Р Е Ш Е Н И Е № 260174
гр.Пловдив, 05.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1416/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Д.М.С. *** срещу решение № 761/28.02.2020г. по гр.д. № 16467/2018г. на
Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Д.М.С. да се признае за
установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, че в отношенията между страните, ищецът не
дължи плащане на сума от 11 289.53 лева, представляваща равностойност на
доставено до обект на ищеца – цех в *** електричество за периода от 28.08.2018г
до 27.09.2018г., за която е
издадена фактурата с № 11999158260/30.09.2018г.,
като неоснователен.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят Д.С.
навежда доводи за неправилност и
неоснователност на решението. Сочи
се, че не е доказана метрологичната годност на средството за търговско
измерване и същото не може да бъде използвано в Република България. Не е
доказано, че същото е монтирано в изправно техническо състояние. Игнорирани са
доказателствата за наличие на друг клиент, а именно дружество „НОРД РИВЪР“ ЕООД
- ползвател на имота през процесния период от време, който е действителният
ползвател на електрическа енергия в този период от време, като в подкрепа на
това се сочи, че от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД са издавани корекционни
фактури, след това са ги отменяли и са издавали на друго лице корекционни
фактури. Сочат се решения на Окръжен съд - Пловдив по сходни казуси със същите
страни. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се
разноските за двете инстанции.
В срок
не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Постъпило е писмено становище от „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД, с което оспорват жалбата и искат потвърждаване на
обжалвания съдебен акт, претендират разноските по делото за тази инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил, че по делото е безспорно,
че Д.М.С. е
потребител и битов клиент на електричество, доставяното от ответното
дружество до границата на имот в ***, и като такъв, фигурира в базата данни на ответното дружество
като клиент с № **********. Количеството
на доставеното се измерва чрез електромер с фабричен номер 04125883,
монтиран на измервателната точка № 1114094. Прието е че за отчетен период от 28.08.2018г. до 27.09.2018г., ответното
дружество е начислило в тежест на С. електричество на стойност от 11 289.53
лева (реално консумирана мощност и
мрежови услуги), за която сума на дата 30.09.2018г. е издадена фактурата с № 11999158260. Прието е че на
29.08.2018г., на електромера с фабричен номер 04125883, монтиран на
измервателната точка номер № 1114094, е
извършена проверка от страна на служители на електроразпределителното
предприятие, при която се установило, че същия е манипулиран да не мери точно
доставяното количество електричество – шунтирани били част от токовите вериги в
междинния клеморед за вторична комутация, тоест, била нарушена схемата му за свързване. При проверката тя е възстановена, без да бъде демонтиран
самия електромер, тъй като сам по себе си той е бил изправен. Последният факт е
доказан и с оглед заключението на вещото лице, което съдът кредитира. При което
е направен извода, че ищецът С. дължи плащане на доставената му ел. енергия по
горната фактурата с № 11999158260, като искът е неоснователен.
Неоснователно
е възражението на Д.С., че не е доказана метрологичната годност на средството
за търговско измерване и същото не може да бъде използвано в Република
България. А също така, че не е доказано, че същото е монтирано в изправно
техническо състояние. За да направи изводите си метрологичната годност на това
СТЕ – електромер първата инстанция е назначила две технически експертизи.
Първата /л.30-32/ установява, че процесният електромер носи маркировка на
лицевия капак за извършена му първоначална проверка от оторизиран проверител с
означение „СЕ М14 0120“, като е преминал в срок и повторна техническа проверка
през 2018г. и подлежи на следваща проверка през 2022 година. Като относно
сроковете за последващи проверки е спазена Заповед № А-333 на председателя на
ДАМТН от 29.05.2014г. Допълнителната СТЕ / л.76-77/ е установила, че процесния
електромер с фабр. № 04125883 е монтиран на работното му място в с.Долна махала
ИТН 1114094 на 23.03.2018г., след успешна последваща метрологична проверка
проверка през 2018г. и подлежи на последваща провека през 2022 година.
Следователно в периода 28.08.-27.09.2018г. същият е бил годно измервателно
средство. Тези изводи на експерта са обосновани не будят съмнение и правилно са
били кредитирани от първата инстанция.
Новите ПИКЕЕ /Д.В. бр.35/30.04.2019г./ ясно сочат
изискванията към измервателните системи измерващи количеството електрическа енергия.
Вярно е че казусът предхожда приемането на новите ПИКЕЕ, но това не променя
нищо, защото относимите нормативни актове са приети преди 2018г. В чл.19 т.2 от
горните правила се изисква средствата за измерване да имат стойности на технически
и метрологични характеристики в съотвествие с четири наредби – Наредбата по
чл.28 от ЗИ /Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол/, Наредбите по чл.7 ал.1 от ЗТИП /Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване Приета с ПМС № 47
от 15.03.2016 г., обн., ДВ, бр. 23
от 25.03.2016г. и Наредба за маркировката за съответствие/ и Наредба към чл.83 ал.1 т.1 от ЗЕ /Наредба № 3/9.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии/.
Разпоредбите на Закона за
измерванията, както и на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (по-нататък НСИПМК)
разпознават два вида средства за техническо измерване – едните са от одобрен тип, а другите са с
оценено съответствие. Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
предвижда, че изискванията й се прилагат и за електромери с оценено съответствие,
използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост –
чл.653 ал.1 т.3 от Наредбата. Поставено е и изискване съгласно чл.665 ал. 7
от НСИПМК всеки електромер за бъде означен съгласно за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Последната
наредба приета
с ПМС № 47 от
15.03.2016 г., в сила от 20.04.2016 г. е приета в съответствие с Директива
2014/32/ ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 26.02.2014г. за
хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на
пазара на средства за измерване. Изискванията по тази наредба следва да са
спазени, като електромерите с оценено съответствие се пускат на пазара и/или в
действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания,
определени по Наредбата и подлежат на последваща проверка – чл. 670, ал.
3 НСИПМК. В случая, за процесния електромер е издадена декларация за
съответствие (л.58 от делото), като е нанесен и знак за оценено съответствие от 2014
г. и номер на сертификат за типова проверка. Видно от първата СТЕ на електромера има стандартна маркировка „СЕ М14 0120“,
напълно в съответствие с изискванията на чл.13 от Наредба
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за
измерване. Това съобразно чл.2 ал.1 от Наредба
за маркировката за съответствие удостоверява,
че продуктите съответстват на приложимите за тях изисквания, определени в
наредбите по чл.7 от Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП), и че са били подложени на
съответните процедури за оценяване на съответствието.
Електромерът е преминал и последваща (вторична
проверка) през 2018г., поради което по отношение на него са спазени законовите
изисквания и същият е изправно средство за техническо измерване, което точно е
измервало количеството консумирана електрическа енергия.
Че електромерът е монтиран в изправно състояние е
видно от представения констативен протокол от 22.03.2018г. /л.46 от делото/. В
тази насока неоснователни са възраженията в жалбата, че не е доказана метрологичната годност на
средството за търговско измерване във връзка с представен констативен протокол
от 29.08.2018г. /л.41 от делото/ сочещ че електромера е технически неизправен и
мери с – 82,29 % по-малко количество ел. енергия. Видно от самия протокол и от
допълнителната СТЕ въпреки извършеното шунтиране на вторичните токови вериги по
причина което част от вторичните токове не преминават през измервателните
елементи на електромера, в периода между датите 28.08.2018г. и 29.08.2018г.
електромер 04125883 е измервал потребяваната от обекта на ищеца енергия. По
причина на извършеното шунтиране на токовите вериги в междинен клеморед за
вторична комутация, измерената от електромера и съответно остойностена
електрическа енергия между тези две дати е само част от действително
потребяваната от обекта енергия. При това положение електромера е технически
годен, а замерването на – 82,29 % по-малко количество ел. енергия е резултат в
манипулация на други компоненти на измервателната система, а именно междинен
клеморед за вторична комутация. За пример може да се сравни изброяването на
различните елементи на измервателната система в чл.18 т.5 от новите ПИКЕЕ.
Неоснователна
е жалбата, че са игнорирани доказателствата за наличие на друг клиент, а именно
дружество „НОРД РИВЪР“ ЕООД - ползвател на имота през процесния период от
време, който е действителният ползвател на електрическа енергия в този период
от време. Първо доказателства за наличие на друг клиент на същия клиентски
номер и обект на потребление по делото няма. Второ облигационната връзка между
страните по делото именно за този клиентски номер и електромер е безспорно
обстоятелство по искова молба и отговор на искова молба. Подобно възражение не
е правено и в първото заседание по делото /л.42/ и не е искано по реда на
чл.147 от ГПК до края на делото пред РС Пловдив. Пред ОС Пловдив не е допуснато
това възражение и събиране на доказателства за него. Ето защо с оглед на горните
факти възражението е неоснователно.
Решенията
на Окръжен съд - Пловдив по сходни казуси със същите страни също няма как да
доведат настоящият съд до изводи за неправилност на обжалваното решение, защото
касаят сходни искове, но с друго правно основание /например корекция на сметка/,
за други периоди и при други факти и доказателства. Напротив решенията отчасти
сочат факти в подкрепа на настоящите правни изводи. Например от решението по
гр.д. №1725/2019г. на ПОС е видно, че партидата на Д.С. е променена от дата
03.10.2018г. /тоест след края на настоящия отчетен период/. Като съдът приема
че за времето от 28.09. до 03.10.2018г. валиден титуляр на партидата и
задължено лице клиент е бил Д.С., а не „Норд Ривър“ ЕООД. Като искът спрямо С.
е бил отхвърлен не поради неоснователност, а поради недоказаност на вземането
по размер. Ето защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Предвид
изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие
в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски на основание
чл.78 ал.8 от ГПК.
Такива по делото се доказаха реално направени 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Мотивиран
така съдът.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 761/28.02.2020г. по гр.д. № 16467/2018г.
на Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********,***
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37 сумата
от 100 лева за разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.