№ 1080
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100500799 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 103820/20.12.2024г. от Н. Г. И. чрез
адв. А. Г. против Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110116282,
с което страната е осъдена да заплати на „Таблетка“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Рилски № 2 сумата 3069.06
евро, представляваща надвнесена и получена без основание цена по предварителен
договор за продажба и строителство на недвижим имот от 03.04.2019 г. и
предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 12.12.2022 год. до
изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл отчасти по
непредявен иск, тъй като пасивно легитимирани да отговарят за ½ от задълженията
по предварителния договор, вкл. и за връщане на цената, са наследниците на Б.
Цонев И.. Поддържа възражението, отхвърлено от първата инстанция, за това, че
всички задължения по предварителните договори са погасени, доколкото не са
възпроизведени в сключените окончателни договори. Сочи, че съдът не е обсъдил
своевременно наведени от ответника защитни възражения, а именно- че
основанието на извършените от ищеца престации е посочено от самия платец/
ищеца/ при осъществяване на плащанията, както и че ищецът не е добросъвестната
страна по договора, тъй като не е погасявал задълженията си на падежа.
Поддържа, че при отчитане погасяващия ефект на плащанията съдът не е
приложил разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Намира, че неправилно съдът не е
1
разгледал въведеното възражение за прихващане. Счита, че когато едно вземане се
заявява с възражение за прихващане разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от ГПК не
намира приложение. Ето защо до формиране на СПН за това вземане няма пречка
титулярът на вземането може да го предявява едновременно в различни
производства.
Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения срещу жалбоподателя
иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Таблетка“ ООД, чрез адв. В., с който се излагат съображения за законосъобразност
на обжалваното решение. Не се споделят аргументите за това, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск по отношение ½ от претендираната за
възстановяване сума. Счита, че само ако исковата претенция черпи основанието си
от сключен между страните договор, претенцията може да бъде насочена
поотделно срещу страните по договора. В случая, обаче се иска връщане на
даденото от физическото лице-получател да престираните без основание суми.
Репликира възражението на въззивника, че със сключване на окончателен договор
се постига новация на задълженията по предварителните договори. Със сключване
на окончателен договор страните са уговорили изменение на договорните
разпоредби относно етапите на плащане на продажната цена, които етапи са
обвързали с издаването на удостоверени за тежести и удостоверение за ползване. С
окончателния договор не се изменят правилата относно задължението и сроковете
за строителство. Вземането, с което се претендира прихващане, вече е било
заявено в преходен процес. След влизане в сила на решението по гр.д.№
14673/2022г. на ВРС, 43 състав по въпроса за съществуването на това вземане ще е
формирана СПН, поради което е недопустимо да се заявява компенсация със
същото вземане в друг процес. Отделно намира, че вземанията за неустойка за
забава и за обезщетение за забавено изпълнение не могат да се кумулират.
Поддържа възраженията за това, че намиращият се в забава кредитор не може да
претендира последиците, свързани със забава на длъжника.
Поддържа възражението за изтекла погасителна давност по отношение
вземането, с което се претендира прихващане. Счита, че в хода на производството
не са установени допълнителни облигационни отношения, представляващи
основание за получаване на надплатените суми. Оспорва изпълнение на
допълнителни видове СМР. Обосновава, че ищцовото дружество е извършило
самостоятелно част от уговорените СМР.
В заключение настоява за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител,
поддържат становищата си по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от „Таблетка ООД, ЕИК *********
2
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Рилски № 2 срещу Н. Г. И.,
ЕГН ********** от гр.Варна за сумата 3069.06 евро, претендирана като
надплатена, над длъжимата, продажна цена по предварителен договор за продажба
и строителство на недвижим имот от 03.04.2019 г. и предварителен договор за
продажба и строителство на недвижим имот от 30.04.2019 г.
Ищецът е твърдял, че е сключил с ответника Н. Г. И. и съпруга й Б. Цонев И.,
починал на 08.11.2021 г., два предварителни договора за продажба и строителство
на недвижими имот с договорена степен на завършеност. Общата продажна цена
на имотите по двата договора била уговорена в размер на 278 000 евро- 155 000
евро по договор за продажба и строителство на недвижим имот от 03.04.2019 г., и
123 000 евро по договор за продажба и строителство на недвижим имот от
30.04.2019 г. Твърди се, че дружеството ищец е заплатило по сметка на ответника 3
069,06 евро над уговорената продажна цена, чието връщане претендира по делото.
Ответникът е оспорил иска. Намира, че не материално легитимирана да
отговаря за връщане на цялата сума, тъй като сумата е надплатена по договори, по
които страна е и покойният й съпруг. Твърди, че правоотношенията по
предварителните договори са погасени на 28.06.2019 г. чрез подновяването им на
основание чл. 107 от ЗЗД, тъй като страните са сключили окончателни договори с
нотариални актове № 39, том XLVI, дело 9944 от 28.6.2019 г. на АВ - Варна и № 19,
том XLVI, дело 9926 от 28.6.2019 г. на АВ - Варна. Твърди, че ищецът не е
изпълнявал точно задълженията си за плащане нито по договореното с
нотариалните актове от 28.06.2019 г., нито по предварителните договори от
03.04.2019 г., поради което постъпилите суми над продажната цена са отнесени за
погасяване на лихва за забавено изпълнение, по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. В
условията на евентуалност сочи, че със заплатените суми е погасено задължение
на ищеца за възложени допълнителни, по-луксозни от първоначално предвидените
СМР, - за изработка на подземна външна втора изолация на цялата сграда,
допълнителни мазилка и шпакловка на две стени от кафе –бара, изработване и
доставка на по-качествена дограма за двата обекта.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно
правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В
обхвата на тази проверка, съдът намира следното:
Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г.
по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявена
претенция за връщане на надплатена продажна цена, предендирана като дадена
при начална липса на годно правно основание. Съдът приема, че решението е
постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иска и липса на
отрицателни такива. Не може да бъде споделено възражението на ответника,
поддържано и пред настоящата инстанция, за ненадлежната му процесуална
легитимация по спора. Процесуалната легитимация на страните по спора
3
принадлежи на лицата, които претендират, че притежават материални права,
засегнати от правния спор. Тази легитимация зависи от правното твърдение на
ищеца за фактите, от които възниква спорно право. В случая с исковата молба
ищецът е твърдял, че е превел на ответника при начална липса на основание
исковата сума. Тоест основал е претенцията си неоснователното обогатяване на
ответника. Тези твърдения са достатъчни, за да се признае на ищеца правото на иск
срещу ответника, обогатил се посредством извършеното плащане. Насрещните
твърдения на ответника за основанието, на което е получил сумата (за погасяване
на мораторно обезщетение поради плащане на главния дълг със забава, респ. като
възнаграждение за допълнителни СМР) представляват възражения за наличие на
правопогасяващи, респ. правоосуетяващи факти. Тези насрещни твърдения, макар
да формират предмета на доказване, не изграждат предмета на иска, който, както
се посочи по-горе, се въвежда изцяло от ищеца.
В заключение съдът намира исковата претенция за надлежно предявена
срещу процесуално легитимиран ответник.
Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение, съдът
е ограничен от посоченото в жалбата. По въззивните оплаквания съдът съобразява
следното:
Няма спор, включително пред въззивната инстанция, че ответницата Н. Г. И.
и Б. Цонев И., починал на 08.11.2021 г., са се задължили с два предварителни
договор от 03.04.2019г. да изградят до определен етап и да сключат окончателни
договори за продажба на два имота срещу цена респективно от 155 000 евро и 123
000 евро. Уговорено е цената да бъде платена по посочена в договора банкова
сметка.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
(л. 88), кредитирано като обективно и компетентно даденото и неоспорено от
страните, се установява, че общият размер на постъпленията по сметка на
ответницата Н. И., с посочено основание двата договора за продажба, възлиза на
281 069,06 евро. Следователно надплатената сума по двата договора възлиза на 3
069,06 евро.
Съгласно решение № 379/26.06.2025г., постановено по к.гр. д.№ 2992/2024г.,
III ГО, на което се позовава въззивника, в посочване на основанието, с оглед
осъществяването на което е платил, ищецът по кондикционната претенция не
поема задължението да го докаже, а само освобождава ответника от задължението
да посочи това основание. В тежест на последния, обаче остава да докаже
осъществяването на фактическия състав на посоченото основание или да установи
друго действително основание за плащане.
Не може да се сподели аргумента на въззивника, че посочването на
основанието в платежните нареждания го освобождава от доказателствена тежест
или че тежестта е обърната. Напротив, по силата на общото правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК, ответникът носи доказателствена тежест да установи осъществяване на
основанието, в който смисъл е и цитираната по-горе практика.
В случая безспорно заплатената от купувача по предварителните договори
сума надвишава дължимата. Отделно продажните цени по предварителните и
сключените окончателни договори, обективирани в нотариални актове № 39, том
4
XLVI, дело 9944 от 28.6.2019 г. на АВ - Варна и № 19, том XLVI, дело 9926 от
28.6.2019 г. на АВ – Варна, не се различават, поради което и не може да се сподели
съображението на въззивника, че страните са постигнали изменение на уговорката
относно цената.
Тъй като, както се посочи по-горе, ответникът може да въведе различно от
посоченото от ищеца в платежния документ основание, то следва да се разгледа
твърдението, че надплатената сума представлява възнаграждение за възложените
допълнителни строителни дейности. За установяване на това обстоятелство на
страните са допуснати гласни доказателства пред въззивната инстанция.
От показанията на водения от въззивницата свидетел Р.Х., извършвал
строителни дейности на обекта, находящ се бул. Левски, магазин СБА, сега е
Бурлекс, се установява, че същият е извършил през 2019г. шпакловах мазето,
първи и втори етаж, а през 2021г. извършил минералната мазилка на обект,
предназначен за аптеката. Тогава видял майстор, който шпакловал на високо скеле.
Вторият път, когато отишъл на обекта, имало дограма на аптеката, за разлика от
първия път. Б. му споменал, че щял да сложи хубава дограма на аптеката и за
допълнително сложена хидроизолация, но свидетелят не е видял лично
поставянето й. Свидетелят не знае дали Б. по собствена инициатива е решил да
сложи допълнителна хидроизолация, или някой друг му е възложил. Изнася, че
когато бил на обекта, собственикът на аптеката също казвал какво да се прави
вътре в помещението.
Свидетелят С.Б.К., също сочи, че е работил на обекта. По възлагане на С.К. е
монтирал дограма само на аптеката, която била по- качества и скъпа от останалата
дограма в сградата. Б. е запознал свидетеля с г-н К., но Б. бил наясно, че дограмата
се поръчва от К.. Плащане свидетелят получил от К., на когото издал фактури.
В.П. свидетелства, че С.К. го е завел до обекта, преди да същият да има акт
16 и там го запознал с Б. И.. Свидетелят е трябвало да извърши довършителни
работи. По време на срещата К. заявил, че иска по– висок клас дограма и двамата с
Б. И. щели да се разбират нещо за дограмата. По сградата нямало луксозно
изпълнени СМР. Свидетелят участвал в изпълнението на хидроизолация,
гранитогрес и шпакловка. Дейностите, които свидетелят извършил били
съобразени с предназначението на обекта за аптека. Свидетелят издал фактури.
Като съобрази изложените показания, съставът на въззивния съд намира, че
нито от поотделно, нито общо, в съвкупност, свидетелите установяват фактите, за
които допуснати до разпит. Не се установява нито осъществен преговорен процес
между покойния съпруг на ответницата и управителя на ищцовото дружество, нито
поне общи дА. за параметрите на договаряне- вид дейности, цена. Дори свидетелят
Х., воден от въззивника, да свидетелства, че Б. му е споменал, че ще сложи хубава
дограма на аптеката и за допълнително положена хидроизолация, то не става
ясното дали И. е възнамерявал да стори това в изпълнение на договорния си
ангажимент за извършване на довършителни работи (чл.1.5 от договорите) или въз
основа на допълнително възлагане.
В заключение не се установява осъществяване на допълнително основание
за плащане, непосочено в платежните документи, но въведено от ответника.
На следващо място ответникът е твърдял основание за задържане на
5
процесната сумата, тъй като със същата е погасена мораторна лихва, дължима за
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена.
На осн чл. 6.2 от сключените между страните договори при забава в плащане
от страна на купувача, същият дължи неустойка в размер на 0.1% върху дължимата
сума за всеки ден забава, но не повече от 10 % от общата цена по договора.
При уговорената неустойка, вкл. за забава, страните предварително
ограничават отговорността за вреди до определен размер (чл. 92 от ЗЗД), а вреди в
по-голям размер от уговорената неустойка страните могат да търсят, ако ги
докажат нарочно.
Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично
задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от
неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й
оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД, а
именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната
лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е по
реда на чл.82 ЗЗД.
Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да
претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. Според съдебната практика, обективирана в Решение №
68/9.07.2012г. по т.д.№ 450/2011г. на 1-во ТО и Решение № 138/01.07.2013г. по т.д.
№ 1141/2010г. на 2-ро ТО, която се споделя от настоящия състав, уговорената в
договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора
да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо
договорната неустойка или над нейния размер. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се
дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената
неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната
неустойка не му се дължи.
В случая от договорно съдържание е видно, че страните са ограничили
общия размер на отговорността за забавено изпълнение до 10 % от стойността на
договора, поради което и вредите в по-голям размер следва да бъдат изрично
доказани, което не е сторено по делото. На следващо място ответникът вече е
заявил претенция за мораторна неустойка по чл. 6.1.от договорите в
производството по гр.д.№14673/2022г. по описа на ВРС, поради което и в тази
хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и лихва за забава по общите
правила не му се дължи.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че ответникът не е
доказал по делото наличието на годно основание, на което е осъществена
процесната престация. Обжалваното решение следва да се потвърди.
Макар изхода от спора, разноски на въззиваемия за адвoкатско
възнаграждение не следва да се присъждат. Страната е представила доказателства
за заплатения разход след приключване на устните заседания, като ги е депозирана
чрез ССЕВ на 8.10.2025г. в 15: 25 часа. Заседанието по делото е приключило на
същата дата в 15: 05 часа, видно от съдебния протокол. Съгл. т. 11 от ТР6/2012г. на
6
ОСГТК на ВКС и последващата практика Определение № 50113 от 13.04.2023г. по
гр.д. № 2270/2022г. по описа на IV гр. о. на ВК, С Определение № 37 от
18.01.2023г. по ч.т.д. № 2706/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция.
Производството по делото е образувано и по частна жалба вх.
№22835/13.03.2025г. от Н. Г. И. чрез адв. А. Г. против определение
№3034/09.03.2025г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на постановеното по делото Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС по
гр.д. № 20223110116282 в частта за разноските. При постановяване на
определението съдът не е отчел възражението за прекомерност, основано на липса
на пропорция между цената на иска и разноските. Счита, че при преценка за
обоснования размер на възнаграждението на процесуалния представител не следва
да се отчитат дейностите по направени неотносими доказателствени искания.
Намира, че на насрещната страна не се следват и разноски за издаване на съдебно
удостоверение от банкова институция. Счита, че тези разноски не са съдебни, а
ответникът не е титуляр на сметката, за която е издадено удостоверение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„Таблектка“ ООД, чрез адв. В.. Намира обжалваното определение за
законосъобразно. Акцентира, че присъденото в полза на ищеца възнаграждение за
процесуално представителство съответства на действителната сложност на
производство и на процесуалните усилия на пълномощника, както и на
Наредба№1/9.07.2004г. По отношение разноските за издаденото съдебно
удостоверение, счита че въз основа на същото банката е предоставила относими за
спора доказателства.
Жалбата е частично основателна.
На общо основание страните в гражданския процес дължат да докажат
разходите, които са сторили за самия доказателствен процес. В случая за доказване
на сторения разход в размер на 500 лева за снабдяване с дА. от трето за спора лице
въз основа на издадено на страната съдебно удостоверение, ищецът е представил
фактура, приложена на л.167 от делото. Като основание за плащане по въпросния
документ е посочено „такса удостоверение извънстанд“. Липсва, обаче отбелязване
както за номера на делото (или поне за страните), така и за основанието от
тарифата на банката, въз основа на която е заплатена сумата. Освен това, видно от
публично оповестената Тарифи на „ПроКредит Банк“ АД / на ел. страница на
банката/, таксата за издаване на удостоверение, референция, финансова
идентификация е в размер на 50 лева.
Тъй като разходът не е доказан, обжалваното определение следва да се
отмени в тази част.
По отношението следващия довод за отмяна на обжалваното определение,
свързван с прекомерния според жалбоподателя размер на адв. хонорар, присъден на
насрещната страна, съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 1650.26 лева
съответства на действителна сложност на производството. Съдът е съобразил, че
по делото са проведени общо 4 открити съдебни заседания, в които интересът на
7
ищеца е бил адекватно защитен от представляващия го адвокат.
Допълнително следва да се посочи, че цената на иска е само един от
критериите, които следва да се съобразят, при определяне отговорността за
разноски.
Води от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС по гр.д. №
20223110116282.
ОТМЕНЯ определение №3034/09.03.2025г., постановено по гр.д. №
20223110116282, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Н. Г. И. чрез
адв. А. Г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4339/02.12.2024 г.
на ВРС по гр.д. № 20223110116282 в частта за разноските, присъдени за ищеца
“Таблетка“ ООД в размер на 500 лева за снабдяване с дА. от трето за спора лице
въз основа на издадено съдебно удостоверение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110116282
в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, в която Н. Г. И., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Таблетка“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Рилски № 2 сумата от 500 лева
за снабдяване с дА. от трето за спора лице въз основа на издадено съдебно
удостоверение.
ПОТВЪРЖДА определение №3034/09.03.2025г., постановено по гр.д. №
20223110116282 в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщението пред Върховния съд на Република България, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8