Решение по дело №1130/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 308 / 15.6.2020г.

 

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1130, по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:

        Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на ЕТ“Томи-В.П.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, ул. „Света София“ № 8 против Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.062.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за данък добавена стойност в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от „Орион 2002“ООД за издадени фактури към ЕТ за период 01.10.2013г. до 31.12.2016г. Жалбоподателят оспорва изцяло Ревизионен акт №  Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.062.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП и иска неговата отмяна. Твърди, че е издаден в нарушение на чл. 177 от ДОПК. Обосновава, че за процесния период са налице ревизии по ДДС срещу едноличния търговец, с която са установени задължения. В тези ревизии не са установени задължения по чл. 177 от ЗДДС по отношение на доставки от „Орион 2002“ООД. Повторна ревизия за същия период се счита за незаконосъобразно от жалбоподателя. Счита се, че не са налице предпоставките по чл. 177 от ЗДДС, като се оспорва, че е налице знание в ЕТ за обстоятелствата, посочени в нормата. Посочват се трайните търговски отношения, реалността на сделките. Възразява се срещу дължимостта на лихвите, като счита, че те са извън обхвата на солидарността.

 Ответникът по жалбата - Директор на дирекция "ОДОП" гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител-юрк. К., оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна по мотивите, изложени в Реше­нието на ответника, и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Представя административната преписка.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоя­щия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Решението на Директора на Дирекция "Обжалване и управле­ние на изпълнението" - гр. Пловдив, е връчено на 02.07.2019г., видно от известие за доставяне, като подаването на жалбата е в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, тъй като пощенското клеймо е от 15.07.2019г. Жабата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318004849-020-001/17.08.2018г., издадена от Началник сектор, Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318004849-020-002/19.11.2018г. и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318004849-020-003/19.12.2018г., на същия орган е възложена ревизия на В.Е.П. с ЕТ „Томи-В.П.“ с ЕИК ********* за установяване на отговорността му за задължения на „Орион 2002“ООД, с предметен обхват: отговорност за  данък  добавена стойност за периода 01.10.2013г. до 31.12.2016г. и за извършени доставки, документирани с посочени в заповедта фактури с номера и дати.

След завършване на ревизията, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-16001318004849-092-001/01.02.2019г., редовно връчен на 04.02.2019 год. Въз основа на РД и на основание Заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК главен инспектор по приходите е постановил Ревизионен акт (РА) № 16001318004849-091-001/01.04.2019г. Така постановения РА е бил оспорен по административен ред пред Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, който с Решение № 378/20.06.2019 г. е потвърдил изцяло ревизионния акт в обжалваната част за определяне на задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви.

Мотивите на ревизиращите, които са изцяло възприети от решаващия орган, довели до извод за наличие едновременно на предпоставките на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС по отношение на В.П. с ЕТ“Томи-В.П.“ с ЕИК *********, се свеждат до следните констатации:

Наличие на пряка връзка между ползвания от В.П. с ЕТ“Томи-В.П.“данъчен кредит и невнесения ДДС от „Орион 2002“ООД (чл.177, ал.1 от ЗДДС) при следната фактическа обстановка: регистрираното по ЗДДС лице ЕТ“Томи – В.П.“ е получател по облагаеми доставки. За тези доставки доставчикът „Орион 2002“ООД е издал фактури, с посочен ДДС на отделен ред, със задължението да внесе данъка в бюджета/ макар, че от РД и РА не става ясно точно кои фактури/. Фактурите са включени в дневниците му за продажби за съответните данъчни периоди, но не са платени/ което се установи от изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните/. Получателят по доставките ЕТ“В.П.“ с ЕИК ********* е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Наличието на знание у получателя  ЕТ“В.П.“ (чл.177, ал.2 от ЗДДС), че данъкът няма да бъде внесен от доставчика „Орион 2002“ООД е обосновано с обстоятелството за наличие на свързаност между търговските субекти при следната фактическа обстановка:

Управител на „Орион 2002“ООД е Стойчо И. Папазов от 09.08.2008г. до 27.03.2015г., който е баща на И. С. П., който е съпруг на В.П. с ЕТ „Томи-В.П.“ и притежава дружествен дял в размер на 2061500.00лв. За периода 19.03.2012 до 20.11.2013г. и от 31.05.2016г. до 03.02.2017г. В. Димитрова П. е назначена на трудов договор на длъжност управител в магазин на дружеството, както и е била пълномощник на управителя на Орион 2002 ООД от 27.03.2015г. Кирил Петров Янков с пълномощно от 22.04.2015г.

Въз основа на изложените факти е прието, че са налице всички материални предпоставки за ангажиране на отговорност на В.П. с ЕТ“Томи- В.П.“ на основание чл.177 от ЗДДС и е прието, че следва да се вмени солидарна отговорност за периодите, в които е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Орион 2002“ООД.

Административният орган е приел свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, б. „б“ и б. „д“ от ДР на ДОПК. В.П. е съпруга на И. С. П., който е син на управителя на „Орион 2002“ООД Ст. И. П.. След вписването на управител К. П. Я. на 27.03.2015г. В.П. е била пълномощник с пълномощно от 22.04.2015г.

За изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице стоките, предмет на доставка по процесните фактури от „Орион 2002“ООД , са заведени счетоводно по сметка 3021, аналитична партида „Склад компоненти фураж“. Счетоводното отчитане на стопанските операции в „Орион 2002“ООД се извършва в хронологичен ред по способа на двустранното счетоводно записване. Счетоводните записвания са отразени правилно. Процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството. Вещото лице е установило, че доставените стоки по процесните фактури са заприходени при търговеца – „фураж“ със съответното обозначение, като количество и стойност. Основната дейност на търговеца през процесния период е отглеждане и продажба на свине. Реализираните продажби са отчитани. Данните за продажби и справки декларации по ЗДДС са съпоставени с отразените счетоводни записвания по счетоводна сметка 4539-данък за внасяне. За период 01.01.2014г. до 31.12.2014г. ЕТ е начислил и внесъл ДДС в размер на 179 542 лв. По счетоводни данни процесните доставки са послужили за основната дейност на търговеца – отглеждане и продажба на свине. ЕТ е реализирал продажби на животни, които са предмет на последвали облагаеми доставки, по които данък дължим ДДС е начислен и внесен в бюджета.

По делото е представен РА № Р-160013150000937-091-001/29.09.2015г., с който на „Орион 2002“ООД са определени отговорности по ДДС по чл. 177 от ЗДДС за задължения на „Орион 2001“ООД за период 01.10.2013г.-31.05.2014г. в размер на 527152,65лв. главница и 90852,56 лихва.

С ревизионен акт № Р-16001316009336-091-001/07.06.2017г. на ЕТ“Томи-В.П.“ са установени задължения, сред които и такива по ЗДДС за период 01.01.2014г.-31.12.2015г., като е отказан данъчен кредит в размер на 11969,48лв. и насичлени лихви за просрочие 2396,22лв.

Представени са справки от информационната система на НАП за задължения на „Орион 2002“ООД, които подлежат на разпределение на публичен изпълнител. Представени са договори за наем между наемодатели и наемател – ЕТ“Томи-В.П.; договори за покупко-продажби на животни; споразумения за насрещно прихващане на парични задължения; копие на процесните фактури.

С оглед на така установеното съдът прави следните изводи:

Съдът установява, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. В настоящото производство се доказа валидността на електронните подписи, положени под ревизионния акт и заповедите за възлагане на ревизия. При проверка валидността на подписите се установи, че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ.

От представената административна преписка не се констатира в хода на ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Издадените ЗВР и изменение на ЗВР са от компетентен орган и в тях е посочен като предмет на производството установяване на отговорност по чл. 177 от ДОПК, така и конкретно посочени фактури, предмет на ревизията. За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад,  против който се установи в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, че е подадено възражения от ревизирания субект. Въз основа на РД е издаден и оспорваният РА, в който правното основание на вменената отговорност е посочено по чл. 177 , ал. 1 и чл. 177, ал. 2 от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.

По делото е приет като писмено доказателство ревизионен акт № Р-16001316009336-091-001/07.06.2017г. на ЕТ“Томи-В.П.“ за извършена ревизия за задължения за ДДС за периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г., който период включва периода на ревизията по оспорения в настоящото производство РА. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за извършени две ревизии по ЗДДС за един и същ период на дружеството се явява неоснователно, тъй като наличието на извършена ревизия по ЗДДС за собствени данъци, не е пречка за извършване на ревизия за отговорност по чл.177 от ЗДДС.

С обжалвания Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.062.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП са установени задължения на ЕТ“Томи-В.П.“ с правно основание чл.177 от ЗДДС - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от "Орион 2002" ООД, като именно последното дружество не е внесло в приход на републиканския бюджет декларираните от него "ДДС за внасяне" за данъчен период 01.10.2013г. до 31.12.2016г.

Разпоредбата на чл.177 от ЗДДС е озаглавена отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК. По делото е установено, че доставчикът на ревизираното лице е начислил данъка, като е издал данъчни фактури, както и че тези фактури са платени от получателя, който е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от страна на жалбоподателя. Доказване на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК. Чл. 177, ал.3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация. Приходната администрация е посочила свързаност по смисъла на на § 1, т. 3, б. „а“, б. „б“ и б. „д“ от ДР на ДОПК. Тази свързаност не презюмира автоматично знание на ЕТ за невнесен ДДС от страна на „Орион 2002“ООД. Счетоводството на жалбоподателя и на „Орион 2002“ООД е водено коректно и обстоятелството. Това, че част от задълженията към „Орион 2002“ООД са били погасявани чрез прихващане, по никакъв начин не води до знание за незаплащане на ДДС от страна на доставчика. Това са част от трайните търговски взаимоотношения между двамата търговци. В.П. е била в трудови правоотношения с „Орион 2002“ООД за период 19.03.2012 до 20.11.2013г. и от 31.05.2016г. до 03.02.2017г. като управител на магазин, а не и като управител на търговското дружество. Процесният период по РА е различен от така посочените години, в който тя е била управител на магазин. Пряко знание следва да бъде доказано от преки факти, а не чрез косвени индиции. Няма нито едно доказателство от което да е видно, че В.П. с ЕТ“Томи-В.П.“ е знаела или е била длъжна да знае, че „Орион 2002“ ООД няма да внесе дължимия ДДС и то по конкретните фактури, по които получател е жалбоподателят, макар не изрично посочени в РА и РД. Управител на дружество „Орион 2002“ООД от 27.03.2015г. е лице, с което П. няма роднинска връзка.

 Включването на разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.

Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък. Предпоставка за отговорността за злоупотреби е знанието на регистрираното лице за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и доказването за съществуването на знание по реда на чл., чл. 117 - 120 от ДОПК - посредством извършване на ревизия. С ал. 3 на чл. 177 е въведена презумпция, че лицето е било длъжно да знае това обстоятелство, ако едновременно: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Следователно получателят на доставката от „Орион 2002“ООД – в случая ЕТ“Томи-В.П.“ също носи солидарна отговорност по чл.177 от ЗДДС, но за реализирането й следва да е налице една важна предпоставка, а именно - неуспешно събиране на дължимия данък от който и да е предходен доставчик. Неуспешното събиране, като елемент от фактическия състав за насочване на претенцията на администрацията към другите отговарящи солидарно, е свързано винаги с доказване от страна на органите по приходите на несъбираемост на задължението. В тази връзка е необходимо доказването на неуспешно проведено обезпечително, съответно изпълнително производство, чрез прилагане към преписката на съответните актове на публичния изпълнител, както и допълнително може да се приложи анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи изпълнението, съответно обезпечението. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват. По делото са представени единствено извлечения от дължимия ДДС от „Орион 2020“ООД, които ще бъдат представени на публичен изпълнител.

Другата кумулативно необходима предпоставка е облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона или да е на цена, която значително се отличава от пазарната. Липсват всякакви твърдения в тази насока от приходната администрация, както и няма и доказателства доставките да са привидни, да заобикалят закона или да са на цена, която значтелно се отличава от пазарната. Напротив налице е ревизионно производство срещу ЕТ“Томи-В.П.“, за което е издаден РА, като в производството, видно от РД, са установени реални доставки и е признат ДК.

С оглед на установеното, съдът счита, че незаконосъобразно ревизиращите органи са пристъпили към реализиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС по отношение на ЕТ“Томи-В.П.“, поради което оспорения РА, потвърден с решението следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които съгласно представения списък са в размер на 8550 лв., като с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът счита, че същият (8000 лева) е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VІ състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.062.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за данък добавена стойност в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от „Орион 2002“ООД за издадени фактури към ЕТ за период 01.10.2013г. до 31.12.2016г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ“Томи-В.П.“***, сумата от 8550(осем хиляди петстотин и петдесет) лв. разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                               СЪДИЯ :/п/

 

РЕШЕНИЕ № 15594 от 16.12.2020 г. по адм. дело № 7892/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:

ОТМЕНЯ решение № 308/15.06.2020 г. по адм дело № 1130/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Томи-В. П.”, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019г., потвърден с Решение № 378/20.06.2019г. на директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ „Томи-В. П.” в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за ДДС в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от „Орион 2002“ООД за издадени фактури към ЕТ„Томи-В. П.” за период 01.10.2013г. до 31.12.2016г.
ОСЪЖДА ЕТ„Томи-Веселка Папазова”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №8, ет.1, офис 101, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 21 060 лв. за разноски по делото общо за две инстанции.
Решението е окончателно.