Р Е
Ш Е Н
И Е №
260010
гр. Пловдив, 02.02.2021
г.
Пловдивски
Апелативен съд – трети граждански състав в открито заседание на втори декември
две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 509/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се от ответника по спора „ Д.К. „ ЕАД, ЕИК ***изцяло Решение № 810 от
11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 2446/2019 г. на
Окръжен съд – П, с което по иск на Н.а.з.п. *** с правно основание чл. 216 ал.
1 т. 4 от ДОПК са обявени за относително недействителни по отношение на
Държавата следните възмездни договори, сключени между „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ***и „Д.К.“
ЕАД, ЕИК ***:
Договор за покупко-продажба от 16.01.2014 г., обективиран в нотариален акт №*, том І, рег. №*, дело №*от
2014 г. на Нотариус рег. №*– С З, вписан в Служба по вписванията – П под №*,
том 2, дело №*от 16.01.2014 г., посредством който „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ***е продало
на „Д.К.“ ЕАД, ЕИК ***следния недвижим имот : УПИ №*– Магазин за мебели и ТП,
масив 9 по ПУП на с. Б, находящ се в землището на с. Б, Община Р, област П в
местността „О М“, одобрен със Заповед №*г. на Кмета на Община Р-П и съгласно
Решение № 11/31.10.2009 г. на ОД “З“ - гр. П при МЗХ, целият с площ от 3,467
дка ведно с магазин за мебели и ТП, построен до етап „груб строеж“ в описания
по-горе урегулирания поземлен имот съгласно одобрен идеен инвестиционен проект
от 28.04.2009 г. и др. със застроена площ от 915,20 кв.м. на два етажа с
разгърната застроена площ от 1 830,40 кв.м., състоящ се от: първо ниво от
търговска зала, склад, офис, тоалетна, баня, съблекалня, машинно и сервизно
помещение, на второ ниво: търговска зала, при граници на продаваемия имот и
магазин : от северозапад УПИ №*, от юг УПИ №*и №*; от изток и запад – улици,
както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 144 000 лв. с ДДС и
Договор
за покупко-продажба от 16.01.2014 г.,
обективиран в нотариален акт №*, том І, рег. №*, дело №*от 2014 г. на Нотариус
рег. №*– С З, вписан в Служба по вписванията – П под №*, том 2, дело №*от
16.01.2014 г., посредством който „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ***е продало на „Д.К.“ ЕАД,
ЕИК ***ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №*на ИД на АГКК, без последващо изменение в
КККР, целият с площ от 1 366 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване – за стопански двор, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – квартал 5-стопански двор,
парцел III-50, стопанска дейност, който поземлен имот е с
административен адрес: с. В, Община М., област П, при съседи на имота:
поземлени имоти с идентификатори №**и №**ведно с попадащите в поземления имот
Сгради, както следва: 1/ сграда с идентификатор ***със застроена площ от 472
кв.м. на един етаж с предназначение на имота – селскостопанска сграда; 2/
сграда с идентификатор *** със застроена площ от 37 кв.м. на един етаж с
предназначение на имота – селскостопанска сграда; 3/ сграда с идентификатор ***със
застроена площ от 64 кв.м. на един етаж, с предназначение на имота –
селскостопанска сграда, за сумата от 16 000
лв. с ДДС
и съобразно този резултат ответните дружества „С.И.С.“ ЕООД и „Д.К.“ ЕАД са осъдени да заплатят на ищеца Н.а.з.п.
*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 359, 73 лв., както и ДТ за
производството пред ОС – П в размер на 943, 24 лева.
Поддържаните
от жалбоподателя оплаквания са за недопустимост, евентуално за неправилност на
решението, искането – за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендират се
направените за двете инстанции деловодни разноски.
Въззиваемата
страна Н.а.з.п. *** е депозирала отговор за неоснователност на жалбата и
правилност на обжалваното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемата
страна „С.И.С. „ ЕООД не е депозирала отговор по жалбата.
Съдът
установи следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от Н.а.з.п. *** срещу „С.И.С.“ ЕООД, ЕИК ***и „ Д.К.
„ ЕАД, ЕИК ***иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т.4 от ДОПК – за обявяване
за недействителни по отношение на Държавата на горепосочените два договора за
покупко –продажба на недвижимите имоти по н.а. №*, том 2, дело №*от 16.01.2014 г.
на АВ – СВ – П и н.а. №*, том 2, дело №*от 16.01.2014 г. на АВ – СВ – П като
сключени след датата на връчване на Заповед №* за възлагане на възлагане на
ревизия по отношение на „ С.И.С. „ ЕООД с намерение за увреждане на публичния
взискател. Поддържа се че ревизията е приключила с влязъл в сила на 02.06.2016
г. Ревизионен акт №* – установяващ публични задължения в размер на 12 187,
07 лв., като публичните задължения на ответното „С.И.С.“ ЕООД към момента на
предявяване на иска възлизат на сума в размер на 91 094, 62 лв.- формирана
освен от установеното с ревизионния акт и
начислени лихва върху главницата по него вследствие непогасяването на
задължението още и от подадени от длъжника декларации по ЗДДС, декларации обр.
6 за задължения по осигурителни фондове и ГДД по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО.
Ответното „ С.И.С. „ ЕООД не е
депозирало отговор по исковата молба, не е взело становище по иска.
Ответното „ Д.К. „ ЕАД е депозирало
отговор, с който оспорва предявените искове. Заявява възражение да не е налице
субективния елемент на фактическия състав на чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК –
намерение за увреждане на публичния взискател. В тази насока се поддържат следните
доводи: Във връчената на „С.И.С.“ ЕООД на 03.01.2014 г. заповед по чл. 112 от ДОПК се посочват периоди и видове евентуални задължения, но не и размер, поради
което към посочената дата дружеството е с категорично намерение да няма
задължения към държавата, а предполагаемия размер на задължение е налице едва в
по-късен момент, с издаване на постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки от 11.03.2014 г., когато е наложен запор върху движими вещи
и банкови сметки на дружеството-продавач, като съобразно посоченото
постановление предполагаемият размер на задължението възлиза на 9 258,77
лв., включително лихвата за забава; Със сключените на 16.01.2014 г. сделки „С.И.С.“
ЕООД е продало част от притежаваното от него имущество на пазарни цени - много
по-високи от данъчните оценки, като цената по сделките е преведена по банкова
сметка ***а сделките и като така недвижимото имущество се е трансформирало в
парични средства в размер на 160 000 лв. по банковата сметка на „С.И.С.“
ЕООД – което по никакъв начин не ощетява
публичния взискател; Запорираният лек автомобил марка „М.“, модел „С.“, рег. № ***-
собственост на „С.И.С.“ ЕООД и към настоящия момент може да послужи за
удовлетворяване на публичния взискател, тъй като пазарната му цена значително
надвишава размера на публичните задължения по ревизионния акт, а бездействието на публичния изпълнител да
пристъпи към продажба на запорирания автомобил не би могло да се вмени във вина
на дружеството-продавач по процесните сделки. Поддържа се още останалите описани в исковата
молба задължения, формирани от декларации по ЗДДС, задължения по осигурителни
фондове и ГДД по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО са ирелевантни за настоящия случай и
изобщо за хипотезата на чл. 216, ал. 1 т. 4 ДОПК доколкото не са установени с
ревизионния акт постановен по връчената заповед за извършване на ревизия,
поради което намерението за увреждане следва да се преценя само съобразно
установените с ревизионния акт публични вземания - тоест за сумата от
12 187,07 лв., но не и публични вземания извън ревизионния акт съобразно
твърдяните от ищеца такива в размер на разликата от 12 817, 07 лв. до 91 094,
62 лева.
По делото е безспорно установено че на
19.12.2013 г. е издадена Заповед № 1306321, с която на основание чл. 112 и чл.
113 ДОПК е възложено извършване на ревизия на „С.И.С. „ ЕООД, обхващаща
следните видове задължения по периоди – ДДС от 10.06.2009 г. до 31.10.2013 г.,
корпоративен данък от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., данък по чл. 194, 195 и
204 ЗКПО 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., вноски за ДОО за наети лица 01.01.2009
г. до 31.12.2012 г., вноски за здравно осигуряване на наети лица 01.01.2009 г.
до 31.12.2012 г., вноски за ДЗПО за УПФ за наети лица 01.01.2009 г. до
31.12.2012 г.. Видно от разписката към заповедта / лист 143 от
първоинстанционното дело/ последната е
надлежно връчена на „ С.И.С. „ ЕООД на 03.01.2014 г. – на управителя на
дружеството С.Б.К.чрез пълномощника П.Й.С./ пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег. №№ 5819 и 5820/09.12.2013 г. на Нотариус рег. №*- л. 144 и 145
от първоинстанционното дело/.
Няма спор също така и е установено че
13 дни след връчването на заповедта - на 16.01.2014 г., между „С.И.С.“ ЕООД,
представлявано от С.Б.К., като продавач, и Д.К.“ ЕАД, представлявано от М.Б.С.,
като купувач са сключени
процесните два договора за
покупко-продажба на недвижимите имоти - описани по горе, като продажните цени
на имотите са както следва: по договора, изповядан с нотариален акт №* - 144 000
лв. с ДДС / при данъчна оценка 40 710, 20 лв. /; по договора, изповядан с
нотариален акт №* - 16 000 лв. с ДДС /при данъчна оценка в размер на
14 712,70 лв./, които продажни цени в общ размер на 160 000 лв. са
заплатени от купувача на продавача по банков път – преводно нареждане от
21.01.2014 г. за кредитен превод по сметката на „ С.И.С. „ ЕООД в У./ лист 173
от първоинстанционното дело/ и платежно нареждане от същата дата за заверяване
на сметката на „ С.И.С. „ ЕООД със сумата 160 000 лв. – лист 174, от
сметката на купувача „ Д.К. „ ЕАД.
Безспорно установено е още че след
отчуждаването на процесните имоти, със Справки – декларации от 28.01.2014 г. /
л. 41 – 45 от първоинстанционното дело / управителят С.К.е декларирала пред Н.–
ТД - П че дружеството не притежава недвижими имоти, дългосрочни и краткосрочни
инвестиции и вземания от трети лица, като единствените му активи са товарен
автомобил М. модел „С. *“, рег. № ***, един климатик и два телевизора. По
искане от 05.03.2014 г. за предварително обезпечаване на задължения изх. №
Д4-РД-23-112 /листове 37 – 39 от първоинстанционното дело/ е издадено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
РД-10-147/11.03.2014 г. /лист 33 от делото/, въз основа на което на 18.03.2014
г. е наложен запор на банковите сметки на „С.И.С.“ ЕООД в „У.“ АД /писмо изх. №
0890-49-015022 от 18.03.2014 г. лист 35 от делото/, както и е постановен запор
върху собствения на ревизираното лице товарен автомобил марка „М.“, модел „С. *“,
рег. № ***, а на 17.04.2014 г. публичен изпълнител при Н.– ТД – П е издал
Постановление № РД-11-903 за налагане на обезпечителни мерки /лист 31 от
делото/ с оглед обезпечаване събиране на изискуемо публично вземане в размер на
5044.68 лв. – главница и 218.44 лв. – лихва, с което са наложени запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание на касети и суми предоставени за доверително управление в „У.“ АД, а
също и запор върху собствения на ревизираното лице лек автомобил марка „М.“,
модел „С. *“, рег. № ***.
Безспорно е че възложената със
Заповедта №* ревизия е приключила с влязъл в сила на 02.06.2016 г. Ревизионен акт №* – установяващ
публични задължения на „ С.И.С. „ ЕООД както следва: ДДС от 10.06.2009 г. до
31.10.2013 г., корпоративен данък от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., данък по
чл. 194, 195 и 204 ЗКПО 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., вноски за ДОО за наети
лица 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., вноски за здравно осигуряване на наети
лица 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., вноски за ДЗПО за УПФ за наети лица
01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., както и лихви за закъснение, в общ размер –
главница и лихви към 17.06.2014 г., от 12 187, 07 лева.
По делото чрез ангажирана от ответника
„ Д.К. „ ЕАД СТЕ е установено че към датата на изповядване на атакуваните
сделки – 16.01.2014 г., пазарната стойност на запорирания товарен автомобил марка
„М.“, модел „С. *“, рег. № *** е 12 255 лева.
По делото липсват данни за налични
суми по запорираните в хода на ревизионното производство банкови сметки на „С.И.С.“
ЕООД, като дори в писмо изх. № 9890-49-025832/15.04.2014 г. на „У.“ АД /лист 28
от делото/, като по банкова сметка, ***ата договора за покупко-продажба от
16.01.2014 г., се съдържа информация, че банката не може да пристъпи към
изпълнение поради „…Липса на авоари по запорираната/ите сметка/и на задълженото
лице“. Вън от това не са ангажирани и доказателства за пазарната стойност на
запорирания лек автомобил собственост на длъжника към датата на влизане в сила
на ревизионния акт - 02.06.2016 г..
Установено е още че с нотариален акт
за продажба на недвижим имот №*, том V, рег. №*, дело №* г. на Нотариус рег. №*–
С З, на 01.09.2014 г. - тоест след малко повече от 7 месеца след сключване на
атакуваните сделки приобретателят по тях - „Д.К.“ ЕАД, е препродало прехвърлените
му от „С.И.С.“ ЕООД недвижими имоти на третото лице „П.“ ЕООД, като при
извършената от съда служебно справка в Търговския регистър относно трите
търговски дружества се е установило че: „ С.И.С.“ ЕООД се е представлявало за
периода от 30.05.2008 г. до 06.12.2013 г. от П.Й.С., от 06.12.2013 г. до
16.06.2014 г. от С.Б.К.и с представител по пълномощия П.Й.С./ казаното по горе
пълномощно /, на който е връчена заповедта за възлагането на ревизията, а от
16.06.2014 г. към датата на приключване на съдебното дирене по делото от Д.З.С.;
„Д.К.“ ЕАД е регистрирано в Търговския регистър на 02.01.2014 г. / само ден преди
изповядване на атакуваните договори / и се представлявало от М.Б.С. – съпругата
на П.Й.С.съгласно представена от ищеца извадка от НБД „Население“, а „П.“ ЕООД
е регистрирано в търговския регистър на 26.08.2014 г. / 5 дни преди придобиване
на имотите от „ Д.К. „ ЕАД / с едноличен собственик на капитала С.П.П., която е
била негов управител от датата на регистрацията му до 21.02.2018 г., след която
дата като управител е вписан в ТР П.Й.С.– като и трите дружества са с един и
същи адрес на управление ***.
При така установеното съдът е приел че
безспорно обективния елемент от фактическия състав на нормата на чл. 216 ал. 1
т. 4 от ГПК е налице – извършено от
длъжника „ С.И.С. „ ЕООД след връчването на заповедта по чл. 112 от ДОПК
отчуждаване чрез процесните две сделки на свое имущество, като ревизията е
приключила с установяване на публични задължения на дружеството към фиска.
Относно спорния субективен елемент –
намерението за увреждане, е прието същото да е установено по делото, а
възраженията на ответното „ Д.К. „ ЕАД в противна насока да са неоснователни
поради следното:
1/Липса
на имущество – към датата на влизане в сила на ревизионния акт и понастоящем,
от което публичните вземания да бъдат удовлетворени, като паричните средства от
атакуваните договори за покупко- продажба не са налични по банковата сметка на
продавача „ С.И.С. „ ЕООД към датата на влизане в сила на ревизионния акт,
съответно към датата на налагане на предварителните обезпечителни мерки и
конкретно запора върху банковите сметки на дружеството, а пазарната стойност на
запорирания товарен автомобил – който е единственото
налично имущество на длъжника „ С.И.С. „ ЕООД, към датата на влизане в сила на
ревизионния акт и понастоящем не е установена и конкретно същата да е в размер достатъчен да погаси публичните
задължения – за които е прието да са в
твърдяния от ищеца размер 91 094 лв., до който размер „ набъбнали „
вземанията по ревизионния акт към датата
на предявяване на иска, а пазарната му
стойност към 16.01.2014 г. / датата на сключването на сделките / е ирелевантна;
2/ Препродажбата на имотите от ответника
„ Д.К. „ ЕАД на третото лице „П.“ ЕООД и
установеното относно датите на регистриране на тези две дружества /
непосредствено преди сключването на договорите за покупко - продажба от
16.01.2014 г. и от 01.09.2014 г. / и
представляващите ги лица сочат също на връзка между тях и длъжника „ С.И.С. „
ЕООД, съответно на намерение от страна на последното за увреждане на фиска като
се осуети връщането на имотите в патримониума на длъжника;
3/ Процесните сделки, както и последващите,
с които имотите са препродадени са сключени между свързани лица по смисъла на §
1 т. 3 от ДР на ДОПК.
Във въззивната жалба на ответното „ Д.К.
„ ЕАД поддържаните възражения за недопустимост на решението са: Предявяване на
иска след изтичане на 5 – годишния преклузивен срок и след изтичане на 5
годишния погасителен давностен срок – считано от сключването на процесните
договори; Произнасяне на съда по непредявен иск – иск по чл. 216 ал. 1 т. 6 от ДОПК / свързаност на лицата по сделката /. Поддържаните възражения за
неправилност на решението са тези, заявени с отговора на исковата молба и
поддържани в хода на първоинстанционното производство по изложените доводи - по
отношение на които се поддържа неправилно да са били приети за неоснователни.
Поддържа се още да е неправилен извода на съда за сключване на сделките между
свързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК, тъй като не е налице нито
една от визираните от тази разпоредба множество хипотези на „ свързани лица „ и
конкретно хипотезата на б.“ а „ от разпоредбата досежно процесните сделки, тъй
като свързаността се преценява само и единствено към датата на тяхното
сключване. Възразява се още да е недопустимо съдът да изследва историята на
дружествата от момента на създаването им и понастоящем и на тази база да гради
изводи относно субективния елемент на фактическия състав на чл. 216 ал. 1 т. 4
от ДОПК, като се поддържа че всички установени от това изследване факти и
обстоятелства се явяват ирелеванти за преценката на намерението за увреждане.
Решението не е недопустимо. Окръжният
съд е разгледал предявеният иск по чл. 216 ал. 1 т.4 от ДОПК / ред. ДВ бр. 105/2005
г./, а не иск по чл. 216 ал. 1 т. 6 от ДОПК, като въпросът за свързаност на
лицата по сделките е поставен единствено
във връзка с преценката на намерението за увреждане. Преклузия за иска няма, 5
– годишния срок е давностен и като така е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска. По същество това възражение за изтекла погасителна
давност няма да се разглежда, защото давността не се прилага следи служебно /
чл. 120 от ЗЗД /, а само по възражение на ответника, което може да бъде заявено
до изтичането на срока за отговор на ИМ / т. 4 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК/, а в случая то
е заявено за първи път с въззивната жалба.
Относно
правилността на решението
Приложимата норма е чл. 216 ал. 1 т. 4
в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 105/2020
г. - съгласно която недействителни по отношение на държавата, съответно на
общините, са сделките с намерение за увреждане на публичния взискател, които са
сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения.
Фактическия състав включва обективен и
субективен елемент. Обективния – сключени след установяване на публичното
задължение, съответно след датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия сделки и/или действия в случай че ревизията е установила публични
задължения, Субективния – намерение за увреда на публичния взискател. Съгласно
трайно установеното съдебна практика в хипотеза на чл. 216 ал. 1 т.4 от ДОПК не
се изисква намерение за увреждане и от страна на лицето, с което длъжникът е
сключил атакуваната сделка, достатъчно е само намерение за увреждане от страна
на длъжника.
В случая спорно е единствено наличието
на субективния елемент, като за обективният спор няма и е установен -
процесните два договора за покупко-продажба са сключени след връчване на
ответника „ С.И.С. „ ЕООД на Заповед №*
за възлагане на ревизия, приключила с влязъл в сила на 02.06.2016 г. Ревизионен
акт №*, установяващ публични задължения на това дружество в размер на
12 187, 07 лeва. Основателно е
поддържаното от въззивника че единствено
по отношение на този размер ще се преценя основателността на иска и конкретно
намерението за увреждане с атакуваните договори. Разликата от установените с
ревизионния акт публични вземания до останалите възведени с ИМ - които видно от
представената към ИМ Справка за задълженията на „ С.И.С. „ ЕООД са в общ размер
на твърдяните 91 094, 62 лв., освен че са извън установените с ревизионния
акт и не произтичат от тях, са дължими за последващата ревизията 2014 г. и се основават на подадени през тази година
справки – декларации, декларации обр. 6 и годишни данъчни декларации – т.е. атакуваните
договори са сключени преди тяхното установяване, поради което същите са ирелеванти
за преценката на основателността на иска по чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК съгласно
посочената редакция на разпоредбата и присъединяването им в изпълнителното
производство е без значение. С оглед което се явява основателно възражението на
въззивника за неправилност на извода на окръжния съд в противна насока – че увреждането
на публичния взискател следва да се преценя съобразно публични негови вземания
в размер на 91 094,62 лв., тъй като същите произтичали от ревизионния акт
и конкретно за изминалия период от 2016 г. до предявяването на иска поради
непогасяването им да са нараснали до сумата 91 094,62 лева. Този извод на
окръжният съд е неправилен. Неправилен е
и извода на съда че процесните договори са сключени между свързани лица по
смисъла на § 1 т.3 от ДР на ДОПК. Свързаността на лицата, сключили сделката се
преценява към момента на постигането на съгласие, т.е. към достоверната дата на
договора. В случая договорите са с достоверна дата 16.01.2014 г. и към този
момент не се установява свързаност между ответниците в никоя от хипотезите на §
1 т. 3 от ДР на ДОПК – както основателно се поддържа от въззивника.
Независимо от горното е правилен
извода на съда че по делото е установено намерение на „ С.И.С. „ ЕООД към
датата на сключване на процесните договори да увреди чрез тях публичния
взискател за бъдещите негови вземанията по ревизионния акт. Несъмнено
установено е че единственото имущество на това дружество – продавач по
договорите, към датата на влизане в сила на ревизионния акт и към по ранния
момент – налагането на предварителните обезпечителни мерки, е товарен автомобил
„ М. модел „С.“, чиято стойност не се установява / при лежаща върху ответниците
доказателствена тежест / да е в състояние да покрие задълженията му по акта,
като същевременно непосредствено след връчването на заповедта за ревизията, с
процесните договори той е отчуждил недвижимото
свое имущество – от което публичните вземания биха се удовлетворили, като
приобретател на имотите е създадено ден
преди изповядването на договорите „ Д.К. „ ЕАД с представляващ съпругата на
бившия управител на продавача „ С.И.С. „ ЕООД - П.Й.С.. Макар същият да не е
представлявал продавача „ С.И.С. „ ЕООД по сделките, е бил към този момент
пълномощник на действащия управител С.К.и в това си качество е представлявал
дружеството в ревизионното производство и е получил и заповедта по чл. 112 от ДОПК. Вярно е че договорите с предмет това имущество са сключени за продажна
цена от 160 000 лв., която е платена безкасово по банков път, но е
безспорно установено също така че към датата на влизане в сила на ревизионния
акт и към по ранния момент – налагането на предварителните обезпечителни мерки,
тези средства не са били налични в патримониума на длъжника. Съвкупната
преценка на тези безспорно установени факти обосновават извод че длъжникът
предвид предстоящата ревизия съзнателно, посредством процесните два договора, се е лишил от имущество с намерение да увреди
публичния взискател за вземанията му по ревизионния акт. Този извод не се
опровергава от че към момента на изповядването на договорите продавачът не е
бил уведомен за евентуален размер на тези публични вземания и това станало в
момент, последващ сключването на договорите и конкретно при налагане на
предварителните обезпечителни мерки. Косвени доказателства за намерението за
увреда на публичния взискател са и безспорно установените последващи действия
на купувача „ Д.К. „ ЕАД, който 7 месеца след закупуването на имотите - на
01.09.2014 г., ги е продал на третото лице „ П.„ ЕООД/ регистрирано пет дни преди
01.09.2014 г./, чийто настоящ управител
– считано от 21.02.2018 г. е отново лицето П.Й.С. Неоснователно е поддържаното
от въззивника, че тези факти са ирелевантни за преценката досежно субективния
елемент на фактическия състав, както и че ищецът не ги е доказал, съответно
съдът недопустимо ги е изследвал и установил чрез справки в търговския
регистър. Информацията в търговския регустър е общодостъпна, не се нуждаят от
доказване общоизвестните и служебно известни факти / чл. 155
от ГПК /. Субективният елемент - намерението за увреда, e вътрешно
мисловно – емоционално състояние на длъжника и предвид това му естество
неговото доказване се извършва най – често косвено, посредством преценка на
всички конкретни факти и обстоятелства, чрез които е материализирано.
Предвид изложеното решението е
правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата
страна се присъжда претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя това възнаграждение
в размер на 300 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И
Потвърждава Решение № 810
от 11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 2446/2019 г. на
Окръжен съд – П.
Осъжда „ С.И.С. „
ЕООД, ЕИК ***и „ Д.К.“ ЕАД, ЕИК ***да заплатят на Н.а.з.п. *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 / триста / лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: