РЕШЕНИЕ
№…………/29.09.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание провело се на седми юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. №
8141/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производтвото се води по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени за разглеждане от
ищеца - Л.Г.К. срещу ответниците - Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ и
Информационен център на М.НА О. са следните осъдителни искове:
1./ иск по чл. 79, ал. 1,
предл. I ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАПСП за
осъждане на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, евентуално на Информационен
център на М.НА О., да заплати на ищеца сумата от 25 200 лв., представляващо
възнаграждение /по 2 100 лв. за всеки филм/ дължимо по договор за отстъпване на
авторски права върху дванадесет на брой аудио-визуални произведенията със
следните заглавия: „Втора мисия“; „Черно море 2013„; „Афганистан – новият
диалог“; „Тракийския страж“; „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“;
„Флотско лято – Бриз 2013„; „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски –
страници от всекидневието“; „Кабул – 10 години българска мисия“; и „Мирен
страж“, ведно със законната лихва от 09.08.2013 г. до окончателното й
изплащане;
2./ евентуално съединен иск
по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
евентуално на Информационен център на М.НА О. да заплати на ищеца сумата от 25
200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /по 2 100 лв. за всеки
от вече упоменатите 12 на брой филма/, претърпени от ищеца вследствие
лишаването му от възнаграждение за използването на дванадесетте посочени
аудио-визуални произведения, които са режисирани от него.
В условията на обективно
кумулативно съединяване е предявен и следният частичен осъдителен иск.
3./ иск по чл. 94, ал. 1 вр.
чл. 15, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗАПСП за осъждане на
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, евентуално на Информационен център на М.НА
О., да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв., представляваща част от
вземане в общ размер на 3 600 лв. – съставляващо парично обезщетение за
понесени неимуществени вреди, настъпили в резултат нарушаване на изключителното
му право на излъчване на произведението по безжичен път, предаването и
препредаването на произведението по кабел, както и лишаването му от
възможността да реши дали да се разгласяват произведенията, които е режисирал,
ведно със законната лихва, считано от 09.08.2013 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. К.Г., твърди,
че през 2013 г. по поръчка на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ /ИА
„ВКВПД“/, в качеството й на продуцент, режисирал 12 на брой документални филма,
под заглавията : „Втора мисия“; „Черно море 2013„; „Афганистан – новият
диалог“; „Тракийския страж“; „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“;
„Флотско лято – Бриз 2013„; „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски –
страници от всекидневието“; „Кабул – 10 години българска мисия“; и „Мирен
страж“. Посочва, че филмите са регистрирани в организация за колективно
управление на авторски права „Филмаутор“, чрез която са му заплащани и
дължимите на основание чл. 65 ЗАПСП възнаграждения от съответните ползватели на
произведението. Твърди, че писмени договори с продуцента за отстъпване на
авторси права и заплащане на дължимите за изработване на филма възнаграждения
не са сключвани. Посочва, че ИА „ВКВПД“ е предоставила филмите и последните са
многократно излъчвани по Българска национална телевизия и Военен телевизионен
канал, както и предавани по кабел от всички кабелни оператори, които предават
програмите на БНТ и ВТК. С оглед на изложеното претендира за присъждане на възнаграждение
за отстъпените авторски права в размер на 7 200 лв., евентуално обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на възнаграждение за
използване на произведенията от ответниците, въпреки липсата на дадено съгласие
за това от правоимащото лице. Иска се присъждане и на сума в размер 1200 лв., част от обезщетение в общ
размер 3600 лв., за неимуществени вреди от нарушаване на авторските права.
Претендират се разноски по делото.
С Определение от 22.12.2016
г., постановено по молба на ищеца от 16.12.2016 г., на основание чл. 228, ал. 3 ГПК - Информационен център на М.НА О. е конституиран като евентуален ответник
по всеки един от първоначално предявените искове спрямо главния ответник.
С протоколно определение от
07.07.2017 г., постановено във връзка с молба на ищеца – Л. К. в открито
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато увеличение на предявените
от него искове имащи правно основание по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП и чл. 94 вр. 94а ЗАПСП, като същите са увеличени в техния размер на сумата от общо 25 200
лева, или по 2 100 лева за всеки от дванадесетте филма, за които се
поддържа да са режисирани от ищеца.
Ответната страна - Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.” е подала отговор по чл. 131 ГПК в установения за това срок. Същата опонира по допустимостта и
основателността на предявените искове. Счита себе си за нелегитимиран ответник,
тъй като по силата на ПМС № 5 от 21.01.2014 г., в сила от 01.02.2014 г., преди
датата на сезиране на съда с исковата молба – 18.03.2014 г., се изменя ПМС №
54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на М.НА О. и за
определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, като се
създава Информационен център на М.НА О., с придадено изрично качество на юридическо
лице, върху което по силата на чл. 5б, ал. 5 ПМС № 5/21.01.2014 г. преминават
всички права и задължения произтекли за Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“
по договорите, сключени във връзка с изпълнението на дейностите по ал. 2,
включително производство и разпространение на телевизионна и друга
аудиовизуална продукция за нуждите на М.НА О.. Евентуално оспорва исковете като
недоказани в своите основания и размери. Акцентира върху това, че ищецът не
сочи доказателства за възлагане в негова тежест от страна на ответника на
изработката на изброените в исковата молба филми, както и за приемане на
работата по една така възложена изработка.
Евентуалният ответник и трето лице-помагач по предявените срещу Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.” искове е подал писмен отговор по чл. 131 ГПК в установения срок. Възразява срещу твърденията на
ищеца-К., че процесните филми били създадени по възлагане на главния ответник.
Позовава се на това, че тъй като между страните по делото не са сключвани изрични
авторски договори, претенцията на ищеца за породили се в негова ползва право на
възнаграждение по такива договори се явява напразна. Що се отнася до
излъчванията на филмите по Военния телевизионен канал ответникът изтъква, че е
заплащал дължимите за отделните използвания възнаграждеия чрез организацията за
колективно управление ФИЛМАУТОР. Във връзка с евентуалните искове за плащане на
парично обезщетение от ползването на произведенията, ответникът възразява срещу
убежденията на ищеца, че последният е претърпял имуществени вреди, поради
извършеното ползване на режисирани от К. определен брой филми без надлежно
дадено за това съгласие от правоимащото лице.
След като прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във
връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответниците, съдът намира за установено
следното от фактическа страна.
Като писмени доказателства по
делото са приети две на брой справки за носители на авторски права, изготвени
от Сдружение за колективно управление на авторски права “ФИЛМАУТОР”, видно от
които процесните дванадесет на брой документални филма са регистрирани в
организацията за колективно управление на
авторски права, а като техен режисьор е посочен ищеца - Л.К..
Представен е План на М.НА О.
за производство на документални и военно-учебни филми от Дирекция „Информационен център на Министерство на отбранта” за
нуждите на МО и БА през 2013 г. за излъчване по БНТ, БНТ Сат и ВТК, утвърден от
министъра на отбраната. За отговорник по организацията и производството на
филмите е предвиден военен оператор Ч.К. от Информационния център. С
представения план е предвидено организирането на производството и
финансирането от страна на М.НА О. през 2013 г. на 31 на брой документални и
военно-учебни филма. От използваните в плана работни заглавия се установява, че с него е предвидено създаването на поне два
от процесните филми, а именно – „Флотско лято – Бриз 2013” и „Шабла – солта на твоя
труд“. За всеки от филмите, чието изработване е
заявено от отделните видове въоръжени сили, е предвидено финансиране в порядка на 2000
лева.
Като
писмено доказателство по делото са представени Вътрешни правила за уреждане на
авторските права при създаването и използването на аудио-визуални произведения
/документални филми/ с предварителен бюджет в Дирекция „Информационен център на
МО“ към ИА „В.К.и В.-П.-Д.“, утвърдени от изпълнителния директор на ИА “В.К.и В.-П.-Д.”
през 2012 г. От така представения документ се установява, че практиката на ИА „В.К.и
В.-П.-Д.” относно уреждането на авторските права на създадените в Дирекция
„Информационен център на МО“ документални филми с предварително финансиране е
предвиденият бюджет да се разпределя за възнаграждение между основните автори
на филма както следва - 40 % за режисьора, 35 % за сценариста и 25 % за
оператора. Прилагането на практика на утвърденото с вътрешните правила съотношение при
разпределянето на бюджета се потвърждава и от представните по делото отделни
договори за уреждане на авторски права, сключени между главния ответник –
Изпълнителна агенция
„В.К.и В.-П.-Д.” с отделни автори, между които и ищеца, но за производството на
аудио-визуални произведения различни от заявените процесни такива.
В
представените като писмени доказателства по делото справки от архива
на Информационния център на М.НА О. е отразено, че процесните филми са излъчени
по поддържания
от Центъра -
Военнен телевизионен канал /ВТК/ общо 34 пъти, като отсъстват
данни за излъчването на два от филмите – “Щит 13” и “Кабул - 10 години
българска мисия”. За режисьор на всеки един от дванадесетте филма
справките на Информационния център сочат това
да е именно - ищеца
Л.К..
По делото е представена
справка от Сдружение за колективно управление на авторски
права “ФИЛМАУТОР” за изплатени на Л.К. възнаграждения за отделни излъчвания на процесните
филми, видно от която в периода от 09.05.2013 г. до 28.01.2015 г. същите са били
излъчени в програмите на Военния телевизионен канал и БНТ съответно 34 и 8
пъти. Данните за единадесет от излъчванията се отнасят за период след датата -
01.02.2014 г., чиято релевантност ще бъде изяснена в понататъшното изложение на
съдебния акт.
Представена е и справка от
БНТ за излъчванията на дванадесетте режисирани от ищеца документални филма в
нейните програми – БНТ 1 и БНТ Свят. Налице са данни за общо 22 излъчвания в
периода от 06.05.2013 г. до 01.07.2014 г., като три от излъчванията са се състояли
след 01.02.2014 г.
Сред приетите писмени доказателства
по делото са 9 на брой извлечения телевизионните програми публикувани във в-к
„Уикенд“ и в-к „Галерия“. В тях се съдържат данни, че за периода от 09.05.2013
г. до 20.11.2013 г. шест от процесните филми, а именно „Втора мисия“; „Флотско
лято – Бриз 2013“, „Афганистан – новият диалог“, „Сухопътни войски – страници
от всекидневието“, „Шабла – солта на твоя труд“ и „Тракийския страж“, са
излъчени по БНТ СВЯТ общо 9 на брой пъти. Приети са и 22 на брой извлечения от
издавания от М.НА О. в-к „Българска армия“, в който се публикува програмата на
Военен телевизионен канал. Видно от тях за периода от 26.04.2013 г. до
27.12.2013 г. процесните филми режисирани от Л. К. са излъчени по ВТК общо 86 пъти.
Представено е Споразумение
от 02.12.2010 г., сключено между БНТ и М.НА О.. В чл. 4 на споразумението се
предвижда министерството да предоставя на БНТ документални и късометражни
филми, произведени в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
при конкретно заявен от страна на БНТ програмен интерес.
В производството е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в
счетоводството на Изпънителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ няма данни агенцията да е изразходвала средства
за финансиране изработването на процесните дванадесет филма, в т.ч. не е
отразено агенцията да е извършвала, каквито и да е плащания към ищеца за
отделните излъчвания на филмите. Прието е допълнително заключение, от което се
установява, че агенцията е превела на Сдружение за
колективно управление на авторски права “ФИЛМАУТОР” сумата от 36 348,2
лева, представляващи възнаграждения за отделни излъчвания на аудиовизуални
произведения през 2013 г. В четирите издадени от „ФИЛМАУТОР“ фактури, в които
са удостоверени задълженията на агенцията за авторски възнаграждения,
присъстват и процесните филми.
От изслушаното и прието
заключение на съдебно-оценителската експертиза на вещото лице - Васил П. се установява,
че съгласно достъпната информация, която е успял да изследва
възнаграждението за отстъпване авторските права
на режисьор на документален филм с продължителност от 27
минути може да се определи на 2 640 лева. При изготвявне на експертизата е използвана
изключително и единствено съдържащата се в Тарифата на БНТ информация.
По
делото във връзка с искане на ищеца са събрани и гласни доказателствени
средства посредством проведените разпити на свидетелите - М.Х., С.М.-А. и Ч.К..
Разпитана, свидетелката -Х.заявява,
че в периода от 2011 г. до 2016 г. е била служител в Информационния център на М.НА
О., който е бил под шапката на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“. Посочва,
че е заемала длъжността „главен експерт“, като е била режисьор по монтажа –
занимавала се е с монтаж, озвучаване и финално окопмлектоване на документалните
филми. Заявява, че съвместната й работа с ищеца- К. датира от 26 години. От
постъпването си на работа в Информационния център през 2011 г. е работила с него
като режисьор на филми. През 2013 г. заедно с него направили около 12 филма,
сред които – „Бриз“, „Учението“, „Тракийски страж“ и др. Свидетелката посочва,
че тези филми са създадени в изпълнение на план, утвърден от министъра на
отбраната, като отговорник по програмата бил Ч.К.. Изготвеният при заснемането
филмов материал бил монтиран във Военна студия, която се намира на ул. „Ген.
Столетов“. След като бил завършен конкретния филм се предавал на Военния
телевизионен канал и на архива на Военна студия. Използваната за заснемане на
филмите, в т. ч. и създадените през 2013 г., операторска техника била
собственост на Информационния център на М.НА О. и на Военна студия. Работата на
Л.К. се изразявала в следното – той преглежда целия заснет материал, записвал
го, избира подходящите моменти за съответния дикторски текст, среща се с
актьор, записва текста и въз основа предоставения сценарий изгражда целия филм.
Наред с режисьорската дейност по филмите ищецът се занимавал и с цялото
музикалното оформление – подбира музиката, прави звукови ефекти и всички
допълнителни дейности. Свидетелката посочва, че филмите режисирани от ищеца са
били излъчвани по ВТК, както и по БНТ. Твърди, че се е случвало тя лично да
носи дисковете с филмите за излъчването им в БНТ. Посочва, че практиката в
Информационния център във връзка с изработването на такъв вид филми била
отношенията да се уреждат в писмен граждански договор. Твърди, че за 2013 г.
имало изготвени проекти такива договори
с ищеца, но те не били подписани от съответния представител на Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ по неизвестни за свидетелката причини. Практиката била
договорът да се подпише при възлагане на филма, като след изпълнението на
работата се подписвал констативен протокол и се пристъпвало към изплащане на
възнаграждението на кръга лица участващи в изработката на филма. Свидетелката
посочва, че с тази дейност се занимавал Ч.К..
При разпита си свидетелката А.
потвърждава, че познава ищеца-К. от 1980 г., като от 2010 г. живее с него на
семейни начала. Казва, че често по Военния телевизионния канал с Л. са гледали
негови филми, понякога по 4 на ден. Посочва, че взаимоотношенията на ищеца с
Военния канал били много добри, докато не спрели да му плащат. За да опита да
уреди този въпрос Л. инициирал търсене на контакт с министъра на отбраната, но
не бил допуснат до среща. Ищецът се чувствал много унизен и обиден. До тогава
нямал проблеми със здравето, но след случая започнал да вдига кръвно, виело му
се свят. От притеснение му се появил шум в ушите, като дори му се наложило да
ходи до болницата, където бил на системи. След това за известно време му се
наложило да взема хапчета. През 2014 и 2015 г. ищецът режисирал още няколко филма
за Информационния център като свидетелката не е запозната с обстоятелствата
около плащанията от възложителя в този период.
Разпитан, свидетелят К.
заявява, че към 2013 г. е бил служител на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
където е работил като военен оператор по военни документални филми. Отговарял
за организацията и производството на документалните филми в агенцията по план
на М.НА О.. Твърди, че за 2013 г. от 20 планирани филма бил произведени 18.
Около единадесет от тези филми били режисирани от ищеца-Л.К., като всеки от тях
бил заснет от свидетеля. Сред тях били „Бриз 2013“, „Ерата на Миг-21“, „Ответен
удар“, „Бриз 13“, „Кабул – 10 години история“, „OMLT: Мисията продължава“.
Свидетелят посочва, че всяка година по министерска заповед отделните видове
въоръжени сили и дирекциите подчинени на министъра на отбраната пускат заповед
за изготвяне на военно-учебни и документални филми за нуждите на българската
армия и за излъчване по ВТК и по БНТ. Въз основа на така подадените заявки се
изготвя план, който подлежи на утвърждаване от министъра на отбраната и в който
са посочени работните заглавия на филмите, сроковете за изработването им, както
и предвидените финансови средства. Бюджетът за всеки филм бил определян в
рамките на 2000 лева със заповед на министъра на отбраната. Отделна заповед
била издавана за разпределението на бюджета между отделните автори и други
участници в изработването на филма. Свидетелят посочва, че неговата работа се
изразява в това да събере екипите, които да изработят предвидения филм, да го
заснеме и след като филма е готов да го предаде за излъчване. След
изработването на филма същият се предава на заявилата го въоръжена сила, чийто
командващ го одобрява след проверка от тричленна комисия. За приемането на
филма се съставял приемо-предавателен протокол, което било предпоставка за
изплащане на възнагражденията на авторите. Без да бъде приет по този ред филма
не би могъл да бъде излъчен. Свидетелят посочва, че макар и вече да били
изготвени договори, подписани от главния счетоводител и юрисконсулта на
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, представляващия на агенцията взел
решение, че средствата, предвидени за финансиране на създадените от ищеца през
2013 г. филми няма да бъдат разходвани, като същите били върнати в държавния
бюджет. Твърди, че договорите били унищожени. Филмите били излъчвани многократно,
включително по БНТ.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАПСП.
Предмет
на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, заведен при твърдения на
ищеца, че ответникът Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ не
му е заплатил дължимото авторско възнаграждение срещу предоставено изключително
право на използване на
дванадесет на брой режисирани от ищеца през 2013 г. документални филма.
Основателността на така заявената претенция е поставена в зависимост от
установяването на авторски права на ищеца върху всяко едно от изброените в
исковата молба аудио-визуални произведения, както и от надлежното предоставяне
на изключително право в полза на ответника да ги използва по съответния начин,
в т.ч. да ги излъчва по безжичен път и да ги предава и препредава по кабел.
Обект на авторското право е
всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
форма. Дванадесетте на брой документални филма представляват аудио-визуални
произведения, които като обект на авторското право представляват заснета поредица
от движещи се образи, която може да бъде пресъздадена с помощта на технически
средства. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗАПСП авторското право върху
филма в цялост, като отделен, самостоятелен обект на авторски права, принадлежи
на режисьора, сценариста и оператора. Със създаването на произведението за тези
лица, в качеството им на негови основни автори, възниква целият комплекс
имуществени и неимуществени правомощия, представляващи съдържанието на
авторското право.
От наличния по делото доказателствен
материал, в т.ч. справката за носители на авторски права и свидетелските
показания, безпротиворечиво и еднопосочно се установява, че ищецът Л.К. е
режисирал всеки един от посочените в исковата молба дванадесет на брой
документални филма, а именно – „Втора мисия“; „Черно море 2013“, „Афганистан –
новият диалог“; „Тракийския страж“; „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на
честта“; „Флотско лято – Бриз 2013„; „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни
войски – страници от всекидневието“; „Кабул – 10 години българска мисия“; и
„Мирен страж“, с което на основание чл. 62, ал. 2 ЗАПСП в негова полза е
възникнало авторско право върху тях. Този извод се подкрепя и от представените
по делото справки от архива на Информационния център на М.НА О., в които като
режисьор на всеки един от филмите е посочен именно ищецът.
Едновременно с това от
наличния по делото доказателствен материал се разкрива, че режисираните през
2013 г. от ищеца дванадесет на брой документални филма са продуцирани именно от
ответника Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ – той е финансирал и
организирал създаването им. По смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, в отношенията
между авторите на аудио-визуални произведения и продуцента не се прилага правилото на чл. 42, ал. 2, предвиждащо, че
възложилият изработването на съответното авторско произведение има право да го
използва без разрешение на автора за целта, за която същото е било поръчано ако
не е уговорено друго. Законодателят е въвел императивен ред за уреждане на
авторските права в аудиовизията между авторите и продуцента. Без да бъде
сключен договор по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП с авторите на аудиовизуалното
произведение филмовият продуцент не разполага с право да го използва по какъвто
и да е начин. Договорът за уреждане на правата между продуцентът и носителите
на авторските права се сключва в писмена форма за валидност и има за предмет
отстъпване на целия комплекс имуществени правомощия на изключителна основа, в
резултат на което продуцентът придобива качеството на първичен ползвател. Едва
в резултат на така сключения договор продуцентът придобива правото да използва
създаденото произведение и да разрешава вторично използването му на трети лица.
Следователно пораждането на компелксното право на продуцента да разполага с
възможността да ползва създаденото произведение и да разрешава вторично
използването му на трети лица всякога е договорен резултат от сключен и
правомерно изпълнен договор по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП. В развития
контекст на пораждане на горепосоченото комплексно право на продуцента,
настоящата инстанция достига до извод, че
от приобщения по делото доказателствен материал не се установява между
страните по спора да е сключен договор отговарящ на характеристиките на този по
чл. 63 ЗАПСП, по силата на какъвто договор/договори - ищецът Л.К. да е предоставил на Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ изключително право да използва по начина, посочен в
ал. 1 на цитираната разпоредба, в т.ч. правото да излъчва по безжичен път и да
предава и препредава по кабел на режисираните от него дванадесет на брой
документални филма. Напротив – страните не спорят по отношение на
обстоятелството, че не са подписвали такъв договор, а както вече беше посочено
за този вид договори е въведено императивно изискване за писмено оформяне на
постигнатото съгласие и това е форма за действителност, чиято липса прави
невъзможен извода за валидно създало се договорно правоотношение с предмет
посочените филми. Предвид това, че съобразно проведеното доказване не се
установява авторските права върху процесните филми да са предоставени на
ответника за използване по силата на писмен договор с режисьора-К., то
претенцията на същия за заплащане на възнаграждение намиращо своята правна
опора в чл. 63, ал. 2 ЗАПСП се явява неоснователна. С оглед на изложеното
исковете срещу Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ за заплащане на авторско
възнаграждение за първично отстъпване на правото на използване на процесните документални
филми следва да бъдат отхвърлени, поради недоказаност в тяхното основание.
С оглед обстоятелството, че
предявените срещу главния ответник Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 ЗАПСП се възприемат
за неоснователни и подлжащи на отхвърляне, то сезирания съд дължи произнасяне
по евентуално съединените искове със същия предмет срещу Информационния център
на М.НА О., защото се сбъдва вътерешнопроцесуалната предпоставка за тяхното
разглеждане.
По делото се установява, че
с Постановление на МС от 21.01.2014 г. е добавена нова разпоредба чл. 5б, ал.
1, в сила от 01.02.2014 г., към Постановление № 54 на МС от 01.04.2010 г. за
приемане на Устройствен правилник на М.НА О. и за определяне на структури на
пряко подчинение на министъра на отбраната към министъра на отбраната, по
силата на която към министъра на отбраната се създава Информационен център на М.НА
О. като самостоятелно юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията. В
чл. 5б, ал. 5 от Постановлението е предвидено, че дейността, архивът, както и
правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с изпълнението на
дейността на новообразуваното юридическо лице, в т.ч. производство и
разпространение на телевизионна и друга аудио-визуална продукция, включително
документални филми за нуждите не М.НА О., въоръжените сили и обществеността,
както и осигуряване дейността на Военния телевизионен канал, преминават от
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ към Информационния център.
Липсват твърдения в исковата
молба, съответно и по делото не се установява, между ищеца - Л.К. и
Информационния център на М.НА О., след обособяването му като самостоятелен
правен субект към 01.02.2014 г., да е сключван договор/договри по смисъла на чл.
63, ал. 1 ЗАПСП, с който да са уреждат авторските права по повод режисираните
от ищеца през 2013 г. документални филми.
От друга страна, доколкото
във връзка разглеждането на предявените срещу главния ответник искове, се
установи, че такъв договор ищецът не е сключил и с Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
явяващ се праводател на Информационен център, следва, че юридическите последици
на на липсващ договорен източник няма
как да създадат задължение към ищеца за авторско възнаграждение по чл. 63, ал.
2 ЗАПСП по силата на изричното законово приемство, предвидено в чл. 5б, ал. 5
от Постановление № 54 на МС от 01.04.2010 г., чиито адресат да се яви
евентуалния ответник в лицето на новосформирания правен субект - Информационен
център на М.НА О.. Ето защо при така изложените съображения за липса на
възникнало парично вземане от фактически състав на договорната отговорност по съглашения уредени в чл. 63, ал. 2 ЗАПСП,
предявените от ищеца осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 ЗАПСП трябва да се отхвърлят.
Разглеждането на предявените
главни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63, ал. 2 ЗАПСП и формираното от
съда заключение за тяхната неоснователност, сбъдват вътрешно-процесуалната
предпоставка за разглеждане на предявените при условията на евентуално
съединяване осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
/по 2 100 лв. за всеки филм/, претърпени от ищеца в резултат от нарушаване на
авторското му право върху режисираните от него документални филми.
По исковете за имуществени вреди с правно основание
чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4, предл. второ от ЗАПСП.
Авторското право е сложно
право, в съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и
имуществени правомощия. Основно място сред последните заема изключителното
право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица. Основните проявни форми на това правомощие в
случаите, при които обект на авторското право е аудио-визуално произведение, е
правото на излъчване на произведението по безжичен път и предаването и
препредаването му по кабел. Всяко използване или разрешаване на трето лице да
използва произведението, извършено от лице различно от автора, без за това да
са му отстъпени съответните права, води до нарушаване на авторското право.
В този контекст защитата на
авторското право възприета в чл. 94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение,
чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно нему право може
да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли
вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния
ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски
и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да
допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл.
94, ал.1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на
носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.
Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 94, ал. 2 ЗАПСП, според който
обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушението. Видът на вредите е от значение за размера на дължимото
обезщетение с оглед правилото на чл. 94, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗАПСП, че
съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема
предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи.
Във връзка с разглеждането
на главните искове по делото беше категорично установено, че ищецът Л.К. е
носител на авторски права като режисьор на всеки един от процесните дванадесет
на брой документални филма.
От наличния по делото
доказателствен материал, в т.ч. справки от архива на
Информационния център на М.НА О., от Сдружение за
колективно управление на авторски права “ФИЛМАУТОР” и от БНТ, извлечения от
вестници с публикувани телевизионни програми, както и от свидетелските
показания се установява, че за периода, в който се твърди да са извършени
нарушенията на авторските права върху дванадесетте режисирани от ищеца
документални филма, същите са излъчвани многократно по Военния телевизионан
канал и по програмите на БНТ 1 и БНТ Свят. Установява се също така, че
през периода, когато производството и разпространението на телевизионна
продукция за нуждите на М.НА О. и въоръжените сили и осигуряването на дейността
на Военния телевизионен канал са се осъщесвявали от Изпълнителна агенция “В.К.и
военно почивно дело”, а именно до 01.02.2014 г., са реализирани
излъчвания на всеки от процесните филми с изключение на един - “Кабул – 100 години българска
мисия”, по отношение на който са налице данни за едно
единствено случило
се излъчване след тази дата. Констатира се, че по повод излъчванията
на четири от процесните филми – „Втора
мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, са
налице данни това
да е ставало изключително до посочената дата. Останалите седем
филма се установява да са били излъчвани както преди така и след преминаване на
дейността на агенцията във връзка с производството и разпространението им към
Информационния център на МО след обособяването на същия като самостоятелно
юридическо лице към министъра на отбраната. Последната група филми, тези за
чиито излъчвания са налице данни и през двата относими периода, се установяват, че същите са станли обект
на 108 самостоятелни използвания през първия период /до 31.01.2014 г., вкл./ и
още 27 използвания през
втория период /след 01.02.2014 г./. От свидетелските показания,
които се подкрепят от приетото като писмено доказателство по делото
Споразумение между М.НА О. и Българската национална телевизия, се установява,
че филмите са предоставяни за излъчване на БНТ именно от служители на
Изпълнителна агенция „В.К.и военно почивно дело“, работещи в Дирекция
„Информационен център на МО“, а след обособяване на центъра като самостоятелно
юридическо лице към министъра на отбраната по чл. 60 от Закона за
администрацията – от негови служители.
При разглеждане на главните
искове се установи, че между ищеца, в качеството му на автор на
документалните филми, и главния ответник – Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, в качеството му на продуцент, не е сключен договор по
чл. 63 ЗАПСП за уреждане на авторските права, с който на продуцента да са предоставени
изключителни права да използва процесните документални филми, в т.ч. да ги
излъчва по безжичен път и да ги предава и препредава по кабел, нито да отстъпва
използването им на трети лица-вторични ползватели. Доколкото по делото се
установява, че авторските права върху процесните филми не са били уредени, то
установените по делото действия на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
изразяващи се в излъчването на единадесет от
общо дванадестте прецесни филма по Военния телевизионен канал, както и предоставянето им за
излъчване на Българската национална телевизия, са извършени в нарушение на
авторските права на ищеца. Що се отнася до филма
“Кабул – 100 години българска
мисия”, за него липсват данни да е бил излъчван през
периода, когато дейността във връзка с производството и разпространението на телевизионна продукция е
осъществявана от Изпълнителна агенция “В.К.и военно почивно дело”, с оглед на
което искът за обезщетение срещу главния ответник ИА „ВКВПД“ по
отношение на този филм следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.
На основание чл. 95б от ЗАПСП юридическите лица носят гражданска отговорност за нарушения на авторски
права, извършени виновно от техни служители или от лица, наети от тях, като при
установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на
противното. Доколкото по делото се установи факта на нарушението на авторските
права притежавани от режисьора- К. по засягащо
единадесет от процесните филми и презумпцията за вина не се оборва от страна на ответника, то в тежест
на Изпълнителна агенция “В.К.и военно почивно дело” възниква задължение за
обезщетяване на вредите, причинени на ищеца в резултат на извършените
нарушения, всяко от които представлява самостоятелен източник, респективно
основание за носене на деликтна отговорност.
По отношение размера на
претендираните вземания за обезщетенията, то същия подлежи на определяне
съобразно критериите въведени от законодателя в чл. 94, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП – при отчитане на всички обстоятелства по делото, свързани с нарушенията,
пропуснатите ползи, реализираните от нарушителя приходи, както и въздигнатото
като особена цел от закона възпиращо и предупредително въздействие на този вид
обезщетение по отношение на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Както беше посочено, в
случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите,
претърпени от автора в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението
съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства свързани с нарушението, като
един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е авторското
възнаграждение, дължимо в случай, че нарушителят беше уредил правата си с
автора по надлежен начин, сключвайки авторски договор, по силата
на който да му бъде предоставено правото за съответния вид използване на
произведението. По този начин преценката на съда се основава на един обективен
критерий, без обаче да се изчерпва с него. Така посоченото значение на
авторското възнаграждение за размера на обезщетението е обусловено от
подчертаната обезпечителна функция на последното. Макар и в случая
възнаграждението по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП да не би могло да бъде безусловно
възприемано като пропусната в резултат на нарушението полза, бъде ли то
пренебрегнато при определяне размера на обезщетението, съдът би бил изправен
пред опасността да присъди обезщетение под неговия размер. Този резултат се
явява напълно несъвместим с обезпечителната функция на това обезщетение,
доколкото неправомерното използване на чужди авторски произведения би се явило
от позицията на правонарушителя икономически по-изгодно от правомерното им
използване въз основа на сключен с автора договор за отстъпване на изключително
право на използване по първичен начин на основание чл. 63 от ЗАПСП и в този контекст
поощряването на подобни практики задължително следва да се избягва при
съдебната дискреция. От обсъдения по делото доказателствен материал, в т.ч.
плана на М.НА О. за производство на документални филми от Дирекция
„Информационен център на МО“ през 2013 г., вътрешните правила за уреждане на
авторските права за филми с предварителен бюджет в Дирекция „Информационен
център на МО“, както и конкретни договори, сключени през 2013 г. между страните по
делото, се установява, че трайно наложилата се между тях практика при уреждане на
авторските права по отношение на филми от съответния вид, а именно военни
документални филми, чието създаване е организирано от съответните структури на М.НА
О., е за финансирането им да се предвижда максимален бюджет в размер на 2000
лева, от който между 600 и 700 лева да се предназначават за възнаграждение
за уреждане на авторските права на режисьора. Именно този размер се възприема
от сезирания съд като минимална граница при установяване на справедливия размер
на обезщетението. Тук е мястото да се подчертае това, че макар съобразно заключението
на съдебно-оценителната експертиза да се определя средния размер на дължимото
на режисьора възнаграждение за уреждане на авторските права върху произведени в
страната документални филми на сумата от 2 640 лева за всеки филм, доколкото така
формираното пазарно възнаграждение се основава изключително
на тарифата на БНТ, която не прави
разграничение с оглед вида и целите на документалния филм, съдът намира този размер за
неотносим към процесния вид аудио-визуални произведения
и счита, че не следва да го прилага при преценка размера на спорното вземане за
обезщетение, което се търси от ищеца К.. С оглед изложеното и предвид
изричното законово изискване обезщетението да бъде определено така, че да
въздейства възпиращо и предупредително не само по отношение на нарушителя, но и
по отношение на останалите членове на обществото, то по убеждение на решаващия
орган обезщетението следва да надвишава съответния установен в практиката
размер на авторското възнаграждение по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП. В този ред на
разсъждения съдът, намира за справедливо при прилагане критериите на чл.
94, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАПСП да е обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 850 лева за
неправомерното използване на всеки от режисирани от ищеца – К. документални
филми.
Отчитайки
това, че нарушенията на режисьорските
права на ищеца върху филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято –
Бриз 2013“ и „Тракийски страж“ са извършени изключително в периода, когато дейността
по производство и разпространение на телевизионна продукция за целите на МО и въоръжените
сили е осъществявана от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, този ответник
следва да бъде осъден да заплати пълния размер на определеното при условията на
чл. 94, ал. 3 ЗАПСП обезщетение за имуществени вреди понесени от ползването на
упоменатите четири на брой филма, а именно по 850 лева за всеки от тези четири
филма. В останалата си част за разликата над така възприетата сума от 850 лв.
до пълния предявен размер от 2 100 лева, всеки от тези четири иска следва
да бъде отхвърлен, при аргумент – недоказаност в неговия размер.
Дължимото
от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ за авторските права върху филмите под
заглавия - „Афганистан – новият диалог“, „Ерата на Миг 21“,
„Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски –
страници от всекидневието“ и „Мирен страж“, по отношение на които се установява
да са извършвани нарушения и след като дейността по производство и
разпространение на телевизионната продукция за целите на МО и въоръжените сили
е преминала към Информационния център на МО, следва да бъде определено
съответно на относителната тежест на нарушенията, извършени през първия относим
период, когато отговорността по деликтната отговорност се е носила от ИА
„ВКВПД“. Предвид това, че по делото се установяват 108 на брой отделни
излъчвания осъществени в периода до 01.02.2014 г., респективно 27 излъчвания
след цитирания период, то Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ следва да бъде
осъдена да заплати 80 % от определеният като справедлив при условията на чл.
94, ал. 3 ЗАПСП общ размер на обезщетението за всеки режисиран от ищеца и
упоменат по-горе филм, а именно по 680 лева за всеки от тези седем филма. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 100 лева, всеки от
тези седем иска следва да бъде отхвърлен, като недоказан в своя размер по
отношение на главния ответник.
С оглед
възприетата неоснователност на исковете за обезщетение срещу главния ответник -
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, изцяло по отношение на филма „Кабул“ и в
съответната част по отношение на останалите единадесет филма, съдът дължи
произнасяне по съединените с тях искове с идентичен предмет срещу евентуалния
ответник - Информационен център на М.НА
О..
Установява
се, че след като на 01.02.2014 г. дейността във връзка с производството и
разпространението на телевизионна продукция за нуждите на МО и въоръжените
сили, както и осигуряването на дейността на Военния телевизионен канал са
преминали към Информационния център на МО с обособяването му като самостоятелно
юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на
отбраната, са осъществени излъчвания на осем от процесните дванадесет филма. Вече
бе отбелязано, че за излъчванията на филма „Кабул – 10 години българска мисия“
са налице данни единствено след посочената дата. Успоредно с това излъчването
на останалите седем филма, които се установява да са използвани в този период,
се установява да е започнало още докато производството и разпространението на
документални филми е осъществявано от Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“. За
филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и
„Тракийски страж“ не са налице данни да са излъчвани след 01.02.2014 г.
По
делото беше установено, че между ищеца и Информационния център не е сключван
договор по чл. 63 ЗАПСП за уреждане на авторските права, с който на този
ответник да са предоставени изключителни права да използва режисираните от
ищеца документални филми. Такива правомощия за него не са възникнали и по
силата на приемството в съответните права на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
доколкото се установява, че и последната не е сключила авторски договор с
ищеца. Съобразявайки това, че авторските права върху режисираните от ищеца-К.
филми не са били уредени с продуцента, то констатираните по делото действия на
Информационния център, изразяващи се в излъчването на осем от общо дванадесетте
процесни филма по Военния телевизионен канал, както и предоставянето им за излъчване
на БНТ, са били предприети изцяло в разрез и при незачитане авторските права, с които разполага ищеца. Що
се касае до филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз
2013“ и „Тракийски страж“, за тях липсват данни да са били обект на ползване
след датата - 01.02.2014 г., с оглед на което исковете за обезщетение срещу
евентуалния ответник по отношение на тези филми следва да бъдат отхвърлени
изцяло, поради недоказаност в тяхното основание, а именно липса на нарушение,
което да е предпоставка за ангажиране деликтната отговорност на ответния Информационен център при МО.
На
следващо място сезирания съд отчитайки обстоятелството, че нарушенията на
режисьорските права на ищеца върху филма под заглавие „Кабул- - 10 години
българска мисия“ са сторени изключително в периода, когато дейността по
производство и разпространение на телевизионна продукция за целите на МО и
въоръжените сили е нормативно поверена на нарочно създадения Информационния център при МО, този ответник
следва да понесе деликтната отговорност за така извършеното изключително от
него нарушение по отношение на цитираното произведение, като понесе заплащането
на пълния размер на определеното при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП
обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева, за чиито начин на
формиране съдът изложи вече подробни мотиви. В останалата част над тази сума до
пълния предявен размер от 2 100 лева този иск следва да бъде отхвърлен,
като недоказан в своя размер.
Дължимото
от Информационния център обезщетение за авторските права върху филмите „Афганистан
– новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта
на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“,
по отношение на които се установява да са извършвани нарушения и в периода,
когато дейността по производство и разпространение на телевизионна продукция за
целите на МО и въоръжените сили е осъществявана все още от Изпълнителна агенция
„В.К.и В.-П.-Д.“, следва да бъде определено съответно на относителната тежест
на нарушенията, извършени след 01.02.2014 г., когато този ответник е започнал
да реализира деликтите. Така Центърът следва да бъде осъден да заплати 20 % от
определения /850 лв./ при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП общ размер на
обезщетението или по 170 лева за неправомерната интервенция допусната спрямо
всеки един от седемте назовани по-горе филма. За разликата над възприетата за
дължима сума от 170 лв. до пълния предявен размер за всеки от евентуалните
седем осъдителни искове от 2100 лева, следва да се постанови отхвърляне, поради
недоказаност.
По исковете за неимуществени
вреди с правно основание чл. 94, ал. 1. вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП.
Ищецът-К.
е предявил отделно претенцията си за обезщетяване на понесените от него
неимуществените вреди, които сочи да са се реализирали в резултат на
установените по делото нарушения на авторските му права върху всеки един от
режисираните от него документални филми.
При
обсъждане на исковете за обезщетяване на имуществените вреди, бяха установени
нарушенията върху авторските права на ищеца, извършени от главния и евентуалния
ответник, както и параметрите на тяхната отговорност досежно всяко едно от
отделните аудио-визуални произведения предмет на интелектуална закрила.
От
претендираните от ищеца неимуществени вреди съдът намира, че са успешно доказани
единствено тези, предизвикани от пренебрежителното отношение проявено към него
от лицата представляващи ответниците, изразяващо се в отказа им да уредят по
надлежния начин процесните авторските права, с което се е стигнало до засягане
на репутацията в професионалните среди с която се ползва, както и накърняване
на личните му чест и достойнство. Същевременно съдът, намира за недоказани
посочените от ищеца претърпени болки и страдания, изразяващи се в нарушаване на
здравословното му състояние /повишено кръвно, виене на свят, шум в ушите и
пр./, защото установяването на вреди от подобно естество изисква представянето
на информация с медицински характер, която да дава сведения за здравословното
състояние на ищеца, както преди периодите на сочените нарушения на
съществуващите негови авторски права, така и по време и след извършването на
тези нарушения, защото само така може да се прецени, дали именно реализираните
нарушения са създали емоционален дискомфорт на ищеца, които пък е рефлектирал
върху физическото му здраве. Няма представени и медицински документи за
предписано лечение, както и хоспитализация, което изолира показанията на св. А.
сочещи на влошено здравословно състояние. Не следва да се пренебрегва и това,
че тази свидетелка живее на семейни начала с ищеца и е възможно в показанията
си да е проявила заинтересованост в негова полза.
Във
връзка с размерът на следващото се обезщетение по повод на понесените от Л. К.
неимуществени вреди при условията на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП съдът намира за
справедливо да присъди обезщетение в общ размер от 50 лева, за неимуществените
вреди претърпени от ищеца във връзка със засягане на правата му по всеки от
процесните филми, разпределени между ответниците по начина, по който между тях
беше разпределена отговорността за имуществените вреди, а именно съобразно
относителния интензитет на излъчванията, които кореспондира и на тежестта на
самото нарушение, а оттам и в смущаването на неимуществените права на ищеца.
Така за всеки от филмите „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз
2013“ и „Тракийски страж“ Изпълнителна агенция дължи обезщетение в размер на 50
лева, като в останалата им част до пълния предявен размер от 300 лева, всеки от
тези четири иска следва да бъде отхвърлен. По отношение на филмите „Афганистан
– новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта
на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“,
Изпълнителната агенция следва да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер
на от по 40 лева, а евентуалният ответник ИЦ при М.НА О. на от по 10 лева, като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 100 лева, всеки от
исковете следва да бъде отхвърлен. Обезщетението за неимуществени вреди търпени
от реализираното нарушение по отношение правата по филма под заглавие „Кабул –
10 години българска мисия“ се дължи изключително от Информационния център при
МО, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 лв. иска следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При
настоящия изход на поставения за разглеждане спор, отговорност за понасяне на
разноски се поражда в полза на всяка една от страните/ищецът, главния и
евентуалния ответници/, съответно една от тези страни е отправила към решаващия
орган своевременно искане за присъждането на такива с очаквания краен съдебен
акт по делото. Разпределението на отговорността за разноски следва да се
осъществи при съобразяване с правилото за съразмерното им присъждане
преценявано с оглед уважената част от исковете, когато се говори за разноските
на ищеца, респективно с оглед отхвърлената част от исковете, когато се
разглеждат разноските вложени от ответниците. Съдът констатира, че разноските, които ищеца – К. е доказал да е
направил по повод предприетата от него съдебна защита възлизат на общата сума
от 2 206,00 лв. /1 056 лева – заплатена държавна такса, 550 лева –
възнаграждения за вещи лица и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/,
като съразмерно с уважената част от исковете в полза на тази страна следва да
се присъди сумата от 902,45 лева, от които 721,96 лева следва да бъдат
възложени в тежест на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ и 180,49 лева в
тежест на евентуалния ответник - Информационния център на М.НА О.. По отношение
разноските полагащи се в полза на ответниците за поискано от тях заплащане на
възнаграждения за представлявалите ги юрисконсулти в процеса, то за
определянето размера на същите следва да се отчете правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в действаща към приключване на устните състезания редакция, във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ. Така съдът възприема, че юрисконсултското
възнаграждение полагащо се за представителството на главния ответник - Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“ възлиза в размер на 300,00 лв, от които съобразно с
отхвърлената част от предявените срещу него искове му се следват 122,72 лв. Евентуалният
ответник - Информационен център на МО доказва извършени разноски в общ размер
на 500 лева, формиран от юрисконсултско възнаграждение отново в размер на 300
лева, определен също при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и разход за внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200 лева. Така съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове в полза на тази страна следва присъждане на сумата от 204,54 лева.
Понасянето на разноските полагащи се на ответниците трябва да се възложи на
ищеца.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
с адрес: гр. София, бул. „*********искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във връзка с чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, за заплащане на общата сума в размер от
25 200 лева /сбор от по 2 100 лева за всеки един от дванадесете филма
режисирани от ищеца/, представляваща авторски възнаграждения за предоставяне на
изключително право на използване на филмите под заглавия „Втора мисия“; „Черно
море 2013„; „Афганистан – новият диалог“; „Тракийския страж“; „Ерата на Миг
21“, „Щит 13“; „Небе на честта“; „Флотско лято – Бриз 2013„; „Шабла – солта на
твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“; „Кабул – 10 години
българска мисия“; и „Мирен страж“.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу евентуалния ответник - Информационен
център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „*****, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, за заплащане на общата
сума в размер от 25 200 лева /сбор от по 2 100 лева за всеки един от
дванадесете филма режисирани от ищеца/, представляваща авторски възнаграждения
за предоставяне на изключително право на използване на филмите под заглавия
„Втора мисия“; „Черно море 2013„; „Афганистан – новият диалог“; „Тракийския
страж“; „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“; „Флотско лято – Бриз
2013„; „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от
всекидневието“; „Кабул – 10 години българска мисия“; и „Мирен страж“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „*********да заплати на Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 3 400 лева /по 850 лева за
всеки от посочените в настоящия диспозитив четири филма/, обезщетение, дължимо
на осн. чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, за имуществени вреди,
претърпени в резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в качеството
му на режисьор на филмите под заглавия - „Втора мисия“, „Черно море 2013“,
„Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, извършено чрез излъчването им
по Военния телевизионен канал и предоставянето им за излъчване на Българската
национална телевизия, ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2014 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената сума
от 3 400 лева, до пълния им предявен размер от 8 400 лева /над 850
лв. до 2100 лева за всеки за всеки от посочените в настоящия диспозитив четири
филма /.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Информационен център на М.НА О.,
с адрес: гр. София, ул. „***** искове с правно основание чл. 94 вр. с чл. 18,
ал. 2, т. 4 ЗАПСП, за заплащане на сумата в размер от 5 000 лева /по 1250 лева за всеки от
четирите посочени в настоящия диспозитив филми/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушението на авторските права на ищеца, в качеството му
на режисьор на филмите под заглавие - „Втора мисия“, „Черно море 2013“,
„Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, за сумата от 5 000 лева /по 1250 лева за
всеки филм/.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „*********да заплати на Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата от общо 4 760 лева /по 680 лева за всеки един от посочените в
настоящия диспозитив седем филма/, представляваща обезщетения за имуществени
вреди, претърпени в резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в
качеството му на режисьор на филмите под заглавия - „Афганистан
– новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“;
„Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от
всекидневието“ и „Мирен страж“, извършено
чрез излъчването им по Военния телевизионен канал и предоставянето им за
излъчване на Българската национална телевизия, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2014 г.
до окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над присъдената сума от 4 760 лева, до пълния им предявен размер от 14
700 лева /над 850 лв. до 2100 лева за всеки един от посочените в настоящия
диспозитив седем филма/.
ОСЪЖДА Информационен център на М.НА О., с адрес: гр.
София, ул. „*****, да заплати на Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата от общо 1 190 лева /по
150 лева за всеки един от посочените в настоящия диспозитив седем филма/, представляваща
обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат от нарушението на
авторското право на ищеца, в качеството му на режисьор на филмите под заглавия
- „Афганистан
– новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“;
„Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от
всекидневието“ и „Мирен страж“, извършено чрез излъчването им по Военния
телевизионен канал и предоставянето им за излъчване на Българската национална
телевизия, ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдената сума от 1 190 лева, до пълния им предявен
размер от 9 940 лева /над 850 лв. до 2100 лева за всеки един от посочените в
настоящия диспозитив седем филма/.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
с адрес: гр. София, бул. „*********иск с правно основание чл. 94 вр. с чл. 18,
ал. 2, т. 4 ЗАПСП за заплащане на сумата в размер от 2 100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени от нарушението на
авторските права на ищеца, в качеството му на режисьор на филма под заглавие - „Кабул
– 10 години българска мисия“.
ОСЪЖДА Информационен
център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на Л.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата в
размер от 850,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в качеството
му на режисьор на филм под заглавие - „Кабул – 10 години българска мисия“,
извършено чрез предоставянето му за излъчване на Българската национална
телевизия, ведно със законната лихва от 16.12.2016
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 850 лева, до пълния му предявен размер от
2 100 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „*********да заплати на Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата от общо 200,00 лева /по 50 лева относно веки един от изброените в
настоящия диспозитив четири филма/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в
качеството му на режисьор на филмите под заглавия - „Втора мисия“, „Черно море
2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и „Тракийски страж“, извършено чрез
излъчването им по Военния телевизионен канал и предоставянето им за излъчване
на Българската национална телевизия, ведно със законната лихва от 18.03.2014 г.
до окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над присъдената сума от 200 лева, до пълния им предявен размер от 400
лева /над 50,00 лв. до 100,00 лева за всеки един от посочените в настоящия
диспозитив четири филма/ - представляващи част от обща претенция в размер от 1 200,00
лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу евентуалния ответник
- Информационен център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „*****, искове с
правно основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП за заплащане на сумата
от 200 лева /по 50 лева за всеки един от изброените в настоящия диспозитив
четири филма/, представляваща частично претендирани обезщетения възлизащи на
общ размер от 1200 лв. за понесени неимуществени вреди от нарушението на
авторските права на ищеца, в качеството му на режисьор на филмите под
заглавията - „Втора мисия“, „Черно море 2013“, „Флотско лято – Бриз 2013“ и
„Тракийски страж“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „*********да заплати на Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата от общо 280,00 лв. /по
40,00 лв. за всеки един от изборните в настоящия диспозитив седем филма/, представляваща
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушението на
авторското право на ищеца, в качеството му на режисьор на филмите „Афганистан –
новият диалог“, „Ерата на Миг 21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта
на твоя труд“; „Сухопътни войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“,
извършено чрез излъчването им по Военния телевизионен канал и предоставянето им
за излъчване на Българската национална телевизия, ведно със законната лихва от
18.03.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдената сума от 280,00 лв., до пълния им предявен
размер от 700,00 лв. /над 40,00 лв. до 100,00 лв. за всеки един от посочените в
настоящия диспозитив седем филма/, представляващи част от обща претенция в
размер от 2 100 лв.
ОСЪЖДА Информационен
център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „***** да заплати на Л.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата от общо
70,00 лв. /по 10,00 лв. за всеки един от изборните в настоящия диспозитив седем
филма/, представляваща обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в качеството му на
режисьор на филмите под заглавия - „Афганистан – новият диалог“, „Ерата на Миг
21“, „Щит 13“; „Небе на честта“, „Шабла – солта на твоя труд“; „Сухопътни
войски – страници от всекидневието“ и „Мирен страж“, извършено чрез излъчването
им по Военния телевизионен канал и предоставянето им за излъчване на
Българската национална телевизия, ведно със законната лихва от 16.12.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над присъдената сума от 70,00 лева, до пълния им предявен размер от 420,00 лв.
. /над 10,00 лв. до 60,00 лв. за всеки един от посочените в настоящия
диспозитив седем филма/, представляващи част от обща претенция в размер от
2 100 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция
„В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „*********иск с правно основание чл.
94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП за заплащане на сумата в размер от 100,00
лв. /частично предявена претенция от общо вземане в размер от 300,00 лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушението на авторските
права на ищеца, в качеството му на режисьор на филма под заглавие - „Кабул – 10
години българска мисия“.
ОСЪЖДА Информационен
център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на Л.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 94 вр. с чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП, сумата в
размер от 50,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от нарушението на авторското право на ищеца, в качеството
му на режисьор на филма под заглавие - „Кабул – 10 години българска мисия“,
извършено чрез предоставянето му за излъчване на Българската национална
телевизия, ведно със законната лихва от
16.12.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за разликата над присъдената сума от 50,00 лв., до пълния му
предявен размер от 100,00 лв., представляващи част от обща претенция в размер
от 300,00 лв.
Решението
е постановено при участието на Информационен център на М.НА О., като трето
лице-помагач на страната на главния ответник - Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“, с адрес: гр. София, бул. „**********да
заплати на Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 721,96 лева –
разноски направени за водене на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
Информационен център на М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „***** да заплати на Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
от 180,49 лева – разноски направени за
водене на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.-Д.“,
с адрес: гр. София, бул. „*********на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер от 122,72 лева – разноски за процесуално представителство на
страната от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Л.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Информационен център на М.НА О., с
адрес: гр. София, ул. „*****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата
в размер от 204,54 лева– съвкупност от дължими разноски за водене на делото
пред настоящата инстанция, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: