№ 2406
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100514054 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София,
подадена чрез юрк.М.К. срещу решение от 11.06.2021 г., постановено по гр.дело №
68150/2019 год. по описа на СРС, Г.О., 69 с-в, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А.
А. Г., с ЕГН **********, Ц. А. Г., с ЕГН ********** и А. Г. Г., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че А. А. Г., с ЕГН
**********, Ц. А. Г., с ЕГН ********** и А. Г. Г., с ЕГН **********, в качеството на
наследници на В. Н. Б.- Г., дължат сумите, с които неоснователно са се обогатили за
сметка на ищеца, както следва: 383,43 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. за имот, намиращ се в гр.София, р-
н“Триадица“, ул.“****, магазин със стая и клозет, код на платеца Т095928, ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2017 г./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до погасяването, 82,79 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2014 г. до 19.06.2017 г., главница за дялово
1
разпределение в размер на 30,11 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2017 г./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до погасяването, както и 5,97 лв.- лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.14 г.- 19.06.17 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.07.17 г. по ч.гр.дело № 42232/17 г. на СРС, 47 с-в, поправена с определение №
310966/10.12.19 г. и с определение № 20037314/09.02.2021 г. Във въззивната жалба се
излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото
Въззиваемите страни- ответници А. А. Г., А. Г. Г. и Ц. А. Г., чрез пълномощника
си адв.М. Л., оспорват жалбата, като неоснователна по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени
разноски по делото.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“-ЕООД, гр.София, не взема становище
по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на
ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за
ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от едни и същи факти. Така посочените елементи от фактическия състав на
посочената правна норма са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен
акт, които настоящият състав споделя и изцяло препраща към тях.
В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките,
при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на
чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса
по така заявеното спорно право.
3
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но
само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице,
в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В
конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Безспорно е по делото обстоятелството, че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден недвижим имот- магазин със стая, антре и клозет, находящ се
в гр.София, в сградата на ул.“****. От друга страна, от събраните по делото
доказателства съдът приема, че не се установява по несъмнен начин обстоятелството,
че ответниците действително са ползвали процесния топлоснабден недвижим имот-
магазин със стая, антре и клозет, и са консумирали претендираното от ищеца
количество топлинна енергия през исковия период от време. По делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца в тази насока.
С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на
доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което
съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – на ищеца,
исковете за установяване на вземането за главница за стойността на доставена
топлинна енергия и обусловения иск за заплащане на мораторна лихва за забава са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. В настоящия случай, недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във
вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които
обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.
С оглед на така изложените съображения, предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени
от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
4
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна, с оглед изрично направеното искане,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат М. Л., пълномощник на въззиваемите страни- ответници А. А. Г.,
А. Г. Г. и Ц. А. Г., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв./ триста
лева/, предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемите страни- ответници, видно от приложен по
делото договор за правна помощ и съдействие от 03.08.2021 год. за въззивната
инстанция. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът съобразява с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към
момента на договора за правна помощ и съдействие от 03.08.2021 г., в който е
договорена безплатната помощ/ в този смисъл е определение № 50618 от 22.11.2022 г.
по т.дело № 396/2022 г. на ВКС, І т.о./.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.06.2021 г., постановено по гр.дело № 68150/2019
год. по описа на СРС, Г.О., 69 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, да заплати на адв.М. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр.****/ офис-партер/ на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. / триста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис“-
ЕООД, гр.София, като трето лице– помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД,
гр.София.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6