участък от пътя, без неравности, в който движението е двупосочно
без хоризонтална маркировка. От двете страни на платното за движение има
тротоари, от дясно с ширина 1,90м., а от ляво 1,80м., като е липсвала и
маркировка за пешеходна пътека. Освен това експертът е посочил причините за настъпилия инцидент:
- Неизпълнение
на задължението на водача на лекия автомобил по време на движение назад да се
убеди, че пътят зад автомобила е свободен и че няма да създаде опасност за
другите участници в движението;
- Предприето
пресичане на ул. *** от страна на
пешеходката не в района на пешеходната пътека, която поради липса на
хоризонтална маркировка е мисленото продължение на тротоара на улица *** върху
платното за движение на ул. ***.
Посочило е, че инцидентът е бил
предотвратим, ако пешеходката е спазила правилата за движение и е предприела
пресичане на регламентирано за това място.
ВРСъд е приел, че иска е доказан
по основание, като е приел съпричиняване
на вредоносния резултат от исцата
в размер на 50% и е определил обезщетение на претърпените от М.
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв
като е отхвърлил иска до исковата
претенция от 15 000 лв.
С оглед изяснената факт.
обстановка и предвид доводите на жалбоподателката- исца , се налагат следните правни изводи:
1. Към момента на ПТП-то на
11.04.2018 г,когато лицето З.Н.П.
управлявала МПС лек автомобил с рег. № ВР0433ВМ марка „Форд“ модел
„Фиеста, блъска преминаващата зад него
пешеходка М.К.М., не е имало сключена валидна застраховка „ГО“.Затова според
чл.557 ал.1 т.2 бук."а" от КЗ
исцата-М. законосъобразно е ангажирала отговорността на Гаранционен фонд
-София като ответник по делото.
2.От събраните доказателства пред
първоинстанционния съд вкл. и приетата от съда автотехническа експертиза, съдът
е изследвал фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и
законосъобразно е приел ,че е доказан. По делото е доказано, че настъпилия удар
между МПС и пешеходецът е станал при
движение на заден ход на автомобила, като водачът не е изпълнил задължението си
по чл. 40, ал. 2 ЗДвП - по време на движение назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
От своя страна жалбоподателката
като участник в движението като пешеходец, не е съобразила правилото на чл.
113, ал.1 ЗДвП, според което пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки като спазват посочените в т.1-4 правила. В случая е относимо правилото на т.1,че преди да навлязат на
платното за движение, пешоходците да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Вещото лице е посочило,че
ищцата, за да пресече съобразно правилата на ЗДвП пътното платно на ул. *** в
гр.Враца е следвало да стори това на кръстовището с ул. ***, където поради
липса на хоризонтална маркировка да приложи правилото на §6, т.54 от ПЗР на
ЗДвП и да пресече по мисленото продължение на улицата, пресичащо ул. ***.
Жалбоподатеилката исца обаче не е съобразила приближаващото се превозно
средство на заден ход към нея , поради което и тя е допуснала нарушение и е
допринесла за настъпването на ПТП-то. ВОС обаче щита ,че съпричиняването е 20 %
, а не 50% както е приел първоинстанционния съдия.
3. Налице е и причинно-
следствената връзка между ПТП-то и уврежданията на жалбоподателката.В.лице
е посочило, че М., за да пресече
съобразно правилата на ЗДвП пътното платно на ул. *** е следвало да стори това
на кръстовището с ул. ***, където поради липса на хоризонтална маркировка /по
силата на правилото на §6, т.54 от ПЗР
на ЗДвП /да пресече по мисленото продължение на улицата, пресичащо ул. ***като
съобрази приближаващото се МПС на заден
ход. Тя е получила при сблъсъка лекостепенно разстройство на съзнанието и
открито счупване на ябълчната дъга на дясна ябълчна кост, без медицински данни
за създаване на механични пречки или контрактура, предизвикана от травма на
дъвкателните мускули, с разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на
околните меки тъкани, като е налице временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
При гореизложеното съдът приема ,че М. е претърпяла морални вреди от ПТП на 14.04.2018 ,които се
изразяват в понесени болки и страдания
от счупване на ябълчната дъга на дясна
ябълчна кост, с разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на околните
меки тъкани с разкъсно контузна рана на дясна скула и контузия на околните меки
тъкани.Според съдебно мед. експертиза контузните рани ще отзвучат до 3-4
седмици, а от разпитания единствен св.
Я.С.-син на жалбоподателката се установява, че М. е имала проблем с
дъвкателните функции през цялото време на 9 дневния си болничен престой и след
това, тъй като сина й е носел течни храни, а и сега продължавала да изпитва страх от пресичане на
улица.
Въз. състав при определяне обезщетението за
понесените от М. болки и страдания се ръководи от чл. 52 от ЗЗД т.е. принципа на
справедливост при отчитане действителния размер на моралните щети. Решаващият
съдия правилно е определил ,че те следва да получат стойностен еквивалент от
10 000 лв, като е съобразил
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и
страданията, както и
социално-икономическата обстановка в страната и обществото и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в
държавата.Следва да се отчете и приноса на
исцата в настъпването на увреждането , който ВОС оценява на 20 %, а не 50% както е приел
ВРСъд.
Определеното обезщетение следва
да бъде намалено по размер поради уважаване
на 20% възражението за съпричиняване. С оглед установената фактическа
обстановка, съдът приема този % за съпричиняване за основателен. Пострадалата е
предприела неправилно пресичане, като не
е спазила и задължението си да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства ,докато водачът на ЛА причинил
ПТП е предприел движение назад ,без да се убеди, че пътят зад автомобила е свободен и че
няма да създаде опасност за другите участници в движението.
При гореизложеното решението на
ВРС следва да бъде отменено в отхвърлената част над 5 000лв до 8 000 лв и
постановено друго ,с което иска бъде
уважен за още 3 000 лв. В останалата
част над 8 000 лв до 15 000 лв следва да
се потвърди отхвърлянето му от ВРСъд.
При този изход на делото ответникът ГФ следва да бъде осъден да
заплати д.т. върху уважената част на
жалбата - за 3000 лв т.е. 120 лв по
сметка ВОС.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Я.С. от САК ГФ следва да заплати адв. хонорар на осн.чл.
7 ал.2 т.2 от Наредба за мин. адв. възнаграждение от 2004 г /изм.ДВбр.68/31.07.20
г/ сумата от 510 лв за въззивната инстанция.
При
гореизложеното съд. състав
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА решение №202/25.03.2020
г по гр.д.№ 4906/19 г по описа на ВРС, в
частта , в която ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 5 000 лева до 8000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и вместо
отхвърлената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ,
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** още 3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в причинени болки и страдания от получени травматични
увреждания,в резултат на претърпяното от
нея ПТП, настъпило на 11.04.2018 г. към 16,35 ч. в гр. Враца на *** срещу дом
№5,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2018
г./изтичане на тримесечния срок за произнасяне/по чл.496 ал.1 КЗ до датата на
окончателното плащане., като ПОТВЪРЖДАВА
решението в отхвърлената част над
8000лв до 15 000 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. ***
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.В.С., ЕГН **********, от САК възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата пред въззивната инстанция на основание
чл.38 от ЗА в размер на сумата 612/шестстотин
и дванадесет/ лева с ДДС.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОСъд държавна
такса в размер на 120/сто и двадесет
лева/ върху уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в
останалата част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на в процеса на страната на ответника Гаранционен фонд-София и това е - З.Н.П., ЕГН
**********.
Решението на осн. чл. 280 ал.3
т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател:
Членове:1/ 2/