Решение по дело №690/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Витте Аутомотив България“ ЕООД, представлявано от управителя Х.Х. чрез адв. Т.Т. и адв. Н. Н. срещу решение № 179/01.02.2023г., постановено по а.н.х.д. № 202523110203949/2022г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/, с което е потвърдено наказателно постановление № BG2022/2000-131/НП от 15.09.2022г., издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на „Витте Аутомотив България“ ЕООД за нарушение на чл.234 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 9422.62 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.234 ал.4 от ЗМ стоките, предмет на нарушението – 60 000 броя шайби, заприходени със стокова разписка № 134/26.08.2022г. са отнети в полза на държавата.

Касационният жалбоподател прави оплакване, че съдебното решение е неправилно, поради липсата на основни реквизити в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ - описанието на нарушението е неясно /дали изпълнителното деяние е избягване или опит да се избегне пълно или частично заплащане на мито и др.държавни вземания/, не са посочени място, дата и обстоятелствата, при които е извършено. Прави се оплакване и за непосочване на нарушената разпоредба, а единствено на санкционната. Твърди се за допуснато съществени процедурни нарушения при съставяне на АУАН при грубо нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН без да са били възникнали изключенията по ал.2 на същата разпоредба. Изтъканата е и материално-правна незаконосъобразност на НП. Дружеството-касатор смята, че неправилно е посочена нарушената правна норма и ако се приеме, че е било извършено административно нарушение, същото е по чл.238 от ЗМ. Намира случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не на последно място подчертава, че НП нарушава принципите на правото на Европейския съюз /ЕС/ досежно принципа на пропорционалността с налагането на две санкции: от една страна имуществена в размер на 100% от стойността на избегнатите публични вземания и едновременно с това отнемане в полза на държавата на стоката – 60 000 шайби, като предстои и събиране на мито, трите санкции взети заедно многократно нарушават размера на задължението, което е недопустимо съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-262/99. Посочено е, че за несъответствието на българската разпоредба на чл.233 ал.6 от ЗМ с чл.42 пар.2 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. на Европейския парламенти и на Съвета от 9 октомври 2013г. е направено преюдициално запитване и е образувано дело С-717/22, което още е висящо пред СЕС. Иска се отмяна на решението като постановено в нарушение на закона, както и поради явна несправедливост на потвърденото с него наказание и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС или след отмяната на съдебното решение, касационната инстанция да реши сама въпроса по същество като отмени като незаконосъобразно процесното НП. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С молба с.д. № 6585/02.05.2023г. касаторът чрез своите пълномощници-адвокати е поискал спиране на настоящото производство и отправяне на преюдициално запитване към СЕС във връзка с поставените в молбата въпроси допустимостта и съвместимостта на разпоредбите на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ и на чл.234 ал.4 от ЗМ спрямо чл.42 пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Същата молба е изпратена и по пощата със с.д. № 6690/03.05.2023г. Въпросите са допълнени с втора молба на касатора, която беше представена в съдебното заседание, проведено на 11 май 2023г.

Ответникът – директорът на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“ чрез юрисконсулт М.Х. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Намира искането за преюдициално запитване включително с допълнителните въпроси за неоснователно, тъй като спорния въпрос е за класиране на дадения артикул по комбинираната номенклатура, което не може да бъде извършено без да се вземе мостра от стоката. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Сочи, че не е налице основание по чл.628 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

Варненският районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел, че „Витте Аутомотив България“ ЕООД неправилно са декларирали въпросните шайби с ТАРИК код **********, тъй като същите според представения сертификат № BGSAL2203240007300 и взетата проба №80/27.05.2022г. са изработени от материал, различен от неръждаваема стомана, поради което правилно митническите органи са ги претарифирали по ТАРИК код **********, съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура /КН/. Според въззивния съд правилно актът е бил съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, поради явяването на пълномощник на дружеството, а не на негов представител. Подчертано е в обжалваното решение, че са неоснователни доводите за несъответствие на националното ни законодателство с правото на ЕС, защото използваните наказание съществуват в ЗМ, което е в унисон с принципа за законоустановеност на санкциите. Предходната съдебна инстанция е приела, че не са налице признаците за маловажност на случая и размерът на избегнатите публични вземания е бил правилно изчислен.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

АУАН срещу „Витте Аутомотив България“ ЕООД е съставен по реда на чл.40 ал.1 от ЗАНН в отсъствието на управителя на дружеството, тъй като на датата на съставянето му в отговор на поканата се е явил пълномощника Деян Момчилов Петров, на който по-късно е бил предявен и самия акт. Действително, не е била налице предпоставката по чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като негов пълномощник се е отзовал на поканата. По-съществено от това изискване е правилото за предявяване на акта, което ако не бъде изпълнено води за последица връщането му на актосъставителя на основание чл.52 ал.2 от ЗАНН. В тази връзка, след като актосъставителят е приел упълномощаването на Деян Петров за редовно, за да изпълни задължението си по чл.43 ал.1 от ЗАНН, на по-силно основание е трябвало да го състави в присъствието на същото упълномощено лице. Допуснатото нарушение не е съществено, защото не е довело до възпрепятстване на правото на защита на наказаното юридическо лице – актът му е бил връчен и то е направило възражение в 7-дневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН с вх.№ 32-198070/16.06.2022г. Неоснователно е касационното оплакване за неточно описание на нарушението и непосочване на дата и място на извършването му.

„Витте Аутомотив България“ ЕООД е декларирало с митническа декларация MRN 22BG002005080451R0/20.05.2022г. стоманени шайби – 60 000 броя в 30 пакета с деклариран ТАРИК код ********** с произход и държава на износ Китай. Стоката е с митническа стойност 9077.67 лева и начислени: ДДС в размер на 882.71 лева (20%) и мито 335.87 лева (3.70%). Според приложените към митническата декларация документи и сертификати от производителя, стоката представлява стоманени шайби, покрити с неръждаваемо, антикорозионно покритие Zn-p-v(Tr) – галванично цинково покритие с пасивиране и запечатване на покритието по VDA 233-101, съгласно стандартите на автомобилопроизводството. Покритието осигурява антикорозионна защита на материала, отговарящо на минималните изисквания при тест в солена мъгла чрез използване на солен спрей с DIN 50021-SS. Крайното изделие на тези шайби е стомана с антикорозионно /неръждаваемо/ покритие, т.е. самото изделие е стоманено и неръждаваемо, макар и да не е изработено от неръждаваема стомана.

Група с код 7318 от КН е „Винтове, болтове, гайки, тирфони, куки с резба, нитове, щифтове, шпонки, шайби /включително федершайби/ и подобни артикули от чугун, желязо или стомана“. ТАРИК позиция **********, която е посочена в митническата декларация на касатора, се отнася за шайби от неръждаваеми стомани. Действително, в ТАРИК има още един код **********, който е за група на стоки „от неръждаваеми стомани“.

Митническите органи са приели, че кодът е неправилно определен, защото макар и покритието на стоманените шайби да е цинково и антикорозионно, те не са изработени от неръждаваема стомана, затова с обжалвания акт шайбите са били претарифирани по код ********** от КН, на който отговаря група „Други“, без специфични характеристики.

Съдът намира, че това претарифиране е извършено в нарушение на правото на ЕС, поради следните съображения:

В Общите правила за тълкуване на КН са посочени следните принципи, на които се подчинява класирането на стоките в Комбинираната номенклатура /КН/:

„1. Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.

2. а) Всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул, дори некомплектуван или незавършен, при условие че в това си състояние той притежава основните характеристики на комплектуван или завършен артикул. То включва също завършения или комплектуван артикул или считания като такъв съгласно предходните разпоредби, когато той е представен в демонтирано или немонтирано състояние;

б) Всяко упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал, било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали. Също така всяко упоменаване на изделия от определен материал се отнася и до изделията, съставени изцяло или частично от този материал. Класирането на артикули, съставени от повече от един материал, се извършва съгласно правило 3.

3. Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:

а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание.

б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.

в) В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.

4. Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най-аналогичен характер.“.

В решение на СЕС от 3 юни 2021г. по дело С-76/20 е обяснено, че класирането на стоките трябва да се извършва съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в които се предвиждат приложимите методи за класиране, когато сложен артикул изглежда трябва да се класира в две или повече позиции, какъвто е разглеждания случай. По-нататък в мотивите си, Съдът на ЕС разяснява, че методите за тарифиране по чл.3 от Общите правила са изброени последователно по реда, по който са описани. Следователно, съгласно правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН, стоката се класира в позицията, която най-специфично я описва и тази позиция има предимство пред позициите с по-общо значение. Когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част ат материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези позиции следва да се считат по отношение на този продукт или на този артикул, като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание. При тези условия за целите на тарифното класиране следва да се приложи правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, според което за да се извърши тарифното класиране на даден продукт е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се направи , след като се постави въпроса дали продуктът би могъл да запази характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка VІІІ от Обяснителната бележка към правило 3 б) от Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, която допълва тази от Комбинираната номенклатура факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на едни от съставните материали с оглед на употребата на тези продукти (решение на СЕС от 15 ноември 2012г. по дело С-558/11).

Правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система гласи: „Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на Правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:

а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Обаче, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание;

б) смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на Правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това;

в) в случаите, когато Правила 3 а) или 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид“.

В Обяснителната бележка към правило 3 б) от „Общите правила за тълкуване на ХС“ се предвижда следното: „Този втори метод на класиране се отнася само до: 1) Смесените продукти; 2) Изделията, съставени от различни материали.“.

Аргументите на СЕС в горецитираното решение по дело С-76/20 са всъщност залегнали в трайната съдебна практика на СЕС, според която в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите – т.23 от решение от 18 май 2011г. по дело С-423/10. В решението на СЕС от 12 май 2016г. по съединени дело С-532/14 и С-533/14 е подчертано: т.11 – „Класирането на стоките в Комбинираната номенклатура се подчинява на следните принципи: 1. Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. 3. Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.“. Същите критерий за тарифно класиране са повторени в т.37 от решение на СЕС от 19.10.2017г. по дело С-556/16, а именно: „Затова в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата (решения от 8 декември 2016 г., Lemnis Lighting, C600/15, EU:C:2016:937, т. 36 и от 16 февруари 2017 г., Aramex Nederland, C145/16, EU:C:2017:130, т. 22).“. В решение на СЕС от 25 февруари 2016г. по дело С-143/15 е казано, че: „Съгласно Общите правила за тълкуване на КН класирането на стоките се определя съгласно формулировката на позициите и на забележките към разделите и към главите, докато текстът на заглавията на разделите, на главите и на подглавите има само индикативна стойност.“.

В обобщение от цитираните по-горе решения на СЕС относно приложението на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и на Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система става ясно, че стоманените шайби с неръждаваемо покритие следва да бъдат класирани в позицията, която най-специфично ги описва и това безспорно е позиция по ТАРИК ********** или евентуално с код **********, тъй като и двата кода/двете позиции касаят група „от неръждаваеми стомани“ включват „винтове, болтове, гайки, тирфони, куки с резба, нитове, щифтове, шпонки, шайби /включително федершайби/ и подобни артикули от чугун, желязо или стомана“.

В разрез с правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН и с правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките е стореното от митническите органи тарифно кодиране на продуктите от стомана с неръждаваемо покритие в позиция „други“ вместо в позиция „от неръждаваеми стомани“, която е специфична и има предимство пред тази с по-общо значение.

Изложеното обосновава извода, че „Витте Аутомотив България“ ЕООД правилно е декларирало кода на внесената от тях стока и не е извършило нарушение по чл.234 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.1 от ЗМ. Следователно, незаконосъобразно му е наложена имуществена санкция по цитираната санкционна разпоредба, в чиято диспозиция е описан състава на нарушението. Решението на ВРС, с което е потвърдено незаконосъобразното наказателно постановление трябва да бъде отменено и заедно с това да бъде отменено и самото наказателно постановление, което е издадено в нарушение на материалния закон.

Решаващият правен извод е обусловен от цитираните по-горе решения на СЕС, поради което преюдициално запитване с въпроси, посочени в молби на касатора със с.д. № 6585/02.05.2023г., с.д. № 6690/03.05.2023г. и представената в съдебното заседание, проведено на 11 май 2023г. не е необходимо по смисъла на чл.267 пар.2 от ДФЕС, защото отговор на въпроса от съществено значение за постановяване на настоящото решение – приложението на правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН и на правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система е даден във вече постановени решение на СЕС, обсъдени в мотивите на настоящото решение. Искането на касатора за преюдициално запитване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Въпреки направеното възражение на ответника относно прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение, съдът смята, че размерът не трябва да бъде намален с оглед на правната сложност на делото. Предвид това, в полза на касатора трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1971.48 лева с ДДС във връзка с жалба и представителство пред ВРС /по фактура № 0…2331/10.11.2022г./ и в размер на 6477.71 лева във връзка с процесуално представителство по настоящото дело /по фактура №0…2468/02.05.2023г./.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 179/01.02.2023г. по н.а.х.д. №20223110203949/2022г. по описа на Районен съд гр. Варна, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2022/2000-131/НП от 15.09.2022г., издадено от директора на в Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - Териториална дирекция „Митница Варна“ да заплати на „Витте Аутомотив България“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Х.А.Х. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 8449.19 /осем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Витте Аутомотив България“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, поставени в молби със с.д. № 6585/02.05.2023г., с.д. № 6690/03.05.2023г. и представената в съдебното заседание, проведено на 11 май 2023г.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: