РЕШЕНИЕ
№ 354
Велико Търново, 09.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря в.г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 176/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл.
от ДОПК, вр. чл.144, ал.1
от с.к. и чл. 27, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба, подадена от
името на търговско дружество с фирма „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, гр. Горна
Оряховица с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения юрисконсулт.
Оспорва се Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с
Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на директора на Агенция „Митници“ с което е
отказано възстановяване на законна лихва върху недължимо платения акциз,
за целия претендиран период/от момента на внасяне на акциза в държавния бюджет
до датата на реалното му възстановяване/.
Жалбоподателят счита, че оспореното Решение от 21.08.2018г. е нищожно, на основание
чл.177, ал.2 от АПК, т.к. противоречи на влязлото в сила съдебно решение по АД
№ 945/2017г. по описа на АССГ. На практика АО пререшил спора относно началната
дата, от която е дължима законната лихва. Спорът, който е решен със сила на
пресъдено нещо. А нов правопроменящ юридически факт не е настъпил/така по АД №
5168/2018г. на ВАС/.
Алтернативно иска от съда да отмени обжалваното
Решение на началник Митница Свищов, като
незаконосъобразно. И да върне
преписката на АО за ново произнасяне, за което да определи
срок. При това със задължителни указания за
възстановяване на законната лихва върху недължимо платения акциз, от датата на внасянето му до момента
на реалното му възстановяване.
В тази връзка, жалбоподателят счита, че оспореното решение е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и не съответства на целта на
закона. Твърди, че отмяната по съдебен ред на отказа за издаване на
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител прави недължимо платен и
подлежащ на възстановяване акциза върху акцизните стоки, вложени в дейността,
за която е поискано удостоверението. Позовава се на установената практика на ВАС
в този смисъл/АД № 1062/2018г. на ВАС/. Счита, че в конкретния случай следва да
намери приложение разпоредбата на чл.129, ал.6, предложение първо от ДОПК. По
отношение на дължимата лихва върху претендираната за възстановяване сума на
акциза се позовава на практика на ВАС и на тази на СЕС.
В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който
пледира жалбата като доказана и основателна да бъде уважена, като бъдат
присъдени и разноски за производството. Представя писмени бележки в указан от
съда срок.
Ответникът
– директор на Агенция "Митници", в качеството му на
решаващ орган по смисъла на чл. 159, ал. 2 ДОПК, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, отчасти като недопустима, а в цялост като неоснователна. Определя
оспореното Решение на началник Митница-Свищов като законосъобразно, издадено от
компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила
и материалните разпоредби на закона. В о.с.з. и в подробна писмена защита,
привежда доводи за това. Счита, че не са налице основания за приложението на
чл.177, ал.2 от АПК. В диспозитива на Решението на АССГ по адм. дело № 945/2017г.
не фигурира произнасяне относно лихвата, а не били дадени конкретни указания
относно приложението на чл.129, ал.6 от ДОПК и в мотивите. Акцентира на
обстоятелството, че в оспорената от него ССЕ са налице множество технически
грешки, поради което моли съда да не го кредитира. Приема, че в конкретния
случай внасянето на дължимия акциз е доброволно, а не въз основа на акт на
митническите органи. Поради това, лихва следвало да се изчисли по предложение
второ на чл.129, ал.6 от ДОПК. Претендира за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждането за насрочване на делото е указано на жалбоподателя,
на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, вр- чл.170, ал.2 от АПК, че следва да
ангажира доказателства по делото, че са били налице предпоставките за
възстановяването на акциза в хипотезата на чл.27 от ЗАДС, вклч. със законната
лихва, в т.ч., че акцизът е недължимо платен и то въз основа на акт на ОП, вр.
с чл.129, ал.6 от ДОПК.
Делото е основано изключително на писмените доказателства.
Представена е пълната административна преписка. Няма оспорени писмени
доказателства. Не са постановени определения на съда за приети за безспорни
между страните факти или такива служебно известни на съда. След допълнителни
изявления на страните и уточнения от жалбоподателя, с нарочно определение на
съда е променен първоначалния доклад по делото и определен предмета на спора, което очертава допустимата
част от жалбата/вж. л.143 и л. 202-гръб
от делото/. Прието е заключението на ССЕ относно размера на лихвата, което е
оспорено от ПП на ответника, поради допуснати технически грешки.
Съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдържанието на оспорения акт и разпоредените последици, доводите
и становищата на страните. При това, намери за установено от фактическа страна
следното:
1. На 26.08.2013г. дружеството подава до началника на Митница
Свищов искане да издаде на основание чл. 24а, ал.4 от ЗАДС Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител/УОАКП/.За енергийни продукти въглища/с
кодове по КН 27011210, КН 27011290, КН 27021000, КН 27011100 и КН27022000/,
които ще се използват за производство на топлинан енергия/пара/ за стопански
нужди.
2. Издаването на
исканото удостоверение е отказано с
Решение №АТ47/0012/23.10.2013г. на началника на Митница Свищов/връчено на
25.10.2013г./. Отказът да бъде издадено УОАКП е обжалван по
административен ред и е потвърден с Решение № 583/26.11.2013г. на директора на
Агенция „Митници”.
3. Решението на началника
на Митница Свищов е подложено на съдебна проверка. Отказът за издаване на УОАКП
е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на АО, с Решение на АСВт,
постановено по АД№1094/2013г. Последното е оставено в сила при касационния
контрол с Решение по АД № 6484/2014г. на ВАС. Поради което първоинстанционното
съдебно решение № 125/31.03.2014г. на АСВТ е влязло в законна сила на
01.04.2015г.
4. С отмяната на Решението на началник Митница Свищов е
върната преписката за ново произнасяне по искането за издаване на УОАКП. Такова
е издадено за искания енергиен продукт въглища на 21.05.2015г./№ BG004300Е0090/21.05.2015г./.
5. На 01.09.2016г. дружеството подава на основание чл. 27,
ал.1 ЗАДС Искане за възстановяване на акциз, рег.№ 32-245381 в размер на 531 474,13лв.,
платен за вложен в производството на топлинна енергия/пара/, енергиен продукт-въглища
за периода от 25.10.2013 г./връчването
на отказа за издаване на УОАКП/ до 21.05.2015г./датата
на връчване на издаденото УОАКП/. Към
искането са приложени акцизни данъчни документи и платежни нареждания, удостоверяващи деклариран
и платен акциз за процесния период, което не е спорно. Вино от самото
искане/вж. л.-188 от делото/ изрично се иска възстановяване на недължимо
платения акциз, ведно със законовата лихва от датата на плащането му.
6. С Решение № BG004300-ИВ-27-1-РВ77/04.11.2016г.
началникът на Митница Свищов отказва възстановяване на платения акциз в посочения размер. Отказът е
потвърден по административен ред с Решение № Р-687/32-365194/30.12.20116г. на
директора на АМ.
7. Спорът относно възстановяването на недължимо платения
акциз се пренася пред съда. Образувано е адм. дело № 945/2017г. на АССГ.
Постановено е Решение № 3193/09.05.2017г./вж. л.94 и сл./, което влиза в сила
на 07.07.2018г., когано е оставено в сила с Решение на ВАС, постановено по АД №
8124/2017г. Постановен е диспозитив за отмяна на отказа на началник МС за
възстановяване на акциза и на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, делото е
изпратено на същата митница за издаване на ново решение по искането от
01.09.2016г. в 30-дневен срок. При спазване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АССГ.
8. Указанията АССГ са в следния смисъл: редът по чл.27 от ЗАДС е приложим за възстановяване на недължимо платен акциз, вклч. когато е
отменен отказ за издаване на УОАКП, а не този по чл.24а от ЗАДС. Редът по
чл.27, ал.1 от ЗАДС е приложим и когато това удостоверение следва плащането на
акциза, но искането за издаването му е било подадено и е отказано
незаконосъобразно. В този случай акцизът е дължим от датата на
незаконосъобразния отказ да бъде издадено УОАКП. Относно възстановяването на
лихва, съдът посочва, че приложим е редът по чл.129, ал.6 от ДОПК, доколкото в ЗАДС липсва изрична уредба. Разграничава двете хипотези в посочената
разпоредба, като посочва изрично/вж. стр. 5 от решението/, че в конкретният
случай приложение следва да намери разпоредбата
на чл.129, ал.6, предложение 1-во от ДОПК.
9. След връщанена преписката от съда на компетентния АО/на
08.08.2018г.-л.93/ е постановено оспореното пред настоящия съд Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на
директора на Агенция „Митници“.
Според мотивите, същото е издадено по повод Искане за възстановяване на акциз с
рег.№ 32-245381/01.09.2016г. Видно от диспозитива на същото/вж. л.86 от
делото/, е постановено на дружеството да бъде възстановен акциз в размер на 531 474,13лв., т.е. в пълния претендиран
размер и по т.2 – законната лихва
върху подлежащия на възстановяване акциз, за периода от 29.11.2016г. до датата,
на която бъде възстановен по посочената банкова сметка ***.
10. Не е спорно за страните
и се подкрепя от представените с преписката писмени доказателства, че акцизът
в размер на 531 474,13лв. е постъпил по сметка на оспорващото
дружесто на 07.09.2019г.
11. От значение за съвкупната преценка на доказателствата е и
обстоятелството, че в хода на производството по административно обжалване е
имало отклонения. Същото е било спряно по повод подадена молба от АМ за
тълкуване на Решението на АССГ по АД №945/2017г. Спирането е отменено от съда, а молбата за
тълкуване е оставена без разглеждане. Поради това едва на 01.03.2019г. се
произнася директорът на Агенция „Митници” по жалбата на дружеството, като
потвърждава Решение на началник Митница-Свищов, в обжалванат му част. Видно от
мотивите на Решението на
директора на АМ, е прието, че това е частта, с която е отказано възстановяване на законната
лихва върху недължимо платения акциз.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните. На
практика фактите по делото са безспорно установени, а спорът е концентриран
върху тяхната правна интерпретация. При преценка на приетото заключение на ССчЕ, съдът намери за основателни
възраженията на ПП на
ответника, че са допуснати технически грешки при направените изчисления,
които касаят въведените периоди в калкулатора, поради което действително
крайният резултат не е верен като числова стойност. Но това обстоятелство не е
от съществено значение за делото, т.к. произнасянето на съда в конкретния
случай е в хипотезата на чл.160, ал.3 от ДОПК. Съдът не решава по същество
въпроса относно размера на лихвата,
подлежаща на възстановяване, а следва да върне преписката на компетентния АО
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпросът дали
има основание за прихващане с други публични задължения или се следва
възстановяванена сума и в какъв размер е
въпрос на преценка на АО във висящото административно поризводство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните изводи по правото:
Приложим материален закон е ЗАДС, а процесуален ДОПК.
По отношение предмета на делото и допустимостта на жалбата
съдът прие следното:
В съобразителната част на жалбата е посочено, че се атакува частично Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г.на началник Митница-Свищов. Цитирам: ”в частта, с която е отказано възстановяването на акциза със законната
лихва за целия претендиран период/ от момента на внасяне на акциза в държавния
бюджет до датата на реалното му възстановяване/ - а именно т.2 находяща се на стр.3 от обжалваното решение”-край на
цитата. В просителната част на жалбата обаче се говори за визираното решение в
неговата цялост. С последващите
уточнения по жалбата, същата не е
оттеглена в частта от решението, касаеща възстановяване на самия акциз в размер
на 531 474,13лв. – по точка първа от опореното Решение на началник МС. В
тази връзка следва да се отбележи, че оспорването пред съда на Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г.на началник Митница-Свищов по точка първа от диспозитива му,
касаеща възстановяването на самия акциз е недопустимо. В тази част от Решението
е удовлетворена в цялост претенцията на жалбоподателя, поради което за него не
съществува правен интерес да обжалва
същата. Освен това, тази част от изявлението на началник МС не е била предмет
на административния контрол, видно от произнасянето на директора на АМ. Поради което,
на основание чл.156, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК и чл. 27,
ал.4 от ЗАДС, Решението на началник Митница-Свищов като необжалвано в частта по т.1 от дипозитива е влязло в
сила и не може да бъде предмет на съдебен контрол, поради липса на положителна
процесуална предпоствка и правен интерес. По отношение на тази част от жалбата
съдебното производство следва да бъде прекратено.
Точка втора от диспозитива на Решението на началник
Митница-Свищов е посветен на законната лихвата, дължима върху главница,
сътавляваща възстановения недължимо платен акциз. Постановено е възстановяване
на такава, изчислена за периода от 29.11.2016г. до датата, на която бъде
възстановен акциза по банковата сметка на дружеството. Безспорно по делото се
установи, че възстановяването на акциза е станало на дата 07.09.2019г./вж.
завереното платежно нареждане на л.175 от делото ипризнанието на факта от
странат в писмени изявления по делото/.
При първото уточнение по жалбата/л.147-гръб/ се сочи, че
административният акт се обжалва в частта, с която дължимата законова лихва е
определна в по-нисък от претендирания от дружеството размер. Съдът не сподели
виждането на ПП на ответника, че в Решението на началник МС нямало диспозитив
за отказ за възстановяване на лихва, поради което се обжалвала несъществуваща
част на решението. Напротив изричен отказ за възстановяване на законната лихва в пълния претендиран размер съществува
като волеизявление. За този извод съдът се позова на съображенията, изложени в
мотивите и самата конструкция на диспозитива на Решението по т.2. Съображенията
в мотивите сочат на възстановяване на лихвата в хипотезата на чл.129, ал.6,
предложение 2-ро от ДОПК, а в диспозитива като начална дата на периода е
посочена датата 29.11.2016г., а крайна фактическото възстановяване на акциза.
Видно е, че е налице отказ за част от претендираната лихва, т.к. тя се търси на
основание чл.129, ал.6, предложение 1-во от ДОПК, от друга начална дата, т.е.
период по-ранен от посочения от АО, а именно преди 29.11.2016г. Очевидно е, че
законната лихва върху същата сума/възстановения акциз/ за по-кратък период от
време е в по-малък размер, т.е. ИАА съдържа волеизявление, което накърнява
правната сфера на дружеството и за него съществува правен интрес да води
настоящия съдебен спор, който е относно началото на период на дължимата законна
лихва върху недължимо платения акциз.
В този ред на мисли съдът, съдът намира за неоснователно и
неправилно становището на ПП на ответника, че в оспореното Решение на НМС
съществува положително изявление относно лихвата, в която част жалбата била
недопустима. Всъщност изразявайки воля да възстанови сума в по-малък размер,
дължима за по-кратък период, АО изрично, макар и имплицитно, отказва да
възстанови сума в по-голям размер, за по-дългия период, претендиран от
жалбоподателя. Въпросът за дължимата законна лихва върху същата главница е един
и следва да бъде решен върху едни и същи факти за целия период, без да се
създават изкуствено части и подпериоди с
цел шиканиране на процеса. Всъщност спорът по делото не е за неправил но
изчислен размер на лихвата, а за началото на периода, за който е дължима. АО
счита, че началото на периода е датата 29.11.2016г., а жалбоподателят счита, че
лихвата върху недължимо платеният акциз следва да се изчисли считано от датата на внасянето му в бюджета конкретно
за всеки месец до датата на фактическото възстановяване на акциза. По принцип,
когато се присъжда законната лихва същата е определяема, но не конкретно
посочена сума. Описва се началото на
периода и края на периода датата на фактическото изплащане, която по принцип
не е ясна при самото произнасяне. В
случая обаче, в хода на съдебното дирене бе представен нов факт – извършеното
плащане на главницата на 07.09.2019г. Този факт следва на основание чл.142,
ал.2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, да бъде взет предвид от съда, т.е. в
случая е ясен края на периода, за който законната лихва е дължима. С погасяването на главницата
лихвата като акцесорно задължение престава да е дължима след този момент.
При изложените съображения и като прецени уточненията по
жалбата, съдът прие за предмет на съдебен контрол частта по т.2 от диспозитива на Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на началник Митница-Свищов, с която е отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платения
акциз/гланица в размер на 531 474,13лв./ от съответните дати на внасянето му в бюджета/ в периода от
11.11.2013г. до 11.06.2015г./ до датата на реалното му възстановяане по сметка
на дружеството/ на 07.09.2019г./,
която сума жалбоподателят определя приблизително на 218 718,80лв. По
отношение на тази част от жалбата съдебното производство е допустимо, т.к.
жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК от лице, имащо правен интерес
от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт при осъществено
обжалването по административен ред.
Разгледана по същество, в допустимата й част, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, приложим в случая на основание
чл.144, ал.1 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разпоредбите на
ЗАДС оспорените актове са издадени от компетентен орган, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма и съдържание.
Спорът е по прилагане на правото и е концентриран върху въпроса от кой начален
момент се дължи изплащане на законната лихва върху недължимо платения акциз/което
влияе върху размера на същата/. В случая става въпрос за акциз, платен преди
отмяната по съдебен ред на отказ за издаване на удостоверение за освобождаване
от акциз на краен потребител. Въпросът, че акцизът се явява недължимо платен и
подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва е решен по съдебен ред. Става
въпрос за влязлото в сила на
07.07.2018г. Решение №3193/09.05.2017г., посатновено по адм. дело №
945/2017г. на АССГ. Нещо повече, противно на тезата, поддържана от защитата на
ответника, АССГ е дал изрични и
конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, с които е
следвало да се съобрази АО при новото произнасяне по същото искане от
01.09.2016г. Както бе посочено по-горе/вж. стр.4, т.8 от настоящото/, съдът е
посочил, че поради незаконосъобразният отказ за издаване на УОАКП, платеният в
случая акциз се явява недължимо платен и следва да бъде възстановен по реда на
чл.27 от ЗАДС. Независимо, че издаването на Удостоверението е следващо по време
спрямо момента на плащането на акциза, но искането за издаването му е било
подадено преди това и е отказано незаконосъобразно. В този случай акцизът е
дължим от датата на незаконосъобразния отказ да бъде издадено УОАКП/в случая
това е 23.10.2013г./. По отношение на
главницата/недължимо платеният акциз/ началникът на Митница Свищов изпълнява дадените от съда
указания и възстановява акциза, платен след постановяване на незаконосъобразния
отказ, а именно, начиная от плащането на 11.11.2013г. – сума в размер на
22 599,34лв. Тази част от Решението на началник МС не е предмет на съдебен
контрол, но е обстоятелство, което осветлява последващите процесуални действия
на ответната администрация и разкрива флагрантно демонстрираното нежелание на
компетентния да се произнесе АО/и съответно решаващия такъв/ да се съобрази със
също толкова изричните и конкретни указания на съда относно лихвата.
Относно възстановяването на лихва, Административен съд София-
град посочва, че приложим е редът по чл.129, ал.6 от ДОПК, доколкото в ЗАДС
липсва изрична уредба. Разграничава двете хипотези в посочената разпоредба,
като посочва изрично/вж. стр. 5 от решението, последен абзац-л.98 от делото/,
че в конкретният случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.129, ал.6, предложение 1-во от ДОПК. Във връзка
с което, цитирам:” Следователно сумата следва да се върне със законната лихва за целия претендиран период.” Следва да
се отбележи, че между влизане в сила на съдебното решение до произнасянето на
началник Митница-Свищов не са настъпили
никакви нови факти/релевантни или законодателни/, вклч. такива
правопроменящи. За яснота следва да се отбележи, че промяната в чл.24б, ал.8 от ЗАДС е неотносима, т.к. вече бе изяснено, че приложимият ред е този по чл.27,
ал.1 от ЗАДС. Казано с други думи не са налице никакви обективни предпоставки,
обуславящи игнорирането на указанията на съда от АО.
Категорично бе установено, че началник Митница Свищов не е
изпълнил задължителните указания на съда
по отншение на дължимата лихва, дадени в мотивите на Решението на АССГ по АД №
945/2017г. Решението на съда е влязло в законна сила и съдържа задължителни
указания по тълкуването и приложението на материалния закон, вклч. по отношение
на лихвата. Нормата на чл.129, ал.6 от ДОПК е материалноправна норма в процесуален
закон. Съдът е упражнил правомощието си по чл.173, ал.2 от АПК, т.е. отменил е
отказа на АО и върнал преписката за ново произнасяне по същото искане. В тази
връзка част от правомощията му е да даде посочените задължителни указания,
които обичайно се намилрат в мотивите на съдебното решение, а в диспозитива се
използва израз, препращащ към тях. Това е обичайната практика в такива случаи.
Макар да е безспорно, че на тълкуване подлежи диспозитивът на съдебното
решение, а не мотивите на същото.
Въпреки установеното несъобразяване на т.2 от оспореното Решение на началник Митница-Свищов със съдебното решение по АД № 945/2017г. на
АССГ, настоящият състав на АСВТ приема, че не е налице хипотезата на чл.177,
ал.2 от АПК. В оспорената си част ИАА не е нищожен поради противоречие със
съдебното решение. Този извод произтича от факта, че с решението на АССГ
материалноправният спор не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, защото
съдт поради естеството на производството не е имал правомощие да се произнесе вместо
АО, да замести неговата воля, т.е. да реши спора по същество. Вместо това,
упражнил правомощието си по чл.173, ал.2 от АПК/по-точно 160, ал.3 от ДОПК/ и
като отменил незоконосъобразния отказ за възстановяване на акциза върнал
преписката на АО да постанови нов акт. В това ново административно производство
АО самостоятелно и независимо установява релевантните факти/които не са
порменени както посочихме вече/, но е длъжен да се съобрази със задължителните
указания по тълкуване и приложение на материалния закон. Като не е изпълнил
тези указания относно лихвата, в съответната част от Решението си, началник
Митница-Свищов е постановил материално незаконосъобразен акт. Но същият не е
нищожен по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК , защото макар и постановен на същото
основание, между същите страни, той е
акт, издаден в ново административно производство и не е разпоредил същите
правни последици като предходния акт.
Оспореното решение на митническия орган за възстановяване на
акциз и лихви е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение –
Решение № 3193/09.05.2017г. по адм. д. 945/2017 г. по описа на АССГ. Поради
това, при разрешаване на спора за размера на акцесорното задължение/както и за главницата/, следва да бъде
съобразено влязлото в сила решение на АССГ, тъй като според чл. 160, ал. 3 от ДОПК при отмяна на административния акт съдът изпраща преписката на
компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, какъвто е настоящия случай. Следва да посочим за яснота, че гражданският
закон постановява, че акцесорното задължение следва главното. Данъчния закон
обаче установява принципно отклонение от това правило, но предвижда като
изключение изплащане на лихвата за целия претендиран период, когато причината
за внасянето на сумата за данъци/в случая
акциза/ е в резултата на незаконосъобразен акт на администрацията.
Именно това изключение следва да намери приложение в този казус.
В случая не се спори, че възстановеният на дружеството акциз
е бил внесен в бюджета в периода от 11.11.2013г. до 11.06.2015г. Освен това, по
съдъбен ред е установено между страните, че платеният акциз в размер на
531 474,13лв. е недължимо платен и приложимият процесуален ред за
възстановяването му е този по чл.27, ал.1 от ЗАДС, за законната лихва субсидиарно
е приложим редът по чл.129, ал.6 от ДОПК.
Действително преценката относно дължимостта на лихвата и
началния момент, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС, чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба
в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което
и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК,
относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за
данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.6 ДОПК, недължимо
внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се
връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани
въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат
със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда
на ал. 1 – 4. Регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от
който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или
събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 129,
ал.6, предложение 1-во от ДОПК.
Оспореният отказ за възстановяване на лихви от датите на
направените плащания на акциза до 07.09.2019 г. вкл., е постановен в
противоречие на приложението на материалния закон. Лихвите следва да бъдат
възстановени в хипотезата на чл. 129, ал. 6, предл. първо от ДОПК-недължимо
внесените суми се връщат със законната лихва за изтеклия период/целия –курсивът мой/, когато са внесени,
считано от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяването му,
съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. В случая противно на становището на
ответника, внасянето в бюджета на недължимо
платения акциз произтича от акт на митнически орган. Става въпрос за отказа на
този орган за издаване на УОАКП, който отказ е отменен от съда с влязло в сила
решение като незаконосъобразен. Причината за извършеното плащане на акциз е
именно този незаконосъобразен акт на митническия орган. В тази връзка доводът
на ответника, че митническия орган не е орган по приходите е неоснователен и в
противоречие на специалния материален закон- чл. 104, ал. 1 ЗАДС и в
производствата по извършване на проверки за възстановяване на акциз
митническите органи имат правомощия на органи по приходите и актовете им са
приравнени на актове на тези органи.
Изложените аргументи определят еднозначен извод, че в случая е
дължима претендираната законна лихва за
целия изтекъл период от датата на всяко съответно плащане на недължимо
платен акциз до датата на възстановяване на недължимо платения акциз.
Този извод е основан на принципа на санкционния характер на
лихвата, залегнал и в практиката на Съда на Европейския съюз, като по-новата
съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза
държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на
правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените
в нарушение на общностното право суми. Приложението на правото на ЕС в случая е
обосновано с наличието на Митнически съюз в рамките на ЕС, свързаната с това Общата
митническа тарифа и Митническия кодекс на Общността, създадени за да
гарантират, че митническите власти на държавите членки ще прилагат еднакво
стандартите. В тази връзка СЕС постановява, че когато държава-членка удържа
данъчни тежести в нарушение на общностното право, правните субекти имат право
на връщане не само на недължимо платения данък, а и на сумите, изплатени на
посочената държава-членка или удържани от нея в пряка връзка със този данък.
Каквато се явява законната лихва в случая.
Оспореното решение на началника на Митница Свищов, потвърдено
от горестоящия административен орган, в частта му, с която не е възстановена
законна лихва, изчислена от всяка съответна месечна дата, на която е извършено
плащане на недължим акциз до 07.09.2019 г. вкл., е издадено в нарушение на
материалния закон и следва да бъде отменено.
На основание чл. 27, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАДС, делото като
преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново
произнасяне, съгласно дадените указания от съда по приложението на закона в
настоящото решение. По причина преструктурирането на Агенция
"Митници", компетентният орган понастоящем е Директора на ТД
"Дунавска" при Агенция "Митници", като правоприемник на
Началник на "Митница-Свищов", в съответствие на чл. 7, ал. 1 и чл.
29, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", в
действащата ред. ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.
Връщането и/или прихващането на сумата на дължимата законна лихва
е предмет на новото произнасяне на директора на ТД „Дунавска” по искането на
жалбоподателя от 01.09.2016г., при съобразяване на задължителните указания,
дадени с настоящото решение. Съдът в случая не е инстанция по същество, за да
постанови възстановяване на конкретната сума на лихвите.
При този изход на делото, при своевременно направеното искане,
на основание чл. 161, ал.1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
за производството пред настоящата инстанция в размер на 3 987,00лв.,
включващи – 50 лв. платена държавна такса и 150,00лв. за ССЕ и 3 787,00лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал.1, т.5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 27, ал.4 от ЗАДС, във
връзка с чл. 160, ал.3 и чл. 161, ал.1 от ДОПК, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на търговско дружество
с фирма „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД, гр.
Горна Оряховица с ЕИК *********, срещу Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на
Началника на Митница Свищов, в частта му по т.1 от диспозитива,
с което е възстановен на дружеството акциз в
размер на 531 474,13лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в същата част.
ОТМЕНЯ
Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на
Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-224/32-64254/01.03.2019
г. на директора на Агенция "Митници", в частта по т.2 от диспозитива, с която е отказано възстановяне на законната лихва/върху недължимо платен
акциз в размер на 531 474,13лв./ за целия изтекъл период/11.11.2013г.-11.06.2015г./
от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо
платения акциз/07.09.2019г./ по Искане за възстановяване на акциз, рег.№ 32-245381/01.09.2016г.,
подадено от дружеството „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, гр. Горна Оряховица с ЕИК *********.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на директора на ТД "Дунавска"
при Агенция "Митници", за издаване на ново решение по Искане рег. №
32-245381/01.09.2016г., подадено от дружеството „ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, гр.
Горна Оряховица с ЕИК *********, в 14-дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение, при спазване на задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА
Агенция "Митници" гр. София да заплати на дружеството
„ТЕЦ Горна Оряховица“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“№29, разноски по делото в размер на 3 987,00лв./три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева/.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: