Р Е Ш Е Н И Е № 621
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 29.09.2020 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 1498 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по исковата молба на „ Интернешънъл Асет Консулт“ ЕООД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. София,ул.“Позитано“ № 9А,партер,офис 9 ,с
която против „ГТ-Воден транспорт“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Видин,южна промишлена зона,комплекс „ГТ“административна сграда,офис 1,ет.1, е
предявен установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК,както и в условията на евентуалност –иск по чл.531 ТЗ.
Твърди се от ищеца, че
ответникът е поел безусловното задължение да заплати по Запис на заповед от
21.12.2017 г. на третото лице помагач „Софавто" ООД, ЕИК ********* сумата
от 50 435 евро с падеж на плащането 21.03.2018 г.
Поддържа се, че по
силата на извършеното на 10.04.2018 г. джиро (прехвърляне на правата по цената
книга), вземането на кредитора-джирант „Софавто" ООД било прехвърлено на
джиратаря - заявителя и ищец в настоящето исково производство „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 847/2018 г. по описа
на ВдРС, и по което била издадена заповед за изпълнение.
Излага се, че
междувременно след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и преди подаване на
настоящата искова молба, джирантът уведомил ищеца, че длъжникът му е заплатил
37 655 евро, поради което ищецът предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване не на цялата сума от 50 435 евро, за която е издаден ИЛ и заповед
за изпълнение, а само за сумата от 12 780, 00 евро
Посочва се, че длъжникът
все още не е платил 12 780, 00 евро нито на предишния нито на сегашния
поемател, а падежът за изпълнение на това задължение е изтекъл, поради което
ответникът дължи горепосочената сума, заедно със законната лихва за забава,
считано от подаването на заявлението до окончателното му плащане.
Твърди се, че записът на
заповед съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от чл. 535 ТЗ и сл. и
е редовен документ.
Ищецът излага, че
задължението по Записа на заповед е абстрактно
по своята природа и макар да не е
необходимо в него да се посочи каква е каузалната сделка, по което е издаден
менителничния ефект, последният може да има обезпечителна, новативна или друга
функция,както и че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
Иска се от съда да
признае за установено /да признае съществуването/ на вземането на ищеца
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника „ГТ-Воден
Транспорт", ЕООД, ЕИК ********* по Запис на Заповед от 21.12.2017 г. за
плащане на сумата от 12 780 евро, неплатена част от цялото вземане в размер на
50 435 евро, с падеж на плащането 21.03.2018 г., както и вземането на ищеца за
мораторна лихва от 13.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата, заедно с
присъдените съдебни и деловодни разноски в горепосоченото производство в размер
на 1972,85 лева внесена държавна такса и 5000 лева адвокатски хонорар на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 847 /2018 г., по описа на Районен съд – Видин.
В условие на
евентуалност ако Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист бъдат обезсилени,
то на основание чл. 531, ал.1 ТЗ ищецът предявява пряк менителничен иск за
плащане на сумата по Записа на заповед, а именно осъдителен иск срещу ответника
за заплащане на сумата от 12 780,00 евро като част от глобалната сума от 50 435
евро по Запис на заповед от 21.12.2017 г., с който длъжникът „ГТ-Воден
Транспорт", ЕООД, ЕИК ********* е поел безусловното задължение да заплати
по посочения Запис на заповед на „Софавто" ООД, ЕИК ********* и правата,
по който Запис на заповед са прехвърлени на 10.04.2018 г. в полза на джиратаря
и щец по настоящото дело - „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК
*********, както иск за присъждане на лихвата върху 12 780,00 евро до заплащане на вземането.
Претендират се и
направените разноски.
В едномесечния срок
ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска като недопустим и
неоснователен и е направил възражения за нищожност на представения Запис на
заповед.Отделно е посочил и че със Записа е обезпечено и каузално
правоотношение- договор за лизинг между „Софтавто“ и ответника от 21.12.2017 г.,
по силата на който последния в качеството на лизингополучател е получил
лек автомобил марка БМВ,водел Х6,който в последствие на 17.04.2018 г. е
върнат,поради прекратяване на договора от страна на лизингодателя,както и че
дължимата се сума е в размер на 3178.88
евро..
От конституираното, като
трето лице помагач дружество“Софтавто“ООД е депозирано писмено становище, в
което е взето отношение по предявения иск,включително и е оспорено твърдението
на ответника,че записа на заповед обезпечава изпълнението на задълженията по
договор за лизинг 104374/21.12.2017 г..
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното:
Няма спор между
страните, че ответника,чрез управителя си, е издател на запис на заповед от 21.12.2017 г.,с място на издаване
гр.София,с който се е задължил безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на
„Софтавто“ООД на 21.03.2018 г., без протест и предявяване за плащане разноски, сумата
от 50435 евро.
Не е оспорено и
обстоятелството,че ответника е изплатил
сумата от 37655 евро,поради което съдът го приема за установено.
Не се спори и относно
обстоятелството,че правата по записа на заповед са джиросани от „Софтавто“ООД
на ищеца по делото на 10.04.2018 г.,видно и от изготвеното на гърба на записа
джиро.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 847/2018 г. по описа на РС-Видин,образувано по заявление от 13.04.2018
г., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата в
размер на 50435 евро/главница/,дължима по Запис на заповед от 21.12.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението-13.04.2018 г., до
окончателното издължаване,както и за сумите: 1972.85 лв.- разноски за държавна
такса и 5000.00 лв.за адвокатско възнаграждение.
Установява се ,че в срока по чл. 414 ГПК
ответника е възразил срещу заповедта,като в предоставения от съда едномесечен
срок ищеца е подал настоящата искова молба,като в последствие,с определение от
18.07.2018 г., издадената по ч.гр.д.№ 847/2018 г. е обезсилена в частта на
главницата ,а именно за сумата от 37655.00 лв. и производството в тази му
част е прекратено.
По делото са
представени:копие от Запис на заповед и джиро,а от страна на ответника:-договор
за лизинг на автомобил №104374/21.12.2017 г.,приемо-предвателен протокол към
този договор ,3 бр.преводни нареждания,полици за сключена застраховка“Каско“ и
„Гражданска отговорност“,винетен стикер,писмо до лизингодателя,изпратено с
обратна разписка,приемо-предавателен протокол от 17.04.2018 г.,с който се връща автомобила.
Назначени и извършени са
съдебно-счетоводна експертиза и друга такава с допълнителна задача,касащи
задълженията по договор за лизинг на
автомобил №104374/21.12.2017 г.
При горната фактическа обстановка от правна
страна съдът приема за установено следното:
Установителният иск по
реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство.
От значение за спора е
обстоятелството,че с
извършване на джирото предишният кредитор (джирант) прехвърля правата по
менителничния ефект на друг кредитор (джиратар) (чл. 466, ал. 1 ТЗ).
Джирото е едностранна, абстрактна,
формална менителнична сделка, а когато го е извършил поемателят по записа на
заповед, неговият пряк иск срещу длъжника придобива джиратаря.
При упражняването на прекия иск от
добросъвестния джиратар и издателя за записа не разполага с възражения по
причини, които стоят извън формата и съдържанието на менителничните сделки по
записа на заповед.
Когато приносителят на ценната книга,както е в случая , не е кредитор по каузалното задължение,
поради което длъжникът по прекия иск се е задължил с менителнична сделка и е
добросъвестен, неговата материална легитимация по прекия иск произтича само от
формата и съдържанието на менителничния ефект (от абстрактните сделки, които
инкорпорира). Чл. 465 ТЗ изрично изключва правото на лично възражение на всеки
длъжник по прекия иск.
При упражняването на прекия иск от
недобросъвестния джиратар издателя разполага
с възражения от фактите, които произтичат или са свързани с каузалното
правоотношение, покрито със записа на заповед.
В конкретния случай
обаче не се налице приведени доказателства,въпреки
указаната тежест,от които да се направи извод за недобросъвестност от страна на
джиратаря.
Възраженията по чл. 465 ТЗ са
противопоставими на недобросъвестния приносител, като недобросъвестността се
определя към момента на придобиване на менителничния документ. Действително съгласно
чл. 465 ТЗ длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на
приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя
или с някои от предходните приносители. Същото правило важи и за записа на
заповед съгласно разпоредбата на чл. 537 ТЗ, в смисъл, че издателят (който е и
платец) на записа на заповед не може да противопоставя на поемателя (джиратаря)
възражения, които са основани на личните му отношения с някои от предходните
приносители (джиранти).
Законодателят не е дал
легална дефиниция на термина "недобросъвестност", но съгласно
теорията и практиката недобросъвестността означава знание на фактите, на които
се основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на
менителничния ефект, тоест, знание не само за недостатъци в правата на
непосредствения предшественик, а и за дефекти по отношение на предходни
приносители на ценната книга. Недобросъвестността е правно релевантен факт, ако
е съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай
- към момента на джиросване на записа на заповед, на 10.04.2018 г.. Към този
момент няма доказетелства,че джиратаря е знаел , че правата на джиранта имат
определени недостатъци, или пък че джирото се прави единствено с цел да се лиши
длъжникът от възраженията по каузалното правоотношение между него и поемателя
/джиранта/,поради което не може да се приеме,че същият е недобросъвестен.
При това положение издателят на записа на заповед не може да
противопостави на джиратаря възраженията, основани на личните си отношения с
поемателя на ценната книга,кавито в случая са тези въз основа на твърдяното
каузално правоотношение /договор за лизинг,възникване,изплънение,погасяване и
др./.
Доказателства в насока
за установяване недобросъвестността на ищеца не са ангажирани от носещата доказателствената
тежест страна – ответната такава ,а отделно не са налице и такива относно твърдението,че записа на заповед обезпечава каузално правотношение/договор за
лизинг/.
С оглед изложеното се
налага извод за добросъвестност на джиратаря,при което материалната му легитимация по прекия иск
произтича само от формата и съдържанието на менителничния ефект от абстрактните сделки.
В случая джирото
отговоря на законовите изисквания за редовност и форма /чл.466 – 468 от ТЗ/ и
прехвърля всички права по записа на заповед.
От своя страна записа на
заповед съдържа всички необходими
реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ и представлява редовна от външна страна ценна книга.
Съгласно чл. 535 ТЗ
записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в
текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и
място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на
заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма,
с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който
не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед,
освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно
задължение да плати сумата от 50435 евро , от които ищецът претендира 12780.00
евро, на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване,
както и място на плащане. Падежът е уговорен на определен ден – 21.03.2018г..
По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от
28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК, констатира, че
приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания
за действителност. Същият е редовен от външна страна документ, удостоверяващ
съответното парично вземане, инкорпорирано в него,като се установява, че между
страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът -
издател се е задължил безусловно да
плати на „Софтавто“ ООД на посочения в
записа падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
16.04.2018 г..
В тази връзка възраженията на ответника за
нищожност на записа се възприемат от настоящия състав като несъстоятелни.
Неоснователно е и възражението на ответника относно липсата на
уведомяване по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД.
Налице е смесване на
съществуващите два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти
–прехвърляне на вземане чрез цесия и прехвърляне на вземане чрез джиро.
Разпоредбите на чл. 316, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ уреждат специалния способ за
прехвърляне на правата на ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на
менителница. Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ТЗ всяка менителница, дори,
когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.
Посочената правна норма, която намира приложение и по отношение на записа на
заповед, на основание препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ регламентира
възможността за прехвърляне на менителничния ефект, в частност по записа на
заповед, а именно: чрез джиро. Разликите при двата способа /джирото и цесията/
се изразяват във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по
менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците и различното им
действие.
Както се посочи и по –
горе, джирото е специален, търговскоправен способ за заместване на носителя на
инкорпорирано в ценна книга субективно право с друг. С него кредиторът по
менителничния ефект - джирант се съгласява да бъде заменен в правата по записа
с друго лице– джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и с
него се прехвърлят правата по менителничния ефект такива, каквито са отразени в
документа.
Цесията е допустим
гражданскоправен способ за прехвърляне на менителничното вземане и представлява
договор между легитимирания по ефекта кредитор /поемателя, респ. неговия
правоприемник/ – цедент и новия кредитор – цесионер за прехвърляне на
материализираното в менителничния документ субективно право. При нея вземането
се придобива от цесионера по производен начин. За разлика от джирото, цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, които има, а не правата съобразно
текста на записа на заповед. Съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да настъпи действието на цесията спрямо длъжника и третите лица, е
необходимо предишният кредитор /цедентът/ да съобщи прехвърлянето на вземането
на длъжника.
При обикновеното джиро,
каквото е в конкретния случай, се прехвърлят всички права по ценната книга
обаче, без да се поставят специални изисквания от закона за уведомяване на длъжниците,
доколкото джирото е абстрактна сделка и се прехвърлят всички права по
джиросаната ценна книга от едно лице на друго.
С оглед изложеното,
съдът приема, че ищецът е надлежно легитимиран по делото като носител на права
/на вземане/, произтичащи от приложения запис на заповед, тъй като
прехвърлянето е валидно извършено, доколкото джирото не е поставено под
условие, не е частично, написано е върху ценната книга и носи подписа на
джиранта /респ. негов изрично упълномощен представител/, с което са изпълнени
изискванията на чл. 467, ал.1 и ал.2 и чл. 468, ал.1, във
вр. с чл. 537 ТЗ за
неговата валидност откъм съдържание и форма. Тъй като джирото, съгласно чл. 469, ал.1, във
вр. с чл. 537 ТЗ,
прехвърля всички права по ефекта ищецът
има по представения запис на заповед същите права по отношение на ответника,
каквито е имал поемателят преди прехвърляне на менителницата.
Менителничният ефект е прехвърлен
с джиро на 10.04.2018 г. и с оглед изложеното по-горе претендираната като неизплатена сума от
12 780.00 евро, част от сумата от 50435 евро по Записа на заповед , се
явява дължима.
Предвид изложеното съдът
счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло,
като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер от 12780.00 евро лева, представляваща остатък от парично
задължение по Запис на заповед от 21.12.2017 г., ведно със законната лихва ,
считано от 13.04.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата.
Съобразявайки т. 12 на
ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната
страна следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство,за
които са представени доказателства:499.91 лв. -платена държавна такса и 300.00
лв.- възнаграждения на вещи лица.С оглед обстоятелството,че липсват данни за
реално платено адвокатско възнаграждение
такова не следва да бъде присъждано
Ответника следва
да заплати на ищеца и направените разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 847/2018 г. по описа на ВдРС: 1972.85 лева за платена държавна такса и 5000.00
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ГТ-Воден транспорт“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Видин,южна промишлена зона,комплекс „ГТ“ административна сграда,офис 1,ет.1, че дължи на „ Интернешънъл Асет
Консулт“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.
София,ул.“Позитано“ № 9А,партер,офис 9 сумата в размер от 12 780 евро,
представляща остатък и неплатена част от
цялото вземане в размер на 50 435 евро по Запис на заповед от 21.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.04.2018 г. г.,датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 847/2018 г. по описа на ВдРС,до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ГТ-Воден
транспорт“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Видин,южна
промишлена зона,комплекс „ГТ“административна сграда,офис 1,ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „ Интернешънъл Асет
Консулт“ ЕООД,ЕИК ********* сумата в общ
размер от 799.91 лв. /499.91 лв. -платена държавна такса и 300.00 лв.-
възнаграждения на вещи лица /, направени разноски в исковото производство,като отхвърля искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500.00 лв..
ОСЪЖДА „ГТ-Воден
транспорт“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Видин,южна
промишлена зона,комплекс „ГТ“административна сграда,офис 1,ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „ Интернешънъл Асет
Консулт“ ЕООД,ЕИК ********* сумата в общ размер от 6972.85 лв. /1972.85 лева за платена държавна такса и
5000.00 лева адвокатско
възнаграждение /, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 847/2018
г. по описа на РС-Видин.
ДЕЛОТО Е РАЗГЛЕДАНО И РЕШЕНО при участието на „Софтавто“ООД, като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№
847/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: