Присъда по дело №291/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 291/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият М.М. е предаден на съд за това, че на 09.08.2019 г. в гр. Русе извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – показал половия си член и извършвал действия на
полово задоволяване /мастурбирал/ на обществено място – „Младежки парк“ пред Г. Й.
ИВ. и малолетното лице Рая Галинова И.а – на 10 години и двамата от гр. Русе, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм - престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност. Сочи, че
изложеното от подсъдимия М., че на инкриминираната дата и място същият не е
мастурбирал, а е уринирал, се оборва от показанията на разпитаните свидетели и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, поради
което същото следва да се разглежда като защитна версия. В тази насока
представителят на обвинението счита, че подсъдимият М. следва да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание съобразно чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода“ в размер на една година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок
от три години. Представителят на РП-Русе моли и направените по делото разноски да
се възложат на подсъдимия М..
Адв. М.Р., упълномощен защитник на подсъдимия М., пледира за оправдателна
присъда, доколкото от събраните по делото доказателства не може да се установи по
категоричен начин, че подсъдимият М. е извършвал действия по мастурбиране, а не по
уриниране, както и че действията му са били възприети от свидетеля Г.И. и
малолетната му дъщеря. В условията на алтернативност излага съображения, че ако
съдът приеме, че подсъдимият М. е виновен, то на същия следва да се определи
наказание при условията на чл. 66 от НК.
Подсъдимият М. се явява лично, като се солидаризира с изложеното от адв. Р. и
в последната си дума моли да бъде признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Д. М. е роден на 02.07.1962 г. в гр. Русе, българсни гражданин,
със средно образование, неженен, не работи, неосъждан — реабилитиран по право,
живущ в гр. Русе, ул. „Димчо Дебелянов“ № 4, вх. 5, ет. 6, с ЕГН **********.
На 09.08.2019 г., след 16:30 часа, подсъдимият М.М. отишъл в ,,Младежки
парк“, находящ се в гр. Русе, в района на Английска гимназия „Гео Милев“. В този час
в парка имало много хора, включително деца и младежи. Подсъдимият М. застанал в
близост до едни храсти срещу АГ „Гео Милев“, разкопчал панталона си, извадил
половия си член и започнал да извършва действия на полово задоволяване, като го
1

триел с ръка /мастурбирал/.
Към 17:00 часа на същата дата свидетелят Г.И. отишъл на ул. „Алеи
Възраждане“ № 16, за да заведе дъщеря си Р.Й., на 10 години, на урок. Непосредствено
след като спрял управляваното от него МПС, свидетелят И. забелязал подсъдимият М.
и действията, които той извършвал. Свидетелят И. видял, че подсъдимият М. е с
полусъбути панталони, с изваден полов орган във възбудено състояние и мастурбирал,
като гледал към него и дъщеря му. Свидетелят Г.И. казал на дъщеря си да си обърне
главата, след което позвънил по телефона си във Второ РУ-Русе, откъдето изпратили
дежурен полицейски екип. През периода от около десет минути до пристигането на
полицейските служители подсъдимият М. останал на същото място и продължавал да
извършва действия на полово задоволяване. В близост до подсъдимия преминали и
други лица, включително и деца, които станали свидетели на действията му.
Във връзка с подадения сигнал на място пристигнали свидетелите Я.П. и И.И. –
полицейски служители Второ РУ при ОД на МВР-Русе. Те видели, че подсъдимият М.
е гол, със свалени до коленете панталони. Свидетелят П. извикал „Стой! Полиция“, при
което подсъдимият М.М. си вдигнал панталона и побягнал. След като пробягал около
петнадесет метра, той се спънал и паднал на земята, а полицейските служители го
задържали.
Свидетелят Г.И. подал писмен сигнал във Второ РУ Русе, въз основа на който
започнало настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и извършено комплексна
сьдебнопсихиатрична и сьдебно-психологична експертиза. От заключението на вщото
лице се установява, че подсъдимият М.М. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе и
не е провеждал лечение в стационарите там. Подсъдимият М. не страда от зависимост
към упойващи вещества или от хроничен алкохолизъм и няма съществени нарушения в
сексуалната ориентация. Към момента на извършване на деянието той не е бил с
нарушени годности и е могъл да разбира свойството и значението на своите действия и
да ръководи постъпките си. По време на извършване на деянието психичното
сьстояние на М. му е позволявало да предвиди последствията от своите действия. Към
момента на експертизирането подсъдимият М. е разбирал свойството и значението на
постьпките си и е могьл да ги ръководи. Подсъдимият М. не страда от физически и
психически недостатьци, които да му пречат да се защитава сам. Подсъдимият М. може
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае. Според вещото лице по отношение на М. не е необходимо
да бъдат прилагани принудителни медицинсни мерки по чл. 89 от НК.
В хода на съдебното следствие е назначена и извършена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият М. не страда от
патологични отклонения в простатната жлеза и че твърдените от него оплаквания не са
породени от проблеми с простатната жлеза, а от пикочния мехур. Според вещото лице
сочената от подсъдимия М. симптоматика и отклоненията в урофлоуметрията говорят
за повишена чувствителност на пикочния мехур, т. нар. в медицинската литературата
„свръхактивен пикочен мехур“, като не може да се дефинира давността на така
констатираното състояние.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите Я.П., Г.И., М.Т.
/частично/ и И.И., обясненията на подсъдимия М.М. /частично/, изготвените по делото
2

заключения по изготвените комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза и съдебно медицинска експертиза, както и приобщените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – доклад за установен
факт и предприето действие, акт за раждане, свидетелство за съдимост, автобиография
и декларация по ЗСГ.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетели Г.И., Я.П. и И.И., доколкото
изложеното от тях е непротиворечиво, вътрешно логично и намирщо потвърждение в
останалата доказателствена съвкупност. Свидетелите И., Панайотв и И. не са
заинтересовани от изхода на делото и изложеното от тях почива на непосредствените
им впечатления. От показанията на свидетеля И., очевидец на инкриминираното
деяние, се установява, че подсъдимият М. е извършвал действия по полово
задоволяване /мастурбирал/ на обществено място – „Младежки парк“, находящ се в гр.
Русе, като действията му били възприети от свидетеля И., малолетната му дъщеря и
преминаващите по алеята граждани. При разпита свидетелят И. категорично отрече
възможността подсъдимият М. да не е мастурбирал, а да е уринирал, доколкото
последният бил с полусмъкнати панталони, с изваден член във възбудено състояние,
който триел с ръка. Свидетелите П. и И. – полицейски служители, отзовали се на
подадения сигнал от свидетеля И., потвърждават, че при пристигането им подсъдимият
М. бил със свалени панталони и се намирал в храстите. От показанията на свидетелите
П. и И. се установява, че, след като ги възприел, и независимо от отправената му
команда да остане на място, подсъдимият М. направил опит да избяга.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Т., извършил проверка по случая в
качеството си на районен инспектор, само касателно обстоятелствата, които
непосредствено е възприел, а именно, че свидетелите Я.П. и И.И. са били изпратени по
сигнал на дежурния на Второ РУ при ОД на МВР-Русе на адрес – гр. Русе, ул. „Алеи
Възраждане“ до № 16. В останалата си част показанията на свидетеля Т. представляват
преразказ на снетите обяснения от Я.П., И. И. и подсъдимия М., поради което в тази им
част съдът не ги кредитира. Настоящият съдебен състав счита за порочна практиката
едно недопустимо доказателствено средство, каквото се явяват дадените в хода на
полицейската проверка обяснения, да се привнася посредством допустимо
доказателствено средство - показанията на свидетеля, пред когото тези обяснения са
дадени.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия М., отчитайки
двойсвения им характер, които освен доказателствено средство са и средство на
защита. Така съдът не възприема изложеното от подсъдимия М., че на
инкриминираната дата и място същият не е мастурбирал, а е уринирал, тъй като имал
оплаквания от често уриниране. Следва да се посочи, че така изложеното не намери
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност, поради което следва да се
разглежда като защитна теза на подсъдимия. Отделно изложеното от подсъдимия М. е
и житейски нелогично, доколкото в светлата част на деня, на обществено място, в
присъствието на множество други хора, включително деца, и при намиращи се в
близост заведения, разполагащи с тоалетни, е предприел сочените от него действия.
Показателно е и заключението по изготвената по искане на защитата съдебно-
медицинска експертиза, която изключи наличието на на патологии в простата на
подсъдимия, като вещото лице посочи, че оплакванията на М. би могло да се дължат на
състоянието „свръхактивен пикочен мехур“. Същевременно в съдебно заседание
вещото лице разясни, че диагностицирането на това състояние се основава на 90 % на
снетата от пациента анамнеза. В тази насока съдът споделя изложеното от
3

представителя на РП-Русе, че при провеждане на съдебните заседания подсъдимият М.
не сподели за оплаквания за нужда от уриниране. Тоест подсъдимият М. разполага с
възможност да се контролира.
Съдът изцяло кредитира заключенията по изготвените комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза и съдебно медицинска
експертиза, доколкото същите са пълни, непротиворечиви и изготвени от лица,
разполагащи с експертни знания в съответната област.
Фактическите констатации за времето и мястото на извършване на
престъплението съдът изведе от свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия М..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна М. Д. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна на 09.08.2019 г. в гр. Русе извършил непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
показал половия си член и извършвал действия на полово задоволяване /мастурбирал/
на обществено място – „Младежки парк“ пред Г. Й. ИВ. и малолетното лице Р.Г. И.а –
на 10 години и двамата от гр. Русе, като деянието се отличава с изключителен цинизъм
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено с действие –
извършване на непристойни действия грубо, нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като същите се изразили в показване на
половия член на М. и извършени от него действия по полово задоволяване
/мастурбиране/. Деянието е осъществено на публично място – обществен парк в
рамките на гр. Русе, в светлата част на денонощието, като действията на подсъдимия
М. са били възприети от преминаващите граждани, свидетеля Г.И. и малолетната му
дъщеря Р. Й.. Съдът не споделя изложеното от защитата, че доколкото подсъдимият М.
се намирал зад храст, осъществените от него действия не са били възприети от
намиращите се там граждани. От показанията на свидетеля И. по категоричен начин се
установи, че докато подсъдимият М. е бил със свалени гащи и е мастурбирал около
него преминавали граждани. Нещо повече свидетелят И. посочи, че след като спрял и
оставил дъщеря си на урок наблюдавал повече от десет минути М. и последният не
прекратил действията си до момента, в който възприел пристигането на полицейските
служители.
Съдът счита, че е налице и квалифициращото обстоятелство изключителен
цинизъм, доколкото действията на подсъдимия М. се отличават с изключителен
цинизъм. Както се посочи и по-горе, подсъдимият М. е афиширал развратни действия
по самозадоволяване, като по този начин създал възмущение у свидетеля И. и
малолетната му дъщеря.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият М.
съзнавал, че извършва непристойни действия, с които грубо нарушава обществения
ред, предвиждал общественоопасните последици от действията си и искал тяхното
настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдбено минало на
подсъдимия М., доколкото същият е реабилитиран по право и доброто му процесуално
поведение в хода на наказателното производство. Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият М. е направил опит да
избяга при пристигането на полицейските служители. С оглед на така изложеното,
4

настоящият съдебен състав приема, че индивидуализацията следва да се извърши при
лек превес на смекчаващите вината обстоятелства. Така доколкото разпоредбата на чл.
325, ал. 2 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ в размер до пет години,
съдът счита, че на основание чл. 54 от НК на подсъдимия М. следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същото съответства на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия.
Доколкото подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност и
е неосъждан /реабилитиран/, съдът счита, че в процесния случай следва да намери
приложение института на условното осъждане. Така на основание чл. 66 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване на свобода“ в размер на една
година следва да се отложи за изпитателен срок от три години, доколкото този срок би
бил достатъчен за преосмисляне на извършеното от подсъдимия и би му дало
възможност да приведе поведението си съобразно изискванията на закона.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият М.М.
следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Русе сумата в размер
на 585,60 лева, представляваща направени разноски на досъдебена фаза и по сметка на
Районен съд – Русе сумата в размер на 130 лева, представляваща направени разноски
на съдебна фаза.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
5

Номер на акта:	79
Дата:	15 октомври 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20214520200291
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 февруари 2021 г.

Присъда по дело №291/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите