Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. С., 27.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря А.В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 5114 по
описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:
Предявен е
иск с правно основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 45 и 76, ал. 9 от
Закона за българските лични документи.
Производството е
образувано по искова молба от Д.И. Д., като майка и законен представител на
малолетното дете В.Т.Д против бащата Т.П.Д., с която се иска разрешение за
издаване на паспорт на детето, заместващо съгласието на бащата, както и
разрешение детето да напуска пределите на РБългария неограничен брой пъти за
срок от 7 години.
Ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 05.08.2015 г., като преди сключване на брака живели на
съпружески начала и от съвместното им съжителство им се родило дете В.Т.Д,
родена на *** г. Сочи, че към настоящият момент бракът между страните не е
прекратен.
Сочи, че в началото на осмия месец от
бременността при преглед в специализирана болница в гр. С.З.констатирали, че
плода има множество увреждания: хидроцефалия, шум на сърцето и кисти на
червата. Излага аргументи, че веднага след раждане на детето е била направена животоспасяваща
операция в УМБАЛ „Св. Георги” в гр. Пловдив. Разяснява, че са направени
множество прегледи и медицински процедури по повод заболяването на детето. През
април
Твърди,
че единствена възможност за операция и лечение на заболяването препоръчана от
българските педиатри са колегите им в Кьолн, Република Германия.
Сочи, че ответникът трайно отказвал да полага грижи за
детето, напълно се дезинтересирал, а дал разрешение детето да напуска страната
, като обаче се уговорил с майката да не го търси по никакъв начин за издръжка
на детето. Понастоящем същия отказвал всякакви контакти, а освен това не се
явявал за да подпише нова декларация и пълномощно с майката, за да може да се
снабди детето със задграничен паспорт, за да замине за лечение в Германия.
Моли
съда да постанови решение, с което да й разреши като майка и законен
представител на малолетното дете В.Т.Д да замести необходимото съгласие на бащата за подаване на заявление за издаване
на паспорт на детето, както и да замести съгласието на бащата за напускане пределите
на Република България за неограничен брой пъти за срок от седем години, считано
от датата на постановяване на съдебното решение – 27.01.2017 г.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, поддържат иска и молят
за уважаването му. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание, не е изразил становище по иска, въпреки
редовното му призоваване и предоставения му едномесечен срок за отговор.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Правното основание на
предявения иск е чл. 123а от СК във връзка с чл. 45 и 76 от ЗБЛД. При
разногласие на двамата родители и несъгласието на единия родител детето да
напуска страната, то тези въпроси могат да се решат след изслушване на
родителите.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за основателно искането детето при пътувания да бъде с придружител
майката, която да осъществява прекия и непосредствен надзор и да се ангажира с
внимание по време на задграничния престой, като тази мярка е изключително в
интерес на здравето и оцеляването на малолетното дете, предвид изключително
тежкото му здравословно състояние.
Установи
се, че детето е с множество заболявания хидроцефалия, шум на сърцето и кисти на
червата, за което има издадено Експертно решение № …….. г. на ТЕЛК Комисия, в
което се посочва, че детето има умствена изостаналост и 50 % инвалидност. На
детето е била направена животоспасяваща операция в УМБАЛ „Св. Георги” гр.
Пловдив.Понастоящем детето не може да ходи само и да говори, като за него е
необходима спешна медицинска интервенция, която може да бъде сторена само от
германски лекари.
По отношение
на целта на пътуванията важат горните съображения за това, че не следва да се
налагат ограничения в тази връзка, защото това е въпрос на конкретна преценка
за отделния случай, още повече, че именно ищцата посочва, че пътуванията се
искат основно с препоръчано от лекар оперативно лечение на детето в болница в Кьолн,
Германият.
Изслушването
на ответника е невъзможно с оглед факта, че същия не се явява в съдебно
заседание.
Не е спорно, че страните по делото са
родители на малолетното дете, видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № …….
г. на Община С..
За установяване на обстоятелствата, свързани
с твърденията на ищцата, че липсва съгласие на ответника за пътуването на
детето в чужбина по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните по
делото свидетели Д. и Б. установяват категорично и непротиворечиво, че ищцата и
ответника не са в добри отношения и че ответника трайно се е дезинтересирал от
детето, като е манифестирал желанието си да се грижи единствено и само ако има
здраво дете, а от болното е абдикирал от родителски грижи, както физически,
така и финансови.
По делото е представена
декларация, която е нотариално заверена пред нотариус Е.Ш.за многократно
напускане пределите на страната на майката с детето, както и за смяна на
личните карти и задграничния паспорт на детето. Декларацията е подписана на
30.06.2016 г., но тъй като по делото се събраха данни, че служители от
паспортна служба желаят в декларацията изрично да е посочено, че тази
декларация касае и за първоначално изготвяне на задграничен паспорт на детето,
а не само за смяна както е посочено в декларацията, то същата препятства
възможността на майката да се снабди със задграничен паспорт и да осигури
необходимото незабавно лечение на детето в чужбина.
Тази декларация е индиция,
че бащата не се противопоставя на направеното искане в настоящото заседание, но
тъй като понастоящем трайно не откликва на молбите на майката за съставянето на
нова декларация, то съдът следва да направи незабавна интервенция, като уважи
искането за издаване на разрешение заместващо съгласието на ответника за
издаване на задграничен паспорт на детето, както и заместване съгласието му за
многократно напускане пределите на Република България и за установяване на в
чужбина с придружител майката.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С иска по чл. 127а СК се
цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор
относно упражняването на родителските права цялостно. Съгласно
разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за българските лични документи,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители. Паспорт или заместващ го документ на
малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от
родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне
на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени
от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при
подаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от същия закон /в
редакцията й към датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2016 г./, може
да не се разреши напускане на РБългария на малолетни, непълнолетни и поставени
под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а, ал.2 от
Семейния кодекс.
От тълкуването на
горецитираните разпоредби се налага извода, че за издаването на паспорт е
необходимо писменото съгласие и от двамата родители, като според чл. 45 от ЗБЛД
заявлението се подава от двамата родители. Когато поради отсъствие, неизвестно
местопребиваване или друга причина единия родител не е дал съгласието си, се
изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 123, ал. 2 СК /респ. по
чл. 127а СК в случай че производството е образувано след приемане на тази
разпоредба с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г/. Единствено съдът може да замести с
решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на задграничен
паспорт на детето /в този смисъл е Решение № 7385/30.12.1999 г. на ВАС по адм.
д. № 3197/99 г., 5-членен състав/. В случая предвид желанието на ищцата за
издаване на паспорт /в ЗБЛД вида документ за самоличност е „паспорт/ на детето В.Т.Д
и неотзоваването на ответника, поради манифестираното дезинтересиране от детето
/което следва да се счита за изразяване на несъгласие чрез конклудентни
действия от страна на ответника/, следва да се приеме, че е налице разногласие
между родителите по смисъла на чл. 123, ал. 2 СК по повод на конкретното
упражняване на родителските права във връзка с издаването на паспорт на детето В.Т.Д
и напускането му на пределите на Република България.
При това положение единствената възможност за
преодоляване на това разногласие е постановяване на съдебно решение по чл. 123
ал. 2 СК вр. чл. 76 т. 9 ЗБЛД, което да замести липсващото съгласие на
ответника за попълване и подаване на заявление за издаване и
снабдяване на детето с паспорт, както и за разрешаване на малолетното дете да
напуска пределите на Р България само и единствено със съгласието на своята
майка и законен представител Д.И. Д..
Съдът намира, че решението,
уважаващо иска по чл. 123 ал. 2 СК вр. чл. 76 т. 9 ЗБЛД е изцяло в интерес на
детето.
Срокът, за който се дава разрешение за
напускане на страната, предвид тежкото здравословно състояние и необходимостта
от животоспасяващи медицински интервенции за детето, съдът намира че следва да
уважи напълно искането за срок от 7 години, то следва разрешението заместващо
съгласието на бащата да бъде за срок от седем години, считано от постановяване
на съдебното решение.
Съдът намира, че решението,
уважаващо иска по чл. 127а СК вр. чл. 76 т. 9 ЗБЛД е изцяло в интерес на детето
В.Т.Д, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата на детето като
български гражданин да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт – чл.
33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33 ал. 3 от ЗБЛД ограничения.
С оглед гореизложеното, предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен за срок от седем години, считано от
постановяване на съдебното решение.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата държавна такса в
размерна 50 лв.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на
малолетното дете В.Т.Д, с ЕГН **********,
род. на *** год., с майка Д.И. Д.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. А.А. *** и баща Т.П.Д., с ЕГН ********** ***, което да
замести липсващото съгласие на бащата Т.П.Д.,
с ЕГН ********** за издаването на паспорт /задграничен/ и неговата подмяна при
необходимост на малолетното дете В.Т.Д,
с ЕГН **********, род. на *** год.
РАЗРЕШАВА малолетното дете В.Т.Д, с ЕГН **********, род. на *** год. с майка Д.И. Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. А.А. *** и баща Т.П.Д., с ЕГН ********** *** да напуска пределите на Република
България и да пътува неограничен брой пъти в чужбина, придружавано от своята майка и законен
представител Д.И. Д., ЕГН **********,***,
пл. „Х. Д.” № 6, ет. 1, чрез адв. А. *** за срок от седем години, считано от постановяване на съдебното
решение.
ОСЪЖДА Т.П.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на С.ски районен съд държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :