РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2753
гр.
Пловдив, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
административно дело № 2531 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Н.-управител, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 150/23.07.2019г., издаден от директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с
който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи
такси за водовземане за периода 01.01.2013 г. -
31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 31510123 от 17.12.2008 г. в общ размер
на 1308,56 лв. и лихва за забава в размер на 489,76 лв.
Жалбоподателят
„ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва размера на
определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Иска отмяна на АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен по съображения,
изложени в жалбата, и присъждане на сторените разноски.
Ответникът-Директор
на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния представител, в представена писмена
защита намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения за
това.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима. Видно от представеното по делото заверено копие на известие за
доставяне, процесният административен акт е връчен на 24.07.2019 г., а жалбата
е входирана на 31.07.2019г., в срока по чл. 149, ал.1
от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД
ИБР/ е издадено разрешително за водовземане № 31510123 от 17.12.2008г. на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив (ВиК)
от подземни води, чрез един брой каптиран естествен извор, разположен на
територията на имот 216, в землището на с. Лясково, Община Асеновград, област
Пловдив с разрешено водно количество- до 35 куб.м./денонощно; с лимит на
ползваната вода- до 12615 куб.м./годишно.; срок на действие на разрешителното 25
години.
Според
условията на разрешителното следва да се монтира на напорния водопровод след
помпата водомерно устройство за измерване на добитите и използвани водни
количества в срок до един месец от влизане в сила на разрешителното. В случай,
че бъде установена неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане
на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако в този
период не може да бъде установен - от последната проверка на Басейнова Дирекция
Източнобеломорски район, до момента на възстановяване
изправността на водомерното устройство. Таксата е годишна и се внася от титуляра на разрешителното не по-късно от 31 януари на
следващата година по сметка Басейнова Дирекция Източнобеломорски
район.
Дължимата
такса по разрешителното, издадено от Директора на БД ИБР, на „ВиК" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г., е изчислена на
база декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество, на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр с чл.194, ал.1, т.1,
б.”б” вр. с чл. 194, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и съобразно чл.1, т.1, б.”б”, чл.3, ал.1, чл.6, ал.2.
чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., отм. в сила до 2016 г. включително, и
съгласно чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ. бр. 2 от 6
Януари 2017 г. за задълженията за периода 2017 г. по разрешително № 31510123 от
17.12.2008г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район".
За
използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени декларации по чл.194б ЗВ от
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с писма с №КД-05-1199 от
30.01.2016г., вх. №КД-05-946 от 26.01.2016 г.; №КД-04-1505 от 31.01.2018 (л.52, л.58, л.75)
При
извършена проверка по документи е съставен Констативен протокол № ПВ2-117/11.05.2018г.,
във връзка с изпълнение на условията по разрешително за водовземане № 31510123
от 17.12.2008 г. и определяне на дължима
такса за правото на водовземане от подземни води с цел питейно-битово
водоснабдяване, е констатирано, че за периода 01.01.2013г.
- 31.12.2013г. дължимата
такса е в размер на 354,00 лв.; 01.01.2014г. -
31.12.2014г. дължимата такса е в размер на 306.00 лв., за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. дължимата такса е в размер на 256,00
лв., 01.01.2016г.-31.12.2016г. дължимата такса е в
размер на 263,02лв., 01.01.2017г.-31.12.2017г.
дължимата такса е в размер на 129,54 лв.
В посочените
КП е описано, че дължимата такса е изчислена на база декларирани, иззети водни
количества съгласно Тарифа за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване.
С писмо с
изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018 г. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
поканено да плати доброволно, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б"
ЗВ като титуляр по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г.
С
уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № ПО-02-4159(1) от 21.06.2019 г. управителят на
„ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1,
във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично
държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни
води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017
г. (л.41).
С писмо с
изх. № ПО-02-415(2)/23.07.2019г., на основание чл.61, ал. 1 от АПК е съобщен
АУПДВ № 150 от 23.07.2019 г. и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
поканено да плати доброволно, в четиринадесет срок от получаването,
задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по 31510123 от
17.12.2008 г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017
г., в размер на 1308,56 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава. (л.109).
С оспорения
АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за
водовземане от подземни води по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г за
периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г., в размер на 1308,56лв.,
ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 489,76 лв., тъй като
към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР
тези такси.
Приложените
към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за
предходни години и установяват плащане на такси за 2011, 2012 и 2013 г., но
същите не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на
дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното
разрешително за процесния период. От една страна в самите платежни нареждания
не е конкретизирано конкретно за 2013 г. по кои разрешителни е заплатена
дължимата такса, а от друга страна от дружеството-жалбоподател не се навеждат
възражения, нито се ангажират конкретни доказателства за погасяване на така
определените с процесния АУПДВ задължения по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г.
От
жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани
доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ
такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приобщени КП № ПВ2-241 от
28.08.2017 г. и декларация за водоползване на ВиК
Пловдив за 2014 г. (л.123 и сл.)
При така
установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството
за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ).
АУПДВ е
издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в
предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на
Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно
тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.
В настоящия
случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във
връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в
тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с
процесния АУПДВ.
Административният
орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на
таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще
последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е.,
спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било
гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи
всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства.
Констатира
се, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито
в настоящото съдебно производство, дружеството не е представило нови писмени
доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия
спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ.
Съгласно
чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова
регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството
справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013-2017г.,
поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията.
Съдът намира
за неоснователно възражението, че в административното производство по издаване
на оспорения акт за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта.
В издадения
акт е посочено ясно разрешителното, въз основа на което са определени
публичните задължения, а самото разрешително е част от административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от
извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в
които ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на
водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида
на водоизточника.
Размерът на
задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на
ползваното по години количество вода, за което по делото се представят декларации
по години, ведно с представените справки по водоизточници, и не се доказа да
съществуват разминавания.
Следва да
бъде посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в
приложенията към констативния протокол и въз основа единствено на тези
декларирани от самото дружество количества са изчислени задълженията.
В този смисъл
съдът намира за ирелевантни за правния спор
обстоятелствата дали съществуват на място водомери, дали тези водомери работят
и дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите,
доколкото това са действия на самото дружеството, които административният орган
не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил
изцяло и единствено с декларираните от самото дружество данни.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател
очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото
не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително
освен установените от служителите на БДИБР в констативните протоколи, въз
основа на подадената от самото дружество информацията, която е намерила
отражение и в оспорения акт.
Съгласно
чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за
водовземане от подземни води, а съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1
се определя на база отнетия обем вода. Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ
указва, че размерът на таксите от вида на процесната, начинът и редът за
тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на Министерския съвет.
Такива са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. в сила до 2016 г. и Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в
сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
И в двете
тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата
тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Според
чл.11, ал.1 от Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът
на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в
зависи-мост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем
подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за “обществено питейно-битово водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Съгласно
чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа
от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31
март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г.
– 2017 г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в
забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на
определения в закона срок и не е необходимо или задължително директорът на
съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт.
На следващо
място във връзка с възражението, че в диспозитивната част на АУПДВ е посочена
единствено целта на водоползване без да се конкретизира мястото на
питейно-битово водоснабдяване, настоящия съдебен състав, счита че това не е
нарушение, с оглед обстоятелството, че управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив сам е посочил чрез справки, съответно декларации
по чл.194б ЗВ размерите на отнетия годишен воден обем за процесните периоди по
разрешително № 31510123 от 17.12.2008г.
При така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че директорът на БДДР
правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата от "В и
К" ЕООД – гр. Пловдив такса за водовземане от подземни води.
Съдът счита
за неоснователно и възражението на жалбоподателя, относно основанието за
издаване на АУПДВ, като твърди посочване на няколко места в акта чл. 7, ал. 1 и
ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,
която касае основание за заплащане на таксите за водоползване с
неработещ/несертифициран водомер.
Цитираната
от ответния орган разпоредба на чл. 7, ал. 1 от тарифата гласи, че отнетият при
водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез
отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, което не е в
противоречие с фактите по случая, доколкото никъде в акта не е посочено, че не
е монтиран или е налице неработещ водомер, а напротив посочено е че дължимите
такси по разрешителните са изчислени на база декларирано от титуляра
добито годишно водно количество.
Съгласно
ал.4 на чл. 7 от Тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
Следва да се
отбележи, че съгласно § 120, т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.),
навсякъде в закона думите "водоползване", "водоползването"
и "водоползванията" се заменят съответно с
"водовземане", "водовземането" и "водовземанията".
Следователно това, че в № 31510123 от 17.12.2008г. е употребен терминът
"водоползване" по силата на цитираната норма на § 120, т. 1 от ПЗР на
ЗИДЗВ, правилно в АУПДВ е изполван терминът
"водовземане". За пълнота следва да се отбележи, че съгласно § 1, т.
7 от ДР на Закона за водите, "водовземането" обхваща всички дейности,
свързани с отнемане на води от водните обекти, а съгласно § 1, т. 80,
"водоползване" са водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност,
свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване,
за която при характеризирането на водните тела, извършено при условията на
наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9, е установено, че оказва значително
въздействие върху състоянието на водите, и които се вземат предвид при
изпълнението на икономическия анализ по чл. 192, ал. 2, т. 1.
Относно възраженията, че в диспозитива на процесния
АУПДВ е посочено „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, р-н Родопи,
като се твърди, че такова ЮЛ не съществува, то следва да се посочи, че допуснатата
техническа неточност не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото е посочено ЕИК на дружеството-жалбоподател, и не е нарушено правото
му на защита.
Неоснователни
са и възраженията относно размера на законната лихва за забава. Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Размерът на
законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10 процентни пункта.
По делото не
са ангажирани доказателства, от който се установява различен от определения от
административния орган размер на дължимата лихва за периода по отношение на
задълженията на дружеството-жалбоподател, описани в процесния АУПДВ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обжалваният
пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.
От ответника
не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.
Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от С.Н.-управител, срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане № 150 от 23.07.2019 г, издаден от директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който
по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив са установени
задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. по разрешително за водовземане №
31510123 от 17.12.2008 г. в общ размер на 1308,56 лв. и лихва за забава в
размер на 489,76 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/