М О Т И В И
към присъда № 26003 от 13.01.2021
г.
по н. ч. х. дело № 1625/2020 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвинението против подсъдимата
В.Л.К.,
ЕГН **********, е в това, че през периода 19.10.2019 г. – 02.05.2020
г. в гр. Стара Загора в условията на продължавано престъпление, като родител
(майка на Боян И.И., ЕГН **********) осуетила изпълнението на съдебно решение
(решение № 890 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 289/2019 г. на Районен съд Стара
Загора, влязло в сила на 18-06.2019 г.) относно лични контакти с дете (определения
режим на лични контакти на тъжителя И.К.И., ЕГН **********, със сина му Боян И.И.,
ЕГН **********), като на 19.10.2019 г., 21.03.2020 г., 04.04.2020 г.,
18.04.2020 г. и 02.05.2020 г. не позволила на И.К.И., ЕГН **********, да вземе
с преспиване в дома си сина им Боян И.И., ЕГН ********** – престъпление по
чл.182, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Повереникът адв. С.М., поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна, като на основание чл.78а от НК бъде освободена от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и й бъде наложено административно
наказание, без да сочи вида и размера му.
Тъжителят И.К.И. поддържа
пледоарията на повереника си.
Защитникът адв. Н.М. оспорва обвинението и пледира подзащитната му да бъде оправдана.
Подсъдимата В.Л.К. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение,
ако и да признава, че на инкриминираните дати не е позволила на тъжителя да
вземе при себе си сина им съобразно постановения от съда режим на лични
контакти между тях, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде
оправдана.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено
следното:
Между страните няма спор, а и от обясненията на подсъдимата, дадени в хода
на съдебното следствие, приетите в хода на съдебното следствие писмени
доказателства (в частност – решение от 18.06.2019 г. по гр.дело №
289/2019 г. на Районен съд Стара Загора, постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 10.06.2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, медицински
изследвания на Боян И.И.,
амбулаторни листове и рецепти) и материалите
по приложената преписка № 2025 от 11.06.2020 г. на Районна прокуратура Стара
Загора (в частност – решение № 890 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 289/2019 г.
на Районен съд Стара Загора и протоколи за предупреждение по ЗМВР от 19.10.2019
г., 21.03.2020 г., 04.04.2020 г., 18.04.2020 г. и 02.05.2020 г.) се установява,
че:
подсъдимата В.Л.К. е неосъждана;
подсъдимата и тъжителят И.К.И. били съпрузи, като на 12.12.2015 г. се родил
синът им Боян И.И., а с решение № 890 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 289/2019
г. на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 18.06.2019 г., бракът им бил
прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на сина им
Боян били предоставени на подсъдимата, а на тъжителя бил определен режим на
лични контакти със сина му до навършване на 6-годишната възраст всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване, считано от 10.00 часа в събота до
17.00 часа;
на инкриминираните дати 19.10.2019 г. (трета събота от месеца), 21.03.2020
г. (трета събота от месеца), 04.04.2020 г. (първа събота от месеца), 18.04.2020
г. (трета събота от месеца) и 02.05.2020 г. (първа събота от месеца) не
позволила на тъжителя да вземе с преспиване в дома си сина им Боян;
през периода м. октомври 2019 г. – м. март 2020 г. синът на подсъдимата и
тъжителят боледувал често.
Ноторно известно е също и поради това не се нуждае от доказване
обстоятелството, че през периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. в Република
България беше въведено извънредно положение във връзка с обявената в света
пандемия от коронавирус COVID-19, като за ограничаване на разпространението на заразата в страната
властите въведоха редица ограничителни
мерки, целящи спазване на социална дистанция – бяха затворени голяма част от
търговските обекти (на практика работиха единствено хранителните магазини, аптеките
и дрогериите), редица населени места или части от тях бяха поставяни под
карантина, разходките в парковете бяха забранени, беше въведен
контролно-пропусквателен режим за влизане и излизане от областните градове,
беше преустановено посещението на детски градини и ясли, а учениците и
студентите се обучаваха дистанционно и т. н.
Подсъдимата твърди, че 19.10.2019 г. не е позволила на тъжителя да вземе
сина им, тъй като последният е бил болен и по препоръка на личния лекар не било
желателно да напуска дома си. Този факт се потвърждава от приложения на л. 38
от делото амбулаторен лист № 2697 от 13.10.2020 г., видно от който детето е
било с увредено общо състояние, като е препоръчано да не се променя средата на
отглеждането му до 25.10.2019 г. Именно защото е била загрижена за здравето на
детето си и се страхувала то да не се зарази с коронавирус COVID-19, подсъдимата твърди, че не е позволила на тъжителя да
го вземе и по време на въведеното извънредно положение, но веднага след
отпадането му тъжителят е продължил да се вижда със сина им съобразно съдебно
постановения режим на лични контакти. В случая останалите инкриминирани дати (21.03.2020
г., 04.04.2020 г., 18.04.2020 г. и 02.05.2020 г.) действително са през периода
на въведеното в страната извънредно положение, целящо спазване на социална
дистанция, а доколкото не се твърди обратното, респективно – не се събраха
доказателства, оборващи твърденията на подсъдимата в тази им част, съдът намира
за безспорно, че след отпадане на извънредното положение и на голяма част от
действащите през него период ограничителни мерки, обусловено от подобрената
като цяло в страната епидемиологична обстановка, подсъдимият е продължил да се
вижда със сина си Боян според определения му от съда режим на лични контакти с
него.
При тези данни съдът намира, че ако и с действията си (на 19.10.2019 г.,
21.03.2020 г., 04.04.2020 г., 18.04.2020 г. и 02.05.2020 г. не позволила на
тъжителя да вземе при себе си сина им) подсъдимата да да е осуетила
изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете (решение № 890 от
18.06.2019 г. по гр. дело № 289/2019 г. на Районен съд Стара Загора, влязло в
сила на 18-06.2019 г.), съответно – да е осъществила от обективна страна
престъпния състав на чл.182, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършеното
от нея не съставлява престъпление, тъй като не може да й бъде вменено във вина
(в частност – не е било извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, доколкото
престъплението по чл.182, ал.2 от НК по аргумент от чл.11, ал.4 от НК е
наказуемо, само ако е извършено умишлено), а без вина няма престъпление – чл.9,
ал.1 от НК.
Това е така, защото постановеният от съда режим на лични контакти с дете се
ползва със сила на присъдено нещо и трябва да се спазва, докато не бъде
променен по съдебен ред, но съществуват определена категория обстоятелства и
факти, възпрепятстващи обективно (не по волята на задължения родител)
изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, при наличието на
които не може да бъде ангажирана отговорността на задължения родител за
неизпълненото или осуетяване изпълнението на съдебното решение. Такива
безспорно са заболяването или съществуващ завишен риск от заболяване на детето,
т.е. застрашаващи живота и/или здравето му, каквито в случая, видно от
гореизложеното, са били налице към инкриминираните дати, на които подсъдимата
не е позволила на тъжителя да вземе сина им, ако и да е имал право на това. В
подкрепа на извода, че подсъдимата не е имала други съображения освен опазване
здравето на сина си, при това същите не са били имагинерни, а обективно
обусловени – заболяване на сина й с лекарска препоръка да не се променя средата
на отглеждането му за периода 09-25.10.2020 г. и завишен риск от заболяване
(заразяване с коронавирус COVID-19) през периода на въведеното извънредно положение с редица ограничителни
мерки, целящи спазване на социална дистанция, още повече, че тъжителят живее в
една къща с родителите си и семейството на брат си (според обясненията на
подсъдимата, за оборването на които обаче в тази им част не бяха ангажирани
доказателства), е фактът, че от влизането в сила на съдебното решение относно
личните контакти на тъжителя със сина му то не е било спазвано (изпълнението му
е било осуетено от подсъдимата) единствено на инкриминираните дати, респективно
през останалото време, когато е имал право на това, тъжителят е вземал сина си
или поне не се събраха доказателства за противното.
Дори да се приеме обаче, че подсъдимата има вина за това, че не е давала на
тъжителя да се вижда със сина им на инкриминираните дати, каквато според съда,
както вече беше посочено, тя няма, то чистото й съдебно минало и съображенията,
поради които го е направила – опазване здравето на детето, почиващи на легитимно
основание с оглед на здравословното му състояние и епидемиологичната обстановка в страната, обществената опасност
на извършеното от нея е явно незначителна и следователно не е престъпно
съгласно чл.9, ал.2 от НК.
Воден от изложените съображения, съдът призна подсъдимата В.Л.К. за невинна в това, че през
периода 19.10.2019 г. – 02.05.2020 г. в гр. Стара Загора в условията на
продължавано престъпление, като родител (майка на детето Боян И.И.) осуетила
изпълнението на съдебно решение (решение № 890 от 18.06.2019 г. по гр. дело №
289/2019 г. на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 18-06.2019 г.)
относно лични контакти с дете (определения режим на лични контакти на тъжителя И.К.И.
със сина му Боян И.И.), като на 19.10.2019 г., 21.03.2020 г., 04.04.2020 г.,
18.04.2020 г. и 02.05.2020 г. не позволила на тъжителя И.К.И. да вземе с
преспиване в дома си сина им Боян И.И., поради което я оправда по повдигнатото
й обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1
от НК.
Предвид постановената оправдателна присъда съдът осъди тъжителя да заплати
на подсъдимата сумата в размер на 500 лева, представляваща направени от нея разноски
по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощен защитник.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: