Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15 05.02.2013г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 487 по описа за 2012г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане
(ЗСП).
Образувано е по жалба на С.М.Й., с
ЕГН **********, с адрес:***, против Решение № 9105 /0058 от 12.11.2012г,
издадено от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане гр.
Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № К 555/05.10.2012г
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък, като
неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение и на потвърдената с него заповед, по съображения за
постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице твърдяното фактическо основание за прекратяване на отпуснатата й
месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане (ППЗСП), а именно – че не била декларирала съжителството
си на семейни начала с Митко Денчев Тодоров, който е и баща на децата й. В
подадената жалба и лично в съдебно заседание, жалбоподателката поддържа, че не
живее с посоченото лице. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърдената с него заповед.
Ответникът
по жалбата - Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че от събраните писмени и гласни доказателства се установява наличието на
посоченото в заповедта фактическо основание за прекратяване на социалната
помощ, а именно – че жалбоподателката
живее на съпружески начала с бащата на децата си.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С.М.Й.
*** е подала молба-декларация с вх. № К-555 / 17.05.2012г до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък, за отпускане на месечна социална
помощ. В молбата е посочила, че живее с двете си деца, които са ученици. В
графа ІІІ, съдържаща текста: „Съжителствам
със следните лица:” е посочила ръкописно „не”. По повод на това заявление, от социалния работник Р.М. е
изготвен социален доклад с дата 30.05.2012 год. Социалната анкета е била
извършена на посочения от молителката постоянен адрес - гр. Казанлък, ул. „Бор”
№24. Констатирано е, че на същия адрес но в отделна постройка живеят и
родителите на С.Й., които са пенсионери. По отношение на семейното положение в
доклада се сочи, че молителката живее с двете си деца – Роза и Румен, с
посочени данни, които са учащи. В пункт ІV, т.8 от социалния доклад е
допълнено, че молителката не поддържа връзка с бащата на децата си и че няма
други близки, които биха могли да й окажат финансова подкрепа. Въз основа на
констатираните обстоятелства и след преценка на нуждите от социално подпомагане,
социалната работничка Р.М. е предложила да се отпусне социална помощ по чл.9
ал.1 и ал.3 т.10, буква „б)” и т.8 буква „а)” от ППЗСП в размер на 113.30 лв.
месечно. Въз основа на доклада от 30.05.2012г, е издадена Заповед №К-555 от
04.06.2012г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък, с която
на молителката е отпусната месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 113.30 лв,
считано от 01.05.2012г.
На
03.10.2012г е съставен нов социален доклад, отразяващ резултатите от нова социална
анкета, извършена по отношение на С.Й.. По пункт І, т.3 „Брой съжителстващи лица със или без родствена връзка” в доклада е
отразено, че анкетата е извършена на посочения постоянен адрес (ул.„Бор” 24),
като по данни на съседи било установено, че г-жа Й. живее на семейни начала с
Митко Денчев Тодоров. Същото обстоятелство е възпроизведено и в пункт ІV, т.8
от този социален доклад, като е допълнено, че семейството укриват това
обстоятелство и не го декларират. Митко Денчев Тодоров работел в Община
Казанлък, същият е с постоянен адрес: ул. „Илинден” №41-б-3, в гр.Казанлък, но
не е сменил адресната си регистрация на ул. „Бор” №24. Поради недекларираното
съжителство социалната работничка е счела, че не е възможно да се установи
семейното и имуществено състояние на лицето и е предложила прекратяване на месечната
социална помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП.
Със Заповед № К555 / 05.10.2012г на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък, издадена на основание чл. 13,
ал.2 и чл.28 ал.1 от ППЗСП е постановено прекратяване на месечната социална
помощ, отпусната на жалбоподателката, считано от 01.10.2012г. В мотивната част
е посочено, че не е декларирано съжителството на семейни начала с Митко Денчев
Йорданов, който е и баща на децата и не може да се установи семейното и
материалното състояние на семейството и необходимостта от социално подпомагане.
Заповедта
е получена от С.Й. на 09.10.2012г и на 16.10.2012г същата е подала жалба срещу
нея до горестоящия административен орган. Преписката е изпратена от Дирекция
„СП” Казанлък до РДСП „Стара Загора” с придружително писмо, постъпило на
29.10.2012г , в което се сочи, че на 22.10.2012 г. социални работнички отново
са посетили посочения от жалбоподателката
постоянен адрес, на който обаче не бил намерен никой. Посетен бил и
постоянния адрес на Митко Денчев Тодоров, но и там не бил намерен никой. От
съседи било установено, че апартаментът е продаден и той, заедно със С. са си
купили друга къща в ромската махала – на ул. „Бор” № 73. Посетен бил и този
адрес, където отново не бил намерен никой, но съседи, пожелали анонимност,
потвърдили, че те „живеят там заедно”. В допълнение е посочено, че на
жалбоподателката е била отпусната и целева помощ за отопление с твърдо гориво, че получава месечна помощ за отглеждане на
децата в размер на 70 лв, а Митко работи
в звено „ССТТБО” Община Стара Загора с месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 318.12 лв.
Тези фактически обстоятелства са
възпроизведени в обжалваното Решение № 9105/0058 от 12.11.2012г., издадено от
Гинка Григорова, изпълняваща длъжността Директор на РДСП Стара Загора, съгласно
заповед за заместване № ЧР -5 357от24.10.2012г на Изпълнителния директор
на Агенцията за социално подпомагане, с което решение жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
По
делото са представени допълнително събрани писмени доказателства: два протокола
от 10.12.2012г. за извършени от социалните работнички от Дирекция „СП” Казанлък
посещения на адреса, където по информация живеят жалбоподателката и Митко
Тодоров – на ул. „Бор” № 73 (гр.Казанлък), както и на постоянния адрес на последния
- на ул. „Илинден” в същия град. По делото са разпитани като свидетели социалните
работнички: Р.М. и М.Б., извършили проверките, обективирани в социалните
доклади и протоколи.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната Заповед е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28
ал.1 от ППЗСП - Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък и в
изискуемата от закона писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. При
издаването на заповедта са спазени административно-производствените правила,
правилно е приложен материалния закон и е съобразена неговата цел.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 т.3 от ППЗСП,
посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, месечните
помощи се прекратяват: от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е
отпаднало основанието за отпускането им. Според ал.4 на чл.32 ППЗСП при
настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната
месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да
уведоми писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички
настъпили промени, като попълва декларация по образец съгласно приложение № 1б. В случая се касае за месечна социална помощ
по чл.9 от ППЗСП, т.е. обстоятелствата, които са от значение за отпускането й са
посочени в тази разпоредба. Според чл.9 ал.1 от ППЗСП право на месечна помощ
имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от
определен показател -диференциран минимален доход (ДФД). За определяне на ДФД в
чл.9 ал.3 ППЗСП са въведени критерии, сред които: възрастта, здравословното
състояние, семейното положение на лицето, кандидатстващо за получаване на
помощта, наличието или не на деца и пр. В чл.10 от ППЗСП са регламентирани
допълнителни условия за отпускане на месечната помощ, свързани с наличие на
собственост или занимание с дейност, която може да служи като източник на
доходи. От изложеното е видно, че имущественото състояние и семейното положение
на кандидата са обстоятелства, които са от значение за отпускането на месечната
социална помощ и промяната в тези обстоятелства подлежи на деклариране от
лицата, на които такава помощ е отпусната.
От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателката и децата й са във видимо добро здравословно състояние
(социалните доклади от 30.05.2012г и от 03.10.2012г), но тя е безработна, няма
имущество, което да служи като източник на доходи и получава само помощи за
децата по чл.7 от ЗСПД в общ размер на 70 лв месечно. Спорно по делото обстоятелство
е дали жалбоподателката живее сама или съжителства с бащата на децата си на
семейни начала. Съжителството е обстоятелство, което е от значение за
отпускането на месечната социална помощ и нейния размер, тъй като за лице, което
съжителства с друго лице (лица) или семейство диференцираният минимален доход
(ДМД) се определя на 66 на сто от
гарантирания мининимален доход (чл.9, ал.3, т.4 ППЗСП), а за родител, отглеждащ
сам деца до 16 г. -ДФД е 100 на сто (чл.
9 ал.3, т.10, буква „б)” ППЗСП). Съжителстващи
лица са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка,
регистрирани на един адрес, съгласно §1, т.2 от Допълнителната разпоредба на
ЗСП. От доказателствата е видно, че жалбоподателката Й. и Митко Денчев Тодоров
не са регистрирани на един адрес (видно от представените копия на лични карти).
Апартаментът на ул. „Илинден” в гр.Казанлък, на адреса на който е постоянния
адрес на Митко Денчев Тодоров е бил продаден през месец август 2012г. и той не
е бил намерен там при проверките. Жалбоподателката
от своя страна не живее на адреса на ул.„Бор” №24, на който е била първоначално
регистрирана и където е била проведена първата социална анкета. За да стигнат
до извода, че жалбоподателката и Митко Денчев Тодоров живеят заедно на нов
адрес, социалните работнички се позовават на сведенията, събрани от съседи и на
елементи от обстановката в жилището и в двора на адрес ул.„Бор” № 73
гр.Казанлък. От показанията на св.Б. се установява, че когато отишли на
проверка в тази къща, настанала паника, започнали да се крият от тях. Там били
дъщерята на жалбоподателката -Роза, нейни приятелки, бащата-Митко, който бил
агресивно настроен към социалните работнички и ги изблъскал навън. Свидетелката
видяла прострени дрехи, сред които разпознала такива на жалбоподателката, от
което тя заключила, че тя живее там с децата. Съседите от околните къщи
потвърдили, че „С. и децата й живеят там при Митко”. По делото бе разпитана
като свидетел Роза М., която като социален работник е извършила първоначалната
и последваща проверки и е изготвила социалните доклади. Тази свидетелка обясни,
че на адреса на ул.”Бор” №24, където е постоянния адрес на С. имало една стаичка с едно легло. При
първоначалния си разговор със С.Й., тя я
уверила, че сама отглежда децата си, не знае къде е баща им и не поддържа
връзка с него. След отпускане на социалната помощ, по повод постъпил сигнал св.М.
извършила проверка като посетила постоянния адрес на Митко Тодоров и
местоработата му, но не го намерила. Разбрала, че същият живее на ул. „Бор” № 73.
При проверка на този адрес –там бил Митко, дъщеря им Роза и нейни приятелки.
Свидетелката видяла стаичка с две легла, печка с ядене, прострени дрехи, от
което заключила, че там живее жена. Свидетелката се върнала на адреса,
първоначално деклариран от жалбоподателката, но там не намерила никого. Имало
само детска количка, а от съседите научила, че в тази стая живеела сестрата на С.,
която имала бебе. Съседите и на двете къщи потвърдили, че С. и Митко живеят
заедно в къщата на ул.”Бор”73. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
логични, убедителни, непротиворечиви и добросъвестно дадени.
От свидетелските показания и протоколите за извършени
проверки от социалните работници се установява, че С.Й. и Митко Тодоров живеят заедно,
на един адрес, като семейство. Те обитават едно жилище и формират едно общо
домакинство. По делото са събрани доказателства за наличето на общо устройване,
съпричастност и взаимопомощ, каквито са елементите от обзавеждането в стаята на
новия адрес - две легла, печка с ядене, прострени дрехи, включително такива на
жалбоподателката. Поради това, макар лицата да не са променили адресната си
регистрация, следва да се приеме, че те са „съжителстващи” и този факт е
следвало да бъде деклариран от жалбоподателката.
Това е така, тъй като една от целите на Закона за
социално подпомагане е да бъде предоставена помощ на онези граждани, които по
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат
лица, да задоволяват своите основни жизнени потребности (чл.1, ал.2 т.1 от ЗСП). Данните по делото са, че жалбоподателката е безработна и няма имущество,
което да е източник на доходи за задоволяване на нейните и на двете й деца
основни жизнени потребности. Възможно е доходите на бащата - Митко Денчев
Тодоров да са ниски и да не позволяват
да предоставя достатъчно средства за издръжка на децата си и тяхната
майка. Но имущественото състояние на
Митко Денчев Тодоров е следвало да бъде декларирано и преценено наравно с
останалите обстоятелства, релевантни за социалната помощ по чл.9 от ППЗСП и за
нейния размер. Отказът на жалбоподателката да декларира дохода и имущественото
състояние на бащата на своите деца препятства тази преценка, поради което
крайния извод е, че нуждата от парични средства за задоволяване на основните
жизнени потребности на жалбоподателката и децата й следва да бъде поета от
трудоспособния и работещ техен баща, с когото тя живее съвместно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна и правилно е била потвърдена от Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане гр. Стара Загора.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.М.Й., с ЕГН **********, с
адрес:***, против Заповед № К
555/05.10.2012г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък,
потвърдена с Решение № 9105 /0058 от 12.11.2012г, издадено от Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане гр. Стара Загора, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.