№ 20
гр. Оряхово, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Административно
наказателно дело № 20221460200073 по описа за 2022 година
Съдебното производство е административно по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Оряхово,
ул.“Проф.Цеко Торбов“ № 15, против Наказателно постановление № 22-0309-
000004/10.02.2022 г. на Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ Оряхово, упълномощен
със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Жалбоподателят редовно призован явява се лично и с адв. В.В.-АК Враца. Поддържат
жалбата си и моли да отменени обжалваното НП.
Ответната страна редовно призована не изпраща представител.
За РП-Враца не се явява представител.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените основания в жалбата, съдът прие за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
АУАН № *********.01.2022 г. е съставен затова, че на 13.01.2022 г. в 01:15 часа в
гр.Оряхово, по ул.“Арх.Цолов“, в близост до бензиностанция „Петрол“, в посока центъра на
града, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********,
собственост на Т.П.П., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, под въздействието на алкохол. П.
миришел на алкохол, говорил несвързано, залитал и не можел да координира движението
си. Обясненията които дал е че е употребил алкохол, като консумирал две бири преди да
управлява МПС. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBB0024. Издаден е
талон за медицинско изследване № 070582, като същия отказал да го подпише, получи или
избере един от двата начина за допълнително изследване концентрацията на алкохол в
кръвта, като с деянието е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22-0309-
00004/10.02.2022 год. на Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ ”Полиция” гр. Оряхово,
в обстоятелствената част на което, административно - наказващият орган е възприел
описана в АУАН фактическа обстановка, а именно че на 13.01.2022 г. в 01:15 часа в
гр.Оряхово, по ул.“Арх.Цолов“, в близост до бензиностанция „Петрол“, в посока центъра на
града, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********,
собственост на Т.П.П., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, под въздействието на алкохол. П.
1
миришел на алкохол, говорил несвързано, залитал и не можел да координира движението
си. Обясненията които дал е че е употребил алкохол, като консумирал две бири преди да
управлява МПС. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBB0024. Издаден е
талон за медицинско изследване № 070582, като същия отказал да го подпише, получи или
избере един от двата начина за допълнително изследване концентрацията на алкохол в
кръвта, като за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП ме е наложена
„Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
НП е връчено на нарушителя на 10.03.2022 г.
Жалбоподателя е обжалвал издаденото НП пред РС-Оряхово, като жалбата е
депозирана на 23.03.2022 г. в законоустановения срок. С жалбата се представят доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено в нарушение на процесуалните правила.Приложени по делото са: Писмо с вх. №
774/24.03.2022 г., Жалба с вх. № 309000-1655/23.03.2022 г., АУАН № 537706/13.01.2022 г. ,
талон за изследване № 070582, НП № 22-0309-00004/10.02.2022 г.,Заповед №
8121з1632/02.12.2021 г., справка за автомобил, справка за нарушител/водач
Изслушани по делото са актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението
и отказа за връчване на акта и талона за медицинско изследване.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и
извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е
неоснователна, а НП е законосъобразно постановено при спазване на процесуалните
правила, поради което следва да бъде потвърдено.
МОТИВИ:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът
счита, че е неоснователна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът
установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по
себе си да е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на ЗАНН.
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с
административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно
уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а
именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно
наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си
правни последици наказателното постановление като административен акт следва да
съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в
обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на
нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. В т.7
на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в наказателното постановление се
записват вида и размера на наложеното административно наказание, като хипотезата е
спазена от наказващия орган.
С жалбата си жалбоподателят ангажира становище и навежда доводи относно
необоснованост и незаконосъобразност на НП. Доводите на жалбоподателят не се споделят
от настоящия съдебен състав.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните актосъставител и свидетел се установи, че
жалбоподателя е извършил нарушението описано в АУАН, а именно на 13.01.2022 г. в 01:15
2
часа в гр.Оряхово, по ул.“Арх.Цолов“, в близост до бензиностанция „Петрол“, в посока
центъра на града, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. №
********, собственост на Т.П.П., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, под въздействието на
алкохол. П. миришел на алкохол, говорил несвързано, залитал и не можел да координира
движението си. Обясненията които дал на актосъставителя и свидетеля очевидец на
нарушението, са че е употребил алкохол, като консумирал две бири преди да управлява
МПС. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBB0024. Бил му издаден талон за
медицинско изследване № 070582, като същия отказал да го подпише, получи или избере
един от двата начина за допълнително изследване концентрацията на алкохол в кръвта.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване
от право да управлява МПС”, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа
и отказ на който и да е било от тях, при липсата на валиден резултат, изпълва състава на
едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния
- отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, за което е ангажирана правилно отговорността на водача.
Съобразно чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от
водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване. С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство.
Предвид фактическия състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП, отказ да бъде извършена проверка
за употреба на алкохол или друго упойващо средство е налице тогава, когато водача откаже
да бъде тестван по един от двата възможни начина – технически или химически.
Жалбоподателя не оспорва факта, че на посочените в АУАН дата време и място при
извършената проверка от контролните органи на полицията същият категорично е отказал
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, както и че е отказал да получи и
издадения му талон за медицинско изследване. Нарушението е осъществено и от субективна
страна. За извода си съдът съобразява, че жалбоподателят е съзнавал, че при проверка от
полицейски служители е длъжен да позволи да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и че отказвайки да му бъде извършена
проверка, нарушава установените обществени отношения, свързани с безопасността на
транспорта. Въпреки това същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, а в допълнение на това е отказал да получи
и издадения му талон за медицинско изследване. Ето защо съдът приема, че разглежданото
нарушение е извършено при форма на вина пряк умисъл.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не счита, че нарушението е
маловажно. За извода си съдът отчете съдържащата се в чл. 93, т.9 НК легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай", която съгласно чл. 11 ЗАНН е субсидиарно приложима и
в производството по налагане на административно наказание. Според дефиницията,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Действително, в процесния случай
3
няма данни да са настъпили вредни последици от деятелността на нарушителя. Не се
установяват, обаче, и каквито и да е многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като в тази връзка е нужно да се посочи, че по делото не се
съдържат каквито и да е доказателства и не се формулират каквито и да е конкретни доводи
в подкрепа тезата на жалбоподателката, че поведението й е в отговор на поведението на
проверяващите я служители. Ето защо е немислимо да се приеме, че нарушението по чл.
174, ал.3 ЗДвП е с ниска степен на обществена опасност, при което и доколкото по делото
липсват каквито и да е доказателства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид,
съдът счита, че не е налице маловажност на нарушението.
Предвид на доказателствата по делото и нарушенията описани в акта, съдът намира, че
наложеното наказание е в допустимия предел. Извършеното нарушение правилно е
подведено под санкционните норми на чл.174 ал.3, пр.1 от ЗДвП, които предвиждат
конкретен размер на наказанието. Съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
две години и глоба 2000 лв., като хипотезата е спазена от административно наказващия
орган, при което за настоящата инстанция не са налице основания и възможности за
изменение на наложените наказания. Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973гг. отразените
в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до
доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона средства. При тези изисквания е развито производството,
като констатациите отразени в акта са доказани по несъмнен начин. При прегледа на
обжалваното наказателно постановление установи, че същото е законосъобразно
издадено, като са спазени изискванията за допустимост и правна обоснованост.
Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно
постановление на Началника на РУ „Полиция” е законосъобразно постановено, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения Оряховски Районен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0309-00004/10.02.2022 г. на
Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ Оряхово, упълномощен със Заповед рег. №
8121з-1632/02.12.2021 г., с което на П. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Оряхово, ул.“Проф.Цеко Торбов“ № 15, на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен Съд Враца в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4