Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../………03.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д.
№ 16349 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от
ГПК.
Образувано
е по жалба на И.Д.З., ЕГН ********** и адрес: ***, длъжник по изпълнително дело
№ 20188510401368 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ, срещу действията на
съдебния изпълнител, с които определя разноските за изпълнителното
производството обективирани в призовката за доброволно изпълнение
изх.№39934/07.06.2018г.
В жалбата
се твърди, че определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателите
е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Като прекомерни се
оспорват и определените от съдебния изпълнител такси за изпълнителното
производството.
В срока за
отговор взискателите Д.В.и Е.В., счита жалбата за неоснователна. Твърдят, че
всеки от взискателите е носител на отделно вземане и поради липса на активна
солидарност, всеки от тях има право на разноски за адвокат за изпълнителното
производство. Адвокатските възнаграждения са платени действително, а длъжникът
не е проявил активност за доброволното уреждане на спора.
Съдебния
изпълнител мотивира действията си. Посочва се, че всеки от взискателите е
носител на отделно вземане и поради липса на активна солидарност, всеки от тях
има право на разноски за адвокат за изпълнителното производство.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Изпълнителното
производството по изпълнително дело № 20188510401368 по описа на ЧСИ М.П.с рег.
№ 851 на КЧСИ е образувано по молба на взискателите Д.В.и Е.В.. Към молбата,
взискателите представя два договора за правна защита и съдействие от
28.05.2018г сключени, както следва от Д.В.с адв. Г.Г.и от Е.В. с адв. Ж.Д., в
които е уговорено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производството в
размер на сумата от по 400,00 лева за всеки от взискателите, платимо в брой,
при сключването им.
В поканата
за доброволно изпълнение съдебния изпълнител е определил разноските за
изпълнението на сумата от 1500,00 лева от които, 1053,00 лева адвокатско
възнаграждение и сумата от 540,29 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С
постановление от 07.06.2018г съдебния изпълнител намалява размера на
адвокатското възнаграждение на двамата взискатели до сумата от 800,00 лева.
При така
установените по делото факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирана страна, срещу действие на съдебния изпълнител,
което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено или делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, когато те са за сметка на взискателя. В
случая не са налице
основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като
не се твърди осъществяване на никой от съставите на чл. 433 ГПК. Следователно
разноските за производството остават в тежест на длъжника.
Главницата по изпълнителния лист
представлява вземане за разноски по водените между страните дела. Предвид
обстоятелството, че всеки един от двамата взискатели е кредитор на отделна част
от вземането и липса активна солидарност, всеки от тях има право на разноски
за процесуално представителство и защита в хода на изпълнителното производство.
Видно от договорите за правна защита и съдействие уговореното адвокатско
възнаграждение за всеки един от взискателите е по 400,00 лева, която сума е
платена при сключването им. Че договора може да служи за разписка е прието с
ТР№06/2012г на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.
Процесуалното представителство на взискателите се изчерпва на този етап от
производството с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в
която е предоставено на съдебния изпълнител да избере изпълнителния способ след
извършване на проучване на имуществото на длъжника. След депозиране на молбата
за образуване на изпълнителното производство адвокатът на взискателя не
извършва други действия в хода на изпълнителното производство. При това
положение процесното изпълнително производството не се характеризира с
фактическа и правна сложност. Съразмерен на тази фактическа и правна сложност е
размер на адвокатския хонорар към минимума съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Минималния размер на адвокатското възнаграждение
определен съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 317,50
лева без ДДС, формирана както следва: 200.00 лева за образуване на
изпълнителното производство и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 или още 117,50 лева. С оглед изложеното уговореното възнаграждение от 400,00
лева не се явява прекомерно. Доводите за влошеното материално положение на
длъжника имат отношение към искането му за разсрочване на дълга, компетентен за
което е съдебния изпълнител.
По
отношение на таксите за изпълнителното производство следва да се посочи, че
последните са определени съгласно ТТРЗЧСИ и са дължими от длъжника по аргумент
от чл. 79 ГПК. Дължимостта на разноските не зависи от предплащането им от
взискателя, ако действието, за което е дължима таксата, е необходимо за
изпълнителното производство и длъжникът е отговорен за нея – т. 11 от ТР №02/2013г
на ОСГТК на ВКС. Начислените
в процесния случай такси касаят действия, които са необходими за изпълнителното
производство, тъй като са за: държавна такса за образуването му; проучването на
имущественото на длъжника; връчване на покана за доброволно изпълнени;
изпращане на запорни съобщения до трети лица; пропорционална такса по т.26. За
последната следва да се посочи, че съгласно Тарифата към ЗЧСИ тя се начислява
върху целия размер на дълга размера, но се събира част, съответстваща на
събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на
изчислената върху общо събраната сума. Спазването на тава изисква се установява
от представените с жалбата и отговора сметки издадени от съдебни изпълнител.
По
изложените аргументи съдът намира, че обжалваните действия на съдебния
изпълнител са правилни и законосъобразни, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Д.З.
с ЕГН ********** и адрес: ***, длъжник по изпълнително дело № 20188510401368 по
описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител,
с които определя разноските за изпълнителното производството обективирани в призовката
за доброволно изпълнение изх.№39934/07.06.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.