Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96/23.7.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми юли,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 212/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от П.Д.М. от гр.Варна срещу решение № 1052/4.09.2019 г. по
гр.д.№ 1527/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска по чл.45 от ЗЗД, предявен от „УниКредит Булбанк“ АД - София
за сумата от 32000 лева, представляваща част от общ размер на претенцията за
вреди в размер на 62000 лева, ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане и са присъдени разноските по делото.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на
процесуалния закони, с молба за отмяна и за постановяване на друго решение по
съществото на спора, с което иска да бъде отхвърлен.
В
подаден писмен отговор въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението.
„УниКредит
Булбанк“ АД-София обжалва постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК
определение № 886/9.03.2020 г. Оплакванията са за неправилност, с молба за
отмяна и за оставяне без уважение на искането на ответника за намаляване на
присъдените разноски.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на въззивника оспорва частната жалба и
изразява становище за правилност на определението по чл.248 от ГПК.
Въззивната
и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално
допустими. След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от “Уни Кредит Булбанк“ АД - София против П.Д.М.
за сумата от 32000 лева, представляващ част от общ размер на
претенцията за вреди в размер на 62000 лева, ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Твърденията са, че в качеството си на служител в ищцовото дружество, ответникът нарушил изискванията на описаните в исковата молба процедури, за което му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“; тъй като в
резултат от описаните действия ищецът е претърпял имотна вреда в размер на 62000
лева, предмет на настоящата претенция е частичен иска за сумата от 32000 лева.
Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди,
че трети за спора лица – Н. Н. Н. и В. А. П. са се обогатили неоснователно, тъй като са получили сумите от извършените парични преводи; че е
бил обект на насилие от силова престъпна група в лицето на Н. Н., което обосновава
приложимостта на чл.46,ал.2 от ЗЗД. Във връзка с оспорване на причинната
връзка между противоправното поведение и резултата и на вината, той твърди, че в банката освен електронен е имало и реален оторизиран контрол, който – при констатирано
несъответствие, е трябвало да откаже преводите. Твърденията са, че само едноличното му действие не би било достатъчно за въвеждане на сумите в счетоводно - информационната
система на банката - необходимо е
било и одобрение на счетоводната операция от оторизатор.
Безспорно е по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че в периода 16.07.2015 г. - 25.07.2017 г. ответникът П.Д.М. е
бил служител на „УниКредит Булбанк" АД на отчетническа длъжност -
„Консултант физически лица" и е работил във филиала на банката в гр.Силистра. Трудовото му правоотношение е
прекратено по чл.330, ал.2, т.6 и чл.188, т.3 от КТ - за допуснати системни
нарушения на трудовата дисциплина и поради злоупотреба с доверието на работодателя. След постъпването си на
работа, на 20.07.2015 г., ответникът е подписал декларация за опазване на
банковата, търговска тайна и доверителност и е декларирал, че е запознат и се
задължава да спазва и изпълнява всички изисквания и условия за осъществяване на
дейността на Банката, установени в длъжностната му характеристика, в Правилника
за вътрешния трудов ред и във всички други нормативни и вътрешни актове на
работодателя, а неспазването на тези изисквания се
счита за съществено нарушение на трудовата дисциплина, за което носи
дисциплинарна и/или имуществена отговорност, в това число и дисциплинарно
уволнение. Не се спори, че на 16.11.2015 г. ответникът е подписал втора декларация,
установяваща, че е запознат с Правилата за касовата дейност на „УниКредит
Булбанк“ АД и поема да носи материална и морална отговорност при допускане на
дефицити при работата с паричните средства за причинени щети на Банката. Приложени
са съставени от работодателя актове за установяване на дисциплинарни нарушения на
04.07.2017 г. и на 17.07.2017 г., изготвени на основание Правилника за
вътрешния трудов ред и Процедурата за реда и начина за налагане на
дисциплинарни наказания и осъществяване на ограничена имуществена отговорност
по КТ.
В писмените си обяснения на 17.07.2017
ответникът е признал извършването на деянията, довели до дисциплинарното му
уволнение - в нарушение на служебните си задължения и в противоречие с
действащите вътрешни правила и законови разпоредби е предоставял на трети лица
вътрешна информация за клиенти на Банката и е извършвал неправомерни тегления
от сметки на клиенти, полагайки подписи върху платежните документи вместо
титулярите на сметките.
Безспорно е, че през периода от м.май 2017
г., до края на м.юни 2017 г., ответникът е извършвал нареждания за парични преводи
в различни размери и е задължавал сметките на клиенти на Банката, без тяхно
знание и съгласие, а сумите са постъпвали по платежни сметки, открити на името
на Н. Н. Н. и В. А. П.. В някои случаи това е
ставало чрез изготвяне на неавтентично пълномощно, след предоставени от
ответника лични данни на титуляра на сметката и чрез промяна на телефонния му номер.
След установяване на размера на причинената от ответника щета и решение на Управителния съвет, Банката е възстановила по сметките на всички
пострадали титуляри пълния размер на незаконно разпоредените суми.
Назначената съдебно-почеркова експертиза е
представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, съобразно което подписите на наредителите върху
платежните нареждания на датите: 31.05.2017 г., 22.06.2017 г., 23.06.2017 г. и
29.06.2017 г. са положени от ответника. Авторството
на останалата част от подписите не е установено от вещото лице.
Съдът е обсъдил възражението на ответника,
че деянията не са извършени виновно и твърдението, че за извършване на
преводите е необходимо потвърждаване от оторизирани служители на банката.
Допълнителното заключение на назначената съдебно-считоводна експертиза, прието
от съда за обективно и компетентно дадено установява, че оторизираните
служители проверяват счетоводно наличието надлимитни суми – с размер над 3
000.00 лева, които се осъществяват от „обездвижени сметки"и е посочил
имената на оторизираните служители, имащи задължението да извършат потвърждение
на трансакциите в счетоводната система FLEX CUBE BRANCH. За целта е следвало да
проверяват дали е поставен печат „Подписите проверени" и всички необходими
реквизити на платежното нареждане - подпис на клиента, дата и т.н. В техните
задължения е било да проверят дали по сметката има достатъчна наличност за
изпълнение на операцията, след което да потвърдят превода в системата чрез въвеждане
на потребителското име и парола в системата. Същото допълнително заключение,
основано на действащите процедури в ПРИЛОЖЕНИЯ № 2 и 1 - /UCB INTP-8 и UCB
DOMP-4/ за извършване на вътрешно банкови преводи, към датите на извършване на
трансакциите няма изискване за подпис на оторизиращия служител върху първичния
документ. Същественото в процесните преводи, е че са извършени при спазване на горепосочените
процедури, но попадат и в обхвата на процедурата за работа с обездвижени
сметки. Според действащата към датата на извършване на трансакциите процедура ПРИЛОЖЕНИЕ
№ 3 - UCB RET-135, при извършване на превод от обездвижена сметка, върху
първичния документ следва да има подпис на оторизиращият служител. В отговорите
в съдебно заседание вещото лице уточнява, че оторизираният служител няма
задължение да проверява самоличността на клиента, а само неговата сметка. От
факта, че този служител работи на съседно бюро - според твърденията на
ответника, не следва основание за отговорността му да установява самоличността
на клииентите.
Възражението на ответника, че не е действал
умишлено, а под натиск от третото за спора лице Н.
Н. Н. не са
подкрепени от доказателствата по делото. Събраните гласни доказателства установяват,
че в процесния период ответникът е бил силно напрегнат и притеснен, без да
установяват причината за това и каква е връзката с извършените действия и не опровергават
вината в действията му, която се предполага, до доказване на противното.
Следователно, предявеният иск е доказан по
основание и по размер и следва да бъде уважен, а обжалваното решение – потвърдено. В полза на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на
1490.00 лева по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г.– след редуциране на
адвокатското възнаграждение – предвид възражението за прекомерност и фактическата
и правна сложност на спора.
По частната жалба, подадена от „УниКредит
Булбанк“ АД - София срещу постановеното по реда на чл.248,ал.1 от ГПК определение № 886/9.03.2020 г.: Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно фактическата и
правна сложност на делото, съобразно която е
уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е редуцирал от 2500.00 лева, на 1490.00 лева по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. При определяне на общия размер на разноските съдът не е добавил
заплатената от ищеца държавна такса в размер на 1280.00 лева, след което общият
размер на присъдените в полза на ищеца разноски за първата инстанция е 3760.00,
в който размер следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция – след
отмяна на обжалваното определение.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1052/4.09.2019 г. по гр.д.№ 1527/18 г. на
Окръжен съд – Варна, с което П.Д.М. е осъден да заплати на “Уни Кредит Булбанк“ АД – София, ЕИК 83191953 сумата от 32000
лева - част от общ
размер на претенцията от 62000 лева, представляваща обезщетение за вреди от дисциплинарни нарушения, за които е прекратен трудовият му договор по чл.330, ал.2, т.6 от КТ със заповед № 205/25.07.2017 г., на основание чл.45
от ЗЗД, вр.чл.231, ал.2 от КТ, ведно със законна
лихва върху присъдената сума от предявяването на иска, до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на “Уни Кредит Булбанк“ АД сумата от 1490.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение
№ 886/9.03.2020 г.
по гр.д.№ 1527/18 г. на
Окръжен съд – Варна,
постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1052/04.09.2019
г. по гр.дело № 1527/2018 г.
на ВОС в частта му за разноските, като ОСЪЖДА П.Д.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “Уни Кредит
Булбанк“ АД сумата от 3760.00 лева – разноски по делото
пред първата инстанция
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.