№ 14
гр. Трън, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241740200029 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по реда на глава осемнадесета ІІ, раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с чл.275 ал.1 т.2 от
Закона за горите /ЗГ/, връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 84 от 18.07.2024 г., издадено от Заместник-
директор на РДГ Кюстендил (упълномощен със заповед № РД 49-171/23.05.2024г. на
Министъра на земеделието и храните и Заповед № РД 05-312/02.07.2024г.) на Б. Р. А.,
ЕГН ********** от гр.*************, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН са наложени административни наказания глоба по чл.257, ал.1 т.2 от
ЗГ за превозен билет (ПБ) №6473/00020 от 05.02.2024г. в размер на 300.00 лв. за
нарушение по чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед 1019/17.11.2021г. на ИАГ, и
глоба чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ за превозен билет (ПБ) № 6473/00022 от 07.02.2024г. в
размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1
за контрола и опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед
1019/17.11.2021г. на ИАГ.
Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред ТРС в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност
и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към
съда е да отмени последния.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично,
вместо него се явил процесуалният му представител адв.А. Д. от САК.
1
Въззиваемата страна – Заместник-директор на РДГ Кюстендил, редовно
призована е изпратила представител в лицето на ю.к А. Е.. В съдебно заседание се
изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
Искането към съда е да го потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
АУАН с бланков № 000918/01.03.2024г., серия ПА07 2921г. е съставен от А. Г.
Б. (главен сп.горски инспектор при РДГ Кюстендил, в присъствието на св. И. Е. Л.,
след като се запознал с резултатите от извършената проверка, обективирана в
констативен протокол 1 (КП) № 438/21.02.2024г.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в
АУАН и НП е прието, че Б. Р. А., в качеството си на лицензиран лесовъд, за периода от
05.02.2024г. до 07.02.2024г. в землище на с.Парамун, отдел 313, подотдел „ю1“, КВС
№ 55453.131.27 е издал превозен билет № 6473/00020 от 05.02.2024г. и ПБ №
6473/00022 от 07.02.2024г. с включени дървесни видове бук и цер по протокол за
освидетелстване на сечище № 07482222 към позволително за сеч № 0750572 от
03.01.2024г., като в протокола за освидетелстване не фигурират като дървесни видове
налични в сечището и налични на временния склад.
Позволително за сеч № 0750572 от 03.01.2024г. на фирма „ТИМБЕР ЕС
„ЕООД с лицензиран лесовъд въззивника.
Констатираното действие било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед 1019/17.11.2021г. на ИАГ.
АУАН с бланков № 000918 серия ПА072021г., с № 84/01.03.2024г. е съставен
в присъствие на нарушителя и връчен на същата дата.
Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № 331 от
30.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кюстендил. За
осъщественото от жалбоподателя нарушения на чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от
Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед
1019/17.11.2021г. на ИАГ, са наложени две административни наказания – глоба в
размер на по 300.00 лева. НП е получено от нарушителя на 25.07.2024г. и обжалвано в
законоустановения срок пред ТРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички
събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали
депозирани пред ТРС с писмо изх.№ РДГ07-5401/06.08.2024 г. на РДГ- Кюстендил),
така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно
2
заседание от актосъставителя – А. Г. Б. и И. Е. Л.. В показанията си свидетелите
потвърждават направените от тях констатации, относно това, че в землището на
с.Парамун, отдел 313, подотдел „ю1“, с кадастрален № 55453.131.27, собственост на
физическо лице в обект, където съгласно позволително за сеч № № 0750572 от
03.01.2024г. на фирма „ТИМБЕР ЕС „ЕООД, издадено от инж.П. И. на името на
жалбоподателят Б. А., в качеството му на представляващ фирма „ТИМБЕР ЕС „ЕООД
е било констатирано издаване на два броя превозни билети с записани в тях дървесни
видове, които не фигурират в протокола за освидетелстване на сечището и налични
във временния склад.
Предвид изложеното настоящият състав приема за безспорно установено, че Б. Р.
А. е извършил нарушение по чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1 за
контрола и опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед
1019/17.11.2021г. на ИАГ, както и че при издаването на НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение, пряко нарушаващо правото на защита на жалбоподателя.
Видно от доказателствата по делото при описание на един от задължителните
реквизити при съставянето на НП, а именно времето на извършване на
административното нарушение, за което се обвинява въззивника е записано следното:
„В периода от 05.02.2024г. до 07.02.2024г… “ Безспорно е, че АНО приема за време на
извършване на административното нарушение всяка една от двете дати, на които са
издадени превозните билети, и коректното изписване би следвало да бъде такова с
посочване на датите 05.02.2024г. и 07.02.2024г., но така формулирано обвинението
всъщност включва и двете дати, на които се твърди, че са извършени нарушенията, ето
защо съдът намира, че не се касае за съществено процесуално нарушение, което да е
довело до невъзможност въззивника да организира защитата си. В обстоятелствената
част на обжалваното НП ясно след номерата на билетите, за които се твърди, че са с
невярно съдържание са изписани датите им на издаване, а именно за ПБ 6473/00020 –
05.02.2024г. и за ПБ 6473/00022 – 07.02.2024г. Това се потвърждава и от писмените
доказателства по делото, включително и описаното в съставения АУАН с бланков №
000918 серия ПА072921г., с № 84/01.03.2024г. Що се касае до възражението за
неяснота в обвинението, причинено от описанието на двете нарушения в една обща
обстоятелствена част и два наказателни диспозитива, съдът намира, че същите са
неоснователни предвид ясното изписване за кои превозни билети ( два на брой ) от кои
дати какви нарушения са вменени на жалбоподателя, като същите кореспондират с
броя и основанието на наложените наказания- две глоби от по 300 лева, на основание
чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ и чл. 53 ал.1 ал.2 от ЗАНН. Така за жалбоподателят е ясно за
какви нарушения, извършени кога във времето следва да се защитава, както и дали и
кога изтича давностния срок за преследване на тези нарушения. А за жалбоподателя
първата и много често единствената възможност да се запознае с фактите и
обстоятелствата по вмененото му нарушение е чрез съдържанието на акта и
наказателното постановление. В този смисъл са и задължителните указания на
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което
е прието, че наказателното постановление е властническия правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния
процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва,
че към неговата форма и съдържание следва да се поставят завишени изисквания
свързани с пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически
обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните
3
рамки на НП и на наказанието са винаги съществени, доколкото непоправимо се
накърнява правото на защита на наказаното лице. В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни
норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да
се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото, както се налага в настоящия случай. В този смисъл и съобразно изискването на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на основните елементи от състава, както и
време и място на извършване на нарушението, както и АУАН, така и в НП не са
налице съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже
наличието на всички елементи от състава на описаното нарушението и доколкото в
тази насока са посочени при описание на нарушенията не е налице порок в
съдържанието на НП.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер
от 300 до 5000 лв. В случая наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства по
делото, имащи значение за определяне на наказанието, е наложил на жалбоподателя
глоби в размер на 300, 00 лева. Така определените по вид и размер наказания съдът
намира за правилни и законосъобразни.
Съдът не намира основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Не са
налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се
отличи от останалите от същия вид.
Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 84/18.07.2024г. на Заместник-
директор на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на Б. Р. А., ЕГН
********** от гр.*************, са наложени административни наказания глоба по
чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ за превозен билет (ПБ) №6473/00020 от 05.02.2024г. в размер на
300.00 лв. за нарушение по чл.257 ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1 за
контрола и опазването на горските територии, вр. с т.11.7.3 от Заповед
1019/17.11.2021г. на ИАГ, и глоба по чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ за превозен билет (ПБ) №
6473/00022 от 07.02.2024г. в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.257 ал.1, т.2 от
ЗГ, вр. с чл.9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, вр. с
т.11.7.3 от Заповед 1019/17.11.2021г. на ИАГ.
ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН ********** от гр.************* да заплати на
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил,
бул.“България“ №33 сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващо юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
4
заплащане на правната помощ
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5