Решение по дело №24608/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 806
Дата: 16 януари 2025 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20241110124608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. С., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110124608 по описа за 2024 година

Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците да заплатят следните суми: Д. Г. Р. /с
дял 41.5/100/ - 90.08 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до
30.04.2023 г., 18.10 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., 6.55 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г.,
1.46 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г. и ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането им; И. Н. И. /с дял
19.5/100/ - 42.33 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до
30.04.2023 г., 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., 3.08 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г.,
0.68 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г. и ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането им; С. Н. И. /с дял
19.5/100/ - 42.33 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до
30.04.2023 г., 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., 3.08 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г.,
0.68 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г. и ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането им и З. Н. И. /с дял
19.5/100/ - 42.33 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до
30.04.2023 г., 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., 3.08 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г.,
0.68 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г. и ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането им, с неплащане на
които суми /за главници/ са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца, без
1
основание. Поддържа се, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди като съсобственици на топлоснабден имот - ателие № 1 в гр. С., .........................
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява чрез
сключването на писмен договор при общи условия, какъвто ответниците не сключили с
ищеца въпреки отправени покани. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е
доставена топлинна енергия, която ответниците не заплатили, с което се обогатили за сметка
на обедняването на ищеца. Твърди се, че за сградата където е имотът, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се уважат исковете за горепосочените вземания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не са подадени отговори от ответниците. В съдебно заседание е
допусната промяна в името на ответника З. Н. И. на Д. Н. М., с ЕГН **********. В
заседанието този ответник и ответницата Р. твърдят, че имотът е само нейн, в него не се
ползва топлинна енергия поради липса на отоплителни тела и изразяват готовност за
плащане след постановяване на решението.
Третото лице-помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.59 и чл. 86 ЗЗД. Претенцията по
чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на даден правен субект,
обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса
на основание за имущественото несъответствие. В тежест на ищеца е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и с посочената стойност, с която
ответниците са се обогатили, ползвайки доставената енергия в процесния имот и през
процесния период. При установяване на тези предпоставки, ответниците следва да докажат
плащане.
Процесният имот представлява ателие № 1 в гр. С., .........................
Установява се от доказателствата по делото - нот.акт за покупко-продажба на право на
строеж /имотът е бил изграден в груб строеж/, съгласие за апорт в капитала на „Транс
Валери 99“ АД и пояснителен доклад от ликвидатора на дружеството, че имотът е закупен
през 2007 г. от ответницата Русемва, апротиран от нея в капитала на дружеството, а след
ликвидацията му, разпределен на акционерите - ответниците по делото, съобразно
притежаваните акции - 310 ответницата и 437 поравно И., С. и З..
От Т. са представени изравнителни сметки и формуляри за отчет за двата отчетни периода,
включени в процесния, видно от които за отоплителен период 21-22 г. в имота е потребена
само топлинна енеригя отдадена от сградна инсталация на стойност 6.81 лв., като тъй като
по фактури са били начислени по-големи суми, резултатът е сума за връщане. За периода 22-
2
23 г. е начислена сума за ТЕ за сградна инсталация на стойност 7.29 лв. и поради неосигурен
достъп – разход за подгряване на топла вода, изчислен служебно на 526.98 лв.
След като процесният имот е стопански обект, потребената в него топлинна енергия е за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване
на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без
основание. В случая тези величини се съизмеряват с реално доставената в имота ТЕ, с
неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответниците да са се
обогатили, спестявайки си този разход /обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му/.
Твърдяното ползване на имота от ответниците предполага те да притежават някакво вещно
или облигационно право върху него, което да поражда и задължение за плащане на
разходите за ползването му.
По делото се установи, че имотът е съсобствен между ответниците при квоти съобразно
притежаваните акции в прекратеното дружество – съответно 310/747 ид.части ответницата
Русева и по 145,67/747 ид.части останалите ответници.
Липсата на договор не освобождава собственика на имота да плати доставената в него
топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна
енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. По делото се установи, че
през процесния период в имота е доставена топлинна енергия от сградната инсталация. Без
значение е дали имотът е бил ползван или не, тъй като топлинната енергия е била отдадена
от инсталацията и собственикът на имота дължи цената й, с неплащане на който разход се е
обогатил, спестявайки си тези средства, а доставчикът се е обеднил. Относно топлинната
енергия за подгряване на топла вода изчислена служебно поради липса на осигурен достъп,
съдът намира, че не се установи по делото такава топлинна енергия да е реално доставена в
имота. Това е така, защото в случая не е приложимо служебното начисляване на топлинна
енергия, тъй като Наредбата за топлоснабдяването се прилага при наличие на валидно
договорно правоотношение, но не и при претенция на извъндоговорно основание,
доколкото при отговорността за неоснователно обогатяване следва да се докаже
3
действително настъпило имуществено несъответствие, каквото в случая ще е налице при
безспорно доказано от страна на ищеца доставено конкретно количество топлинна енергия,
тъй като само с нея се съизмеряват обедняването и обогатяването на страните. При липса на
доказателства за доставена такава стока с конкретни параметри и стойност, следва да се
приеме, че претенцията по чл. 59 ЗЗД в тази част е неоснователна. Предвид гореизложените
съображения, главният иск следва да се уважи за сумата от 14.10 лв. стойност на отдадена
топлинна енергия за процесния имот от сградната инсталация, с която се съизмеряват
обогатяването и обедняването на страните при връзка между тях. От нея делът на
ответниците е както следва: 5.85 лв. за ответницата и по 2.75 лв. за останалите ответници.
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са приложими общите
условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана. По делото не се доказа на
ответниците да е била връчена покана за плащане на процесното задължение, с оглед на
което те не са изпаднали в забава. С оглед на това претенцията за обезщетение за забава се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно таксата за дялово разпределение, не се доказа от ищеца, че е направил такъв разход,
с което да се е обеднил с размера на претендираната сума. В тази част искът следва да се
отхвърли, а заедно с това - и акцесорната претенция за лихва върху тази сума.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски
е основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за
държавна такса 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., следва да се присъдят
15.11 лв., разпределени както следва: 6.27 лв. ответницата и по 2.95 лв. останалите
ответници.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН **********, село Горни Богров, .........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл.59 ЗЗД, сумата
от 5.85 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на обедняването на ищеца,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доставена в имот ателие № 1 в гр. С., ........................., ведно със законна лихва от 26.04.2024
г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 6.27 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5.85 лв. до предявените 90.08 лв., както и ИЗЦЯЛО
исковете срещу нея за заплащане на: 18.10 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
22.04.2024 г., 6.55 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г., 1.46 лв.
мораторна лихва върху нея за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г.
4
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, село Горни Богров, .........., да заплати на „Т. С.” ЕАД,
с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл.59 ЗЗД,
сумата от 2.75 лв., с която се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доставена в имот ателие № 1 в гр. С., ........................., ведно със законна лихва от 26.04.2024
г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2.95 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2.75 лв. до предявените 42.33 лв., както и ИЗЦЯЛО
исковете срещу него за заплащане на: 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
22.04.2024 г., 3.08 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г., 0.68 лв.
мораторна лихва върху нея за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********, село Горни Богров, .........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл.59 ЗЗД, сумата
от 2.75 лв., с която се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доставена в имот ателие № 1 в гр. С., ........................., ведно със законна лихва от 26.04.2024
г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2.95 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2.75 лв. до предявените 42.33 лв., както и ИЗЦЯЛО
исковете срещу него за заплащане на: 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
22.04.2024 г., 3.08 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г., 0.68 лв.
мораторна лихва върху нея за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН **********, село Горни Богров, .........., да заплати на „Т. С.” ЕАД,
с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл.59 ЗЗД,
сумата от 2.75 лв., с която се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2023 г.,
доставена в имот ателие № 1 в гр. С., ........................., ведно със законна лихва от 26.04.2024
г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2.95 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2.75 лв. до предявените 42.33 лв., както и ИЗЦЯЛО
исковете срещу него за заплащане на: 8.50 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
22.04.2024 г., 3.08 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер цената на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2021 г. до 31.10.2022 г., 0.68 лв.
мораторна лихва върху нея за периода от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5