Р Е Ш Е Н И Е
№ 260212
10.08.2021г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на десети юни през две хиляди
двадесет и първа година в открито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В Б
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 435
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен
път” № 260, чрез пълномощника адв. Х.Х.И. (САК) срещу Л.Н.В., ЕГН ********** и М.Г.В.,
ЕГН: ********** – и двамата с адрес в с. В., общ. С., обл. Пазарджик.
Претенцията с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, е да се осъдят двамата ответници
солидарно да заплатят на ищеца следните задължения, произтичащи от
Договор за кредит № FL850822 от 13.04.2017 г., а именно в размер на сумата от 37 011,37 лв., от които 30 912,97 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба; 4 353,22 лв. -
възнаградителна лихва за периода от
13.12.2018г. до 30.06.2020г.; 1 438,68 лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл.9 от Договора) за
периода от 13.12.2019 г. до 30.06.2020 г.; 204,50лв. - такси за периода
от 13.02.2019 г. до 16.06.2020 г. и 102
лв. - нотариални такси. Претендират се разноските по делото, като се сочи
от ищеца и банковата сметка по която да се извърши плащането: IBAN ***,
BIC ***, с
основание -
Погасяване на задължение по кредитна сделка № .
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени
следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че по силата на Договор за потребителски кредит №
от 13.04.2017 г., сключен между „Юробанк България” АД – от една
страна и Л.В. като кредитополучател и М.В., като съкредитополучтел - от друга,
Банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 38 000 лв., а последният
се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на сключения договор. Съгласно чл.4, чл.6, чл.7 и чл.8 във вр. с
чл.3 от договора ответниците се задължили да погасяват кредита в условията на
солидарност. Уговорено било предоставеният
кредит да се
погасява на 84 анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, описани
подробно по размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна
част от договора, като падежната дата за погасяване на месечните вноски по
кредита била 13-то число на месеца, а крайния срок за погасяването им -
13.04.2024 г. Твърди се, че дължимите лихви се начислявали от
датата на усвояване на кредита, т.е. датата на заверяване на сметката на кредитополучателя.
Съгласно текстовете на чл.2, ал.2 и чл.5 страните
изрично уговорили също така и дължимостта на такси и комисионни във връзка с
процесния кредит.
Предоставения
кредит бил усвоен изцяло на 13.04.2017 г. от разплащателна сметка IBAN ***,
разкрита на името на Л.В. в „Юробанк България” АД, за което било съставено
банково бордеро № 38897 от 13.04.2017 г.
Твърди се, че според клаузите на чл.3 от договора, кредитополучателят дължал на
Банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 5,677 %. За референтен
лихвен процент се ползвал 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата съгласно методика, определена в чл.3, ал.2 и сл.
договора. В самия договор се съдържало и подробно описание на лихвения индекс
„СОФИБОР“, в т.ч. кога се изготвя и мястото, на което се публикува ежедневно. Към момента на сключване на Договора, размерът на референтния лихвен процент
на 6-месечния СОФИБОР бил 0,323 %,
а при всяко публикуване на нова стройност на 6-месечен СОФИБОР, Банката
извършвала съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита.
Новата стойност на референтния лихвен процент се ползвала за определяне на
приложимата годишна лихва по кредита за следващия 6-месечен период от срока на
договора, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска
след датата на публикуване на новата стойност.
Твърди се, че страните постигнали съгласие, че при просрочие на дължимите месечни
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят ще дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва)
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, определен от Министерски съвет. Според чл.14 от договора
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем,
без да се прекратява действието на договора.
Съгласно чл.19 всички уведомления
и изявления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна
поща достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
Предвид така уговореното в
договора се твърди, че поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска
№ 20 с падеж 13.12.2018 г. съгласно погасителния план, Банката изпратила покана
за предсрочна изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на
договора, с нотариална покана с peг. № 3085, том 1, акт № 145, на
Нотариус В Г, peг. № . Същата била изпратена до кредитополучателя
Л.В. на посочения в договора адрес. Сочи се, че нотариусът събрал достатъчно
данни, че лицето трайно отсъства от регистрирания му постоянен и настоящ адрес,
за което била направена справка в НБД „Население“, а от предоставени данни от съседи
обстоятелството, че лицето трайно отсъства от постоянния му и настоящ адрес
поради това, че излежава присъда лишаване от свобода.
До съкредитополучателя М.В. също била изпратена нотариална покана с peг. № 3087, том 1, акт № 147 на Нотариус В.Г, от която се
установявало, че ответницата пребивава трайно в чужбина. Кредиторът изпратил до
М.В. и нотариална покана с peг. № 3453, том 1, акт №171 на
нотариус с peг. №612 и чрез работодателя й, но
било установено, че същата никога не е била служител на посочения за такъв - ОД
„Земеделие“ - Пазарджик.
Изложени са съображения, че във връзка с настоящата претенция
банката сторила нотариални разходи в размер на 102 лв. - такси във връзка с
връчване на описаните нотариални покани и същите били направени с оглед защита
правата на кредитора, поради което следва да се понесат от неизправната страна,
т.е. на длъжниците.
В петитума на исковата претенция
се включвала и сумата от 204,50 лв., представляваща сбор от 28 бр. такси,
дължими за периода от 13.02.2019 г. до 16.06.2020 г. на основание чл.2, ал.2 и
чл.5 от Договора за кредит.
Твърди се, че ответникът Л.В. декларирал своето съгласие сумата за дължимата от него месечна
застрахователна премия, определена съгласно Общите условия, да бъде начислявана
като задължение по Договора за кредит и превеждана на застрахователите.
Поради изложеното до тук – неизпълнение от страна на
кредитополучателите за банката бил налице правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
В срока по чл.
131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Л.В..
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.Г.В., чрез назначения й особен представител - адв. В.Л.
(ПзАК).
С отговора се оспорват основанието и размера на
претенциите.
Оспорва се да е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, каквито са твърденията на ищеца. Излагат се съображения, че в
разглеждания случай приложение намирали разрешенията, дадени в т.18 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., при което волеизявлението, с което
кредиторът изрично е заявявал, че упражнява субективното си право да обяви на
длъжника предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, следвало да е
достигнало до ответниците. В тази връзка се твърди, че нито една от описаните в
исковата молба 3 броя нотариални покани не е била връчена лично на ответниците
или на други лица, тъй като те не са били намерени на посочените в тях адреси,
тъй като М.В. била в чужбина, а Л.В. ***.
Възразява се, и че адреса на ответниците в
нотариалните покани е бил изписан допълнително ръкописно с химикал. Ето защо се
възразява да е налице редовно връчване, респективно изявлението на кредитора за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответницата В..
Относно размера на исковите претенции се твърди, че
същите са нередовни и неконкретизирани и липсват достатъчно доказателства за
установяване на вземането по размер. Допълнително представените по делото
справки не носели подписа
на ответниците и не било ясно как са определени вземанията по пера и в
размерите, които са посочени.
Нямало данни дали вноските по кредита продължават да се плащат и в какви
размери и след подаването на исковата молба. Твърди се, че до настоящия момент
настъпило плащане само до 45 вноска с падеж 13.01.2021 г.
Прави се възражение, че били нарушени разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като нямало достатъчна информация за
периодичността и датите на погасителните вноски за ответниците преди и по време
на подписване на договора, както и за периодичността на погасителните вноски,
дължими при различните лихвени проценти.
Възразява се, че сключения
договор съдържа неравноправни клаузи, които са изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и особено
разпоредбите на чл.14 във връзка с чл.19 от този договор относно връчването на
покани за предсрочна изискуемост по кредита, което води до нищожност на тези
разпоредби.
Възразява се и че договорената възнаградителна лихва била
изключително завишена, поради което, като противоречаща на добрите нрави, е
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, респ. подлежи на намаляване съгласно
чл.92 ЗЗД.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства.
След даване ход на устните състезания страните в
писмени защити са заявили, че подържат всичките си доводи и възражения. Особеният
представител на ответника М.В. е направил възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адв. Хонорар, като е заявил и претенция за изплащане на
възнаграждение в негова полза.
Съдът след като съобрази доводите на страните, както и
прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема при условията на чл.235 от ГПК следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В този смисъл по
отношение на главния иск ищцовата
страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти – валиден договор
за банков кредит, изпълнение на задълженията по него от страна на
кредитодателя, неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и
наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, а
ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него възражения, че изявлението
на кредитора за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не достигнало до
длъжниците, както и че са били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и
т.11 от ЗПК. Наред с
това и с оглед предмета на иска, приложение в случая имат нормите на ЗЗП и
затова в тежест на ищцовата банка е да установи, че клаузите на чл.14 във вр. с
чл.19 от процесния договор за потребителски кредит са били уговорени
индивидуално с оглед разпореденото в чл.145 и сл. от ЗЗП.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Страните в процеса не спорят за наличието на валидно
сключен между тях Договор
за потребителски кредит № FL850822/13.04.2017 г.
От същият се установява, че двамата ответници, като кредитополучатели
са получили
потребителски кредит в размер на 38000 лв. за текущи нужди, който кредит кредитополучателят се е задължил да върне
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Съгласно уговореното в чл.1, ал.5, за връщането на кредита и за
другите задължения лицата, подписали договор, като Кредитополучатели, отговарят
солидарно.
В чл. 2 ал.1 от договора е уговорено разрешеният кредит да се отпусне
по разплащателна сметка с IBAN ***то на
кредитополучателя Л.Н.В., за което кредитополучателят дължи заплащането на отделни такси и
комисионни (чл.2, ал.2).
Уговорено е, че кредитополучателят
дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент,
който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 5.677%.,
като за референтен лихвен процент се ползва следния лихвен индекс: за
кредити в лева 6-месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, по методика, определени подробно в текста на чл. 3 от
договора. Съгласно чл.3, ал.3 от договора референтният лихвен процент по
кредита се определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти
годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М
СОФИБОР, публикувани на сайта на БНБ. В договора е посочено, че към датата на първоначално
определяне на годишния лихвен процент по кредита, стойността на 6М СОФИБОР,
приложим за кредити в лева, съответно 6М EURIBOR, приложим за кредити в евро, публикувана на сайта на БНБ/ Reuters е в 0.323%.
Страните са се съгласили и за
следното: че кредита ще се погасява на 84 анюитетни месечни
вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата
в Погасителния план (чл.7); че уговорените с плана погасителните вноски ще се
изплащат от кредитополучателите по един от следните начини: - в брой до 13
число на месеца; - безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка
на кредитополучателя или - по друг начин. (чл.8); както и че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви,
се заплащат на съответната падежна дата, посочена в Погасителния план, а крайният
срок за погасяването е датата 13.04.2024г., т.е. последната падежна дата от погасителния
план (чл.4 и чл.6).
Съгласно чл.5 от договора страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят ще заплати еднократно такса в размер на 400 лева за
разглеждане на искането за кредит, както и ще заплаща месечна такса в размер на
3,50 лева за обслужване откритата разплащателна сметка .
Страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита – чл.9 от
договора, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет.
Уговорено е в чл.14 от договора,
че при непогасяване в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
С разпоредбата на чл.19 от
договора е установено, че всички уведомления и изявления във връзка със
сключения договор трябва да са направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна
разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до
адресите на страните, посочени в същия договор. Прието е, че ако някоя от страните промени последно заявения
си адрес за кореспонденция е длъжна да уведоми писмено другата страна и да
посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички
съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.
По делото като писмено доказателство е представено
банково бордеро, от което се установява, че сумата по договора за кредит в
размер на 38000 лв. е преведена на 13.04.2017 г. по банкова сметка № на името на кредитополучателя Л.Н.В.. Същото
обстоятелство се установява и от приетата по делото ССЕ, която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира. Пак от експертизата
се установява, че кредитополучателят
и съдлъжникът са погасили общо 19 месечни погасителни вноски по главницата,
като са извършвали погашения в периода 13.05.2017 г. – 30.04.2019 г.,
изплащайки общо 11 494,54 лева, от които 7 087,03 лв. - главница; 3 948,58 лв.
- договорна лихва за редовна главница и 458,93 лв. – такси (от които 390 лв.
такса за разглеждане на искане за кредит, 23,93 лв. месечна такса за разплащателна
сметка по потребителски кредит и 45,00 лв. - такса за ограничаване на
негативните последици за потребителския кредит при просрочие до 30 дни, от 31
до 60 дни, от 61 до 90 дни). Установява се и още, че размерът на неизплатеното задължение, включващо главница и
възнаградителни лихви възлиза общо на 35 266,19 лева, от които 30
912,97 лв. - главница; 4 353,22 лв. - договорна лихва върху редовна главница,
начислена за периода от 13.12.2018 г. до 30.06.2020 г., като дължимата сума към
13.12.2018 г. е част от всичко начислената за този период лихва. Пак от
заключението се установява и че дължимото обезщетение - мораторни лихви са в
размер на 1438,68 лв. и са начислени за периода от 14.01.2019 г. до 30.06.2020
г., като по кредита са начислявани такси за ограничаване на негативните
последици за потребителския кредит при просрочие до 30 дни, от 31 до 60 дни, от
61 до 90 дни, в зависимост от броя на дните в просрочие, които за периода от
16.04.2019 г. до 16.06.2020 г., възлизат на 204, 50 лв.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита в процеса са приети писмени доказателства. От същите се установява, че до кредитополучателя Л.В. и до
съкредитополучателя М.В., на посочените им в договора за кредит адреси в с. В.,
ул. ““ № е изпратена НП с рег. № 3085, том 1, акт № 145 и НП
с peг. № 3087, том
1, акт № 147, на Нотариус В.Г. От съдържанието на същите се установява, че поради
неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл.7 и чл.8 от Договора
за потребителски кредит за заплащане на
дължимите по кредита вноски, Банката приема, че длъжниците са в забава относно
погасяването му, считано от 13.12.2018
г. Ето защо и на основание чл.14 от Договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
кредиторът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да
се прекратява действието на договора.
Пак от същите доказателства се
установява, че посоченият адрес на поканата адресирана до В. е посетен от
служител на нотариуса на 05.11.2019 г. в 16:30 ч. и на 11.11.2019 г. в 15:00 ч.
Според оформеното съобщение, на първата дата адресатът не е бил открит, нито е
открито друго лице по смисъла на чл.46 ГПК, съгласно да получи поканата, а по
отношение на втората дата – служителят е посочил, че по данни от съседи, лицето
трайно отсъства и се намира в Затвора, където изтърпява наложено му наказание
лишаване от свобода. Поканата адресирана до втория ответник М.В. е оформена с отбелязване, че адресът й е посетен
на същите дати - 05.11.2019
г. в 16:30 ч. и на 11.11.2019 г. в 15:00 ч., като адресатът не е била открита,
нито е открито друго лице по смисъла на чл.46 ГПК, съгласно да получи поканата,
а по отношение на втората дата – служителят е посочил, че по данни от съседи,
лицето трайно пребивава в чужбина, където живее и работи повече от година. И в двете нотариални покани е посочено, че е извършена
справка в НБД „Население“, според данните от които, настоящият и постоянен
адрес на лицата съвпада с адресите им, на които са извършени посещенията с цел
връчване на нотариалните покани.
Прието като писмено доказателство е и преводно
нареждане (стр. 51) относно сумата от 102 лв. – за заплащане на нотариални
такси.
При така установеното по делото от фактическа страна
съдът приема предявеният иск по чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за основателен като съображенията му за това са
следните:
По безспорен начин в процеса се доказа, че между
ищовата банка и ответниците В е налице валидно възникнало правоотношение
основано на договор за потребителски кредит. Доказано е и че кредитът е усвоен изцяло
от кредитополучателя, както и че в съответствие с подписания погасителен план
са били заплатени общо 19 броя такива вноски. Безспорно е, че кредитополучателя
е спрял плащането през месец декември 2018 г. и в този смисъл се налага извода,
че за ищеца са били налице обективните предпоставки да упражни правомощието си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Същият обаче не е упражнил това си право
надлежно преди предявяването на исковете в съда, тъй като съобщаването на
отправените до ответниците нотариални покани съдържащи изявлението на банката –
кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е при спазване
визираната в чл. 50 ЗННД във вр. с чл.47, ал.1-5 ГПК процедура.
Съгласно чл.50 ЗННД при връчването от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят, не
намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне
уведомление и в нея. В случаят се установи, че адреса на ответниците е посетен
два пъти, като същите не са открити, тъй като Л.В. *** – пребивавала повече от
година в чужбина. При тази данни, след като е установил отсъствието на лицата
от адреса нотариусът е следвало да премине към процедура по връчване чрез
залепване на уведомление и едва след изтичане на установения двуседмичен срок
за получаването на поканите да извърши справка за постоянния и настоящ адрес на
лицата/евентуално и справка по месторабота, като залепи уведомление по реда на
чл.47 ГПК. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската
кутия е адресатът да узнае, че е бил търсен на адреса, за да му бъдат връчени
документи, и да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за
да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата
с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл.47, ал.5 ГПК.
Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана
съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се
назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство.
Поради тези съображения съдът приема, че липсва надлежно съобщаване на
ответниците за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката – ищец
преди депозирането на исковата молба.
Горният извод на съда налага преценка дали
предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила с подаването на исковата
молба предвид приетото от съдебната практика. В този смисъл съдът съобрази, че
е сезиран с осъдителен иск по реда на чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, като в исковата молба се съдържа ясно,
конкретно, изрично и недвусмислено изявление на банката-ищец относно
обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради което следва да се
приеме, че същата има характер на уведомление до длъжниците за настъпване на
предсрочната изискуемост. Наред с това в исковата молба се съдържа конкретно
посочени размери на вземанията на банката към датата на подаването й относно
главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, договорни и нотариални такси.
Препис от исковата молба е връчена лично на ответника Л. Влаков на 09.10.2020
г., а на ответницата М.В. – на 14.01.2021 г., когато препис от ИМ е връчен на
назначения й особен представител в производството по реда на чл. 46, ал.7 ГПК. При
така установеното от фактическа страна и в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е настоящият, съдът приема, че
с връчване преписите от исковата молба на ответниците по делото волеизявлението
на банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения
по договора за кредит е породило своето действие, поради което цялото
задължение по него е станало изискуемо към тази дата (в т.см. Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т.о., както и Решение №
86/27.10.2020 г. по т.д. № 2118/2019 г., І т.о. на ВКС).
Относно размера на претенциите съдът приема следното:
При уговорена в договора за потребителски кредит
предсрочна изискуемост на задължението за връщане на предоставената парична
сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителни
вноски, включително в частта им за възнаградителни и санкционни лихви и такси,
както е възприето от съдебната практика. Така, съобразно установените
релевантни към спора факти, а именно, че ответниците не са извършили погашения
по кредита след 25.01.2019 г., то сумите, които се претендират за присъждане с
исковата молба, а именно: 30 912,97 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба; 4 353,22 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 13.12.2018г. до 30.06.2020г.; 1 438,68 лв. - мораторна лихва
(обезщетение за забава по чл.9 от Договора) за периода от 13.12.2019 г. до
30.06.2020 г.; 204,50лв. - такси
за периода от 13.02.2019 г. до 16.06.2020 г. и 102 лв. - нотариални такси, са
изискуеми така, както са заявени и като такива се дължат.
Относно възраженията за нищожност
на процесния договор, който безспорно е такъв попадащ в приложното поле на
потребителската защита, съдът при съобразяване разпоредбите на чл.143 от ЗЗП
приема, че същият не съдържа неравноправни клаузи, които по своята същност да
представляват уговорки във вреда на потребителя, да не отговарят на
изискванията за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не са уговорени
индивидуално, както повелява чл.146 ал.1 от ЗЗП. В ал.2 – ра на посочената законова
норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези клаузи,
които са били изготвени предварително и поради това потребителя не е могъл да
повлияе върху тяхното съдържание, особено в случаите на договори при общи
условия.
Така, съдът приема, че процесният
договор е изготвен на разбираем език, каквито са изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит. Относно
въведените доводи за нарушения на чл.11, ал.1, т.9-11 от ЗПК, е необходимо да
се отбележи, че съдържанието на процесния договор отговаря на изискванията на
сочената законова разпоредба, тъй като в него се съдържат необходимите данните
относно общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; в т.ч. и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата; реда и начина за връчване на покани
за предсрочна изискуемост на кредита. Безспорно е, че със същите договарящите
страни са били запознати съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПК, което е удостоверено с полагането на подписа под тях и
следователно са приложими в отношенията между тях. Ето защо и на посоченото
основание не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на чл.22
от ЗПК.
Не са налице и предпоставките
по чл.143 т.10 от
ЗЗП, водещи до неравноправност на клаузите, с които е предвидена възможността
на Банката едностранно да променя лихвения процент. В този смисъл следва да се
съобрази разпоредбата на чл.144 ал.3 т. 1 от ЗЗП, която предвижда изключение от
правилата на чл.143 т.10 от ЗЗП. Според посоченото изключение, разпоредбите на
чл.143 т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатори поради това не зависят от неговата
воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерии за изключение
от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като
в тях следва да се посочени външни причини, независещи от банката, които биха
могли да доведат до въведената едностранна промяна. В конкретният случай това е
така предвид уговорките съдържащи се в чл.2 и чл.3 от Договора, в които са
предвидени условията за олихвяване и изменение на възнаградителната лихва при
настъпването на съответните условия, като стойността й се формира от два
компонента-референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, както и
размерите на ГПР. Следователно клаузите от договора, определящи методиката за
формиране на ГЛП и ГПР, не са неравноправни по смисъла на визираните от ответницата
В. основания по ЗЗП. Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на
подробни погасителни планове, посочването на отделните компоненти на договора -
главница и възнаградителна лихва, както и на таксите и разноските, в конкретни
размери в погасителния план налагат извода, че още при подписване на договора,
кредитополучателя е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от
този договор, поради което и не са налице условията за неравноправност на
Договора или на отделни клаузи, по смисъла на чл.143 т.18
от ЗЗП.
Неоснователен е и довода за нищожност
на клаузата от договора определяща размера на дължимата възнаградителна лихва
поради противоречието й с добрите нрави. Това е така защото икономическата цел
на отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В
случая за кредитополучателя, тя е покриване на текущи нужди, за банката е да
получи реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на
възнаградителна лихва. Извън тази цел, всеки получен доход излиза извън
присъщата функция. В този смисъл съдът съобрази уговореното между страните в
чл.3 т. 11 от договора, а именно, че кредитополучателите по същия се ползват с
преференциални лихвени условия спрямо стандартните лихвени условия на банката
приложими към момента на сключването му. Следователно при тези обстоятелства
не са налице основания да се приеме, че с посочената клауза от договора
страните са нарушили принципа на справедливост и се явява нарушение на добрите
нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Поради изложеното до тук съдът приема предявеният иск
по чл.430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, както и акцесорната
претенция за лихви за изцяло основателни и доказани и следва да бъде уважени в
претендирания размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца
разноските, сторени в настоящото исково производство, които са в размер на 5 476,94
лева и представляват дължима държавна такса - 1568,19 лева , възнаграждения за
вещо лице – 300 лева , възнаграждение на особен представител – 1640,34 лева и
адвокатско възнаграждение – 1968,41 лева. Неоснователно е направеното от особения
представител възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
пълномощник на ищцовата банка, тъй като минималното такова съгласно чл.7 ал.1
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1640,34 лева т.е. разликата между това възнаграждение и
изплатеното е 328,07 лева. Ето защо и предвид фактическата и правна сложност на
делото не може да се приеме да е налице
прекомерно завишаване на определеното и изплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Н.В.,
ЕГН ********** и М.Г.В., ЕГН: ********** – и двамата с адрес в с. В., общ. С., обл. Пазарджик, солидарно да
заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, на основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и Договор
за потребителски кредит № от
13.04.2017 г., следните суми:
-30 912,97 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.07.2020 г.;
- 4 353,22 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 13.12.2018г. до 30.06.2020г.;
-1 438,68 лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл.9 от Договора) за периода
от 13.12.2019 г. до 30.06.2020 г.;
-204,50лв. - такси за периода от 13.02.2019
г. до 16.06.2020 г.;
- 102 лв. -
нотариални такси,
които суми
да бъдат изплатени по следната банкова сметка *** ***, BIC ***, с основание -
погасяване на задължение по кредитна сметка № .
ОСЪЖДА Л.Н.В., ЕГН ********** и М.Г.В.,
ЕГН: ********** – и двамата с адрес в с.
В., общ. С., обл. Пазарджик, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Околовръстен път” № 260, сторените от нея съдебно деловодни разноски в общ
размер 5 476,94 лева и които представляват платена държавна такса- 1568,19
лева , възнаграждения за вещо лице – 300 лева , възнаграждение на особен
представител – 1640,34 лева и адвокатско възнаграждение – 1968,41 лева.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: